МОТИВИ по НОХД №4695/2015г. на
СГС, НО, 21 състав
Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу М.С.М. за
това, че за времето от около
20.00 часа на 07.03.2015г. до 01.50 часа на 08.03.2015г. в гр.********* в
съучастие като съизвършител с М.М.М.
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 164 лв. от владението на П.Е.М.
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила и
заплашване и деянието е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление
по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр.
чл.29, ал.1, б. „а” и б.“б“ НК.
Със същия обвинителен акт прокуратурата е внесла в съда
обвинение и срещу М.М.М. за това, че за времето от около 20.00 часа на
07.03.2015г. до 01.50 часа на 08.03.2015г. в гр.********* в съучастие като
съизвършител с М.С.М. е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 164 лв. от владението на П.Е.М. с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребили за това сила и заплашване и деянието е извършено
в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр.
чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б.“б“ НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите
обвинения, прави разбор на доказателствата и иска налагане на наказания
лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона, като се отчете
конкретния принос на всеки един от двамата подсъдими в извършването на
престъплението.
Служебният защитник на подсъдимия М.С.М. - адв.Л.Р.-С. пледира за налагане на минимално наказание,
като изтъква причините за извършеното от подсъдимия М. деяние и направените от
този подсъдим пълни и последователни самопризнания.
Подсъдимият М.С.М. дава подробни обяснения по
обвинението, признава вината си, изразява съжаление за стореното и иска по-леко
наказание.
Служебният защитник на подсъдимия М.М.М.
- адв.Д.З. пледира за оправдателна присъда, като се
позовава на обясненията на подсъдимия М. и на показанията на пострадалия М. и
сочи, че подсъдимият М. не е участвал нито в упражняването на принуда, нито в
отнемането на вещи от пострадА.я.
Подсъдимият М.М.М. дава
обяснения по обвинението, не се признава за виновен, изразява съжаление за
пострадалия и иска да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 НПК и чл.18 НПК, намира за
установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият М.С.М. е роден на ***г. в гр.Г.о., живее в с.П., обл.***,
ул.“***“ №3, българин, българско гражданство, осъждан, неженен (фактическо
съжителство), с основно образование, строителен
работник, ЕГН **********.
Подсъдимият М.М.М. (по
обвинителен акт) е роден ***г***, обл.С., българин, българско гражданство, осъждан, неженен, с
основно образование, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият М. според вписването
в своя акт за раждане се нарича М.М. А., като по
рождение неговото име е било М. М.А.. Според извършена от съда справка от
НБД „Население“ на МРРБ-ГД ГРАО“ към настоящия момент този подсъдим се
нарича М.М.А. от 10.06.2009г., но според неговото
затворническо досие е именно М.М.М.. Поради
посоченото съдът прие, че в присъдата и в тези мотиви трябва да продължи да назовава
този подсъдим като М.М.М. и да констатира тези
противоречия, чието отстраняване е извън правомощията на настоящия съд.
На 07.03.2015г. около
19.00 часа подсъдимите М.М.М. и М.С.М. отишли в
дома на св.П.Е.М.,***, където по това време освен св.М. се намирал и св.С.Ц.К..
Двамата свидетели гледали по телевизията футболна среща и пиели ракия.
Св.М. познавал подсъдимия М. от
преди, като в дома на свидетеля преди време живеела С.Б.Е. - жената, с която
подсъдимият М. живеел на съпружески начала към началото на 2015г.
След известно време - около 21.00
часа на 07.03.2015г. св.К. си тръгнал, като при напускането на апартамента
свидетелят получил от св.М. неговата дебитна карта и сумата от 390 лв.,
представляваща пенсията на св.М..
След това св.М. и двамата подсъдими М.
и М. продължили да пият алкохол, като св.М. сервирал и мезе. Подсъдимият М. с
позволението на св.М. използвал банята му за да се изкъпе и избръсне.
Под въздействието на употребения
алкохол между подсъдимия М. и св.М. възникнал спор по повод на твърдения на
подсъдимия М., че св.М. укрива неговата „съпруга“ и преди това я е бил наръгал
с нож.
Подсъдимият М. станал агресивен и
започнал да иска от св.М. пари. Свидетелят отговорил, че има само 30 лв.,
които дал на подсъдимият М..
Подсъдимият поискал от св.М. неговия
мобилен телефонен апарат, за да се обади на св.И. от която искал сведения къде
се намира С.Б.Е.. Св.И. провела няколко разговора с подсъдимия М., като накрая
престанала да отговаря на повикванията му. След приключване на разговорите
подсъдимият М. не желаел да върне телефона на св.М., но подсъдимият М. се
намесил, взел телефона от подсъдимия М. и го върнал на св.М..
Около 01.00 часа на 08.03.2015г. подсъдимият
М., намиращ се в състояние на алкохолно опиване - средна степен започнал да
нанася на св.М. удари с юмрук в областта на главата и тялото му и да иска пари.
Прибрал личните документи и телефона на св.М. и взел намиращия се на секцията
нож на св.М., като заплашил свидетеля, че ще го заколи, ако не му даде пари.
Подсъдимият М. отново се намесил и взел ножа от подсъдимия М., като го забил
върху секцията, за да е извън ръцете на подсъдимия М..
След приключване на побоя подсъдимият
М. сложил св.М. по корем, вързал ръцете му с разкъсана тениска, а краката му
със захранващ електрически кабел и му напъхал кърпа в устата.
Около 01.50 часа на 08.03.2015г.
двамата подсъдими си тръгнали от жилището на св.М., като подсъдимият М. взел и
намерен на терасата на апартамента велосипед неустановена марка, телефона на
св.М., марка „Нокиа“ с намиращата се в телефона СИМ-карта. Подсъдимите
заключили вратата на апартамента отвън.
След около час св.М. успял да се развърже
и да повика за помощ съседи.
На 08.03.2015г. подсъдимият М.
продал велосипеда на св.М. за сумата от 20 лв., а мобилния му телефон за
3 лв. на неустановено по делото лице в района на „Лъвов мост“.
Според заключението на
съдебно-оценителната експертиза, изготвена по делото и приета без възражения от
страните стойността на взетите от подсъдимия М. вещи е както следва -
1 бр. велосипед неустановена марка на стойност 90 лв., 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа” на стойност 35 лв. със СИМ-карта на стойност
6 лв., 1 бр. ключ на стойност 3 лв. и парична сума от
30 лв., всичко на обща стойност 164 лв.
Подсъдимият М.С.М. е осъждан като от
значение за настоящето производство са следните осъждания:
- по НОХД №21834/2013г. на СРС, НО,
12 състав, по което със споразумение, влязло в сила от 19.12.2013г., подсъдимият
М. е бил осъден за извършено на 16.12.2013г.-17.12.2013г. престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК вр.
чл.29, ал.1, б.”а” НК на лишаване от свобода за срок от една година, като е
определен първоначален строг режим за изтърпяването в затвор. Присъдата е
търпяна в Затвора Белене до 30.10.2014г., когато с протоколно определение по
НЧД №892/2014г. на ОС-Плевен, НО подсъдимият М. е бил условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание за срок от един
месец и тринадесет дни, като е определен изпитателен срок от шест месеца,
считано от 30.10.2014г.
- по НОХД №7051/2007 г. по описа на
СРС, НО, 12 състав, по което с влязла в сила на 14.10.2008г. присъда
подсъдимият М. е бил осъден за престъпление по чл.198, ал.1 НК на лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим за
изтърпяване. Тази присъда, която е била групирана с други предишни присъди на
подсъдимия М., е била изтърпяна на 14.04.2010г., когато подсъдимият е освободен
от Затвора Варна.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на обясненията на подсъдимите М.С.М. и М.М.М., показанията на свидетелите П.Е.М. (дадени в съдебно
заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), С.Ц.К.
(прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК) и Т.П.И. (дадени в
съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), от приетите
по делото заключения на съдебномедицинска експертиза (л.42 от т.1 на ДП), съдебно-психиатрична
и психологична експертиза за св.М. (л.87-л.90 от т.1 на ДП),
съдебно-психиатрична и психологична експертиза за подсъдимия М. (л.92-л.95 от
т.1 на ДП), съдебно-психиатрична и психологична експертиза за подсъдимия М.
(л.97-л.101 от т.1 на ДП) и съдебно-оценителна експертиза (л.18-л.19 от т.2 на
ДП), както и от писмените доказателства и доказателствени средства заповед за
задържане на подсъдимия М. (л.6 от т.1 на ДП), заповед за задържане на
подсъдимия М. (л.20 от т.1 на ДП), протокол за доброволно предаване (л.22 от
т.1 на ДП), медицинска документация (л.43-л.45 от т.1 на ДП), протокол за
разпознаване с фотоалбум (л.33-л.34 от т.1 на ДП), протокол за разпознаване с
фотоалбум (л.35-л.36 от т.1 на ДП), протокол за разпознаване с фотоалбум
(л.37-л.38 от т.1 на ДП), протокол за разпознаване с фотоалбум (л.39-л.40 от
т.1 на ДП), справка АИС БДС (л.82 от т.1 на ДП), справка АИС БДС
(л.83 от т.1 на ДП), справка за съдимост на подсъдимия М. (л.102-л.112 от т.1
на ДП, л.118-л.139 от т.1 на ДП и л.140-л.161 от т.1 на ДП), справка за
съдимост на подсъдимия М. (л.113-л.116 от т.1 на ДП), определение СГС (л.6-л.10
от т.2 на ДП), определение САС (л.11-л.13 от т.2 на ДП), определение СГС
(л.26-л.31 от т.2 на ДП), определение СГС (л.35-л.38 от т.2 на ДП), определение
СГС (л.8-л.10 от делото), справка за съдимост на подсъдимия М. с препис от
бюлетините за съдимост (л.58-л.167 от делото), справка за съдимост на
подсъдимия М. с препис от бюлетините за съдимост (л.169-л.179 от делото), писмо
№И-44293/15.12.2015г. на НСлС (л.227 от делото), писмо №И-44294/15.12.2015г. на
НСлС (л.228 от делото), писмо №10791/29.12.2015г. на Община С. с копие от Акт
за раждане на М. М.А. (л.234-л.235 от делото), писмо №АУ01-3147/05.01.2016г. на
ГД „ГРАО“ (л.258 от делото), писмо №ДС-49/07.01.2016г. на СДВР-СБДС (л.260
от делото), медицинска справка №5628/30.12.2015г. на Затвор Белене (л.264 от
делото) и писмо №53/03.02.2016г. на Затвор Белене (л.320-л.325 от делото).
В посочения доказателствен материал липсват съществени
противоречия - направените от подсъдимия М. самопризнания се подкрепят изцяло
от свидетелските показания на пострадалия пред съда, от приетите по делото
експертизи, от обясненията на подсъдимия М..
Налице е противоречие в показанията на пострадалия св.М.
по отношение действията на подсъдимия М.М.М. по време
на осъщественото от подсъдимия М. насилие спрямо личността на пострадалия.
В показанията си по време на досъдебното производство
пострадалият описва действия на подсъдимия М., които са били достатъчни на
прокуратурата да внесе обвинение и срещу този подсъдим за участие в
осъществения грабеж.
Пред съда, след задаване на уточняващи въпроси от страна
на защитата и на подсъдимия М., пострадалият М. посочи действия на подсъдимия М.,
които съвпадат с дадените от него обяснения и водят до промяна в изводите за
участието на този подсъдим в извършеното деяние. Св.М. обясни тези противоречия
с липсата на спомен и стреса от случилото се. В тази насока съдът приема, че
дадените непосредствено пред съдебния състав показания на пострадалия са
достоверни и отговарят на действителността. За това съдът съобрази искреността
на пострадалия, неговата възраст, състоянието на алкохолно опиянение, в което
се е намирал. Трябва да се подчертае, че още на досъдебното производство
пострадалият не е посочил нито едно конкретно насилствено действие на
подсъдимия М., а само е изказал предположение за негови действия по време на
упражняваното от подсъдимия М. насилие.
Съдът напълно отчита двояката роля на обясненията на всеки
от подсъдимите като защитно средство и като средство за приобщаване на
доказателства към съвкупността по делото. Трябва да се посочи, че поведението
на подсъдимия М. и неговите обяснения във времето са последователни и логични,
като съвпадат с казаното от св.М. пред съда, а и с обясненията на подсъдимия М.,
който описва своите действия, които покриват изцяло състава на престъплението
грабеж на вещи от владението на св.М..
