№ 73
гр. Бургас, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232000600141 по описа за 2023 година
С присъда № 11/12.05.2023 год., постановена по НОХД№ 5/2022 год.
Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия С. И. Н., със снета по делото
самоличност, с висше образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН:
********** ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 29.08.2021 г. - 01.09.2021 г. в
гр.Ямбол е разпространил високорисково наркотично вещество и държал с
целразпространение високорискови наркотични вещества, както следва:
- на 29.08.2021 г. в гр. Ямбол е разпространил високорисково
наркотично вещество - 0.296 гр. метамфетамин, с концентрация на активния
наркотичен компонент 34 %, на стойност 7.40 лв., чрез продажбата му на
И.Р.К. от гр. Ямбол за сумата от 40 лв.
- на 30.08.2021 г. в гр. Ямбол е разпространил високорисково
наркотично вещество - 0.676 гр. метамфетамин, с концентрация на активния
наркотичен компонент 34 %, на стойност 16.60 лв., чрез продажбата му на
М.Б.Б. от гр. Ямбол за сумата от 40 лв.
- на 01.09.2021 г. в гр. Ямбол е държал в себе си с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - 3 бр. полиетиленови пликчета тип
„джъмпер" метамфетамин, с тегло съответно 1.857 гр., 2.739 гр. и 2.508 гр.,
1
всичко с общо тегло 7.104 гр., всички с концентрация на активния
наркотичен компонент - 57%, на обща стойност 177.60 лв., поради което на
основание чл. 354а, ал.1, предл. 4 и предл. 5 от НК и чл. 54 от НК го
ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим и ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/
лева.
Със същата присъда на основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е
ОТНЕЛ в полза на Държавата високорисковото наркотично вещество -
метамфетамин с общо тегло 7.104 гр., всички с концентрация на активния
наркотичен компонент - 57%, предадени на съхранение с приемо-
предавателен протокол № 82978/03.12.2021 г. в ЦМУ, отдел МПП-НОП -
София.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение
отложеното наказание, наложено на подсъдимия С. Н. със споразумение №
75/25.04.2019 г. по НОХД № 507/2019 г. по описа на Районен съд - Ямбол, а
именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи
отделно при първоначален СТРОГ режим.
Постановил е веществените доказателства - 6 бр. прозрачни
полиетиленови пликчета тип джъмпер, след влизане в сила на присъдата, да
се унищожат, като вещи без стойност.
ОСЪДИЛ е подсъдимия С. Н. да заплати направените по делото
разноски в размер на 212.65 лева, в приход на Републиканския бюджет по
сметката на ОД на МВР - Ямбол, както и 111.30 лева в приход на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Ямбол.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия Н.- адв.М.А. от АК - Ямбол, която я обжалва по реда на
въззивното обжалване със съображения за незаконосъобразност,
необоснованост и несправедливост на съдебния акт, като претендира отмяна
на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава.
Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата и намаляване на
наказанието, което да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от
НК.
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заявява, че жалбата е неоснователна. Намира, че при провеждане на
2
съдебното следствие по реда на чл.269 от НПК - в отсъствие на подсъдимия
не са допуснати процесуални нарушения. Сочи, че са проверени събраните на
досъдебното производство доказателства, като са събрани и нови, и
обективната истина е напълно изяснена. Навежда довод, че съдът правилно и
мотивирано е кредитирал показанията на свидетелите И.К. и М.Б. – лицата на
които подсъдимият е продал наркотични вещества, както и показанията на
полицейските служители Е.,Д.И.,И.Г., А.И. и Б.Х., които обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на деянието. Намира правните
изводи на решаващия съд, че деянието на подсъдимия осъществява от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.1 от НК, за
правилни и обосновани. По отношение на наложените наказания счита
същите за законосъобразни и справедливи, като същите са определени към
минимума. Излага съображения, че липсват основания за прилагане на чл.55,
ал.1, т.1 отг НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Намира, че
правилно е приложена разпоредбата на чл.68 от НК по отношение на
предходното условно осъждане, в чийто изпитателен срок е извършено
настоящото деяние. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди присъдата на окръжния съд.
Защитата на подсъдимия – адв. А. заявява, че поддържа депозираната
жалба, макар да няма контакт с подзащитния си дотолкова, доколкото не
приема доводите на Ямболски окръжен съд за наличие на съставомерност на
деянието, за което е привлечен и съответно е осъден подсъдимия по
настоящото производство. Твърди, че събраните и проверени доказателства
не подкрепят обвинението. Сочи, че в мотивите си първоинстанционният съд
се е опитал да отговори на част от възраженията на защитата, но се е
ограничил само да твърди, че в случая са неоснователни направените
възражения от защитата, че не е налице субективна страна на деянието,
доколкото се касае за размяна на наркотични вещества между наркозависими,
обстоятелство, което е констатирано по един абсолютно безспорен начин по
делото. По отношение на свидетелите И.К. и М.Б., навежда довод, че те сами
непосредствено пред състава на съда са заявили, че са наркозависими от
години и по един или друг начин се снабдяват с наркотични вещества.
Оспорва правната квалификация на деянието, като намира разследването за
3
опорочено. Навежда довод, че назначената дектилоскопна експертиза, по
искане на защитата, на всичките шест „джъмпера“, установява, че следи по
тях липсват. По отношение на показанията на свидетелите И.К. и М.Б.,
твърди, че макар съдът да е изключил показанията им събрани по реда на чл.
223 от НПК, доколкото те са негодни такива, отново не си е дал сметка, че в
множество решения на ВКС, се казва, че съдът не може да бъде обикновен
регистратор на тези факти, т.е. следвало е да бъдат изложени аргументи не
само за субективната страна, но и за обективната такава, и доколко могат да
бъдат ценени тези гласни доказателства. Намира, че няма как да бъдат
свързани с подсъдимия тези „джъмпери“, които са предадени от тези
свидетели, тъй като няма дактилоскопни следи по тях. Сочи, че подсъдимият
не е бил разпитван пред съда, но пред защитника си е заявил, че не е продавал
наркотични вещества. Навежда довод, че самите свидетели твърдят, че като
наркозависими непрекъснато си купуват от широк кръг лица наркотици, така
че намереното у тях няма как да бъде свързано чисто доказателствено с
подсъдимия. Твърди, че по отношение на предадените доброволно три
„джъмпера“ от подсъдимия, отново няма изложени абсолютно никакви
аргументи в мотивите на първоинстанционната присъда. Сочи, че няма
извършен автополеви тест, няма оглед на местопроизшествие. Твърди, че
присъдата на Ямболския окръжен съд е незаконосъобразна, тъй като касае
несъставомерно деяние, не е обоснована, тъй като липсват каквито и да било
аргументи в отговор на възраженията на защитата и най-малкото на това
основание се явява несправедливо наложеното наказание. Моли съда да
уважи жалбата, като признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му
обвинение, поради недоказаност на обвинението и алтернативно да измени
същата, като намали наложеното му наказание.
Настоящата въззивна жалба е подадена съгласно чл.318, ал. от НПК и в
15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на
чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията
на защитата на подсъдимия Н., така и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1
от НПК, намира въззивната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
4
Ямболският окръжен съд при стриктно спазване на съответния
процесуален ред, разглеждайки делото по реда на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от
НПК – в отсъствие на подсъдимия, е изследвал всички относими към
предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на ДП и
по време на съдебното следствие доказателства. Обективно, всестранно и
пълно е изяснил фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния
доказателствен материал, обосновано е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Безспорно се установява по делото, че св. И.К. употребявал
наркотични вещества и решил да си закупи такива за лична употреба. Той
знаел, че подс. С. И. Н. продава наркотици и се свързал с него по телефона.
Казал на подс. Н., с каква сума разполага и се уговорили, къде да се видят. На
29.08.2021 г. около 13.30 ч. подс. Н. излязъл от къщата, в която живеел в гр.
Ямбол, кв. „Каргон“, срещнал се със св. К. и му продал едно полиетиленово
пликче тип „джъмпер“ с „пико“ – метамфетамин, за сумата от 40 лева. Около
14.00 ч. на същия ден св. К. бил спрян на ул. „Професор Нойков“ в кв.
„Каргон“ в гр. Ямбол от св. А.Е., старши полицай в РУ – Ямбол, който заедно
с колегата си Събин К. били полицейски авто-патрул. Свидетелят Е. попитал
св.И.К., държи ли в себе си вещества или предмети забранени от закона и
последният отговорил, че има в себе си малко „пико“. Свидетелят И.К.
обяснил на полицаите, че закупил това наркотично веществено същия ден, за
сумата от 40 лв. от подс.С. Н.. С протокол за доброволно предаване св. И.К.
