Р Е Ш Е Н И
Е №178
гр.Стара Загора, 29.05.2023 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 161
по описа за 2023 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от Г.М.Ж. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.Д.,
против Заповед № 10-00-3104/22.12.2021 г. на Кмета на Община Стара
Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Надстройка
на жилищна сграда с идентификатор
68850.504.5311.1 по КККР в УПИ І-5311, кв. 253 по плана на гр.Стара
Загора, одобрен с решение № 888/29.03.2007 г. на Общински съвет – Стара Загора,
представляващ ПИ 68850.504.5311 по КККР на гр. Стара Загора, одобрени със
заповед № РД-18-73 /19.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес ***. В жалбата са изложени оплаквания, че
издадената заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила на чл.225а,
ал.2 от ЗУТ, тъй като жалбоподателят не присъствал при съставяне на
констативния акт, нито той му бил съобщен. Твърди, че е станал собственик на
идеални части от дворното място, представляващо ПИ 68850.504.5311, както и на
идеални части от законно построената сграда № 1 в дворното място по силата на
наследяване.
С решение № 377/ 11.10.2022г по адм.д.№ 188/ 2022г по
описа на Административен съд Стара Загора жалбата на Г. Ж. е отхвърлена като неоснователна. В
мотивите е прието, че Заповед №
10-00-3104/22.12.2021 г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган, в писмена форма, при
спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на
приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ. Според решаващия съд административният
орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ като изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без
издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който
строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно
са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за
разпореждането на неговото премахване.
С решение № 2794/ 16.03.2023г по адм.д. № 11811/ 2022г
на ВАС първоинстанционното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане.
Касационната инстанция намира за правилни изводите за наличие на незаконен
строеж, но счита решението за постановено при неизяснена фактическа обстановка
с оглед липса на събрани доказателства за спазване на принципа на съразмерност
по чл. 6 от АПК , съответен на чл.8 , §1 от ЕКЗПЧОС, относно разпореденото
премахване на жилището на жалбоподателя.
При новото разглеждане на
делото жалбоподателят поддържа жалбата като изтъква, че в процесния строеж
живеят шест лица и не разполага с друго жилище. Моли заповедта да бъде отменена
и претендира заплащане на направените разноски.
Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност и пропорционалност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Във връзка със сигнал рег.№ 10-03-552 от 09.07.2019
година, подаден от Д.Г.Е. за незаконно надстрояване на съществуваща жилищна
сграда и причинени от него пукнатини в
имота й, на 08.01.2020 г., длъжностни
лица от дирекция при Община Стара Загора Н. Максимова, старши специалист
„Кадастър и регулация и Д. Стоянов,
старши специалист отдел „Контрол по строителството“ са извършили проверка на
строеж „надстройка на двуетажна жилищна сграда“ , намираща се В УПИ І-5311, кв.253 – „Македонски“ по
плана на гр.***. Проверката е документирана в съставен и подписан Констативен
акт от 07.02.2020 г. В него е отразено, че в УПИ І-5311 кв.253 по плана на гр.
Стара Загора е извършено надстрояване на двуетажна масивна жилищна сграда с
жилищен и тавански етаж без одобрени строителни книжа и без разрешение за
строеж. Сградата е със стоманобетонова конструкция, изградена с тухли на варов
разтвор със застроена площ от 100 кв.м. За двуетажната сграда има одобрени
строителни книжа на 20.11.1975 година. Надстройката е с възложител Г.М.Ж.. Строежът е пета
категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. Проверяващите са приели, че е налице
незаконен строеж по смисъла на чл. 225,ал.2,т.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на А. М.а,
пълномощник на Г.М.Ж. на 17.02.2020г и повторно изпратен на Г.М.Ж. и получен на
06.10.2021 година от Теменужка Димитрова - снаха. Не е подадено възражение срещу констатациите на акта.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
№ 10-00-3104/22.12.2021 г. г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на
основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж премахване на незаконен строеж "Надстройка на жилищна сграда с
идентификатор 68850.504.5311.1 по КККР в
УПИ І-5311, кв. 253 по плана на гр.Стара Загора, одобрен с решение № 888/29.03.2007
г. на Общински съвет – Стара Загора, представляващ ПИ 68850.504.5311 по КККР на
гр. Стара Загора, одобрени със заповед № РД-18-73 /19.11.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК с
административен адрес ***. Посочено е,
че строежът представлява надстрояване на съществуваща жилищна двуетажна сграда
с жилищен и тавански етаж. Постройката е в незавършен вид. Сградата е със
стоманобетонна конструкция, изградена с тухли с варов разтвор със застроена
площ 100 кв.м. Строежът е извършен без строителни книжа и без съгласието на
съсобственика Д.Г.Е., която е собственик и на поземления имот. От фактическа
страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи
се в съставения Констативния акт № 7/07.02.2020 г. и наличието на подлежащ на
премахване незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж от пета
категория като изпълнен без одобрени инвестиционни проекти, без влязло в сила
разрешение за строеж и съгласието на собственика. Прието, че строежът не е
търпим , съгласно одобрен ПУП с решение № 888/29.03.2007 г. на Общински съвет
Стара Загора.
