№ 17175
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110154652 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 вр. чл.9 ЗПК вр. чл.6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Х. Й. С., ЕГН **********, с която се
моли от съда да приеме за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 571,27 лева,
представляваща изискуемо от 08.04.2020 г. вземане по Договор за кредит №
226129/16.10.2018 г., ведно със законна лихва за период от 30.06.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 80,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
13.07.2019 г. до 08.04.2020 г., и сумата от 113,15 лева, представляваща обезщетение за
забава, дължимо за периода от 15.07.2020 г. до 27.06.2022 г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение от 11.07.2022 г. по ч. гр. дело № 35543/2022 г. по описа на СРС, 164-
и състав.
Ищецът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че на 16.10.2021 г.
страните сключили Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 226129 при
предварително публикувана информация и общи условия на интернет страницата-
www.minizaem.bg. След електронното подписване на договора се осъществявало устно
потвърждение на волята на страните по посочен от кредитополучателя мобилен номер,
както и параметрите на договора, след което кредитодателят изпращал електронно писмо, с
което уведомявал кредитополучателя, че паричните средства са преведени в посочената от
него банкова сметка. Ищецът отпуснал кредит в полза на ответника в размер на 800 лв. по
банков път. Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 18 месечни вноски,
всяка в размер на 44,44 лв., като последната в размер на 44,52 лв., за периода от 15.11.2018
г. до 08.04.2020 г. Твърди, че ответникът заплатил вноски в общ размер на 228,73 лв., с
което били погасени изцяло вноски за периода от 15.11.2018 г. до 15.03.2019 г., като от
вноската за 14.04.2019 г. били заплатени 6,53 лв. С оглед изложеното останало дължимо
вземане за главница в размер на 571,27 лв., като вземането за главница е падежирало пред
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Твърди, че била уговорена
договорна лихва в размер на 40,15 %. Сочи, че била същата била погасена за периода от
1
16.10.2018 г. до 15.03.2019 г., като за периода от 15.03.2019 г. до 08.04.2020 г. вземането за
възнаградителна лихва било погасена по давност. Ищецът претендира заплащането на
дължимия остатък в размер на 80,58 лв. за периода от 13.07.2019 г. до 08.04.2020 г. Твърди,
че кредитът падежирал изцяло на датата на последната дължима вноска, а именно на
15.07.2020 г., като крайната дата, до която е текла лихва е била 27.06.2022 г. поради
наложения мораториум във връзка обявеното извънредно положение на територията на
страната. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените
суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от
ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч.
гр. дело № 35543/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Прави искане да бъде приложено за
послужване ч. гр. дело № 35543/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. В случай на
оспорване моли съдът да задължи „Юробанк (България)“ АД да представи справка за
титуляр на посочената банкова сметка и дали по нея е постъпила процесната сума с
наредител ищеца. В условията на евентуалност моли да бъде допусната ССчЕ за
установяване обстоятелствата около отпускане на заемната сума по сметка на ответника и за
установяване размера на дължимата мораторна лихва. Моли да се извърши оглед на
представения с исковата молба диск, като в условията на евентуалност моли да бъде
допусната СТЕ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил oтговор на исковата молба от ответника Х. Й. С.,
ЕГН **********, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между
страните бил сключен процесния договор за кредит, въз основа на който ищецът му превел
сумата от 800 лв. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като не е
описан начина на изчисляване на ГПР, а само е посочен като процент. Твърди, че клаузите
на чл. 3 целят заобикаляне на забраната, скрепена в чл. 10 ЗПК и тази в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Заявява, че посочените клаузи са недобросъвестни и уреждат едно допълнително
възнаграждение за банката ищец извън уговорената възнаградителна лихва по договора.
Посочва, че задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и
неизпълнението му не засяга изпълнението на задължението на ответника да върне
отпуснатата му заемна сума. Твърди, че от непредоставянето на обезпечение не произтичат
никакви вреди за кредитора. Оспорва посочените клаузи да са индивидуално уговорени.
Навежда твърдения, че действителният размер на ГПР надхвърля законоустановения
максимален праг. С оглед изложеното поддържа, че процесният договор е нищожен, поради
което ответникът дължал единствено връщане на главницата по кредита. Моли да бъдат
отхвърлени исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на кредитодател и
Х. Й. С., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, има сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 226129 от 16.10.2018 г., по силата на който на
ответника е отпуснат заем в размер на 800 лв.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 240, ал.
1 и ал.2 вр. чл.9 ЗПК вр. чл.6 ЗПФУР
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно следните правопораждащи
факти: възникнало валидно вземане по договор за потребителски кредит по реда на чл. 6
ЗПФУР, сключен с Х. Й. С., по който било постигнато съгласие по елементите на договора,
включително уговорена възнаградителна лихва, реално предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя съгласно условията на договора, както и изискуемост на
2
вземанията и размер на същите, включително че клаузите на чл. 3 от процесния договор за
кредит са индивидуално уговорени.
В случай че ищецът изпълни доказателствената си тежест, ответникът следва да
докаже, че е погасил чрез плащане или друг способ, твърдените в исковата молба
задължения, в уговорените с договора срокове.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати като допустими представените писмени доказателства от
ищеца с исковата молба.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане по чл. 192 ГПК на
ищеца за задължаване на „Юробанк (България)“ АД да представи справка за титуляр на
посочената банкова сметка и за плащане на процесната сума от 800 лв. по сметка на
ответника, като не необходимо поради липса на оспорване на тези обстоятелства от страна
на ответника.
Следва да се уважени искането на ищеца за допускане на ССчЕ, тъй като макар
ответникът да не оспорва, че му е била преведена главница в размер на 800 лв. по процесния
договор за заем, същия оспорва дължимостта на претендираните от ищеца вземания по
отделните пера /договорна и мораторна лихва и остатъчна главница/, за установяване
размера на които се изискват специални знания из областта на счетоводната отчетност, с
каквито съдът в настоящия си състав не разполага.
Не следва да се прави оглед и на приложения към исковата молба диск, респективно
да се назначава СТЕ, тъй като ответникът не оспорва факта на сключване на процесния
договор за кредит.
Следва да бъде указано на ищеца да конкретизира твърденията си около датата на
сключване на процесния договор, тъй като има разминаване между посочената в Заповедта
за изпълнение дата и тази в обстоятелствената част на исковата молба.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване
на процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 30.06.2023 г. от 10,45ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и екземпляр от
отговора на ответника.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 35543/2022 г. по описа на СРС, 164 състав.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, с поставените от ищеца в ИМ въпроси, за
установяване на дължимите суми по процесния договор за кредит, по отделните пера към
датата на образуване на заповедното производство, респ. наличие на данни за погасяване на
същите, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в 3 дневен срок от съобщаването
на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице, което да изпълни допуснатата експертиза П. А. Д., която
да се призове за изпълнение на задачата, след представяне на доказателства за внесения
3
депозит от ищеца.
УКАЗВА на ищеца най-късно в насроченото о.с.з. да конкретизира датата на
сключване на процесния договор, предвид констатираното от съда противоречие в
обстоятелствената част на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните като не необходими.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 от ГПК- ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4