предал закупения от него наркотик. Видно от заключението на ВЛ по
назначената физико-химична експертиза, представеното за изследване
жълтеникаво кристалообразно вещество, съдържащо се в полиетиленовото
пликче тип „джъмпер“ предадено от св. И.К., представлява метамфетамин с
тегло 0.296 гр., с концентрация на активния наркотичен компонент
метамфетамин 34 %. Стойността на наркотичното вещество е в размер на 7.40
лева.
На 30.08.2021 г. св. М.Б., който употребявал наркотични вещества и
знаел, че подс. Н. продава такива, отишъл до дома на последния да си закупи
„пико“. Свидетелят Б. дал на подс. Н. 40 лв., но тъй като той в момента не
разполагал с „пико“, му казал да мине по-късно. След малко подс. Н. звъннал
по телефона на св. М.Б. и му казал да се видят на моста до „Трите вятъра“ в
5
гр.Ямбол. Около 14.40 ч., подс. Н. и св. Б. се срещнали на уреченото място и
последният получил от подсъдимия предварително заплатения „джъмпер“ с
„пико“. Около 15.00 ч. на същия ден на ул. „Иван Вазов“ пред № 2 в гр.
Ямбол служители на полицията – Д.И., И.Т€ и Ж.Г., назначени като авто-
патрул, извършили проверка на личната карта на св. Б. и го попитали дали
държи в себе си вещества или предмети забранени от закона. Свидетелят Б.
отговорил, че в джоба на панталона си има 1 бр. полиетиленов плик тип
„джъмпер“ съдържащ „пико“, което закупил същия ден от подс. Н. за сумата
от 40 лева. С протокол за доброволно предаване св. Б. предал закупения от
него наркотик. Видно от заключението на ВЛ по назначената физико-химична
експертиза представеното за изследване жълтеникаво кристалообразно
вещество, съдържащо се в полиетиленовото пликче тип „джъмпер“ предадено
от св. Б., представлява метамфетамин с тегло 0.676 гр., с концентрация на
активния наркотичен компонент метамфетамин 34 %. Стойността на
наркотичното вещество е в размер на 16.60 лв.
На 01.09.2021 г. около 00.30 ч. полицейският служител св. И..Г., заедно
с колегите си Б..Х. и А. И. установили подс. С. Н., непосредствено до блок 10
на ул. „Д. Благоев“ в гр. Ямбол. Свидетелят Г. попитал подс. Н. дали държи в
себе си забранени от закона вещества или предмети и той отговорил, че има
известно количество „пико“. След това с протокол за доброволно предаване
подсъдимият предал на полицаите един найлонов плик тип „джъмпер“, вътре
в него с 3 бр. найлонови пликчета тип „джъмпер“, като във всяко от тях имало
жълтеникаво кристалообразно вещество. Найлоновите джъмпери полицаите
поставили в хартиен плик и го запечатали. Видно от заключението на ВЛ по
назначената физико-химична експертиза, представеното за изследване
жълтеникаво кристалообразно вещество, съдържащо се в 3-те полиетиленови
пликчета тип „джъмпер“, доброволно предадени от подс. Н. на 01.09.2021 г.,
представлява метамфетамин с тегло съответно 1.857 гр., 2.739 гр. и 2.508 гр.,
с общо тегло 7.104 гр., всички с концентрация на активния наркотичен
компонент метамфетамин 57 %. Общата стойност на наркотичните вещества е
в размер на 177.60 лв.
Видно от заключението на ВЛ по извършената по делото
дактилоскопна експертиза (с Протокол № 84/25.04.2023 г.), върху процесните
6 броя прозрачни полиетиленови пликчета – тип „джъмпер“ (предадени от св.
К., от св. М.Б. и 1+3 бр. от подс. Н.) не са установени дактилоскопни следи.
6
При разпита в съдебното следствие ВЛ Боян и. сочи, че ако е имало
дактилоскопни следи, те са били унищожени при химичния анализ на
веществото в джъмперите, като не е била спазена последователността на
провеждане на експертизите.
По случая, видно от Заповед за задържане рег. № 1679зз-
177/01.09.2021 г., на 01.09.2021 г., считано от 00.05 ч. подс. С. Н. е бил
задържан на основание чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа – във
връзка с воденото ДП № 518/2021 г. по опис на РУ – Ямбол.