По делото е допуснато извършването на комплексна
съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието без оспорване от
страните. От него се установява, че сградата е на четири етажа, като поради
голямата денивелация към улицата се четат три етажа. Надстройката повтаря конфигурацията на съществуващия етаж
на сградата и идентификатор № 68850.504.5311.1
и е със застроена площ 100 кв.м. Тя е в завършен груб строеж отвън и в общите
части, а вътре етажът е завършен, като са изпълнени довършителните работи,
включително по електрическа и водопроводна инсталации. Състои се от три стаи,
детска стая, баня с тоалетна. В съдебно заседание на 18.04.2023г страните
заявиха, че нямат възражения по констатациите на вещите лица по приетата при
предходното разглеждане на делото експертиза.
В показанията си свидетелката А. П.ва М.а /майка на
жалбоподателя/ посочва, че живее на този
адрес от 1980г. Къщата има избен етаж и три жилищни етажа. На втория етаж
живяла тя със съпруга си до смъртта му и тримата им синове, включително с
техните семейства след като се оженили. Синът й Г. построил трети етаж, на
който живее с К.Н.С. и техните две деца М. и
А.. След като М. се оженил за К. Н. живеят на същото място с дъщеря си А..
Според свидетелката семейството на Г. работи в Ирландия, но на всеки три месеца
се прибира в България и инвестира средствата си в този имот. В същата насока са
показанията на свидетеля Д. Ж. – брат на жалбоподателя. Според свидетелката Д. Е.
семейството на Г. живее постоянно в Ирландия от 7-8 години и се връща в
България през една-две години на почивка. Твърди, че децата му са завършили
образованието си там. След построяването
на етажа от Г. стените на нейния етаж започнали да се пропукват.
От представената и приета като писмено доказателство
справка изх.№ 10-11-5920/04.05.2023г от Община Стара Загора, е видно, че на
административен адрес гр.*** са регистрирани с
постоянен и настоящ адрес над 20 лица. От изброените от свидетелите
лица, живеещи на третия етаж, сред
регистрираните е само жалбоподателят.
От справка № 423246/ 30.03.2023г на Агенция по
вписванията се установява, че от старта на Интегрираната система за кадастър и
имотен регистър на територията на цялата страна няма отбелязвания за
жалбоподателя Г.Ж..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, чиито
права и законни интереси се засягат от нея и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Между страните не е спорно, а и се установява от
събраните доказателства и от изложеното в решение № 2794/ 16.03.2023г по адм.д.
№ 11811/ 2022г на ВАС, че Заповед № 10-00-3104/22.12.2021 г. на Кмета на Община
Стара Загора е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, в писмена
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпорежда
премахване на строеж, който е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
и не отговаря на изискванията за търпимост.
Спорният въпрос е дали разпореденият за премахване етаж съставлява единствено жилище за жалбоподателя и семейството
му и в тази връзка дали разпореденото му премахване е законосъобразно и
целесъобразно. На първо място следва да се посочи, че в първоначалната жалба не
се съдържат оплаквания, че разрушаването на етажа ще засегне силно жалбоподателя
Г.Ж. или някой от членовете на семейството му /К.Н.С., децата им М. и А., съпругата
на М. К. Н. и дъщеря им А./. Освен това
никое от тези лица, освен той, не е регистрирано на административния адрес на
сградата, в която се намира жилището – предмет на спора. Събраха се гласни
доказателства, че лицата не обитават това жилище постоянно, а работят и живеят преимуществено
в чужбина. Няма данни за влошено здравословно състояние на някое от тях или за липса
на средства, което би затруднило осигуряване на друго жилище.
Чл. 8 ал. 1 от ЕКЗПЧОС
гарантира правото на жилище, а ал. 2 определя границите на допустима намеса на
държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса - в случаите,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай
намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8,
ал. 2 от ЕКПЧОС, понеже засягането е предвидено в закона, който допуска
премахване на строежи, изградени без строителни книжа. Мярката е в съответствие
и на целта по цитираната норма, тъй като е насочена към охрана на здравето на
обитателите доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени
с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При
извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна
документация изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което
е въведена законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната
заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и общия
интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството
без разрешително. В случая етажът на жалбоподателя съзнателно е построен без
разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Нещо
повече, той причинява вреди на законно изградената сграда от естество да
застрашат целостта й, респективно живота и здравето на обитаващите я лица. Поради
това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право
и която цели защита на установения в страната правов ред, не
засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. По делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от възможностите
за настаняване в общинско жилище, нито да е в обективна или субективна
невъзможност да си осигури друго жилище. Изложеното
обуславя пропорционалност на заповедта и в светлината на личните обстоятелства на
жалбоподателя доколкото такива са изтъкнати по делото.
По тези съображения съдът приема, че Заповед №
10-00-3104/22.12.2021 г. на Кмета на Община Стара Загора е валиден
административен акт, постановена е при правилно приложение на материалния закон
и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба
срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл. 143, ал.3 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.М.Ж. ЕГН ********** *** против Заповед № 10-00-3104/22.12.2021 г. на
Кмета на Община Стара Загора, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Г.М.Ж. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: