№ 9792
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110155248 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В проведеното на 01.03.2023 г. открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител, във връзка с наведените с отговора на исковата молба възражения, че
вземането по процесния запис на заповед е било погасено чрез плащане от издателя на
записа . за което по делото са представени платежни документи, е релевирал искания за
приемане като писмени доказателства по делото на две фактури и кредитни известия към
същите, за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с формулирани в
съдебното заседание задачи, както и за допускане до разпит на свидетел във връзка с
твърденията на ищеца, че процесният запис на заповед е бил издаден във връзка с
търговските отношение между страните по договор за доставка на гориво и използване на
карти за закупуване на гориво и условията, при които е издаден записът на заповед.
В предоставения на ответника срок за становище по направените доказателствени искания,
такова е постъпило, като със същото страната заявява, че намира за неотносими към
предмета на спора представените от ищеца в съдебното заседание фактури и кредитни
известия към същите, в която връзка възразява срещу приемането им като доказателства по
делото. Намира поисканата съдебно-счетоводна експертиза за безпредметна. Счита, че е
недопустимо искането за допускане събиране на свидетелски показания на основание чл.
164 ГПК, като в случай че съдът уважи такова искане, ответникът иска за същите
обстоятелства да бъде допуснат и свидетел на ответника. Заявява, че е безспорно
обстоятелството, че между страните е имало търговски отношения по покупко-продажба на
горива, като за да бъде издаден запис на заповед и предявен в деня на издаването, то
действителната воля на страните е била да се обезпечи текущо задължение, което се
поддържа, че е било погасено чрез плащания по банков път. Излагат се съображения по
съществото на спора.
На първо място и във връзка с възраженията на процесуалния представител на ищеца, че
1
ответникът в качеството му на авалист не е легитимиран да прави възражения, произтичащи
от каузалното правоотношение, доколкото не е страна по същото, следва да се посочи, че с
оглед твърденията на ответника, съдът приема, че в случая ответникът твърди именно
недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на ищеца - в отговора на исковата молба
се съдържат твърдения, че вземането по записа на заповед е било платено от . още преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като въпреки
това, ищецът е пристъпил към снабдяване със заповед по чл. 417 ГПК за изпълнение за
погасената част от дълга въз основа на записа на заповед и без да има интерес от това. Т.е. с
оглед наличието на такива твърдения, заявени от ответника /че ищецът цели, респ. в хода на
изпълнителното производство е получил двойно плащане/ съдът приема, че
същите легитимират ответника - авалист да противопостави на ищеца - поемател
произтичащите от каузалното правоотношение правопогасяващи възражения на издателя,
като тежестта да установи същите е именно на ответника.
Съдът приема, че с оглед становищата на страните и въведените до приемане на доклада по
делото фактически твърдения помежду им не е спорно, че записът на заповед е бил
издаден във връзка с търговските отношения между ищеца и . управител на което
дружество към момента на издаване на запоса на заповед е и авалистът ответник в
настоящото производство.
С оглед конкретните наведени възражения и разкриване основанието, във връзка с което
менителничният ефект е бил издаден, съдът приема следното:
С т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
формирана задължителна за съдилищата практика по въпроса какъв е предметът на делото
и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422
ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа
на запис на заповед. Задължителната практика е в смисъл, че в посочената хипотеза предмет
на делото е съществуването на вземането, основано на записа на заповед, като ищецът
доказва вземането си с редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение; при въведени от ответника твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
В тази връзка съдът с Определение № 2332/18.01.2023 г. е указал на ответника, че в негова
тежест е да установи, че с извършените плащания, във връзка с които по делото са
представени платежни нареждания, е погасено задължението по записа на заповед преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.07.2019 г./.
В тежест на ищеца, с оглед въведените преди приемане на доклада по делото твърдения, е да
установи, че процесният запис на заповед е обезпечавал и задълженията на . по
представените в откритото съдебно заседание фактури от 30.04.2019 г. и от 31.03.2019 г.
2
Предвид изложеното, заявените от ищеца доказателствени искания са допустими и следва да
бъдат уважени. На ответника за равнопоставеност следва да бъде допуснат един свидетел
при режим на довеждане за същите обстоятелства. В отговор на заявеното от ответника
възражение за недопустимост на свидетелските показания за обстоятелствата, за които
ищецът е поискал допускане на гласни доказателствени средства, следва да се посочи, че
същите не попадат под забраната на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не се
спори, че ищецът и . са били в трайни търговски отношения по договори за продажба на
горива, в т.ч. и че процесният запис е бил издаден от . и е бил авалиран от ответника, т.е.
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата относно
възникването на правоотношенията, каква е била действителната обща воля на страните и
т.н.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото фактура № **********/30.04.2019 г. и
кредитно известие към същата и фактура № **********/31.03.2019 г. и кредитно известие
към същата.
ДОПУСКА на страните по един свидетел в режим на довеждане в насроченото на
20.04.2023 г. от 10:30 ч. съдебно заседание за обстоятелствата относно търговските
взаимоотношения между ищеца и . по договори за продажба на горива и издаваните
фактури във връзка с изпълнението на задълженията на страните по същите.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от
ищеца, чрез адв. М., в съдебното заседание, проведено на 01.03.2023 г. ОСЗ /л. 56 гръб, л. 57
от делото/, като вещото лице следва да даде заключение след извършване на проверка в
счетоводствата на ищеца, на . и в НАП, при депозит в размер на сумата от 450 лева, вносим
от ищеца в тридневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., тел. .., като вещото лице да се уведоми за поставената
задача и за датата на ОСЗ след представяне на документ, че депозитът е внесен.
УКАЗВА на третото неучастващо по делото лице . да окаже съдействие на вещото лице за
изготвяне на експертизата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение, което да му послужи пред НАП за
снабдяване с информация относно подадената данъчна и счетоводна информация от ..
Препис от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
както и на . в качеството му на трето неучастващо лице, на адреса на управление: .
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4