Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен
16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при
секретаря Жени Стойчева като разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 764 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение №940 от 21.07.2020 г. по
гр.д. №200/2020 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-Плевен, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. „****“ №**, с ЕИК: ***, представлявано от В. В. ДА ЗАПЛАТИ на П.П.И.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, сума в размер на 1 836.19 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 16.01.2017 г. - 31.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 16.01.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, като за периода от 01.01.2020 г. до
15.01.2020 г. е ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен, поради преждевременното му
предявяване, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР.
ОСЪДИЛ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-Плевен, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. „***“ №3, с ЕИК: ***, представлявано от В.В., ДА ЗАПЛАТИ на П.П.И.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** сума в размер на 440 лв., представляващи сторените по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪДИЛ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-Плевен, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. „****“ №3, с ЕИК: ****, представлявано от В. В., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 73.45 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Недоволен от решението в осъдителните
му части е останал ответникът ОД на
МВР-Плевен и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде
отменено като неправилно и да бъдат присъдени разноските, направени в двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на
14.09.2020 г. на П.П.И., но в указания срок отговор не е депозиран.
С определение №260138 от 06.10.2020 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането и.
В о.с.з. на 12.11.2020 г. и двете
страни не са представлявани.
Въззивникът е представил счетоводни изчисления и писмени бележки.
Процесуалният му представител – юриск. Ф. е пледирала за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на решение за отхвърляне изцяло на предявените
искове, тъй като П.П.И. не е доказал, че е положил извънреден труд. Претендират се
разноските в двете инстанции.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не е спорно, че през периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2020 г. П.П.И. е бил младши експерт
при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, работещ на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в ОД на МВР-ПЛЕВЕН е установено сумирано изчисляване на
работното време – за тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2020
г. П.П.И. е положил общо 1 816 часа нощен труд и
за тях е претендирал допълнително заплащане в размер на 1 558.14 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото.
Видно от заключението на ВЛ Т. И., положеният нощен труд е 1 776 часа, т.е. с 40 часа по-малко, а
допълнителното възнаграждение, изчислено по алгоритъма на ищеца за тези 1 776
часа, е 1 836.19 лв. Следва да се
отбележи, че в таблицата на ВЛ за
месеците януари и февруари 2017 г. и за месец януари 2020 г. не са отразени
отработени часове нощен труд. Плевенски Районен съд е приел, че към момента на
подаване на исковата молба – 16.01.2020 г. все още не е било изискуемо
възнаграждението за част от процесния период, а именно – от 01.01.2020 г. до
16.01.2020 г., доколкото отработените часове през това време ще бъдат отчетени
след приключване на първото тримесечие на 2020 г. и ще бъдат включени в
сумарните изчисления за него. По тази причина иска е отхвърлен частично – за
периода от 01.01.2020 г. до 16.01.2020 г. и първоинстанционното решение в тази
си част е влязло в сила.
В о.с.з. на 24.06.2020 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на
иска, съгласно което той да се счита предявен за 1 836.19 лв.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща,
че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“. След
преизчисление с този коефициент процесните 1 776 часа стават 2 029.968
часа. Според ищеца, разликата от 253.968 часа /2 029.968 – 1 776/ се явява
извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 6 лв.
Видно от заключението на ВЛ Т. И., часовата ставка, изчислена на база
основните работни заплати на ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за
извънреден труд, е 7.23 лв., а не 6 лв. Така за 253.968 часа при часова ставка 7.23
лв. се получават 1 836.19 лв., които Плевенски Районен съд е присъдил с
обжалваното решение.
Плевенски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима
субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в действащите
през процесния период наредби на министъра на вътрешните работи на норма за
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В обжалваното решение е
прието, че това преобразуване на нощния труд в дневен води до отчитането му
като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е квалифицирал
спорното материално право неправилно, без при това да е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният
от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При това
положение погрешната правна квалификация на спора обуславя правилността на
решението и налага след неговата отмяна въззивният съд да определи вярната
правна квалификация и да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба
релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба П.П.И. не сочи каква е нормата
за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил
извънредно.
П.П.И. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е полагал нощен
труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че смените са били
смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път е възможно съдът да
извлече извод за някакво установено за него работно време, респ. за надвишаване
на нормата и за полагане на извънреден
труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен труд и
претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава
повече от заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение, чиито
минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез
коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд
като извънреден и е поискал за него плащане
с увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка. Плевенски Районен съд безкритично е
приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки възнаграждение за
извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен труд, а
претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него. Съдът не е обвързан от посочения от ищеца
алгоритъм за изчисляване на това допълнително възнаграждение. Според въззивната
инстанция, в случая за часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение
като за часове дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи
увеличение, каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението
/защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като
дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин –
преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база за заплащане на
допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това се налага,
защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за
това нощния труд се превръща в дневен и разликата между преизчислените дневни и
действителните нощни часове, която всъщност се явява увеличение, се възмездява
чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се
получи второ увеличение, за каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че празнотата в специалната
нормативна уредба относно служителите в МВР налага прилагането на общата
нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В потвърждение на този извод, според
Плевенски Окръжен съд, е нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която
държавните служители, които полагат труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се
ползват със специалната закрила по КТ. Част от тази специална закрила е
закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна работна седмица
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа. Именно тази
нормална продължителност на нощния труд трябва да се ползва при определяне на
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Видно от представените във въззивното производство счетоводни
записи/изчисления, не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период
– 1 776. Не е спорен и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 – 2 029.968.
Часовата ставка без увеличение с 50 % е 4.82 лв., което означава, че се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 1 224.13 лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и
разликата от 253.968 часа. Именно за тази сума се явява основателен и доказан
предявения иск.
При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на
МВР-ПЛЕВЕН следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд ДТ в размер на 50
лв.
ОД на МВР-ПЛЕВЕН следва да заплати в полза на П.П.И. сумата от 260 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първата
инстанция.
При определяне на тази сума, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК
юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
П.П.И.
следва да заплати в полза на ОД на МВР-ПЛЕВЕН сумата от 45.57 лв., явяваща се разноски в настоящата инстанция според
уважената част на въззивната жалба. При определяне на тази сума, съдът е
определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100
лв.
При компенсиране на разноските в двете инстанция ОД на МВР-ПЛЕВЕН остава да
заплати в полза на П.П.И. сумата от 214.43 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение
№940 от 21.07.2020 г. по гр.д. №200/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-Плевен, с ЕИК: **** е осъдена на основание чл.178, ал.1, т.3
вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР да заплати на П.П.И. ***, с ЕГН: ********** сумата
от 1 836.19 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 16.01.2017 г. -
31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска 16.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1,
предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2
от НОСРЗ ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.П.И. ***, с ЕГН: ********** сумата от 1 224.13 лв., явяваща се неизплатено
допълнително възнаграждение за 1 776 часа нощен труд, положен в периода 16.01.2017 г. до 31.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото – 16.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане, а иска за разликата до претендираните 1 836.19
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №940 от
21.07.2020 г. по гр.д. №200/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-Плевен, с ЕИК: **** е осъдена на основание чл.78, ал.6 от ГПК
да заплати на Плевенски Районен съд сумата от 73.45 лв., представляваща държавна такса, както и в частта му, с
която ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-Плевен, с ЕИК: ***** е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на П.П.И. ***,
с ЕГН: ********** сумата от 440 лв.,
представляващи сторените по делото разноски и
вместо него ПОСТАНОВИ
следното:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ДТ в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ОД на
МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК: ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.П.И. ***, с ЕГН: ********** сумата от 214.43 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: