Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260003 17.08.2020 г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският Окръжен съд Наказателно отделение
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА
КАПКА ВРАЖИЛОВА
при
секретаря Веселена Караславова
и
в присъствието на прокурора,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНЧХД № 228 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 27 от 05.03.2020 година,
постановена по НЧХД № 803 по описа за 2019 година, Районен съд – Хасково признал
подсъдимия А.С.М., роден на *** г., български гражданин, с адрес гр. П., бул. „Ш.
С.“ № ***, ет. *, ап. **, с ЕГН **********
за виновен в това, че през непродължителен период от време на 18.10.2018 г. в
град Х., нанесъл публична обида на К.С.Ч., с ЕГН **********,***,
офис ***, като в негово присъствие и в присъствие на лицето М. А. Д., казал и извършил нещо унизително за честта и
достойнството му, а именно: на 18.10.2018 г. в около 18:00 часа му казал „******“ и „мърша“ и му отправил жест, като му показал среден
пръст и на 18.10.2018 г. около 18:05 часа му казал „*******“ и му показал среден пръст – престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
НК му наложил наказание „глоба” в размер на 1 500 лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал адв.
Д.С. – защитник на подсъдимия А.С.М., който я обжалва в срок с доводи за
постановяването ѝ в нарушение на закона, при непълнота на
доказателствата, при допуснати съществени процесуални нарушения, а и се твърди
и необоснованост. Районният съд бил възприел единствено изложеното в тъжбата, а
изложените там доводи не били подкрепени от категорични относно извършеното
деяние доказателства. Същевременно се били събрали гласни доказателства, сочещи,
че на посочените в тъжбата дата и час подзащитният му бил на семейно тържество,
т.е. нямало как да извърши престъплението.
Пред въззивната инстанция повереникът на частния
тъжител пледира, че престъплението било доказано от очевидец, който познавал
визуално и пострадалия, и дееца, като точно и непротиворечиво пресъздал случилото
се. Разколебани от останалите събрани доказателства били показанията на
свидетелите, на които защитата се позовавала. Касаело се за „обичайни“
свидетели – ****** и ****** на подсъдимия и предвид каскадата от дела между
тъжителя и подсъдимия, се бил наложил стил на защита от подсъдимия с не съвсем
коректни свидетелски показания. Предвид извлечение от касовата книга и касовия
бон се виждало, че били абсолютно компрометирани показанията на св. М., тъй като в 17:29 ч. била приключена касовата книга
от нея. В показанията им имало несъответствия относно това кой до кога е бил на
тържеството, за което същите излагат в своите показания. Абсолютно точни били
мотивите на районния съд предвид направената от съда критична съпоставка между
тези показания и документи. Тъжителят Ч. поддържа становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимия намира, че приключването на
касовия апарат не било работа по същество, а само разпечатване на бележка,
която се лепяла в съответния дневника. Фактът, че книгата била приключена в
17:30 ч, при работно време до 19:00 ч, сочело за наличие на причина салонът да
бъде затворен по-рано. Трима били разпитаните свидетели за провеждането на
семейна среща. Имало още един факт, на който не било обърнато внимание, че в
показанията на единствения свидетел се твърдяло, че подсъдимия бил с джип
„Мерцедес“, а се били събрали доказателства, че той бил пристигнал с автомобил
„БМВ“. Моли съда да отмени атакуваната присъда, поради необоснованост и липсата
на кореспонденция с всички доказателства.
Подсъдимият в последната си дума не взема отношение.
Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания и
нови доказателства не са събирани.
Хасковският Окръжен съд,
като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и служебно провери изцяло, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК,
правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по депозирана от К.С.Ч. тъжба против подсъдимия М.,
като с разпореждане от 15.07.2020 г. А.С.М. е предаден на съд за престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С атакуваната
присъда, подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност.
Настоящата въззивна
проверка се явява втора по ред такава, след като с Решение № 102 от 10.07.2019
г., постановено от Окръжен съд - Хасково,
по ВНЧХД № 325 по описа за 2019 г., първоинстанционната присъда по НЧХД №
1742/2018 г. по описа на РС – Хасково е отменена, а делото – върнато за ново
разглеждане от друг състав, от стадия на подготовка на съдебното заседание от
съдия-докладчика и предаване на подсъдимия на съд.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна, макар
и не по изложените в нея доводи.
От събрания по делото доказателствен материал е установено, че частният
тъжител и К.С.Ч.,***, и А. Д. М., от гр. Х. – ***** на
подсъдимия А.С.М., имали интимна връзка до месец януари 2017 година. В
следствие на раздялата им отношенията между тях се влошили силно, често
възниквали конфликти, в които били
замесвани и лица от близкото им обкръжение, в това число и роднини. В този
период и към настоящия момент, подсъдимата работи като ****** на Студио „**********”,
намиращо се в град Х., на бул. „Б.“, стопанисвано от „Сървисис” ЕООД гр. Х.
На инкриминираната дата – 18.10.2018 г., било проведено открито съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково по НЧХД № 542/2018г., което започнало в
16:34 ч и на поименното повикване се явили: тъжител в производството по
цитираното дело – К.С.Ч., адв. Г.З., в качеството му на повереник, подс. А.С.М.
и неговият защитник в лицето на адв. Д.С. и свид. А. Д. М., а поради нередовно призоваване на вещото лице, д–р Х. Е., назначен в
това му процесуално качество, не се явил. След провеждане на удостоверените в
протокола от съдебно заседание, процесуални действия, същото приключило в 16:45
ч.
След приключване на съдебното заседание на 18.10.2018 г. пред Районен
съд – Хасково по горепосоченото дело, свид. А. Д. М., подсъдимият А.С.М., неговата *****, неговата ***** –
свид. С. С. К. и нейният ******
решили да отбележат с малко закъснение рождения ден на ****** на св. А. Д. М. - Г.А.М.,
родено на *** г. в гр. П. от ****** Я. Г. М. и **** – подсъдимият А.С.М.. За целта се разбрали да се почерпят
в пицария „У. П.“ в центъра на град Х., в близост до Съдебната палата.
Междувременно, на инкриминираната дата – 18.10.2018 г., около 18:00 ч
тъжителят Ч. бил в стопанисвания от него сервиз за техника в гр. Х., на ул. „Г. К.“, като стоял пред вратите на обекта, когато
подсъдимият А.С.М., приближил с лек автомобил мястото и във връзка с конфликта,
в който двамата били изпаднали по повод силно влошените лични отношения на
тъжителя с ****** на подсъдимия – свид. А. Д. М., двамата си разменили реплики, станали достояние на
свид. М. А. Д. Последният
в този момент отивал до магазин за ел. материали, стопанисван от **** му в района на бул. „Г.С. Р.“, зад бившия магазин „В.“, където се намирал и сервизът на тъжителя. В този
момент, подсъдимият, в присъствие на свид. М. А. Д., казал на тъжителя „******“, „мърша“ и му отправил жест, като му показал среден
пръст, след което потеглил. В този момент, свид. М. А. Д. се приближил към тъжителя и се поинтересувал какво се
случва, а тъжителят бил притеснен и му разказал, макар свид. М. Д. да бил наясно
с предисторията. Той познавал тъжителя лично, а подсъдимият познавал визуално
от общи приятели. В следващ момент, докато свид. М. А. Д. бил още там – пред сервиза на тъжителя К.С.Ч.,
подсъдимият А.С.М., се завърнал с превозното средство – черен джип и в около
18:05 ч му казал „*****“ и отново му показал среден
пръст през отворения прозорец на превозното средство, след което потеглил. Ч.
останал пред магазина и пушел цигара, като свид. М. А. Д., освен изявленията на подс. А.С.М., възприел и
видимото притеснение на тъжителя от случилото се.
Същевременно касовата книга на „СС Сървисис” ЕООД – гр. Х., стопанисващо търговски обект Студия „*******“ за процесната дата била приключена от лице с вписани
имена А. Д. М., като на съответната страница бил положен подпис от
лице с посочените имена, според придадения вид на отправеното изявление, за
което на 18.10.2028 г. в 17:29 ч. бил издаден фискален бон.
Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен
съд – Хасково възприе въз основа на събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал, а именно чрез събраните гласни доказателствени средства
посредством показанията на свидетелите С. С. К., А. Д. М. и М. А. Д., както и прочетените негови показания по реда на чл.
281, ал. 1, т. 2 от НПК, дадени пред друг състав на съда единствено относно
обстоятелства, касаещи датата на настъпване на събитията, за които дал
показания; очната ставка, в която са поставени св. К. и Д., приетите като
писмени доказателства фискален бон от „СС Сървисис“ ЕООД, справка за съдимост,
протокол от проведено открито съдебно заседание по НЧХД № 542/2018 г., по описа
на РС – Хасково, както и фискален бон, издаден на 18.10.2018 г. в 17:29 ч.
Подсъдимият не дава обяснения пред въззивната инстанция.
