Мотиви към Решение № 260080, постановено на 03.09.2020г. по н.а.х.д. № 2086 по описа на
Районен съд – Варна за 2020г.:
Варненска районна прокуратура е внесла предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на Б.Д.Н. за това, че на
22.05.2020г. в с. Падина, общ. Девня, управлявал МПС - мотоциклет марка и модел
„MZ 251” с рама № 2502783, което не е регистрирано по надлежния ред
-престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което в конкретния случай са налице
основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото съдебно заседание, изпраща представител, който поддържа
възведеното обвинение, като посочва, че независимо от обстоятелството дали
двигателят е бил приведен в работен режим или не, то управление фактически е
било реализирано, тъй като обвиняемият е бил върху превозното средство, държал
е с ръцете си кормилната уредба, което обстоятелство е било възприето от
полицейските служители. Посочва, че деянието не е с ниска степен на обществена
опасност, тъй като то по един или друг начин застрашавало живота на хората. Пледира
за налагане на административно наказание към законоустановения минимум.
Защитникът на обв. Н. адв. Й. се явява в съдебно заседание и посочва, че в
конкретния случай не може да става дума за управление на МПС, тъй като
инкриминираното средство не изпълва съдържанието на това понятие, дадено в
параграф 6 на ДР на ЗДвП. Конкретно машината следвало да бъде приравнена на
отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците, тъй като
представлявала машина, която не можела да се въведе в работен режим.Наред с
това, дори да се застъпи обратната теза, в случая обществената опасност на
деянието отсъствала, или била в такава степен незначителна, че не можела да
оправдае наказателната репресия спрямо извършителя. По същество пледира за
оправдателна присъда.
Обвиняемият Б.Д.Н.,
редовно призован, се явява пред съда лично и посочва, че няма какво да добави
към казаното от защитника си.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Б.Д.Н., с ЕГН: **********
е български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, роден в гр.
Варна, живущ ***.
Семейството на обвиняемия Н.
притежавало къща в с.Падина, обл. Варна, която той посещавал почти всеки ден.
Н. бил правоспособен водач на МПС
като притежавал СУМПС № *********, валидно до 12.02.2023г.
Преди време обвиняемият закупил мотоциклет
марка „MZ 251“ с рама № 2502783, който бил без поставени регистрационни табели
и не бил регистриран по надлежния ред.
Мотоциклетът бил произведен в
бившата Германска Демократична Република, като датата на първоначалната му
регистрация била 09.07.1987г. Същият бил с четири скорости, двутактов двигател,
работещ с бензин и масло в съотношение 1:25 (към 1 л. бензин трябвало да се добавят
25 мл. масло). Към датата на извършване на огледа (от вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза) на същия моторът е блокирал и не е
можел да бъде приведен в действие. Двигателят не се е задействал нито при
бутане на мотоциклета, нито посредством манивела, като главата на двигателя
била разхлабена, между главата и цилиндъра имало отвор около 1.00 см., т.е.
нямало херметичност между двете части на двигателя и не може3ло да има компресия. При повдигане
на мотоциклета с крик, от картера на двигателя започнало да капе вода, като в
заключение е прието, че мотоциклета не е бил в експлоатация от дълго време,
като в картера нямало масло, а от него капела вода, примесена с масло.
На 22.05.2020г. обв.Н.
се качил на процесния мотоциклет в с.Падина, обл.Варна, като се пуснал по
инреция с него, служейки си с кормилната уредба, за да се опита да направлява
движението му.
На същия ден св.Мл.Д. и св.И.В. -
служители в РУ МВР-Девня се намирали в с.Падина, където изпълнявали служебните
си задължения.
Около 20.00ч. придвижвайки се със служебен
автомобил, свидетелите забелязали в центъра на селото към тях да се движи
мотоциклет. Когато водачът възприел полицейския патрул се качил на тротоара и
продължил да се движи към тях с мотоциклета.
Това негово поведение им привлякло
вниманието и те подали към водача светлинен и звуков сигнал да спре. Водачът
реагирал и спрял на тротоара, след което слязъл от мотоциклета. При извършената
проверка той представил документи за самоличност и СУМПС, като заявил, че
талона на мотоциклета го е оставил в тях. Установена била самоличността на
водача, а именно обв.Н..
При проверка в системите на МВР
било установено, че управляваният от него мотоциклет е с прекратена регистрация
от 2015г. и на него няма поставена регистрационна табела.
За констатираното на обв.Н. бил съставил АУАН № 253а-514/22.05.2020г., който
обвиняемият подписал, като посочил, че има възражения и получил екземпляр от
него.
За установеното било уведомено
РУ-Девня, а дежурна група извършила оглед на местопроизшествие. При извършения
оглед на мотоциклета бил открит и описан номера на рамата му - № 2502783.
От приложената по делото справка,
изготвена от разследващия полицай е видно, че след направена справка в ИИС на
МВР, мотоциклет марка „MZ 251“ с рама № № 2502783, не е регистриран по
надлежния ред, като същият е с прекратена регистрация от 15.06.2015г.
Изложената фактическа обстановка съдът установи от събраните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Мл.Д. Д. и И.Ат.В.,
както и от всички налични по делото други материали – протокол за оглед на
местопроизшествие, справка за съдимост, справка за нарушител, АУАН №
253а-514/20,справка от 27.05.2020г., както и от заключението по назначената от
съда съдебно-техническа експертиза на процесния мотоциклет.
Съдът кредитира
всички изброени доказателства, като непротиворечиви, последователни и
достоверни и изгради убежденията си въз основа
на тях по
реда на чл.378 ал.2 НПК, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и са годни
доказателствени средства.
