Решение по дело №47/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 76
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20203500500047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                              24.06.2020 г.                                   гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                ІІІ състав            На осемнадесети май                                                                                            2020 година В открито заседание  в състав

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА ИВАНОВА

МИЛЕН СТОЙЧЕВ

секретар Ирина Василева

като разгледа докладваното от Председателя

В.гр.д. № 47 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК000694286, гр. София, пл. “Позитано” № 5, представлявано от Н.Ч.и И.Г.–изп.директори, депозирана чрез процесуален представител юриск. А.П.,  упълномощен с пълномощно № 85/2019, против решение № 716/29.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 1168/2019 г. по описа на PC – Търговище.

С обжалваното решение  ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, е осъдено да заплати на А.Г.Х., ЕГН **********, малолетно дете, чрез неговата майка и законен представител: Л.Д.Е., ЕГН **********, двете с постоянен и настоящ адрес:***, чрез упълномощен процесуален представител - адв. И.Й., съдебен адрес:***, офис 4, сумата в размер на 16 300.52 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - загуба на издръжка за период от смъртта на родителя - 21.11.2013г. до датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД, както и ДА ЗАПЛАЩА сумата в размер 276.28 лв. месечно обезщетение за имуществени вреди-загуба на издръжка за период от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г. до датата на навършване на пълнолетие на детето - 11.10.2026г., ведно със законната лихва върху всяка от исковите суми, считано от 01-во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания , до окончателното изплащане, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. чл.45 ЗЗД,, като е ОТХВЪРЛИЛ предявените искове в останалата част до пълния претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. С решението са присъдени разноски и държавна такса.

Въззивникът счита обжалваното решение за немотивирано, неправилно и противно на събрания в хода на делото доказателствен материал. По подробно изложени в жалбата съображения, анализирайки събраните писмени и гласни доказателства и позовавайки се на съдебна практика във връзка с определяне размера на обезщетението в случаи, като настоящия, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски на осн.чл. 78 ал. 8 от ГПК.

В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор, депозиран от пърномощника на въззиваемата страна  адв. Богданов, се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, излагайки  подробни съображения, с молба обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В проведеното пред въззивната инстанция с.з. представителят на въззивника поддържа жалбата. Постъпило е писмено становище от въззиваемата, чрез пълномощника й, с който поддържа отговора си за неоснователност.

При извършената проверка на допустимостта на жалбата съгласно чл. 267 ГПК, при съответно прилагане разпоредбите на чл. 262 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима- подадена е в двуседмичния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, отговаряща на изискванията на 262 във вр.с чл. 260 и чл. 261от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира следното:

Пред районния съд е предявен иск за имуществени вреди –пропуснати ползи от неполучена издръжка поради смъртта на родителя- баща на малолетната ищца в размер на 350 лв. месечно за периода от 21.11.2013 г. до навършване на пълнолетие  на навършване на пълнолетие на детето - 11.10.2026г., с правно осн.чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), като в исковата молба претенциите са разделени, както следва:

1.за сумата от 20 650 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - загуба на издръжка за период от смъртта на родителя - 21.11.201З г. до датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018 г. /подадена на 23.10.2018г. пред СРС/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г. до окончателното изплащане;

2.за сумата от 350 лв.-месечно обезщетение за имуществени вреди- загуба на издръжка за период от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г./пред СРС/ до датата на навършване на пълнолетие на детето - 11.10.2026г., ведно със законната лихва върху всяка от исковите суми, считано от 01 -во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания , до окончателното изплащане.

Във връзка с направеното възражение от ответника за неподсъдност на спора, поради цената на предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че се касае за два отделни иска – съответно с цена 20 650.00лв. и с цена 12 600 лв.

В установената практика на ВКС се приема, че се касае за една искова претенция,  определяна като обезщетение за неимуществени вреди- пропуснати ползи от неполучена издръжка от датата на застрахователното събитие (настъпилата смърт на родителя) до датата на навършване на пълнолетие, независимо как е претендирано обезщетението- като една обща сума или периодично изпълнение, с позоваване на т.11 от ППВС № 4/75г. –„съдилищата постановяват еднократно или периодично заплащане на обезщетението за непозволено увреждане по своя преценка, независимо от направеното от ищеца искане за начина на плащане“. (решение № 116/13.11.2017г. по гр.д.№ 60409/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 144/14.11.2017г. по т.д. № 1084/2016г., І т.о., ТК)

 При претендирано обезщетение за имуществени вреди в размер на 350лв/месец за посочения период от 21.11.2013 г. до 11.10.2026 г. цената на иска възлиза на 54 250лв., при което предявеният иск е подсъден като първа инстанция на окръжен съд – чл. 104  т. 4 ГПК. В случая не се касае за иск за издръжка  по СК, а за претендирано обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 226 ал. 1 от КЗ-отм. (под формата на неполучена издръжка). Без значение е обстоятелството, че в исковата молба ищецът ги е определил като два иска.

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Последиците от нарушението на правилата на родовата подсъдност са различни в зависимост от това, кой е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд , то решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано  - постановеният акт  подлежи на обезсилване (арг. от 270 ал. 3 от ГПК).

 Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че на осн.чл. 270 ал. 3 изр. 2 –ро от ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната част (арг. от чл. 269 ГПК)и делото бъде изпратено на компетентния съд – Окръжен съд-Търговище, като изпращането следва да се осъществи след влизане в сила на въззивното решение.

Разноски за настоящото производство не се следват. Направените следва да бъдат съобразени при постановяване на решението по същество с оглед уважаване или отхвърляне на иска.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 716/29.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 1168/2019 г. по описа на PC – Търговище, В ЧАСТТА МУ, в която ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, с ЕИК *********, гр. София, пл. “Позитано” № 5, представлявано от Н.Ч.и И.Г.–изп.директори е осъдено да заплати на А.Г.Х., ЕГН **********, малолетно дете, чрез неговата майка и законен представител Л.Д.Е., ЕГН **********, двете с постоянен и настоящ адрес:***, чрез упълномощен процесуален представител - адв. И.Й., съдебен адрес:***, офис 4, сумата в размер на 16 300.52 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - загуба на издръжка за период от смъртта на родителя - 21.11.2013г. до датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД, както и ДА ЗАПЛАЩА сумата в размер 276.28 лв. месечно обезщетение за имуществени вреди-загуба на издръжка за период от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г. до датата на навършване на пълнолетие на детето - 11.10.2026г., ведно със законната лихва върху всяка от исковите суми, считано от 01-во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания , до окончателното изплащане, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. чл.45 ЗЗД – на осн.чл. 270 ал. 3 изр. 2 от ГПК, като в тази му част изпраща делото за разглеждане от компетентния съд – ОС-Търговище.

В отхвърлителната му част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

След влизане на решението в сила, делото да се докладва на председателя на ОС-Търговище за образуване и определяне на докладчик,.

 

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  2.