Р
Е Ш Е
Н И Е №260345
гр.Хасково, 09.07.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 224 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
подадената искова молба ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България е предявил срещу ответника С.Р.Т.,***, иск с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищецът подал Заявление по
чл.410 ГПК, възоснова на което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок длъжникът възразил срещу същата, което обосновавало правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор за потребителски кредит CREX-17606771 от 06.01.2020г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател. Договорът бил сключен
за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ
периода от сключване на договора до 15.01.2021г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и
размера на оставаща главница. След сключване на договора сумата за закупуване
на стоките била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет
на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за
сметка на кредитополучателя и създавало задължение за последния да заплати на
кредитора 12 месечните погасителни вноски, всяка в размер на 54.63 лева.
Възоснова на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията.
Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора /чл.2/. Надбавката /възнаградителна
лихва/ се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. На основание
чл.2 във вр. с чл.3 от договора за ответника възниквало задължението да погаси
заема на 12 месечни вноски, всяка по 54.63 лева, като в чл.5 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. На основание чл.3 от договора, при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обещетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска. Ответникът преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 15.02.2020г. На основание чл.3 от договора вземането на
ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в случая била 15.03.2020г., от която дата вземането станало ликвидно
и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено
изрично уведомление до длъжника на 21.05.2020г. Било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
Районен – Хасково за исковите суми. В изложения смисъл ищецът счита, че за него
е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск, тъй
като в срока по чл.414 от ГПК длъжникът подал възражение. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата в размер на 585.33 лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по договора; 70.23 лева -
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020г. до 15.01.2021г. и 22.36 лева –
мораторна лихва за периода от 15.03.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.09.2020г. до окончателното изплащане,
които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 2454/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
При
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за исковите суми. Претендира разноски по заповедното и
настоящото производство
В
законоустановения едномесечен срок ответникът подава отговор на исковата молба,
в който заявява, че е заплатил на ищеца сумата от 1000 лева, за което представя
Платежно нареждане от 26.02.2021г. В съдебно заседание процесуалният му
представител поддържа подадения отговор на исковата молба, като също заявява,
че исковата сума е изплатена изцяло, както и разноските по заповедното и
исковото производство.
Постпъпила е Молба, вх. № 268082/15.06.2021г. от ищеца по
делото, в която се посочва, че след започване на производството по делото
ответникът заплатил на ищеца изцяло претендираните суми, включително и
направените разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени и приети като писмени
доказателства Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-17606771 оторизационен код а877к2y3, сключен на
06.01.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София и С.Р.Т., ведно
със Съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на
кредит, или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит
CREX-17606771 на клиент С.Р.Т., Погасителен план, CREX-17606771, актуален към
22.01.2021г., Последна покана с изх.№ CREX-17606771 от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България до С.Р.Т., Платежно нареждане за кредитен превод
от 26.02.2021г. за сума от 1000 лева с получател БНП Париба и наредител Т. С. Т.с
посочено основание за превод – изпълнение на задължение по кредит на С.Р.Т. –
CREX-17606771.
За
процесното си вземане против ответника ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, възоснова на
което е образувано Ч.гр.дело № 2454/2020г. по описа на Районен съд-Хасково. Издадена
е била Заповед № 260252/30.10.2020г., с която е разпоредено длъжникът С.Р.Т.,
ЕГН **********,***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 585.33 лева – главница;
сумата от 70.23 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020г. до
15.01.2021г.; сумата от 22.36 лева – мораторна лихва за периода от 15.03.2020г.
до 16.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 75 лева – разноски по делото. Длъжникът
е подал възражение в законоустановения едномесечен срок от връчване на
заповедта, като на 29.12.2020г. заявителят е получил указания да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба от 26.01.2021г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Преди
всичко съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло
неоснователен и недоказан по
следните съображения:
При съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства може да се направи
обоснован и категоричен извод, че между страните е съществувало описаното в
исковата молба договорно правоотношение. Безспорно е също, че исковите суми за
главница, лихва, както и разноски, са платени изцяло от ответника на ищеца след
образуване на производството по делото, което обстоятелство изрично се признава
от ищеца в подадената молба от 15.06.2021г.
Ето защо, доколкото съдът, на основание
чл.235, ал.3 от ГПК, при постановяване на решението взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва да
отхвърли предявения иск поради извършено в хода на процеса плащане на исковите
суми за главница, лихви и разноски. На ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски, тъй като, както изрично заявява в посочената по-горе молба от 15.06.2021г.,
същите са заплатени от ответника и не претендира такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, против С.Р.Т., ЕГН **********,***,
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 585.33 лева
– главница; сумата от 70.23 лева – възнаградителна лихва за периода от
15.02.2020г. до 15.01.2021г.; сумата от 22.36 лева – мораторна лихва за периода
от 15.03.2020г. до 16.09.2020г., представляващи неплатени суми по Договор
за потребителски кредит CREX-17606771 от 06.01.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 260252 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 30.10.2020г. по Ч.гр.дело № 2454/2020г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.