Между така изброената доказателствена съвкупност не съществуват
съществени противоречия, като основният спорен момент върху който акцентира
защитата се отнася до обстоятелството бил ли е приведен в движение двигателят
на процесното МПС или не.
От показанията на разпитаните полицейски служители не се установи
по категоричен начин някой от тях да е възприел, че двигателя на мотоциклета е
бил в работен режим, като единствено са възприели обв. Н. да седи върху
превозното средство, респ. да си служи с кормилната уредба, а не да го бута.
От заключението по назначената експертиза съдът на свой ред
установи, че в състоянието в което се е намирал двигателя при огледа на вещото
лице, същото е констатирало, че той не е бил есплоатиран от много време, като
въвеждането му в работен режим принципно не е невъзможно, но в конкретния
случай не може да бъде постигнато, поради допълнителни обстоятелства, които
изискват неоправдана финансова инвестция, каквато и към момента не е била
извършена.
Независимо от възраженията на представителя на ВРП по отношение на
компетентността на вещото лице, съдът не намери депозираното заключение за
непълно или неправилно, тъй като в случая съдът не се нуждае от експертни
знания по отношение на това какъв е точният вид или характер на повредата и/или
потенциалният механизъм на нейното отстраняване, а единствено бил ли е годен
двигателя в текущото му състояние да бъде приведен в работещ режим или не.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че обвиняемият Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 345, ал.2 НК, тъй като несъмнено на
инкриминираната дата е управлявал моторно превозно средство мотоциклет марка „MZ 251“ с рама №
2502783, което не е регистрирано по надлежния ред.
Квалификацията на
деянието от обективна страна по чл. 345, ал.2 от НК се обуславя от
обстоятелството, че обв. Б.Н. е извършил действия по управление на мотоциклета.
Въпреки
твърденията на защитата, че за съставомерността на деянието се изисква
двигателят на превозното средство да е бил приведен в работещ режим съгласно
т.2 от Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. от пленума на ВС на
Р България, под „управление” на МПС следва да се разбират всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или
машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в
движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици.
В случая и
въпреки че в хода на съдебното следствие се установи, че мотоциклетът е и бил с
блокиран двигател и съответно Н. само се е спускал по инерция с него, ползвайки
наклона на улицата, то според настоящия съдебен състав е безспорно, че същият е
извършвал действия по управление на процесното МПС, тъй като към момента на
констатирането му от полицейските служители, съответно при последвалата от тях
проверка, той е седял на процесното МПС, контролирайки и направлявайки
движението му по улицата, по която се е
придвижвал с него, изминавайки по този начин известно разстояние преди
спирането му от полицейските служители.
От извършените
движения съдът приема, че обвиняемият е боравил с механизмите и приборите на
превозното средство, които отговарят за неговото привеждане в движение, като
понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение, чрез привеждане на
двигателя в работен режим.
Тоест привеждането
в действие на двигателя на МПС не е абсолютна предпоставка, за да бъде налице
режим на „управление" на МПС.
По отношение на субективната
страна, съдът намира, че деянието е било извършено при форма на вината пряк
умисъл, като Н. е съзнавал, че привежда мотоциклет нерегистриран за движение на
територията на Република България в движение (същият е бил снет от регистрация)
и че това деяние е противоправно и общественоопасно, тъй като нарушава
установените в Република България правила за осъществяване на движението.
При все това, съдът намира, че обстоятелството, че се касае за
превозно средство, което не е можело да бъде приведено в работен режим, ведно с
данните за личността на обвиняемия - липсата на предишни осъждания и
противообществени прояви на лицето напълно отговарят на критериите на чл. 9,
ал.2 НК и мотивираха съда да приеме, че деянието на обв. Н., макар и формално и
да осъществява признаците на предвиденото в
чл. 345, ал.2 НК престъпление, последното е с явно незначителна
обществена опасност, поради което и не е престъпно.
В разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК законодателят изрично е
посочил предпоставките, при които едно деяние, макар и формално да осъществява
признаците на дадено престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Като
критерий, който обуславя малозначителността на едно деяние, е визиран един от
обективните признаци на престъплението, а именно - обществената му опасност,
като в първия случай – тя изобщо липсва (обществените отношения не се засягат),
а във втория – същата е явно незначителна (обществените отношения се засягат в
такава степен, при която използването на наказателна репресия е неоправдано).
При това положение, първоинстанционният съд счита, че възприетата
от съда фактология следва да бъде подведена под нормата на чл. 9, ал.2 НК, доколкото престъплението
поради явната незначителност на обществената си опасност не покрива
изискванията за наличие на определена заплаха за обществото, за да се постави в
действие наказателната репресия и не съставлява престъпление по чл. 345, ал.2 НК.
В тази насока съдът отчете и факта, че мотоциклетът е бил
управляван, за да бъде придвижен в пространството вероятно, за да бъде преместен
до сервиз, като обв. Н. е спрял незабавно, след като е бил забелязан от
полицейските служители и е оказал пълно съдействие на същия за осъществяване на
проверката. Фактът, че мотоциклета е бил във фактическа невъзможност да бъде
приведен в движение, поради неработещия си двигател, на практика намалява
значително възможността същият да бъде използван за значително придвижване в
пространството, респ. с него да бъде извършено потенциално ПТП.
Наред с това, следва да се отбележи, че в случая несъмнено се
касае за лице в млада възраст, което е допуснало инцидентна в живота му до този
момент противообществена проява.
По изложените съображения съдът изцяло оправда подсъдимия по
внесеното срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК.
При този изход на делото на
основание чл. 190, ал.1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: