Р Е Ш Е Н И Е № 262464
05.11.2021г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XI – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5581 по описа
за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 226, ал.1 КЗ /отм./вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищец П.М.Б. чрез законния си представител – нейния баща М.П.Б. чрез
адв. Й. Б. твърди, че на ***************** около *********часа в град Р. дъщеря
му се е движела с велосипед по велоалея по платното за движение на ул.
********* посока от изток на запад. На кръстовището на ул. *******и ул*********
предприела пресичане на платното от ляво надясно пред л.а. ******* с рег.№.
***********, собственост на **********, управляван от П.Д.П., като в този момент
била блъсната от лекия автомбил.
На
П.Д.П. бил съставен акт АУАН № ******* както и наказателно постановление
*********на Н-К РУП Р. към ОДМВР-П.
Същото влязло в законна сила като П.Д.П. била призната за виновна, че е
управлявала МПС **********, с рег. № ********** с несъобразена скорост с
интензивността на движението и с конкретните условия на видимост и вследствие
на това ударила внезапно излязлата на пътя велосипедистка- П.Б..
Ищцата
след като била блъсната и от горепосочения водач на МПС паднала на земята, като
същата нямала конкретни спомени за инцидента в цялост. Правили й обстойни прегледи на главата, на
цялото тяло, както и на лакътя на лявата ръка.
Извършена
била съдебно-медицинска експертиза като според вещото лице ************ при ПТП
ищцата е получила:
Счупване
на вътрешния кондил на лявата раменна кост, което довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник- средна телесна повреда. Обезщетението за
причинените на ищцата болки и страдания се оценява на 15 000 лева.
Сътресение
на мозъка, протекло без данни за загуба на съзнание до степен на травматична
кома- лека телесна повреда. Обезщетението за причинените на ищцата болки и
страдания се оценява на 2 000 лева.
Контузия
на корема- лека телесна повреда. Обезщетението за причинените на ищцата болки и
страдания се оценява на 2 000 лева.
Контузия
на перитонеума- лека телесна повреда. Обезщетението за причинените на ищцата
болки и страдания се оценява на 2 000 лева.
Контузия
на главата – лека телесна повреда. Обезщетението за причинените на ищцата болки
и страдания се оценява на 1000 лева.
Охлузване
на лицето – лека телесна повреда. Обезщетението за причинените на ищцата болки
и страдания се оценява на 1000 лева.
Или
общо причинените телесни повреди били 6, от които 1 средна и 3 леки, с
разстройство на здравето и 2 леки, без разстройство на здравето, обезщетения за
които ищцата оценила в размер на 23 000 лева.
След
изписването на ищцата от болницата и били предписани процедури по
възстановяване на лявата лакътна става. Болката и страданието, което изпитвала
било значимо.
Счупването
на лакътната кост не й давала
възможност хигиенно да се обслужва сама.
Майка й и помагала да се къпе в банята, както и да ползва тоалетна. Нямала
възможност да излиза с приятели, тъй като имала белези и я било срам да се
показва така.
Липсата
на контакти с външни лица, освен домашните довело до отчуждаване ищцата от
приятелите й.
Към
момента ищцата се страхувала да се качи на велосипед, изпитвала тревога когато
се движи по улицата
Ищцата
заявява, че автомобила с който й били причинени травматичните увреждания имал
сключена гражданска отговорност с **********. както и застрахователна полица №
*********валидна към датата на ПТП.
Бащата
М.Б. уведомил Застрахователно дружество
**********за изплащане обезщетение в размер 40 000 лева, в полза на П.Б.
като пострадало лице за претъпените от нея неимуществени вреди в следствие от
ПТП.
Основанието за отказ от страна на
Застрахователното дружество било, че нямат задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като виновното и противоправното поведение на застрахования не
било безспорно доказано.
От
съда се иска да постанови решение, с което
да осъди Застрахователно дружество ***********да заплати на П.М.Б. чрез
законния си представител М.П.Б., обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, които се явяват пряк и непосредствен резултат от настъпване на описания
деликт в размерите посочени в обстоятелствената част на исковата молба – общо
сума от 23 000 лева ведно с мораторна лихва за периода от ******** до
**********, в размер на 6 388,89 лева и законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба – ************ до
окончателното изплащане на сумата.
Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. *********** от ответника
Застрахователно дружество *********.
В
отговора на исковата молба се твърди, че иска е допустим, но неоснователен.
Прави
се възражение затова, че иска е погасен по давност.
Възразява
се срещу така заявения механизъм на произшествието.
Твърди
се, че е налице случайно деяние тъй като шофьорът нито е бил длъжен, нито е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, доколкото
застрахования в дружеството водач нямал вина за произшествието.
Прави
се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Прави
се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищеца с поведението си е станал причина за настъпване на вредоносния
резултат.
Възразява
се срещу искането за присъждане на мораторна лихва, тъй като се счита, че
претенцията е погасена по давност.
Признава
се, че към *********** е било налице валидно застрахователно правоотношение, по
силата на което дружеството – ответник
се задължило да обезпечи
възникването на гражданска отговорност на водача на посочения
по-горе автомобил във връзка с
ползването на същия.
От
съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен
и недоказан.
Съдът
след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установена
следното от фактическа и правна страна.
С
влязло в сила НП № ************** на водача на МПС ******** с рег. № *********
управлявано от св.П.П. е наложена глоба за нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП
заради това че при управление на процесното МПС на ************в гр. Р.,
кръстовището на бул. ****** с ул********** с несъобразена скорост с
интензивността на движението и конкретните пътни условия на видимост удря
внезапно излязлата на пътя велосипедистка – ищцата по делото като допуска ПТП.
Следователно,
налице е противоправно деяние осъществено от П. като по делото не се
констатират обстоятелства, които да водят до отпадане тази противоправност,
респ. твърдяното от ответника случайно деяние няма отношение към
противоправността, а към виновността на деянието.
Съгласно
чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента за настъпилото ПТП – св. П.П. се
предполага до опровергаването й;
Видно
от САТЕ с вещо лице В.С. е че водачът св. П. е следвало да избере скорост на
движение като се съобрази с конкретната пътна обстановка, за да може да спре
пред всяко пътно препятствие или да го пропусне така че да не настъпи сблъсък,
при което водача или не е съобразил скоростта на автомобила с техническа
възможност дете на велосипед да навлезе на платното за движение или водачът е
реагирал със закъснение. При първият случай в посочената от вещото лице
хипотеза от правна страна виновността на делинквента не отпада, защото той е
длъжен да съобразява поведението си така че да не вреди другиму, т.е да
предвижда общественоопасните последици и по-конкретно да предвиди че е възможно
навлизането на детето на пътя, при втория случай делинквента не е изпълнил
задължение, което му вменява чл. 20, ал.2 ЗДвП тъй като закъснялата реакция е
функция на скоростта, която по данни на експертизата е била 41 км/ч и респ.
тази скорост не е била съобразена с вероятността дете на велосипед да навлезе
на платното за движение, респ. не е била съобразена с пътната обстановка, като
водача – св. П. е била длъжна да отчете факта, че навлиза в кръстовище и че
поради обилната тревна растителност не е имала видимост към тротоара.
Предвид
на гореизложеното презумпцията за виновност на делинквента не е оборена, поради
което и са налице всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, тъй като при удара са нанесени неимуществени вреди, които са в пряка
причино-следствена връзка, факт, който се явява доказан несъмнено видно от
приетата по делото СМЕ с вещо лице М.Б. съгласно, която травматичните
увреждания са възникнали при блъскане от дясно от лек автомобил и последващо
падане наляво върху пътната настилка и плъзгане по нея. Относно фактът, че
сблъсъкът е настъпил отдясно на пострадалата е и заключението на САТЕ с вещо
лице С..
Установеният
по делото факт че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно като св. П. не е
имала пряка видимост към велосипедиста поради наличието на спрял автобус,
храсти с височина от 0.6м., които обстоятелства се установяват от показанията
й има отношение към обема на
отговорността на делинквента, тъй като както се посочи по-горе водачът на МПС –
св. П. е могла и е била длъжна да предвиди навлизането на дете на пътната
настилка, което обстоятелство следва от редица косвени обстоятелства, а именно:
първо МПС се движи в населено място - градска среда, второ, МПС се движи през
светлата част на денонощието, трето МПС се движи в близост до тротоарна
настилка, която се използва от пешеходци и велосипедисти, четвърто, сблъсъкът е
настъпил в зона на кръстовище бул. ********** с ул. ********* в гр. Р.– протокол за оглед на
местопроизшествие от **********, който факт е констатиран и от автоексперта.
Следва да се посочи и че велосипедиста е дете, а съгласно практиката на ВКС
децата са винаги видими препятствия, тъй като тяхното поведение е непредвидимо
и водачите са тези, които следва да ги пазят.
Съгласно
СМЕ е установено, че травматичните увреждания които са причинени на ищцата са
предизвикали значителни по интензитет болки и страдания, които постепенно в
хода на оздравителния процес за затихвали до пълното им изчезване като
оздравителния период на счупването на вътрешния кондил на лявата раменна кост е
продължил 2-3 месеца при благоприятен ход на процеса, без настъпване на усложнения.
Лечението е включвало гипсова имобилизация, а след свалянето й е провеждана
рехабилитация. При мозъчното увреждане пълното му възстановяване е настъпило
след 2 до 3 седмици, възстановителния период при контузията на лицето, корема,
перинеума, както и охлузванията на лицето е траело около 10-14 дни като през
този период ищцата е изпитвала леки по интензитет болки и страдания.
Охлузванията са представлявали нарушение целостта на епидермиса или на епитела
на видимите лигавици като същите са били на лицето. Счупването на външния
кондил на лявата раменна кост е довел до трайно затрудняване движението на
левия горен крайник като според вещото лице няма данни за настъпили усложнения
при възстановителния процес.
По
делото са разпитани св. М.Л. – ********* на ищцата и св. И. Б. – ***** И двете
свидетелки са категорични, че детето, което към онзи момент е било на ********
години, след катастрофата изпитавала страх, спряла да ходи на училище, не
искала да се вижда със съученички заради факта, че лицето й било нарязано,
срамувала се, спряло да кара велосипед, не можело да спи, имала болки в
главата, била затворена, страхувала се да се качи в автомобил.
По
делото е установено и обстоятелството, че ответника е застраховал процесното
МПС по задължителна застраховка ГО – застрахователна полица № ******** която е
била със срок на действие ******** като последното обстоятелство изрично не се
оспорва от ответника.
Следователно
при така установената фактология се налагат правния извод затова че е налице
основанието по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника като на основание пар.31 от действащия КЗ за
давността започнала да тече по отменения КЗ се прилага чл. 378, ал.2 КЗ
съгласно който последната се счита 5 година от датата на настъпването на
увреждането и изтича на *********** като настоящия иск е предявен на
*********** с което тази давност е прекъсната. На основание чл. 51, ал.2 ЗЗД
внезапното навлизане на пострадалото дете на пътното платно при липсата на
видимост за водача допринася настъпването на вредоносния резултат.
С
решение № ********** година, постановено по гр. д. № ********* година по описа
на ВКС, ГК, **********г. о., е прието, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е ограничен от обективираната с
исковата молба преценка на самото увредено лице относно справедливия размер на
следващото му се обезщетение, чиито рамки не могат да бъдат надхвърляни. Същото
решение е цитирано в решение № ******* година, постановено по гр. д. №
********** година по описа на ВКС, ГК, ******** г. о. С него е посочено, че
постановилия го съдебен състав, споделя практиката по решението от *********
година, която е в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес,
препятстващ произнасяне от съда извън очертаните от ищеца рамки на предявената
претенция.
Същевременно
с решение № ******** година, постановено по гр. д. № ********година по описа на
ВКС, ГК, *********г. о. е прието, че се намалява обезщетението, определено по
справедливост, когато съдът е възприел за съответен на вредата размер, по-малък
от предявения с иска. Спрямо същата величина намаляването се извършва и ако
ищецът изрично е обусловил размера на иска си от признание за своя принос, но
тогава се съобразява също така предявеният спрямо доказания размер на
съпричиняване, а намаляването може и да не доведе до частично отхвърляне на
иска. Когато обаче ищецът е заявил и претендира с иска си пълно обезщетение, а
принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се установи по възражение на ответника, съдът не
може да приеме размера на иска за основателен изцяло, или за част, различна от
установения размер на съпричиняване по съображение, че справедливото
обезщетение е по-високо от поисканото. В този случай, а също и когато съдът
счита поискания размер за съответен по критерия за справедливост, на намаляване
ще подлежи предявеният размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди.
