Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 20.05.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
пети април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 7844 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в
искова молба обстоятелства М.З.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв.
Р. М. -САК, е предявил иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане
на З. „А.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да му заплати сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –болки и страдания от
травматични увреди, резултат от ПТП настъпило на 13.12.2015 г., причинено от
водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се още сторените по делото разноски, в това число и платен адвокатски
хонорар.
Твърди се в
исковата молба, че на 13.12.2015г. около 00.30 часа в село Смилян на ул. „********,
ищецът пътувал на задната седалка в управлявания от С.Х.Г. лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с per. № ********Заявява, че водачът Г. се движел с
несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над автомобила,
напуснал пътното платно в дясно по посока на движението си и реализирал ПТП -
сблъсък между предната част на управлявания от него автомобил и предната част
на паркирания на тротоара пред дом № 16 лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“ с per. № ********. При удара е пострадал пътника в л. а. „Опел Вектра“
per. № СМ ********- М.З.А..
Твърди, че за
настъпилото ПТП е образувано НОХД № 40/2017 г. по описа на Районен съд -гр.
Смолян, което е приключило със Споразумение, протоколирано в о.с.з. на
31.01.2017 г., имащо сила на присъда. Сочи се,
с одобреното споразумение С.Х.Г.
е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1 и пред. 4,
б. „а“ пред. 2, вр. ал. 1,6. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП, и във вр. с чл. 54 от НК му е определено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година, което следва да се изтърпи при първоначален
общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г. вр.
чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1,6. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК му е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от една година и шест месеца.
Ищецът твърди,
че след настъпване на ПТП е приет по спешност в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД -
гр. Смолян, където е настанен в Ортопедо-травматологично отделение на болницата
с болка, оток и деформации в лявата раменна става. След направени редица
прегледи и изследвания е установено, че в резултат на пътния инцидент М.А. е
получил луксация (изкълчване) на лявата раменна става. На същата дата на ищеца
под местна анестезия е извършена мануална репозиция и поставяне на
имобилизационна превръзка тип „Дезо“ на лява раменна става. След проведеното
консервативно лечение на 14.12.2015 г. ищецът е изписан с дадени препоръки за
ХДР и предписано медикаментозно лечение.
Твърди още, че в
резултат на пътния инцидент ищецът е получил сериозни телесни увреждания, както
физически, така и психически, които са променили изцяло начина му на живот.
Дълго време, в продължение на месеци, не е можел да си служи с лявата ръка и да
се обслужва нормално. Изпитвал е силни и постоянни болки в ръката. Получените
увреждания са принудили ищеца да ползва чужда помощ при обслужването си при
елементарни нужди, което му е причинило допълнителен дискомфорт и чувство на
зависимост от близките си, както и че е в тяхна тежест. Настъпили са съществени
промени в емоционалното му състояние, станал е силно раздразнителен, потиснат,
с честа смяна на настроенията, лесно се разплаква и изпитва чести приливи на
чувство на безпокойство и страх.
Заявява, че процесът на възстановяване е бил изключително продължителен
и болезнен. Към настоящия момент ищецът се оплаква от периодични болки в
ръката, бързо се изморява, не може да вдига тежки предмети, чувства се
напрегнат, тревожен и раздразнителен.
Наведен е довод,
че към момента на настъпване на ПТП водачът, управлявал лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с per. № СМ ********е притежавал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в З. „А.“ АД, полица №
BG/11/115002555748 валидна до 13.10.2016 г.
В срока по чл.
367 ГПК е постъпил отговор от З. „А.” АД, в който ответникът оспорва иска по
основание и размер. При евентуалност релевира възражение за съпричиняване на
пътнотранспортното произшествие от страна на пострадалия, поради това, че е бил
без поставен обезопасителен колан, както и поради това, че е предприел пътуване
в автомобил, управляван от лице, под въздействието на значително количество
алкохол. Оспорва, изцяло иска за присъждане на лихви, тъй като заявява, че пред
дружеството е заведена щета №10016100100354, разгледана е образуваната преписка
и е уведомен ищецът относно необходимостта от представяне на допълнителни
документи за установяване основанието и размера на претенцията, които не са
били представени и към днешна дата, както не са представени и в рамките на
настоящото производство. Заявява, че непредставянето на банкова сметка ***.
380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, освобождава застрахователя от
отговорност за лихви по реда на чл. 380, ал. 3 от КЗ.
Ответникът не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която покрива деликтната отговорност на
делинквента към датата на ПТП.
В срока по чл. 372 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба от М.А.,
с която оспорва възраженията наведени в
отговора. Сочи, че ищецът е пътувал на задната седалка в дясно, като по време
на инцидента лявата му ръка е била в изправено положение и опряна назад на
облегалката на задната седалка. В това положение ръката е останал и по време на
удара.
В срока по
чл.373 ГПК е постъпил е допълнителен отговор от ответника, с който се
доразвиват възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат и за
прекомерност на претенцията.
В открито съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв.М. поддържа предявените искове. Представя списък на
разноски.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. Й. оспорва предявените искове. Представя списък на разноски.
Софийски градски съд, І - 7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира от фактическа
страна следното:
От приетите Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 14.12.2015г., Протокол за оглед на ПТП на РПУ Смолян от 13.12.2015г., се
установява, че на 13.12.2013год.,
около 00,30ч. в с.Смилян, общ.Смолян, на ул. „********, настъпило ПТП между лек
автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с per. № ********, с водач С.Х.Г. и паркирано
МПС - л.а.„Опел“ с per. № ********, като в
следствие на удара пострадал пътника М.А. на 23 год., като получил луксация на
ляво рамо./л.15-л.19
от делото/
От приложеното НОХД №40/2017 г. по описа на Pайонен съд гр.Смолян, се
установява, че в открито съдебно заседание от 31.01.2017 г., по реда на чл.382
от НПК е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимия С.Х.Г., ЕГН **********, е
признат за виновен /с форма на вина непредпазливост-
самонадеяност/, в това че: на 13.12.2015 г., около 00.30 ч., в с. Смилян, общ. Смолян, на
ул.“Девети септември“, пред дом №16, при управление на МПС - лек автомобил
марка/модел „Опел Вектра“, с per. № ********, собственост на Б. О. от е.Смилян, нарушил правилата за
движение по пътищата:
чл. 20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП /ал.1-
Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
ал.2- Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението./ и в
резултат на избраната от него несъобразена с пътните условия, превозвания това
характера на движението и конкретните условия на видимост, скорост, изгубил контрол
над автомобила, напуснал пьтното платно в дясно по посока на движението си,
допуснал ПТП произшествие -
сблъсък между предната част на управлявания от него автомобил и предната част
на паркирания на тротоара пред дом №16 - л.а. марка/модел “Опел Вектра“, с
рег.№ ******ММ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътника
в управлявания от него автомобил - М.З.А. от с. Смилян, изразяваща се в луксация
на лявата раменна става, довело до трайно затруднение на движението на горен
ляв крайник, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на
алкохол в кръвта 3.24 на хиляда установено със Съдебномедицинска експертиза
№42/2016 г. на МБАЛ „Бр. Шукеров“ гр.Смолян и след ПТП е избягал от
местопроизшествието, като деянието представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пред. 1 и
пред. 4, б.“а“ пред. 2, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, ЗДвП, и във вр.
с чл. 54 от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, което следва да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип. На основание чл. 343г. вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр.
ал. 1,6. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест
месеца.
Одобреното от
съда споразумение по см. чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда и е задължително за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК досежно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
От приетите документи
по ИЗ № 15699/2015г. издадена от МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД - гр. Смолян, се установява, че на
13. 12. 2015
г. М.З.А. на 23г. постъпил за лечение, след претърпяно ПТП. Обективно: Болка, оток и
деформация на лявата раменна става. Извършено е рентгеново изследване, при което е установено - изкълчване на лява раменна става. На 13. 12.
2015г. под местна анестезия е направено
- безкръвно наместване и е поставена имобилизация тип
„Дезо”.
Поставена е диагноза: Луксация /изкълчване/ на лявата раменна става.
На 14.12.2015 г. ищецът е
изписан с подобрение и дадени указания за ХДР. /л.76
–л.90 от делото/
Прието е неоспорено Съдебномедицинско удостоверение №2
/2016г. издадено от д-р Т. Добрев – съдебен лекар при МБАЛ „Д-р Братан
Шукеров“ АД - гр. Смолян, според което
при прегледа на М.З.А. е
установено, че при ПТП на 13.12.2015г.,
му причинена - Луксация
/изкълчване/
на лявата раменна става, представляваща трайно затруднение на движенията на лявата
ръка за повече от 30 дни. Отразено е още, че описаното травматично увреждане
отговаря да е получено при директен удар с тъп предмет или върху такъв./л.37 от делото/
Според приетото заключение на съдебно
медицинска експертиза с в. л. д-р Б.П.Б. - специалист ортопед – травматолог, се
установява, че при ПТП на 13.12.2015г. ищецът М.А. е получил травматично
изкълчване на лява раменна става след ПТП на 13.12. 2015г. Вещото лице обосновава,
че изкълчването е трета степен травматична увреда / четвърта е най-тежка/.
Проведено е болнично лечение в периода от
13. 12. 2015 год. до 14. 12. 2015 г . - 1
ден в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД - гр. Смолян. По време на болничното лечение
е направено - безкръвно наместване под местна анестезия и е поставена
имобилизация, като няма медицинска
документация за вида и срока на последващото домашно- амбулаторно лечение..
Обоснован е извод, че обичайния срок за подобен тип травматични увреди: домашно-амбулаторно
лечение за срок от 2 -2,5 месеца . От заключението на СМЕ, се установява, че непосредствено
след получаване на травматичните увреди ищецът е имал болки и страдания с голям
интензитет за срок от 7-8 дни, които в последствие са намалявали като
интензитет и са били с променлив характер за срок от 2 -2,5 месеца. Сочи се, че
получените травматични увреди от ищецът са в пряка причинно-следствена връзка с
преживяното ПТП. С оглед проведения на
25.05.2018г. личен преглед на ищеца, вещото лице д-р Б. констатира, че в
момента ищецът не търпи болки, страдания и неудобства, които могат да бъдат
свързани с получените увреждания при процесното ПТП. Установява се, че ищецът е в стабилизирано състояние и с възстановена функция на ляв горен
крайник. На въпроса дали биха настъпили същите увреждания, в случай че
ищецът е пътувал с предпазен колан, вещото лице д-р Б. Б. обосновава извод, че
при поставен предпазен колан, ищецът би се предпазил от подобни травматични
увреждания.
При изслушване на заключението на СМЕ в
о.з., в.л. травматолог пояснява, че при ищецът обективно няма клинични белези
за намаляване обема на движения, нито за отслабване на мускулатурата. Обоснова
становище, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, не би получил
луксация, доколкото става въпрос за млад мъж със здрава мускулатура.
Съдът възприема заключението на съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р
Б. травматолог, като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
От неоспореното заключение на СМЕ изготвена от д-р М.М. – специалист вътрешни болести и токсикология, което съдът възприема
като обективно, се установява, че
според протокола за химическа експертиза
№1287 /16.12.2015г. за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта на С.Х.Г., се доказва 2,5 %0 /промила/
алкохол по газхроматографски метод, като
кръвната проба е взета на 13.12.2016г. в 7,20 часа, или 6 пълни часа след
произшествието. Вещото лице д-р М., пояснява, че за всеки част
назад към доказаната алкохолна концентрация се добавят по 1,15 %0
/промила/, с което доказаната алкохолна концентрация към момента
на ПТП се изчислява на 3,5 %0
/промила/.
От заключението на в.л.
токсиколог, се установява, че при
концентрация на алкохола в стойности като установената при водача на автомобила
(над 2,5%о,
отговаряща на тежка степен на алкохолно опиване) се
очаква тежко потискане на централната нервна система - количествени
нарушения на съзнанието и нарушена функция на анализаторите. Сочи се, че при
концентрация на алкохола в стойности като установената при водача на автомобила
се очаква състояние на ступор, количествени нарушения в съзнанието (в различна степен- до кома),
нарушено възприемане на звукови и слухови дразнения, забавени реакции, нарушени
равновесие и координация, понижена чувствителност за болка. В заключението е обоснован извод, че
|
|
описаните външни
признаци на алкохолно опиване ще са видими за трето лице - наблюдател
(неповлиян от алкохол). Водачът с тежко алкохолно опиване би бил мълчалив, със
забавени реакции и нарушена координация и неконтактен.
За неимуществените вреди на страната на
ищеца е допуснат един свидетел.
Свидетелката Р.К./21г., съжителстваща с ищеца/, сочи в
показанията си, че познава ищеца от 6 години, като живеят заедно. Сочи, че ПТП,
в което М. бил потърпевш, било през декември 2015 г. Свид. К. сочи, че го
видяла рано сутринта след произшествието,
в болницата в гр.Смолян, като той бил в тежко състояние, със силни болки. Имал
синини, подутини, бил много уплашен и в стрес.