Гореизложената фактическа обстановка е била напълно
изяснена от страна на първоинстанционния съд. Съставът на районния съд е
положил необходимите усилия, поради което неговите констатации от фактическа
страна се подкрепят от събраните по делото доказателства и липсват основания за
нейната промяна от въззивния съд.
От
установеното от фактическа страна и от настоящия състав на въззивната
инстанция, се установява, че има един единствен очевидец на събитията, които
тъжителят твърди, че са се случили на инкриминраната дата, при това по начин,
описан в тъжбата му, а именно св. Д., който се е намирал
на около 2-3 метра от автомобила, в който е бил подсъдимият и е могъл да
възприеме случилото се с достатъчна конкретика. Поради това и неговите
показания следва да бъдат ценени през призмата на съвкупния доказателствен
материал. Същите подлежат на внимателна проверка предвид установените
противоречия между показанията му и тези на св. К.
и М., а и с оглед спазването на нормата на чл. 107, ал. 5 от НПК.
Събраните гласни
доказателства могат да бъдат условно разделени на две групи, които
възпроизвеждат факти, отнасящи се до времевия период, в който е извършено
процесното деяние. В първата група са показанията на единствения
свидетел-очевидец Д. – без родство със страните, но
познава тъжителя, а визуално и подсъдимия покрай общи познати. Свидетелят
споделя, че е видял именно подсъдимият да отправя обидите, описани в тъжбата,
във времето около 18:00 ч и малко след това. В другата група пък са показанията
на св. М. и К. – съответно ***** и ******* на
подсъдимия, които излагат, че подсъдимият за същия конкретен времеви период е
бил на организираното семейно тържество в пицария „У. П.“ и не бил
напускал масата. Правилно районния съд, предвид констатираните съществени
противоречия между показания на тези групи, прибягнал до очна ставка, като
способ на доказване, поставяйки в такава св. Д. и К. При това процесуално-следствено действие по
доказването тези противоречия не са преодолени, поради което и съставът на
контролираната инстанция пристъпил към отговор на въпроса защо приема достоверни
показанията на св. Д., съответно защо не могат да
бъдат натоварени с кредит на доверие сведенията на М. и К. досежно техни
възприятия за присъствие на подсъдимия М. в инкриминирания период в заведение в
центъра на гр. Х.
Настоящият състав споделя направения от районния съд правилен,
пълен и всеобхватен анализ на доказателствата по делото, при съблюдаване на
нормите на чл. 13 и чл. 107, ал. 5 от НПК и при правилна оценка на
доказателствените средства, както поотделно, така и в съвкупост, като не намира
за необходимо да преповтаря изцяло изводите на районния съд за изводимите от доказателствените
източници по делото факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване, а
напротив – само ще ги развие. Основният спорен въпрос е защо съдът не може да
даде вяра отчасти на показанията на св. М. и К., респ. защо изцяло се доверява на тези на
св. Д. Роднинските връзки между подсъдимия и св. М. и К. и вероятната им заинтересованост не могат
автоматично и изначално да доведат до снемане на кредит на доверие от същите,
т.е. a priori тези свидетели да се считат да предубедени. Сведенията на
св. М. се характеризират
като вътрешно противречиви, без хроногична последователства, а и не
кореспондират на останалите събрани доказателства, че след приключване на
съдебното заседание НЧХД № 542/2018 г.,
по описа на РС – Хасково, същата се отправила към заведението, а напротив –
съдържат се данни, че същата е била около 17:30 в стопанисвания от нея обект.
Същевременно, приключването на касовата книга около този час и присъствието на
св. К. в
гр. Х., въпреки местоживеенето ѝ в гр. Б., и липсата на нейно отношение към заседанието по НЧХД
№ 542/2018 г., по описа на РС – Хасково на процесната дата, доказват състоялото
се семейно събитие, макар и не в твърдените от тях времеви измерения. И двете
не говорят с необходимата хронологическа конкретика, за да обслужат в
достатъчна степен защитната теза, а същевременно и техните показания не
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. На другият полюс са
показанията на св. Д., който е бил очевидец на
събитията и е възприел непосредствено престъпната деятелност на подсъдимия.
Показанията му са пълни, всеобхватни, хронологически подредени и съответстват
на останалите събрани доказателства, с изключение на събраните при разпита на
св. М. и К. Въззивният съд също не намери повод за съмнение
в достоверността на изложеното от него при разпита му. Тук следва да се обясни
защо според настоящия състав показанията на св. Д. имат по-голяма тежест. Макар изначално показанията на
всички свидетели да се характеризират с еднаква доказателствена тежест, то от
сведенията на Д. се извеждат преки и
непосредствени доказателства досежно престъплението, тъй като същият е очевидец
на разигралите се събития, покриващи две деяния на престъплението „обида“ при
условията на продължавано престъпление. Т.е. доказателствата, изводими от
показанията на свидетелите се преценяват не съобразно броя на свидетелите, а
съобразно фактите и обстоятелства, които същите установяват, ценени през
призмата на целия доказателствен материал. В този смисъл е Решение № 428 от 19.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1149/2015 г., I н. о.,
НК, което макар и да не представлява задължителна практика за настоящия
състав, е в духа и смисъла на наказателния процес, регламентиращ правилата за
оценка и анализ на доказателствените източници и се споделя.
Предвид бланкетния характер на жалбата, настоящият състав е затруднен
да отговори в пълнота и с максимална точност на въпросите по чл. 339, ал. 2 от НПК. Въпреки това, се извежда, че защитата атакува доказателствения анализ,
направен от районния съд. Както вече се обсъди по-горе, доказателствените
източници са в достатъчен обем, позволяващ на двете инстанции да обосноват
непоколебим извод за виновността на подсъдимия. Прокарваната защитна теза за
присъствие на подсъдимия в пицария „У. П.“ към инкриминрания времеви период остава изолирана и
неподкрепена с доказателства, които да обслужат нейната достоверност в степен,
че да възбудят у съда дори съмнение във виновността на М.. Безспорно е
състоялото се семейно тържество на инкриминираната дата, но не в часовия
диапазон, който сочи защитата. Напълно ирелевантно и извън предмета на
доказване остава обстоятелството с каква марка лек автомобил се е придвижил
подсъдимият, за да се докаже авторството на престъплението.
Изпълнителното деяние може да се осъществи както вербално – чрез
изричане на думи, изрази, епитети, ругатни или чрез действия – жестове или
непристойни действия, които да са унизителни за честта и достойнството на
пострадалия. Обидата е резултатно престъпление и същото е довършено с
настъпване на неговите вредносни последици, когато обидата е възприета от
лицето, към което е насочена, а отделно от това се изисква казаното или
извършеното да са унизителни за честта и достойнството на пострадалия от
престъплението.
Всяко от двете деяния, обуславящи процесната престъпна деятелност на
подсъдимия в настоящия случай, осъществя кумулативно и двете алтернативно
предвидени от законодателя форми на изпълнителното деяние на състава на
престъплението „обида“, като подсъдимия в присъствието на тъжителя го нарекъл „*****“; „мърша“; „*****“ и му
показал среден пръст. Гласните доказателствени средства сочат още, че именно
подсъдимия е бил адресат на тази престъпна деятелност, който е присъствал на
място и пряко и непосредствено е възприел вербалните изявления на подсъдимия и
осъществени действия на неприличния жест, като дори се притеснил от случилото
се. Всичко това станало в присъствието на свидетеля-очевидец Д. Горепосочените
думи и изявления носят негативен смисъл по своето значение и характеризират
личността на тъжителя по отрицателен начин и посредством същите подсъдимият М.
е изразил своето негативно отношение към личността на тъжителя, което макар и
да е в контекста на обтегнати междуличностни отношения и конфликти, провокирали
множеството дела, което е служебно известно и на настоящия състав, противоречи
рязко с приетите в обществото морални норми за човешко общуване и зачитане на
честта и достойнството на останалите членове на обществото. Тези изводи са
приложими и към направения от подсъдимия жест, насочен към подсъдимия, който
също е крайно нецензурен. Т.е. категоричен е изводът, че с действията си
подсъдимият е осъществил посегателство върху охраняваните от наказателния закон
обществени отношения, гарантиращи достойнството и положителната самооценка,
която всеки притежава за личността си.
Настоящият състав, при проверката на присъда и съобразно правомощията и
задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, намира, че процесното престъпление не
осъществява квалифицирания състав по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НПК. За да се
квалифицира като „нанесена публично“ обидата, следва деянието да е станала
достояние на множество хора, с което се повишава и обществената опасност от
престъплението, какъвто настоящият случай не е. Макар обстоятелствата да сочат,
че деянието е извършено на обществено място, е установено по делото
присъствието на един единствен свидетел-очевидец. Индиции се черпят от неговите
показания, че освен подсъдимия в автомобила е имало още едно лице, което обаче
в настоящото производство остава неустановено, т.е. липсват категорични
доказателства за неговото присъствие. Така съотнесени в съвкупност тези данни
не сочат публично нанесена обида и въззивният съд следва да упражни
правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК прилагайки закона за по-леко
наказуемото престъпление.
Обект на престъплението „обида“ са онези обществени отношения,
гарантиращи защита на честта, личното достойнство и доброто име на всяко лице в
обществото.
Правилно съставът на първостепенния съд е приел още, че престъплението, извършено от подсъдимия М. следва да се квалифицира
като такова от категорията на продължаваните по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като обхваща 2 деяния за инкриминирания период,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината.
Налице е и субективният елемент от състава на престъплението, тъй като подсъдимият е действал при условията
на пряк умисъл като форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал е,
че съзнавал е общественоопасния характер на всяко от двете деяния, предвиждал е
престъпните им последици и целял тяхното настъпване. Осъзнати са представите у
подсъдимия, че обидните думи и жестове са унизителни за честта и достойнството
на пострадалия и е целял същите да бъдат възприети от Ч..
Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.
146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на инкриминираната дата – 18.10.2018
г., в гр. Х., при условията на продължавано
престъпление, за времето от около 18:00 ч до около 18:05 ч, нанесъл обида на К.С.Ч.,
като в негово присъствие и в присъствието на М. А. Д., като му казал „****“ и „мърша“ и му показал среден пръст, както и му
казал „******“ и му показал среден пръст, поради което и следва да
бъде оправдан за това обидата да е нанесена публично, т.е. за престъплението по
чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
За престъплението обида, по основният състав на НК, деецът се наказва с
„глоба“ в размер 1 000 до 3 000 лв.
Предвид установеното от справката за съдимост за подс. А.С.М. ***,
същият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание с Присъда № 90 от 08.11.2018 г., постановена от Районен съд – Хасково
по НЧХД № 542 по описа за 2018 г., което изключва приложението на института на
чл. 78а от НК по отношение на настоящото престъпление, поради наличие на
законови пречки, правилно и подробно обосновани от районния съд.
Споделят се изводите, изложени при определянето и индивидуализацията на
наказанието на подс. М., че като смекчаващи вината обстоятелства се преценят
необременено съдебно минало и положителни
характеристични данни, обстоятелството,
че същият е семеен – с малко дете, което според настоящия състав сочи на
интегрирана в общественото личност, а същевременно не се установяват и от двете
инстанции отегчаващи вината обстоятелства, поради което и наказанието на
подсъдимия следва да се отмери на плоскостта на чл. 55, ал. 2 от НК. Обществената
опасност на дееца, окачествена като по-скоро ниска и тази на престъплението,
обхващащо две деяния, обсъдени в конкретика по-горе, отчетени към наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславят извода, че и най-лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно на извършеното, поради което и
определя на подсъдимия наказание „глоба“ в размер на 700 лв., което намира за справедливо
и годно за постигане на целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК, без
същите да се накърнят от намаления размер на наказанието.
Предвид споделения
краен извод за виновността на подсъдимия, макар и с направената от въззивния
съд преквалификация на престъпната му деятелност, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК и направеното от повереника на
частния тъжител искане в тази насока, в тежест на подсъдимия следва да се
възложат направените от тъжителя разноски за въззивното производство в размер
на 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Що се касае за разноските пред
първата инстанция, поискани още с тъжбата и направени при първото разглеждане
на делото пред районния съд, произнасянето попада в компетентността на районния
съд и може да се реализира в производство по чл. 306 от НПК.
Поради гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл.
304 от НПК присъдата, предмет на настоящия въззивен контрол, подлежи на
изменение относно правната квалификация, водещо до частично оправдаване на
подсъдимия, както и относно размера на наложеното наказание, а в останалата си част,
като правилна и законосъобразна – следва да се потвърди.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 338 от НПК,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Присъда № 27 от 05.03.2020 година,
постановена по НЧХД № 803 по описа за 2019 година, Районен съд – Хасково, в
наказателно-осъдителната ѝ част, КАКТО
СЛЕДВА:
Признава подс. А.С.М., роден на *** г., ******** гражданин, с ****** адрес:***, ЕГН **********, за виновен затова, че на
през непродължителен период от време на 18.10.2018 година в гр. Х., при продължавано престъпление, казал и извършил нещо
унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. *** – престъпление по чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправдава по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание
„Глоба“ от 1 500 ЛЕВА НА 700 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА А.С.М., роден на *** г., ******** гражданин, с адрес гр. П., бул. „Ш.
С.“ № ***, ет. *, ап. **, ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати на К.С.Ч., ЕГН **********, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.