Във
всички случаи според ВКС решаващият съд следва да посочи в своите мотиви спрямо
коя величина прилага намаляването. Това решение е цитирано в решение № ******
година, постановено по гр. д. № *******година по описа на ВКС, ГК, *******г.
о., с което е прието, че когато ищецът е заявил и претендира с иска си пълно
обезщетение, а принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се установи по възражение на
ответника, съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло, или
за част, различна от установения размер на съпричиняване по съображение, че
справедливото обезщетение е по-високо от поисканото. Основание за това
разрешение е диспозитивното начало в процеса, съответно недопустимостта да се
намалява по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетение, което не е поискано. В този
случай, а също и, когато съдът счита поискания размер за съответен по критерия
за справедливост, на намаляване ще подлежи предявеният размер на иска за
обезщетяване на неимуществени вреди.
От
горепосочената съдебна практика следва, че според съдебните състави
намаляването на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
винаги се извършва от размера, който съдът е приел за справедлив такъв по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В случаите, когато ищецът претендира пълно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при определянето на
размера на обезщетението съдът е обвързан и ограничен от обективираната в исковата
молба оценка на ищеца за справедливия размер на дължимото му се обезщетение,
като не може да определи по-голям размер на същото и да извърши намаляването по
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Същевременно в решение № *****година,
постановено по т. д. № ******* година по описа на ВКС, ТК, ******.т. о е
прието, че при формиране на преценката относно действителния размер на
претърпяната имуществена вреда, респективно действителния размер на
обезщетението, което би репарирало неимуществената вреда, съдът основава становището
си на установените факти по делото, релевантни за тази преценка и излага
мотиви, съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК.
Настоящата
инстанция застъпва становището, че при прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
редукцията на обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил
основателен и за който има съответното искане, ако не би се наложило
намаляването му, поради допринасянето от пострадалия за настъпването на
вредата, при което съдът определя, че справедливия размер на полагащото се
обезщетение за претърпените болки и страдания в резултат на счупването на
вътрешния кондил на лявата раменна кост, което е довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник е 12 000 лева, сътресение на мозъка, протекло без данни за
загуба на съзнание до степен на травматична кома, контузия на корема, контузия на перитонеума – всяко по 1000 лева,
контузия на главата, охлузване на лицето – всяко по 500 лева или общо сума в
размер на 16 000 лева. Така определеното обезщетение за всяко травматично
увреждане отчита претърпените болки и страдания, които в началото на
възникването им са били със силен интензитет, продължителността на
възстановителния период, който за счупването е бил 2-3 месеца, неудобството от
гипсовата имобилизация, а за останалите увреждания – 2-3 седмици, изживения страх от удара, обстоятелството, че
детето се е затворило и е спряло да контактува със съучениците си защото е
изпитвало срам, както и нежеланието му да кара колело. Претендираното обезщетение
над уважения размер се явява прекомерно и недоказано, респ. по делото не се
установиха данни за наличието на усложнения при възстановителния процес, който
е протекъл нормално и е завършил напълно.
Така
определеното обезщетение според настоящата инстанция отчита справедливо
размерът не неимуществените вреди, от една страна, а от друга страна, този
размер е в рамките на заявения петитум.
Спрямо
така определените обезщетения следва да се приложи на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
20% съпричиняване, което се определя като се има предвид факта, че пострадалото
дете внезапно е излязло на пътното платно и другите обективни обстоятелства
констатирани при инцидента – влошена видимост заради паркирал автобус и тревна
растителност. Така определения процент съпричиняване отразява приноса на ищцата
към настъпилото ПТП като при отчитането му е взето предвид възрастта на детето,
обстоятелството, че същото е управлявало велосипед и за водача на МПС е било
значително по-трудно да предвиди посоката на придвижване на детето.
Следователно,
след прилагане определения процент съпричиняване сумата, която следва да бъде
присъдена в размер на 12 800 лева и се разпределя както следва: за
претърпените болки и страдания в резултат на счупването на вътрешния кондил на
лявата раменна кост, което е довело до трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник 9 600 лева,
сътресение на мозъка, протекло без данни за загуба на съзнание до степен
на травматична кома, контузия на корема,
контузия на перитонеума – всяко по 800 лева, контузия на главата,
охлузване на лицето – всяко по 400 лева ведно със законната лихва за забава
считано от датата на подаването на исковата молба - ****** до окончателното
изплащане на сумата.
На
основание чл. 86 ЗЗД за периода от ********* / датата на уведомяването на
застрахователя по чл. 380 КЗ/ до ******* следва да се присъди мораторна лихва в
размер на сумата от 3 555,56 лева върху неизплатената главница от 12 800 лева
като над тази сума до пълния претендиран размер от 6 388,89 лева искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
На
основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер
на сумата от 886,96 лева с оглед уважената част на исковете.
В
полза на ответника следва да се присъдят разноски 139,13 лева.
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС – П. в размер на
сумата от 654,23 лева за държавна такса върху уважената част на исковете.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
******* с ЕИК *******.с ******* Р.Б. и Е. И. със седалище и адрес на
управление: гр. *****, бул.****** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на П.М.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** обезщетение за
претърпените болки и страдания възникнали в резултат на настъпило ПТП на ******
в гр. Р., кръстовището на бул. ****** с
ул. ********* с МПС ****** с рег. № ****** със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователна полица № ***** управлявано от водач
П.Д.П., които се изразяват в счупването
на вътрешния кондил на лявата раменна кост, което е довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник – сума в размер на 9 600 лева; сътресение на мозъка, протекло без данни за
загуба на съзнание до степен на травматична кома, контузия на корема, контузия на перитонеума – всяко по 800 лева,
контузия на главата, охлузване на лицето – всяко по 400 лева или общо сума в
размер на 12 800 лева ведно със законната лихва за забава считано от датата на
подаването на исковата молба - *******. до окончателното изплащане на сумата КАКТО и мораторна лихва за периода от ******/
датата на уведомяването на застрахователя по чл. 380 КЗ/ до ********. в размер
на сумата от 3 555,56 лева;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 12 800 лева до пълния претендиран размер
от 23 000 лева както следва: относно обезщетението за счупването на
вътрешния кондил на лявата раменна кост за сумата над 9 600 лева до пълния
претендиран размер от 15 000 лева, за сътресение на мозъка, протекло без
данни за загуба на съзнание до степен на травматична кома, контузия на корема, контузия на перитонеума за всяко над 800 лева
до пълния претендиран размер от 2 000 лева и за сумата над 400 лева за
контузия на главата и охлузване на лицето за всяко до пълния претендиран размер
от 1000 лева за всяко като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва за периода от ******* / датата на
уведомяването на застрахователя по чл. 380 КЗ/ до ****** в размер на сумата
над 3 555,56 лева до пълния
претендиран размер от 6 388,89 лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА ******** с ЕИК ******* с ****** Р. Б. и Е.И. със седалище и адрес на
управление: гр. ******* бул. ******** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.М.Б. с ЕГН
********** с адрес: *** сумата от 886,96 лева разноски за настоящата инстанция
съразмерно уважената част на исковете;
ОСЪЖДА П.М.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В полза на *****с ЕИК
****** ******* Р.Б. и Е. И. със седалище и адрес на управление: гр. ********
сума в размер на 139,13 лева – съразмерно на отхвърлената част на исковете;
ОСЪЖДА ******с ЕИК ******* с ***** Р. Б. и Е. И. със седалище и адрес на
управление: гр. ******** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 654,23 лева, която представлява
държавна такса върху уважената част на исковете на основание чл. 78, ал.6 ГПК в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС – П.;
На основание чл. 127, ал.4 ГПК
задължава правоимащите лица да посочат банкова сметка ***те парични суми - в двуседмичен срок от съобщаването.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
С.Б.