Имал травма - изместване на лявата раменна става, ръката била
обездвижена, имал охлузвания и
наранявания от катастрофата. Сочи, че в болница ищецът бил приблизително 2
дни, на втория ден го изписали за домашно лечение. Бил изписан с шина на ръката, която била обездвижена. Свид. К. си
спомня, че на ищеца му било много трудно, бил на легло в къщи, нямало как да се
движи, защото беше възпрепятстван от обездвижената ръка, имал болки и взимал
обезболяващи. Свидетелката сочи, че през цялото време била до ищеца, и му помагала
с всичко - с хранене, обличане, личен тоалет. След като го изписали, бил
стресиран, станал неспокоен и
раздразнен. Не можел да си служи с ръката, в продължение на няколко месеца . В първите дни бил с много силни болки, имал
нужда от чужда помощ, и от постоянна грижа, след това постепенно с месеците
болката отшумявала. Според свидетелката ръката на ищеца не се е възстанови напълно, като до ден днешен усеща болки в лявата ръка. Имал
и емоционална травма, често говорили за случилото се, опитвал се да преодолее случилото
се.
Показанията на свидетелката К., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но
им дава вяра доколкото почиват на преки лични впечатления, освен в частта за липсата
на възстановяване на ищеца, доколко в тази част противоречат на прието заключение
на СМЕ.
Свидетелят В. Н.К. /25 г. /, сочи в показанията си, че е участвал в
процесното ПТП, станало в с.Смилян преди три години. Сочи, че са приятели с
ищеца, като тогава били с ищеца М. на
заведение в с.Смилян, почерпили се и извикали С. да ги закара на дискотека в
гр.Смолян. Свид. К. сочи, че когато дошъл С. нямал вид да е употребил алкохол,
движел нормално и говорел. В автомобила били тримата, М. седял на задната
седалка.
Показанията на свидетелят К., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, като
взема предвид, че е приятел на ищеца, като не ги кредитира в частта, че шофьора
С.Г. нямал вид на пиян човек, доколкото противоречат на прието заключение на
СМЕ с в.л. д-р М. –токсиколог.
От приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза САТЕ, изготвена от вещо лице доц. инж.А.А., се установява, че не е възможно да се определи, къде се е спрял лек
автомобил „Опел Вектра“, с per. № ********Вещото
лице пояснява, че той е бил преместен след ПТП. Ударът
е нанесе н със скорост около 45 км/ч. Вещото лице сочи, че по данни от
свидетелят К. пострадалият М.З.А. е седял на
задната седалка, като не е уточнено на кое място. От заключението
на АТЕ се установява, че автомобилите Опел Вектра, произведени през 1990 г. са
заводски оборудвани с триточково предпазни колани на всичките 5 места. надясно
от ротацията възникнала при удара, но не се изключва и да е политнал наляво,
ако ротация при удара е била в посока обратна на часовниковите стрелки. Вещото
лице доц. инж. А. А. пояснява, че аоко локсацията на лявото рамо на ищеца е в резултат на
удар в интериора или облегалка, то при поставен колан не би се получила
локсация на лявото рамото.
Съдът възприема заключението на САТЕ, като обективно и компетентно
дадено.
По делото е прието за
безспорно, че между ответника ЗД З. „А.“ АД и деликвента е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност за лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с per. № ********, със застрахователна полица № BG/11/115002555748
валидна до 13.10.2016 г., което е видно и от приета справка от „Гаранционен
фонд"./л.38 от делото/
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е допустим и по същество основателен.
Увреденият от
деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на процесното
ПТП между ответника З. „А.“ АД и
деликвента С.Г. е налице валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от
ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на - 13.01.2016 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени
вреди и причинно – следствена връзка
между деянието и вредите.
Установи се, че
с влязло в сила Споразумение одобрено по НОХД № 40/2017 г. по описа на РС Смолян, деликвента С.Г. е признат за
виновен, в това, че на 13.12.2015 г., при управление на МПС - лек автомобил
марка/модел „Опел Вектра“, с per. № ********, собственост на Б. О. от е.Смилян, нарушил правилата за
движение по пътищата:
чл. 20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, изгубил контрол над
автомобила, напуснал пьтното платно в дясно по посока на движението си,
допуснал ПТП и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътника М.З.А.. Одобреното споразумение
по см. чл.383, ал.1 НПК има последиците на присъда, и е задължително за гражданския
съд по смисъла на чл. 300 от ГПК досежно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Вредите от настъпилото телесно
увреждане са установени и посочени по –горе.
Предвид горното, съдът приема за установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: по делото е представена и приета като
писмено доказателство застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ от която, се установява, че за процесния лек автомобил е била
налице застраховка „ГО“ при ответното дружество към датата на ПТП, с оглед на което
съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото
обстоятелството, че З.„А.” АД е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния период на водача на лекия автомобил, с
който е причинено ПТП, с оглед на което иска с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ е доказан по основание.