Изразеното от подсъдимия М. съжаление за стореното,
пълните и подробни обяснения, които даде пред съда, обстоятелството, че тези
обяснения са последователни и съвпадат с неговите твърдения от досъдебното
производство - всичко посочено мотивира съдебния състав да приеме, че тези
обяснения не представляват защитна версия и опит да се оневини подсъдимия М., а
отговарят на обективната действителност. Подсъдимият М. отрича да е използвал
нож по начина, описан от пострадалия, но пък това обстоятелство се подкрепя от
обясненията на подсъдимия М., който описва своята намеса да предотврати
по-тежки последици за пострадалия М. чрез отнемане на ножа от подсъдимия М. и
поставянето му извън обсега на този подсъдим.
Упражненото върху св.М. насилие се установява и от
показанията на св.К. за видимите последствия върху личността на пострадалия на
следващия ден, от медицинската документация по делото и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото, която е приета без възражения от
страните. Това състояние потвърждава показанията на пострадалия за нанасяните
върху него удари, както и обясненията на подсъдимия М. за начина на упражняване
на насилието.
Всичко посочено мотивира съдебният състав да приеме, че
принудата и отнемането на вещи са упражнени изцяло от подсъдимия М., без
участието на подсъдимия М. и дори против неговото желание.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете,
че подсъдимият М.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1, пр.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.“б“ от НК и следва
да бъде осъден за това деяние. По отношение на подсъдимия М.М.М.
не се установи той да е взел участие в престъплението и по тази причина за него
беше постановена изцяло оправдателна присъда.
От обективна страна – за времето от около 20.00 часа на 07.03.2015г. до 01.50 часа на
08.03.2015г. в гр.********* подсъдимият М.С.М. е отнел чужди движими вещи (посочени подробно във фактическата част на настоящите мотиви) на обща стойност 164 лв. от владението на св.П.Е.М.
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
При извършване на деянието подсъдимият М. е употребил
значителна сила, за да прекъсне владението на пострадалия върху неговите вещи и
да установи своя власт върху предмета на престъплението. Също така подсъдимият М.
е отправил заплахи за живота и здравето на пострадалия, които също са послужили
за преодоляване на съпротивата и нежеланието на св.М. да се раздели със своите
пари и вещи. Поради това отнемането на вещите представлява грабеж по смисъла на
чл.198, ал.1 НК.
Деянието е довършено, тъй като в конкретния случай,
подсъдимият М. е установил своя трайна фактическа власт върху предмета на
престъплението и е изнесъл отнетото имущество от апартамента на пострадалия,
като е придобил възможността да се разпорежда с него по свое усмотрение, което
е и сторил.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по
чл.29, ал.1, б.„а” и б.“б“ НК, доколкото е извършено в рамките на петгодишния
срок по чл.30 от НК след ефективното изтърпяване на наказанието по НОХД №21834/2013г. на СРС, НО, 12 състав, като е
извършено в изпитателния срок по условното предсрочно освобождаване по
посочената присъда, с която подсъдимият М. е осъден за срок от една година за тежко умишлено престъпление от общ характер. Деянието
е извършено и малко преди да изтече петгодишния срок по чл.30, ал.1 НК от
изтърпяването на наказанието по присъдата по НОХД №7051/2007 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, която не е в
условията на съвкупност с предходната посочена присъда и по която също е
наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца.
