Мотиви по н. о. х. д. № 203
по описа на Софийски окръжен съд за 2016
година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 12.03.2016 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 4699/2015 г. по описа на СОП, досъдебно
производство – Следствено дело № 6 по описа на ОСО при СОП за 2015 г., и внесен в СОС срещу
лица за съответни престъпления, както следва:
Срещу подсъдимия С.Д.С., ЕГН **********,
роден на *** г. в с. С., с поС.ен адрес:***,
българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно техническо
образование, пенсионер,
За това, че на 13.10.2013 г. около 13,45
часа на кръстовището, образувано между първокласен път № 6 от републиканската
пътна мрежа, в зоната на километър 145-ти — 146-ти - землището на с. С., общ. Е.
П. и третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа - местността „Х. С.",
С.обл., при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Фолксваген Голф" с per. № . - негова собственост, в посока от гр. Е.
П. към с. С., е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/,
а именно: Чл. 20 ал.1 от ЗДвП:
"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват."; Чл. 50 ал.1 от ЗДвП: ,,На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство."; Чл. 46 ал.2 от ППЗДвП: „Пътен знак
Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.",
като в зоната на действие на пътен знак Б2,
движейки се по път без предимство(по третокласен път № 105 от републиканската
пътна мрежа) , не е спрял на „стоп —линията" и не е пропуснал пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство(по първокласен път № 6
от републиканската пътна мрежа),
Като по непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване с Н.И.И., ЕГН ********** ***, е причинил смъртта на
повече от едно лице - на И.Т. З. от гр. Х. на . г., и на А. И. Т. от гр. В. на .г.
– престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 2, алт. 2, б. "б", пр. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Срещу
подсъдимия Н.И.И., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно специално образование,
работя в гр.С. във фирма „А. Д. И.” ЕООД като програмист база данни, с поС.ен
адрес:*** и настоящ адрес:***,
За това, че на 13.10.2013 г. около 13,45
часа на кръстовището образувано между първокласен път № .от републиканската
пътна мрежа, в зоната на километър 145-ти - 146-ти - землището на с. С., общ. Е.
П. и третокласен път № . от републиканската пътна мрежа - местността „Х. С.",
С.обл., при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Пежо" модел 206 с per. № . -собственост на „А. Д. И." ЕООД, в
посока от гр. . към гр. С., е нарушил правилата за движение, визирани в Закона
за движение по пътищата/ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение
по пътищата /ППЗДвП/, а именно: Чл.
20 ал.2 изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват .... с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие."; Чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението."; Чл. 21 ал.2 от ЗДвП:
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в чл.21 ал. 1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак"; Чл. 47
ал. 3, предложение 26-то от ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведената забрана имат следните изображения и наименования:... В
26: „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената",
Като в зоната на действие на пътен знак
„В26" с надпис на него „60" се е движил със скорост 116 километра в час и
по непредпазливост, и при условията на независимо съпричиняване със С.Д.С., ЕГН
********** ***, е причинил смъртта на повече от едно лице - И.Т. З. от гр. Х.
на . г. и А. И. Т. от гр. В. на .г. – престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 2, алт.
2, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК
Преди даване ход на съдебното следствие, с
протоколни определения в с. з., проведено на 21.04.2016 г. са уважени искания
на наследници на починалите лица за конституиране като частни обвинители и
граждански ищци, както следва:
-
Лицата Н.А.М., И.А.Т.
и Г.З.У. – наследници на починалата А. И. Т., са конституирани като частни
обвинители в процеса. В производството тези лица се представляват от
упълномощените повереници - адвокат Д.И. и адвокат К.С..
-
Лицата Р.И.В. ***
И.В. - наследници на починалата И.Т. З., са конституирани като частни
обвинители в процеса. В производството тези лица се представляват от
упълномощения повереник – адвокат С. П.-И.. Същите лица са конституирани и като
граждански ищци, като са приети за разглеждане самостоятелни граждански искове
на всеки от тях, предявени срещу всеки от подсъдимите за заплащане на сумата от
150 000, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 13.10.2013 г. до окончателното погасяване на задължението.
Обвинението се поддържа пред съда от
прокурор Т.Коцева от С.о.п. В хода на съдебните прения се иска признаване
на подсъдимите С. и И. за виновни по повдигнато с о. а. обвинение, като по
отношение на двете лица се иска налагане на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години, изпълнението на което да бъде отложено за срок от пет
години, а така също да им бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест години.
Иска
уважаване на предявените граждански искове.
Счита за
безспорно установено от доказателствата по делото, че на 13.10.2013 г.
подсъдимият С. е управлявал лекия си автомобил „Фолксваген Голф” с per. № .в
посока от гр. Е. П. към с. С., по третокласния път № . (с. Е. – с. Н. Х.), като
в землището на с. С., местност „Х. С.”,
този път пресича първокласен път № 6 (С. - .), като в района на кръстовището
подс. С. не се е съобразил с установеното с пътни знаци предимството на
движещите се по ПП № 6 пътни превозни средства, а е навлязъл в кръстовището без
да спре на обозначеното място - „СТОП линията”, а в същото време по ПП № 6,
приближавайки кръстовището, със скорост от 116 км.ч. /при максимално
разрешена 60 за движение в неговата посока/ се е движел лек автомобил „Пежо 206” с per. № ., управляван от
подсъдимия Н.И.И..
Позовавайки
се на заключенията на изготвените автотехнически експертизи счита за безспорно
установено, че към момент на удара, автомобилът, управляван от подс. С. се е
движел, при което е бил ударен отдясно от автомобилът, управляван от подс. И.,
след което автомобилът „Фолксваген“ се отклонил наляво и напред по посоката си
на движение преди съприкосновението си, докато автомобилът „Пежо“ се е
завъртял, придвиждайки се напред и надясно по посоката си на движение преди
удара.
Счита са
безспорно установена причинната връзка между действията на двамата подсъдими и
настъпилото произшествие, а именно несъобразяване със знак „Стоп“ от страна на
подс. И. и навлизането му в кръстовището преди да изчака преминаване на
автомобила, управляван от подс. И., докато последния се е движел със скорост
над максимално разрешената за неговата посока на движение. Позовава се на
заключение на специалистите по назначената автотехническа експертиза за
предотвратимост на удара между двете превозни средства при спазване на
правилата за движение от страна на двамата подсъдими – пропускане на движещите
се по пътя с предимство за подс. С. и движение със скорост от 60 км.ч. за подс. И..
Счита, че и
двамата подсъдими, при условията на независимо съпричиняване са извършили
деянията при непредпазливост в хипотезата на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
Отчита като
смекчаващи вината обстоятелства за подс. С. чистото съдебно минало, добри
характеристични данни, онкологично заболяване и преклонната му възраст –
82годишен.
За подс. И.
отчита като смекчаващи вината обстоятелства чисто съдебно минало и добри
характеристични данни.
От страна на адвокат С. - процесуален
представител на конституираните частни обвинители Н.А.М., И.А.Т. и Г.З. се иска
признаване на подсъдимите за виновни по
повдигнатите обвинения.
Счита за
доказано, че подс. С. не е спрял на знак
„Стоп”, че е отнел предимство на движещия се по главен път, в посока .-С., друг
подсъдими Н.И., с което е станал причина за тежък сблъсък между двата
автомобила. Изразява стаН.ще, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат - причинена смърт на две лица.
Нарушението на правилата за движение по пътищата извършени от подс.С. са в,
посочени в материалите по делото. И двете починали лица, съгласно заключенията
на СМЕ изготвени от вещото лице В.Т., са починали много бързо в резултат на
тежки, обширни и несъвместими с живота травми, при които според вещите лица
дори своевременна медицинска намеса не би предотвратила настъпването на смъртен
изход.
Оспорва тезата
на подс.С., че причина за ПТП е внезапно угасване на управляваното от него МПС
в зоната на кръстовището, като се позовава на показания на очевидци, както и на
заключенията на автотехническите експерти, отличната видимост, както и
категоричните изводи на съответните специалисти за факта, че в моментът на
удара, автомобилът, управляван от подс. С. се е движел.
Иска да не
бъдат вземани предвид показанията на свид.Н.Ц.З., определяйки ги за смущаващо
объркани и противоречи, изолирани от останалия доказателствен материал по
делото, неправдоподобни и житейски нелогични.
Иска
определяне на наказанието на подс. С. при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, а именно безкритичното му отношение към извършеното,
нееднократно показвано в хода на процеса. Счита, че наказанието следва да бъде
над средния размер, предвиден за деянието и макар подс. С. да не е осъждан и да
е с добри характеристични данни следва да бъде постановено ефективното му
изтърпяване.
Не приема за смекчаващо
вината обстоятелство напредналата му възраст, която изисква по-голямо внимание
и предпазливост при управление на автомобил. В тази насока иска налагане на
наказание лишаване право да управлява МПС за максималния възможен срок.
Счита за
доказано и обвинението, повдигнато на подс. И., след като същият е управлявал
автомобил със скорост над максимално разрешената за участъка от пътя, както и
причинната връзка между това нарушение е настъпилия вреден резултат, изводим от
отговора на вещите лица за предотвратимост на удара при движение със скорост до
60 км.
ч.
По отношение
н този подсъдим иска определяне на наказание по реда на чл. 54 от НК, а именно при
превес на смекчаващи вината обстоятелства, в каквато насока изтъква чисто
съдебно минало, добри характеристични данни и трудова ангажираност. Счита, че
по отношение на подс. И. целите на наказанието биха се постигнали и с
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а по отношение на лишаването от право да
управлява МПС се иска налагане на такова наказание за възможно най-минималния
срок с оглед социалната и икономическа му активност на този подсъдим, както и да
му бъде дадена възможност ефективно да изпълнява служебните и личните си
задължения.
