№ 3889
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря С. М. М.
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20211110209111 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. А. срещу наказателно постановление № 20-4332-
018427 от 19.10.2020г., издадено oт началник група към ОПП-СДВР, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на К. А. А., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното
физическо лице, което в подадена жалба, релевира доводи за отмяната му. Изтъква се, че в
наказателното постановление не е описано ясно и точно нарушението, както и
обстоятелствата, при които е осъществено. Сочи се, че жалбоподателят е бил само ползвател
на процесното превозно средство и не е бил уведомен, че регистрацията му е била служебно
прекратена. В подкрепа на горното се допълва, че автомобилът е бил с поставени на
съответните места регистрационни табели, както и е бил придружен с документи,
удостоверяващи собствеността му и не е имало признаци, от които да се установи, че МПС
не е надлежно регистрирано. Излагат се доводи, че не е приложен правилно материалният
закон.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.
1
ПО ФАКТИТЕ:
Жалбоподател е К. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Метал“ №4.
На 22.07.2020г., около 19:00ч., в гр. София, по ул. „560“, жалбоподателят А.
управлявал лек автомобил марка/модел „*******“, с рег. № *******, собственост на А. ..
По същото време служители при СДВР-ОПП, изпълнявали служебните си
задължения и пред №17 на ул. „560“ спрели за рутинна проверка управлявания от
жалбоподателя А. Павлов лек автомобил марка/модел „*******“, с рег. № *******. След
извършена справка в АИС „Пътна Полиция“ служителите на ОПП-СДВР установили, че
регистрацията на процесното МПС е служебно прекратена.
При тази хронология, в присъствието на жалбоподателя А. бил съставил Акт за
установяване на административно нарушение №253254/22.07.2020г., в който било прието за
установено, че К. А. А., управлявайки лек автомобил марка/модел „*******“, с рег. №
*******, с прекратена служебно регистрация, е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1
ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения.
С постановление от 07.10.2020г., прокурор при СРП отказал да образува досъдебно
производство, поради липса на данни за осъществено престъпление от общ характер и
материалите от образуваната преписка били изпратени по компетентност на ОПП-СДВР.
При идентично описание на нарушението и неговата правна (цифрова)
квалификация, началник група към СДВР, издал оспореното наказателно постановление
№20-4332-018427/19.10.2020г., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на К.
А. А. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля П. П., както и приобщените на основание чл.283 НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство, Заповед № 8121к-13180/29.10.2019г., Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П., които са слабо информативни относно
детайли за конкретния случай, но от същите се потвърждава, че в качеството му на
длъжностно лице е съставил процесния АУАН. Видно от така посочените доказателствени
материали се установява, че жалбоподателят А. не е бил собственик на процесния лек
автомобил, както и не е имал задължение да подаде необходимата за пререгистрирането му
документация. Липсват и доказателства, от които по категоричен начин може да се изведе,
че той е бил уведомен или запознат, че автомобилът към процесната дата е бил със
служебно прекратена регистрация.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална
2
компетентност на контролния орган.
ПО ПРАВОТО:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от материално и
териториално компетентни органи, съобразно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят и
наказващият орган са надлежно оправомощени, съответно със Заповед № 8121к-
13180/29.10.2019г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, на
основание изготвеното от прокурор при СРП постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 07.10.2020г., от която дата тече и шестмесечният срок за
издаване на оспореното НП №20-4332-018427/19.10.2020г.
Въпреки горното и в Акта, и в Наказателно постановление липса достатъчно ясно и
точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено. Единствено е
посочено, че процесният лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. За да е
пълно описание на нарушението е следвало да бъде изрично изведено основанието, въз
основа на което регистрацията на МПС е била прекратена, и то да е описано словесно, а не
чрез съответната разпоредба, както и да бъде въведена датата, считано от която
регистрацията му е била прекратена. Описанието на нарушението следва да съдържа
словесно изражение на съответната правна норма, но изпълнена с конкретно установени
факти от обективната действителност, в противен случай се нарушава правото на защита на
санкционираното физическо лице.
На следващо място, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А.
е ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, която регламентира, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места, а в чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е предвидено налагането на административно
наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
В процесния случай, регистрацията на управлявания от жалбоподателя А. лек
автомобил е била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, която гласи, че:
„Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.“
Безспорно се установява, че от обективна страна на 22.07.2020г., около 19:00ч., в гр.
3
София, ул. „560“, жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил марка/модел „*******“, с
рег. № *******. Правилно е определен и субектът на нарушението – „водач“ на МПС,
доколкото от събраните доказателства бе изведено, че на процесната дата именно
жалбоподателят е управлявал превозното средство.
Съдът обаче намира, че не са събраха доказателства, от които по категоричен начин да
се изведе, че жалбоподателят А. е осъществил така вмененото му нарушение – виновно.
Задължение на всеки водач е преди да предприеме действия по управление на едно
превозно средство да се запознае с придружаващата го документация и да се увери, че
управляваният от него автомобил отговаря на предвидените законодателни изисквания. Не е
предвиден обаче ред, по който водачите да се уверят, че МПС е надлежно регистрирано. В
конкретния случай жалбоподателят А. е разполагал с надлежно представено му свидетелство
за регистрация на МПС, автомобилът е бил с поставени правилно регистрационни табели и
същият не е имал възможност да се запознае с факта, на осъществена служебно
дерегистрация от компетентните за това органи.
Жалбоподателят А. единствено е управлявал лекия автомобил и не е имал
обективни индикации, от които да сформира в съзнанието си знание или предположение, че
МПС е било обект на покупко-продажба и новият му приобретател не го е регистрирал в
предвидения за това срок, поради което регистрацията му е била служебно прекратена, още
повече – да знае точната дата, на която това е станало.
Посочените факти следва да са обхванати от съзнанието на дееца и обективно да
бъдат доказани, в противен случай отговорността на жалбоподателя бива ангажирана, въз
основа на предположения, които обаче са доказателствено неподкрепени. В тази насока е и
Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на Върховния административен съд - ОСС
от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС - „В случаите, когато няма доказателства, че
прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно
средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 ЗДвП ще е
несъставомерно.“
Воден от горното, поради липсата на съставомерност на нарушението, то оспореното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По делото не са претендирани разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-018427 от 19.10.2020г., издадено oт
началник група към ОПП-СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) на К. А. А., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
4
срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5