РЕШЕНИЕ

 

Номер   2065                      12.11 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                   ХХІІІ наказателен  състав

 

На      двадесет и втори  октомври                      2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    3311      по описа за            2019     година

 

РЕШИ :

 

      ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002303/23.11.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Кей Пи Вест” ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 800лв. за извършено административно нарушение по чл.62 ал.1 от Кодекса на труда.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

МОТИВИ :

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002303/23.11.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Кей Пи Вест” ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 800лв. за извършено административно нарушение по чл.62 ал.1 от Кодекса на труда.

        Жалбоподателят „Кей Пи Вест” ООД чрез пълномощника си по делото адв. К., счита Наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени по съображения, развити в жалбата и в съдебно заседание.

       Въззиваемата страна – ДИТ -гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото юрк. Каймакамова изразява становище за неоснователност на  жалбата и моли съда да потвърди издаденият административен акт.

       Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

 

       ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

       Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за това, че при извършена проверка на 11.10.2018г. в автомивка „Вест“ гр. Пловдив е установено, че А.М.П. работи като мияч на превозни средства, същият е декларирал работни време, почивка и уговорено възнаграждение, бил с работно облекло, предоставено му от управителя на дружеството На 16.10.2018г. в Д „ИТ“ е представен граждански договор с П. от 10.10.2018г. и трудов такъв от 12.10.2018г. Поради това е прието, че към датата на проверката от страна на дружеството-работодател е приет на работа работика П., с установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

        Видно от приложения по делото АУАН № 16-002303/29.10.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят И.С.Б. заявява, че поддържа отразеното в Акта. Същата изцяло потвърждава гореописаните констатации, установени при извършената проверка и по документи.

          Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя като логични, последователни, незаинтересовани, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, протокол за извършена проверка, АУАН, ведомост, Декларация.

        При така изложените обстоятелства съдът намира, че обосновано и законосъобразно е била ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 62 ал.1 от Кодекса на труда.

        Извършеното деяние се доказва по несъмнен начин предимно от показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, които са категорични относно направените констатации. Освен това последните категорично се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства-АУАН, декларация, граждански и трудов договори. Видно от същите към 11.10.2018г. не е било изпълнено задължението за допускане на работа на лице само след сключване с него на трудов договор в писмена форма. Това е така и предвид обстоятелството, че самият управител на работник саморъчно е декларирал верността на посочените обстоятелства, а именно работно време – от 15 до 18часа, уговорените почивки, работното си място, възнаграждението, което е получавал. Така изложеното изцяло се потвърждава и от приложение граждански договор от 10.10.2018г. По отношение на последния наистина следва да се приеме, че доколкото е действителен, а не създаден за целите на административното производство, на практика прикрила трудово-правни отношения, доколкото урежда всички елементи на същото – месторабота, работно време, изпълнение на определена работа и възнаграждение за същата.

  На следващо място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за допускане на работа само след сключване на трудов договор в писмена форма,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с охрана правата и законните интереси на работниците и служителите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

   Що се отнася до размера на наложеното наказание ГЛОБА от 1 800лв., то видно от правилно посочената санкционна норма на КТ, това е размер на минимално определения такъв на санкцията, предвидена за извършеното от жалбоподателя нарушение. Следователно административно-наказващият орган правилно е преценил всички обстоятелства имащи значение за случая, като е определил цитирания размер на санкцията. Предвид последното и съдът намира, че в казуса, с оглед формалното неизпълнение на задължението от страна на нарушителя, липсата на настъпили реални вредни последици за фиска или за трети лица, отсъствието на данни за други нарушения от страна на жалбоподателя, подходящият размер на наказанието следва да бъде именно минималния такъв.

Поради всичко гореизложено и обжалваното Наказателно постановление № 16-002303/23.11.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Кей Пи Вест” ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 800лв. за извършено административно нарушение по чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, като обосновано и законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

          По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП. В тази връзка санкционния орган напълно е спазил изискванията на ЗАНН за предоставяне възможност на нарушителя да изпрати представител за връчване на АУАН, което същият не е сторил. Въпреки това са били надлежно депозирани възражения по Акта, а още по-съществено – жалба против издаденото Наказателно постановление, поради което и правата и законните интереси на нарушителя са били защитени в максимална степен.

          

                За изложените съображения съдът прецени всички доказателства по делото.

 

            По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.