По размера на
неимуществените вреди:
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен
от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.
12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със младата възраст на ищеца - 23 г., претърпяното наместване на раменна
става, както и проведеното болнично лечение от 1 ден и амбулаторно такова за
около 2 месеца, претърпените болки и
страдания с голям интензитет за срок от 7-8 дни, болки с намаляващ интензитет и с променлив характер за срок от 2
-2,5 месеца, установеното от СМЕ стабилизирано състояние, възстановен обем
движения и липсата на остатъчни последствия, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни
действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
съдът намира, че сумата от 10 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката утвърдена по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната към
настъпване на ПТП, а именно - 2015 г .
По възражението
за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В конкретния случай е доказано
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищецът М.А., който е била
без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а ЗДвП. От заключенията
на приета СМЕ и приетата АТЕ, неоспорена от страните, се установява, че процесният
автомобил е фабрично - заводски оборудван за всички места в автомобила е
обезопасителни триточкови бедрено - раменни колани инерционен тип. В
заключението на СМЕ е обосновано, че ако
пострадалия е с правилно поставен предпазен колан по време на ПТП не би могъл
да получи описаните по-горе травматични увреди.
От представената и приета по делото съдебно-токсикологична експертиза се
установява, че виновният водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ – С.Г. е
установена концентрация 3,25 %0 на етилов алкохол в кръвта. В
случая се касае за особена хипотеза на
съпричиняване на вредата, според задължителните за съдилищата разяснения в т. 7
от Тълкувателно решение № 1/14 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, е налице и
когато пострадалият е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен, или е
могъл да му бъде известен при проявена нормална дължима грижа да охрани
собствения си живот и здраве, т. е. когато рисковото поведение на увредения,
съставляващо обективен принос, е проява на съзнателен и свободно формиран негов
избор.
В горепосочения см. е и създадената по реда на чл. 290 и сл. ГПК
практика на касационната инстанция, обективирана в решения на ВКС, ТК: №
206/12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г., на II т. о.; № 58 от 29.04.2011 г.,
по т. д. № 623/2010 г. на II т. о.; № 45 от 15.04.2009 г., по т. д. № 525/2008
г. на II т. о.; № 54/22.05 2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на II т. о.; № 98 от
24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на II т. о.; № 44/26.03.2013 г. по т. д. №
1139/2011 г. на II т. о.; № 33 от 04.04.2012 г. Според цитираната
практика, този принос всякога трябва да
е конкретно изразен и доказан, при условията на пълно и главно доказване в
процеса, а не да е предполагаем.
В случая по делото бе установено,
че ищецът се качил в автомобил управляван от лице във видимо алкохолно опиянение, поради което възражение за съпричиняване е доказано. От
заключението на СМЕ с в.л. д-р М.М., се установи, че при тази тежка степен на
алкохолно опиване, са налице нарушено
възприемане на звукови и слухови дразнения, забавени реакции, нарушени
равновесие и координация, като описаните
външни признаци на алкохолно опиване са
видими за трето лице - наблюдател (неповлиян от алкохол), поради което и това възражение за съпричиняване бе
доказано.
С
оглед изложеното, настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния
резултат при ПТП от страна на ищеца.
На
ищеца след приспадане от размера на определеното обезщетение от 10 000лв., на
сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, дължимото обезщетение е в размер на сумата от 7 000 лв. за
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 13.12.2015 г.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски, пропорционално на уважената част от
иска, като в случая ищецът е освободен от такса и разноски и не е сторил съдебни разноски по делото пред СГС.
На адв.Р.М. от САК -процесуалния представител на
ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се следва присъждане на
възнаграждение в размер на 342 лв. с ДДС,
съразмерно на уважената част от иска.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 860 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска. /общо
сторените разноски от ответника възлизат на 1010лв./
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 280 лв., както и 50лв. разноски за
СМЕ платени от бюджета.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.”
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.З.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, сумата 7000
/седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 13.12.2015 г. от водача на л.а. „Опел Вектра“ с
per. № ********, ведно със законната
лихва, считано от 13.12.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до целия предявен
размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА М.З.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на З. „А.” АД, ЕИК: ********, сумата 860 лв. - съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС, сумата 280.00 лева държавна такса пропорционално на уважената част от иска,
както и 50.00 лв. разноски за СМЕ
платени от бюджета.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
.