Подсъдимият С. И. Н. е осъден с влязла с сила на 25.04.2019 г. присъда
(споразумение) по НОХД № 507/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол, за
деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК на четири месеца лишаване от свобода, като
наказанието е било отложено от изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
за изпитателен срок от три години.
Правилно съдът е заключил, че описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства: гласни – показанията на разпитаните по делото
свидетели: М.Б., А.Е., Д.И., И.К., И..Г., А. И. и Б..Х.; писмени – свидетелство
за съдимост, протокол за оценка на наркотични вещества, протоколи за
доброволно предаване от 29.08.2021 г., 30.08.2021 г. и 01.09.2021 г. приемно-
предавателен протокол № 82978 от 03.12.2021 г. за предаване на наркотични
вещества на ЦМУ – гр. София; от заключенията на вещите лица по
назначените по делото съдебни експертизи – физико-химическа и
дактилоскопна.
Ямболският окръжен съд е приел за основателно възражението,
направено от защитника в съдебно заседание от 12.05.2023 г., по отношение
на извършените по ДП на 01.09.2021 г. два разпита на свидетелите – И.К. и
М.Б. по реда на чл. 223 НПК. Правилна е констатацията на решаващия съд, че
тези разпити са проведени от 15.00 ч. и 15.30 ч., по време когато подс.Н. вече
е бил задържан по реда на ЗМВР във връзка с воденото ДП № 518/2021 г. по
опис на РУ – Ямбол (видно от заповедта за задържането му). Същият не е
присъствал на разпитите на тези двамата свидетели, като това е нарушило
правото му на защита, предвид установената европейска практика по
прилагане на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Поради това съдът обосновано и
законосъобразно не ги е приобщил чрез прочитане и съответно – не ги е
7
ползвал при формиране на вътрешното си убеждение по казуса. Това
нарушение е било санирано от съда, чрез провеждане на разпити на двамата
свидетели И.К. и М.Б. в хода на съдебното следствие, като е бил спазен
принципа на непосредственост в наказателния процес – чл. 18 НПК.
Приобщените доказателства, изброени по-горе, съдът правилно е
кредитирал изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, кореспондират
помежду си и са в логична връзка и последователност едни спрямо други.
Правилно съдът е заключил, че същите обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото
досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
Данните от разпитите в съдебно заседание пред първата инстанция на
свидетелите К. и Б. се потвърждават от показанията на разпитаните по делото
полицейски служители Е. и К. по отношение на св. К., и и., Т. и Г. по
отношение на св. Б., както и от протоколите за доброволно предаване на
закупените от двамата свидетели наркотични вещества.
По отношение на държаните от подсъдимия наркотични вещества с
цел разпространение обвинението е доказано по безспорен начин от
съвкупната преценка на показанията на свидетелите полицейски служители
И..Г., Б..Х. и А. И., които са установили подс. С. Н., ведно с притежаваните
от него наркотични вещества, както и от данните на протокола за доброволно
предаване на наркотичните вещества.
Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, решаващият съд обосновано е приел, че по безспорен и
несъмнен начин се установява, че подсъдимият С. И. Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1,
предл. 4 и предл. 5 от НК, предмет на обвинението, като в периода 29.08.2021
г. – 01.09.2021 г. в гр. Ямбол е разпространил високорисково наркотично
вещество и държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества, както следва:
- на 29.08.2021 г. в гр. Ямбол е разпространил високорисково
наркотично вещество - 0.296 гр. метамфетамин, с концентрация на активния
наркотичен компонент 34 %, на стойност 7.40 лв., чрез продажбата му на
И.Р.К. от гр. Ямбол за сумата от 40 лв.
8
- на 30.08.2021 г. в гр. Ямбол е разпространил високорисково
наркотично вещество - 0.676 гр. метамфетамин, с концентрация на активния
наркотичен компонент 34 %, на стойност 16.60 лв., чрез продажбата му на
М.Б.Б. от гр. Ямбол за сумата от 40 лв.
- на 01.09.2021 г. в гр. Ямбол е държал в себе си с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – 3 бр. полиетиленови пликчета тип
„джъмпер“ метамфетамин, с тегло съответно 1.857 гр., 2.739 гр. и 2.508 гр. – с
общо тегло 7.104 гр., всички с концентрация на активния наркотичен
компонент 57%, на обща стойност 177.60 лева.
Обосновано и законосъобразно съдът е заключил, че от всички
събрани и кредитирани по делото безпротиворечиви доказателства може да се
направи категоричен извод, че подс. С. Н. е извършил от обективна и
субективна страна описаното в обвинителния акт деяние, а именно –
разпространил и държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества без надлежно разрешително.
Правилно съдът е приел за безспорно установено, че подс. Н. с
действията си е осъществил двете форми на изпълнителното деяние на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно „държи с цел
разпространение“ и „разпространява“ високорискови наркотични вещества,
без налично разрешително. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие и то се изразява в упражняването на трайна фактическа власт през
определен период от време върху високорискови наркотични вещества и
разпространението на такива чрез продажбата им. Безспорно по делото е
установено, че подс. С. Н. няма разрешение за държане и разпространение на
високорискови наркотични вещества.
Правилна е преценката на съда, че от обективна страна се установява,
че се касае за високорисков наркотик – метамфетамин, съгласно
заключението на вещото лице по назначената по делото физико-химическа
експертиза, което обосновано и законосъобразно като компетентно и
обективно се кредитира изцяло от решаващия съд.
Съгласно Конвенцията на ООН за наркотичните вещества,
ратифицирана от Р. България и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП
посоченото наркотично вещество е поставено под забранителен режим.
Конкретно метамфетаминът е наркотично вещество, което подлежи на
9
контрол, веществото е с висока степен на риск за общественото здраве,
предвид вредния ефект от злоупотребата с него и е забранен за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимият С. Н. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на
деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че от субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
ясно е съзнавал, че държи процесното наркотично вещество, че същото
представлява високорисково наркотично вещество, че го разпространява и
държи без надлежно разрешително, тъй като е знаел, че няма такова.
Подсъдимият е разбирал общественоопасния и противоправнен характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици, но въпреки
това е искал настъпването им. Логично подсъдимият е съзнавал, че върши
деянието, предмет на настоящото дело, в изпитателния срок на наказанието
по НОХД № 507/2019 година.
Като причина за извършване на престъплението съдът правилно е
посочил незачитането на установения правов ред в страната от подсъдимия
Н.. Наред с това като причина за извършване на деянието е стремежът на
подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин, обусловеността на
деянието от масовата употребата на наркотични вещества от младите и
подрастващи лица, девалвацията на моралните ценности и устои в
обществото като цяло, както и моралната криза на последното.
Съдът е изложил мотиви и по отношение на направените от защитата
възражения. Правилно е приел за неоснователно възражението на защитата,
че от субективна страна не са налице признаците на престъпление по чл. 354а,
ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е наркозависим и в случая се касае за
размяна на наркотични вещества между наркозависими лица. Правилен е
изводът, че от всички доказателства по делото безспорно се установява, че
подсъдимият е разпространил наркотици предмет на обвинението, чрез
продажбата им срещу определени суми пари – на 29.08.2021 г. на св. К. и на
30.08.2021 г. на св. Б.. Видно от заключението на ВЛ по извършената по
делото дактилоскопна експертиза (с Протокол № 84/25.04.2023 г.), върху
10
процесните 6 броя прозрачни полиетиленови пликчета – тип „джъмпер“
(предадени от св. К., от св. М.Б. и 1+3 бр. от подс. Н.) не са установени
оставени дактилоскопни следи. При разпита му в съдебно заседание ВЛ Боян
и. е обяснил подробно причината за това – ако е имало дактилоскопни следи,
те са унищожени и са изчезнали при химичния анализ на веществото в
„джъмперите“, тъй като не е била спазена последователността на провеждане
на експертизи – първо да се извършва ДНК-експертиза, след това
дактилоскопна и след това всички останали, а в случая първо е била
проведена химическата експертиза. Правилно съдът е заключил, че липсата на
дактилоскопни следи по процесните джъмпери, не променя извода на
решаващия съд за безспорна доказаност на обвинението против подс. Н., тъй
като тази празнота се запълва успешно от останалите кредитирани
доказателства включени в съвкупността им – основно от всички ценени
свидетелски показания, кореспондиращи помежду си и с протоколите за
доброволно предаване- обсъдени по- горе.
Защитата е посочила, че на 01.09.2021 г. подс. Н. буквално приятелски
предал държания в него „джъмпер“, в който се намирали три отделни
пликчета с метамфетамин, но не бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие, въпросното вещество не е било изследвано и не му е бил
направен полеви наркотест. При разпита си св. И..Г. дава показания, че на
01.09.2021 г., подс. Н., до бл. 10 на ул.„Димитър Благоев“ в гр. Ямбол,
доброволно предал един плик с 3 бр. найлонови пликчета тип „джъмпер“,
като във всяко от тях имало жълтеникаво кристалообразно вещество,
съобщил им, че това е „пико“, а полицаите го поставили в хартиен плик и
съставили протокол за доброволно предаване. Видно от протокола за
доброволно предаване подсъдимият е вписал за джъмперите с бяло-
жълтеникаво кристалообразно вещество – „кристалообразно вещество пико за
лична употреба“ и е положил подписа си. Видно от Протокол №
293/13.09.2021 г. за физико-химическата експертиза, хартиеният плик с трите
пликчета тип „джъмпер“ в него с жълто кристалообразно вещество е бил
запечатан с подписи на предал, приел и свидетел – следователно за съда не е
съществувало съмнение, че именно тези „джъмпери“ с жълто
кристалообразно вещество са предадени доброволно от подс. Н. и описани в
Протокола за доброволно предаване от 01.09.2021 година.
По отношение на възражението, че не е гарантирано участие на дееца в
11
разпитите на свидетелите К. и Б. проведени по реда на чл. 223, ал. 2 от НПК,
съдът е изложил обосновани доводи при коментара на доказателствената
съвкупност, която настоящата инстанция споделя.
Предвид изложеното неоснователни са възраженията на защитата на
подсъдимия досежно невинността на подсъдимия, поради недоказаност на
обвинението и липса на годни доказателства в подкрепа на обвинението,
поради което съдът е изложил подробни съображения, защо не приема
възраженията за основателни, с които настоящата инстанция се солидаризира
изцяло.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното
наказание и претенцията за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от
НК, настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Въззивната
инстанция извърши контрол на атакувания съдебен акт и в тази му част.
При определянето на вида и размера на наказанията на подсъдимия Н.
за извършеното от него престъпление съдът е съобразил предвидените от
законодателя в НК наказания за този вид престъпления, към момента на
извършването им, отчел е степента на обществената опасност както на дееца,
така и на самото деяние, взел е предвид подбудите на подсъдимия да извърши
конкретното престъпление, наличието или липсата на смекчаващи и на
отегчаващи отговорността обстоятелства и съответно е съобразил
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигане
целите на наказанието.
За престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание "лишаване от свобода" в размер от 2 до 8 години с кумулативно
предвидено наказание "глоба" в размер от 5 хиляди до 20 хиляди лева.
При определяне на наказанието на подсъдимия за осъщественото
престъпление по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът правилно е
съобразил характера и степента на обществена опасност на осъщественото
деяние, обстоятелствата, при които то е осъществено. При
индивидуализацията на наказанието съдът обосновано и законосъобразно е
приел, че деянията извършени от подсъдимия разкриват една значително
завишена степен на обществена опасност, която адекватно е отчетена от
законодателя при определянето на вида и размера на предвидените за този
вид престъпления наказания. Тези престъпления, засягащи здравето на
12
хората, се характеризират с една сравнително по-висока степен на обществена
опасност, която се извежда от вида и характера на обществените отношения,
които засяга, свързани с охраната и защитата на живота и здравето на
гражданите, с режима на контрол на наркотичните вещества и риска, който те
създават за човешкото здраве, механизма на извършване на престъпното
посегателство, вида и количеството на наркотичните вещества и целта за
тяхното държане. Конкретното деяние се отличава с по - висока степен на
обществена опасност, предвид механизма на извършване, вида и
количеството на наркотични вещества, обстоятелството че част от тях са
държани с цел разпорстранение, а други са разпространени.
Правилна е преценката, че през последните години този род
престъпления са придобили масов характер и обществото е изключително
чувствително към разпространението на наркотиците, тъй като същото засяга
все повече млади хора и най - вече деца в ученическа възраст. В този смисъл
държавната репресия следва да се приложи по-строго и безкомпромисно,
защото този вид престъпления застрашават здравето на членовете на
обществото и то преобладаващо на младите хора.
Преценяйки наличните по делото доказателства настоящата инстанция
намира личната обществена опасност на подсъдимия Н. за завишена предвид
обремененото му съдебно минало.
При определяне конкретния размер на наказанието лишаване от
свобода, съдът е съобразил смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Правилна е преценката на съда, че като отегчаващи
обстоятелства следва да се отчетат обремененото съдебно минало на
подсъдимия, извършването на престъплението в изпитателния срок на
предходното осъждане, високата степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние, с което се засягат непосредствено обществените
отношения свързани със здравето на гражданите и преди всичко на млади
хора, вида и пакетирането на наркотика на отделни дози, сочещо, че не е за
лична употреба.
Правилно са ценени като смекчаващи обстоятелства оказаното
съдействие на полицейските органи, изразяващо се в доброволното предаване
на намиращото се в него наркотично вещество, неголямото количество, както
и малкият брой на лицата, на които е продаден наркотикът.
13
Правилно съдът е заключил, че наличните по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства не са нито многобройни, а сред тях няма и
изключително по своята същност, поради което не могат да обосноват извод
за прекомерна тежест на предвидения минимален размер на наказанията
лишаване от свобода и глоба за съответните престъпления. Предвид
изложеното съдът правилно е приел, че наказанието следва да се определи
при условията на чл. 54 от НК.
Обосновано и законосъобразно съдът е определил наказанието на
законовия минимум – две години лишаване от свобода и глоба в размер на
5000 лева. Правилна е преценката на съда, че така определното комплексно
наказание на подс. Н. се явява справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност на деянието и дееца, и моралната укоримост на
престъплението. То е подходящо да повлияе на подсъдимия поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздейства
предупредително и да го възпре да върши други престъпления. В този смисъл
правилно съдът е заключил, че наказанието е необходимо и достатъчно и за
постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и
предупредителен ефект върху другите членове на обществото.
Наказанията са определени в рамките на минимално предвидения им
размер, като проявата на по - голяма снизходителност ще е обществено
неоправдано и несправедливо, още повече, че не са налице условията за
приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Апелативният съд счита, че така
определени по вид и размер наказанията съответстват в най-голяма степен на
целите на двете превенции визирани в чл.36 от НК. Същите правилно са
ценени като достатъчни за постигане на репресивните и възпитателни цели
на санкцията, прецизно отмерени с оглед на всички индивидуализиращи
наказателната отговорност обстоятелства и същевременно справедливи.
Правилна е преценката, че тези наказания ще допринесат за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и
предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Съдът законосъобразно е съобразил обстоятелството, че настоящото
престъпление е осъществено в изпитателния срок на наложеното наказание по
НОХД № 507/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол, поради което
правилно на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение отложеното
14
наказание от четири месеца лишаване от свобода, което следва да се търпи
отделно от настоящото наказание. Процесното деяние е извършено в периода
29.08.2021 г. – 01.09.2021 г. преди да е изтекъл изпитателния срок от три
години – съдебният акт по НОХД № 507/2019 г. по описа на Районен съд –
Ямбол е влязъл в сила на 25.04.2019 година.
За да постанови и двете наказания да се търпят при първоначален
СТРОГ режим, съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, б.
„в“ от ЗИНЗС, по силата на която такъв режим се определя „за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което
е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от
двете наказания надвишава две години“ – в случая две години и четири
месеца.
Законосъобразно съдът е приложил и императивната разпоредба на чл.
354а, ал. 6 от НК, като е постановил отнемане в полза на държавата предмета
на извършеното престъпление, а именно високорисковото наркотично
вещество – метамфетамин с общо тегло 7.104 гр., всички с концентрация на
активния наркотичен компонент 57%, предадени на съхранение с Приемо-
предавателен протокол № 82978/03.12.2021 г. в ЦМУ, отдел МПП – НОП –
София.
Предвид осъдителния характер на присъдата, атакуваният съдебен акт
е законосъобразен и досежно присъдените в тежест на подсъдимия разноски
по делото в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, като ЯОС
правилно е възложил в тежест на подс. С. Н. направените по делото разноски
в размер на 212.65 лева, които следва да заплати в приход на Републиканския
бюджет по сметката на ОД на МВР –Ямбол, както и 111.30 лева в приход на
Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол.
Законосъобразно съдът се е произнесъл и по отношение на
веществените доказателства – 6 бр. прозрачни полиетиленови пликчета тип
джъмпер, по отношение на които като вещи без стойност, е постановил да се
унищожат след влизане в сила на тази присъда.
При цялостната проверка на присъдата, въззивната инстанция не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По гореизложените съображения присъдата на Ямболския окръжен съд
следва да бъде потвърдена, като обоснована, законосъобразна и справедлива.
15
Мотивиран от горното и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6
от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/12.05.2023 год. постановена по
НОХД № 5/22 год. по описа на Ямболския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16