№ 23264
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110165419 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните не са представили писмени доказателства.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о. с. з на 19.09.2024 г. от 14,20 часа, за когато
да се призоват страните.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ за послужване гр. д. № 10378/2022 г. на СРС, 153 състав.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата – препис
от писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от Ф. Г. К. срещу “Т.” ЕАД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че “Т.” ЕАД използва вертикалните тръби в собствения й апартамент
без да е налице законно основание за това. Поддържа, че ползването е осъществено без
нейно съгласие, като ответното дружество не е платило нито лев за тръбите, за тяхното
поставяне и ремонт. Твърди, че е собственик на тръбите. При тези твърдения моли
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за
ползване за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата, ползвайки собствените й тръби и лишавайки я от право
сама да ги ползва, спестявайки си заплащане на сумата, и мораторна лихва в размер на 210
лв. за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. включително.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита
предявения иск за недопустим, при евентуалност – за неоснователен. Твърди нередовност на
исковата молба. Поддържа, че не е изпълнен нито един от съставите на неоснователното
обогатяване. Цитира практика на В.. Счита, че в случая ищцата не доказва да е собственик
на тръбите, поради което намира претенцията й за неоснователна. Моли съда да отхвърли
1
предявените искове. Претендира разноски.
При тези твърдения съдът счита, че спорните права намират своето правно основание
в чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи, че
през исковия период ответникът е ползвал вертикалните тръби в собствения й апартамент,
във връзка с което ищцата се е обеднила, а ответникът обогатил, спестявайки си разходи за
наем, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че ответникът е
ползвал вертикалните тръби, собственост на ищцата, при липса на валидно основание за
това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава – че е поканен да плати и размера на обезщетението за
забава, като съдът й УКАЗВА, че не сочи доказателства да е отправила покана до ответника.
При установява на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание да ползва тръбите от сградната инсталация, като съдът му
УКАЗВА, че не сочи доказателства за това.
По делото не се нуждае от доказване, че имотът на ищцата - – а., находящ се в гр. С..,
е топлофициран и през него минава сградна инсталация за отопление, като в периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. до имота е доставяна топлинна енергия, които факти се
установяват от постановеното между страните и влязло в сила решение по гр. д. №
10378/2022 г. на СРС, 153 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2