От субективна страна – подсъдимият М.С.М. е действал при
условията на пряк умисъл – като е знаел, че отнема от владението на пострадалия
М. чужди движими вещи, съзнавал е това обстоятелство и че то противоречи на
установените законови норми, както и че отнемането е въпреки волята на
пострадалия и за преодоляване на съпротивата се упражнява сила и се използва
заплашване. Подсъдимият е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с
тях като със свои, като е осъзнавал общественоопасният характер на своето
деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал настъпването им – да присвои и да се разпореди с предмета на
престъплението. Съгласно заключението на приетата по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза независимо от средната степен на
алкохолно опиване и причините, довели до възникване на конфликта между
подсъдимия М. и св.М., подсъдимият М.С.М. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В същото време съдът прие, че подсъдимият М.М.М. не е взел участие в извършването на престъплението, за
което е обвинен като съучастник с подсъдимия М., поради което следва да бъде
оправдан по внесеното срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 НК вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б.“б“ НК. По делото не се установя
подсъдимия М. да е извършил действия по упражняване на принуда спрямо личността
на пострадалия П.Е.М. или да е участвал в установяване на фактическо владение
върху отнетите от пострадалия вещи и да се е разпореждал с тези вещи.
Оправдаването на подсъдимия М.М.М.
за участие в грабежа налага и оправдаването на подсъдимия М. по обвинението да
е действал при условията на съучастие с подсъдимия М. и по квалификацията по
чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
По вида и размера
на наказанието:
За престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК в закона е
предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и по
преценка на съда конфискация на до една втора от имуществото на виновния.
С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай
съдът счете, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 НК
и за определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския размер,
предвиден в закона. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия М. обстоятелства, нито изключителни такива, като според настоящият
съдебен състав определянето на наказанието за подсъдимия М.С.М. в рамките,
посочени в закона би отговаряло на
целите на генералната и на специална
превенция по чл.36 НК и най-вече на данните за личността на подсъдимия -
неговите предишни осъждания, които не влияят на правната квалификация на
деянието, за което се съди по настоящето дело. Поради това определянето на
наказанието в рамките, посочени в закона, не би се явило несъразмерно тежко за
извършеното от подсъдимия М. деяние и за неговата личност.
При определяне на наказанието в рамките по чл.199, ал.1 НК вр. чл.54 НК и като изходи от една страна от посочените предишни осъждания
на подсъдимия М., а от друга от изразеното съжаление за стореното, сравнително младата
възраст на подсъдимия, направените пълни и последователни самопризнания още от
досъдебното производство, които са допринесли за изясняване на фактите по
делото и са улеснили работата на съда, както и от сравнително ниската стойност
на отнетите при грабежа вещи, настоящият състав прие, че наказанието трябва да
се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния размер,
предвиден в закона, за да се даде един последен шанс на подсъдимия да поправи
своето поведение. При тези обстоятелства съдът наложи наказание от пет години лишаване
от свобода. Така определеното наказание ще отговаря в най-пълна степен на
изискванията на наказателната репресия и на хуманизма на българското
наказателно законодателство.
Съобразно разпоредбата на чл.61, т.2 ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода в затвор.
Съдът като съобрази семейното и материалното положение на
подсъдимия М. и стойността на отнетото имущество, счете че следва да се
възползва от правото си на преценка, дадено от закона в чл.199, ал.1 НК и не
наложи на подсъдимия М.С.М. по-лекото наказание, предвидено като кумулативно в
санкционната част на наказателноправната норма - конфискация на до една втора
от имуществото на виновния.
По делото е налице задържане на подсъдимия М.С.М. от
31.03.2015г. (т.1, л.6 от ДП) до влизането на присъдата в сила или изменение на
мярката от по-горен съд, което ще следва да бъде отчетено по реда на чл.417 НПК
от прокуратурата при евентуалното привеждане в изпълнение на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Налице са предпоставките на чл.70, ал.7 НК за привеждане в изпълнение остатъка от
наказанието от един месец и тринадесет дни лишаване от свобода по отношение на
подсъдимия М.С.М., от който той е бил условно предсрочно освободен с
определение на Плевенски окръжен съд от 30.10.2014г., влязло в законна сила на
07.11.2014г. по НЧД №892/2014г. на ОС-Плевен. Деянието по настоящето дело е
извършено на 08.03.2015г. - преди да е изтекъл определения от ОС-Плевен изпитателен
срок по това условно предсрочно освобождаване и се налага наказание лишаване от
свобода за умишлено престъпление от общ характер.
За това изтърпяване също трябва да се определи
първоначален строг режим за изтърпяване в затвор по идентични причини като за
наложеното наказание лишаване от свобода по настоящата присъда.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.С.М.
да заплати по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на 335 лв.,
както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист на основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: