Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260214
гр.Бургас, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 968 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Я**** Трейд“
ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Меден рудник,
бл. *, вх. *, ет. * представлявано от управителя Г.С.Х. чрез адв. И.К. против
наказателно постановление № 02-0002613/17.02.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63,
ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството
жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
С
жалбата наказателното постановление се намира за неправилно и
незаконосъобразно, не било взето предвид, че за лицето И. Юриевна Петрова има
сключен трудов договор и че било изпратено уведомление до ТД на НАП, но било
необходимо технологично време за обработването му. Трудовия договор се сочи, че
бил сключен на 22.01.2020г. и бил регистриран същия ден като на лицето било
връчено заверено копие от уведомлението, регистрацията на договора в НАП била
по електронен път и не можело работодателят да носи отговорност за технологичното
време, необходимо за обработката. Моли да се отмени наказателното постановление
поради липса на нарушение. Ако се намери, че е извършено нарушение, то моли
наказателното постановление да се отмени, тъй като се намира, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28, б „а“ от ЗАНН.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател не изпраща представител.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, в
съдебното заседание се представлява от юрк. Николова, оспорва жалбата и излага
съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено на 25.02.2020г., а жалбата
е подадена на 02.03.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Свидетелката
М.С., по повод получен сигнал в Дирекция „инспекция по труда“- гр. Бургас,
извършила проверка като посетила на 22.01.2020г. в 11:00 часа обект - склад за
пакетиране на захарни изделия намиращ се в гр. Бургас, на Пети километър,
местност „Крушата“. При проверка на място се установило, че обектът се стопанисва
от „Я** * Трейд“ ЕООД като били установени няколко лица да полагат труд. На
всеки от тях били предоставени индивидуални справки за попълване, вкл. и на
лицето И. Ю* П*, която попълнила собственоръчно в справка, работно време от
8:00 до 17:00 часа, трудово възнаграждение 610 лева, че има 1 час почивка в
работния си ден, че почива два дни събота и неделя. И. Петрова в 11,10 часа
полагала труд като „складов работник“ като извършвала дейност по подготовка на
заявки в помещение „склад“, държало папка, отмятало в нея, слагала пакетирана
стока в кашон. На въпрос на св. С. какво прави в момента на проверката тя каза,
че комплектова заявки. И. П* казала, че работи от същия ден. При преглед на
документите, представени в Инспекция по труда от 06.02.2020г. се установило, че
Петрова полага труд от присъствени форми от 22.01.2020г. първа смяна от 8:00 до
17:00 часа. Трудовият договор, сключен с Петрова е регистриран в НАП след
проверката от Инспекция по труда, на 22.01.2020г. в 14:07:06 часа.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – справка на основание чл. 402,
ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, трудов договор №
026/22.01.2020г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ изх. № 02388203006447/22.01.2020г.; извлечение от книга за начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа; работен график за работа за м. януари
2020г.; протокол за извършена проверка, идентификационна карта, разпит на свидетел.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено
в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Правилно е посочена нарушената материалноправна норма. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят
има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ “работодател“ е
всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.
подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Установява
се, че в деня и часа на проверката – 11,10 часа И. Петрова е полагала труд като
складов работник и е декларирала, че работи с установено работно време, работно
място, трудово възнаграждение, поради което следва да се приеме, че са налице
елементите за наличието на трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.
62 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, това е форма за неговата
действителност. В случая е представен трудов договор и е спазена формата за
неговата действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 КТ в тридневен
срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя
в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда"
електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три
работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.
В
случая работодателят още в деня на сключване на трудовия договор е изпратил
уведомление до ТД на НАП, като е видно от справката л. 13, че същият е
регистриран на 22.01.2020г., но след момента на проверката, а именно в 14:07:06
часа. Съгласно събраните доказателства обаче работничката е започнала да полага
труд още след подписване на трудовия договор без да се изчака регистрацията му
в ТД на НАП и да му се представи уведомление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ
предвижда, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Разпоредбата е императивна и „задължава“ работодателя да
предостави на работника не само трудов договор, но и уведомление за
регистрацията му в НАП, което е гаранция за правата на работника или служителя.
Изрично чл. 63, ал. 2 КТ вменява задължение на работодателя да не допуска
работника до работа преди да му е връчил документите по чл. 63, ал. 1 КТ като
предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Работодателят е допуснал
Петрова до работното й място без да е изчакал регистрацията на трудовия договор
в НАП, от което следва, че е допуснал Петрова до работа преди да й връчи уведомлението
по чл. 62, ал. 3 КТ работодателят е допуснал нарушение на 63, ал. 2 КТ, за
което правилно е санкциониран от АНО и с наказателното постановление правилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Съдът
намира, че са неоснователни възраженията, че се касае за маловажен случай по
смисъла на 28 ЗАНН. Действително изводът за маловажност на деянието подлежи на
съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС,
ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. В случая обаче не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от този вид, тъй като при допускане на работника без да му е връчено
уведомление по чл. 62, ал. 1 КТ винаги съществено се засягат правата и
законните интереси на работника или служителя. Изрично нормата на чл. 415 в,
ал. 2 КТ предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. КТ в случая е специален спрямо ЗАНН и в този смисъл също не може да се приеме,
че се касае за маловажност. Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на дружеството работодател като санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая
АНО правилно е индивидуализирал наказанието като го е определил в границите на
закона, при превес на множеството смекчаващи обстоятелства – това, че е сключен
трудов договор, че лицето полага труд само от един ден, че е подадено уведомление
в ТД на НАП, че след проверката договорът е бил регистриран, поради което и при
преценка на всички тези обстоятелства е определил имуществена санкция в
минималния предвиден от закона размер от 1500 лева.
С
оглед на изложеното този състав намира, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща
към ГПК. В случая наказателното постановление се потвърждава, а жалбата се
оставя без уважение, поради което право на разноски има само АНО, на който се
дължат такива на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването на наказателното
постановление в размер на 80 лева като се отчита фактическата и правна сложност
на делото.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 02-0002613/17.02.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас, с което на „Явор 46 Трейд“ ЕООД ЕИК
****** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. *,
вх. *, ет. **, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ като работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА
„Явор 46 Трейд“ ЕООД ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж.к. „Меден рудник“, бл. *, вх. *, ет. *** да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.