Счита
предявените граждански искове за доказани по основание и размер.
От страна на адвокат И. - процесуален
представител на конституираните частни обвинители и граждански ищци Р.И.В. *** И.В.
се иска признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения.
Повереникът изразява становище за установяване на фактическите обстоятелства,
изложени в о.а., както и меХ.изъм на произшествието, настъпилите вредни
последици и причинната връзка между настъпването им и действията на двамата
подсъдими. Иска определяне на наказанието по справедливост. Предоставя на съда
преценката за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Иска
уважаване на предявените граждански искове изцяло. Счита за доказани силните
чувства на обич, доверие, подкрепа и сплотеност между гражданските ищци Р.В. ***
В. и тяхната майка.
Защитата на подсъдимия С. С. се осъществява
от адвокат М. в хода на досъдебното производство, а пред съда също така и от
адвокат М.М., адвокат Е.П., адвокат Д.М., както и от негов низходящ роднина
/дъщеря/ - С. П..
В хода на съдебните прения от страна на
явилият се защитник – адвокат М.М., се иска оправдаване на подсъдимия С.. Счита
за недоказано обвинението, след като не са опровергани доказателствата,
установени от обясненията на подсъдимия – надлежен източник на такива, макар и
подлежащи на внимателна преценка заради възможността изложеното да представлява
защитна версия. Счита, че твърдението на подс. С. за спиране на „стоп“ линията
се подкрепя и от показанията на св. З.. Защитата определя като техническа
грешка несъответствието на показанията
на този свидетел относно посоката на движение на автомобилът, управляван от
подс. С., поради поради което не следва да се счита, че този свидетел
лъжесвидетелства.
Относно
възможността за спиране от страна на подсъдимия на „стоп“ линията се позовава и
на заключението на вещите лица, които допускат такава възможност в обсъжданията
си. Позовава се на извод на вещите лица, че при тази възможност няколко секунди
след това вторият подсъдим не е възприел автомобилът, управляван от подс. С.,
което оневинява последния.
Счита за
недоказано с технически аргумент твърдението на вещите лица, че при тръгване от
място не може да се достигне до скорост от 21 км.ч., с каквато приемат,
че се е движел автомобилът, управляван от подсъдимия към момента на удара. Изтъква
възможност колата да изгаснала, както твърди подс. С. и да се е движела по
инерция.
Определя като
неопровергано от заключението на вещите лица твърдението на подс. С. за
неизправност в спирачната система на автомобилът, управляван от подс. И..
Изразява становище, че при неопровергаване на обяснения на подсъдимия
обвинението е недоказано.
Твърди
недоказване на обвинението за извършване на отделните нарушения на правилата за
движение, като изтъква, че няма факт, който да показва, че подс. С. не е
контролирал превозното средство, което е управлявал. Счита, че двукратното
превишение на скоростта, с която е следвало да се движи лекият автомобил „Пежо“
не може да бъде възприето от подс. С., тоест от негова страна няма възприемане
на този автомобил като опасност.
Счита, че
нарушенията на рзпоредбите на чл. 20 ЗДвП, и по ал. 1, и ал. 2, и по чл. 21 ЗДвП, както и по чл. 47, извършени от водачът на лекия автомобил „Пежо“ са причина за настъпилото ПТП.
Според
защитата точния прочит на доказателствата показва липса на категоричност при
доказване, което съчетано с неопровергаване на възраженията на подс. С. дава
основание за искане същият да бъде оправдан.
Възразява
срещу искането на повереника на частните обвинители за по-строго наказване на
подс. С. с оглед на неговата възраст.
Иска отхвърляне
на предявените граждански искове.
Защитникът С. П. изтъква, че в нито
един момент подс. С. не е пренебрегвал факта, че две жени са починали. Посочва,
че подс. С. тежко преживява настъпилите вредни последици. Изтъква наличието на
заболявания за своя баща, както и изразява увереност, че същият е искрен в
обясненията си. Иска отсъждане по съвест.
В своя защита подс. С. посочва, че не е
виновен, че е спирал многократно на това кръстовище
При упражняване на правото си на последна
дума посочва, че правомерно се е движил по пътищата на страната и че е невинен.
Защитата на подсъдимия Н.И. се осъществява
от упълномощените защитници – адвокат М.Д., и адвокат Я.Н..
В пледоарията си адвокат Д. изразява становище,
че липсва причинна връзка между административното нарушение извършено от
подс. И. и настъпилия резултат, след като независимо от скоростта на движение,
при липса на отнемане на предимство, осъществено от подс. С. не би настъпил
удар между автомобилите. Определя като правилни действията на подс. И. след осъщественото
навлизане в неговата траектория на движение, което е осъществено в рамките на
опасната зона за спиране. Предвид това прави искане за оправдаване на подс. И..
Оспорва
тезата на подс. С. за угасване на двигателя и движение с инерционни сили, като
посочва, че вещите лица са определили движението му като равноускорителна.
Допуска
алтернативно вина у подс. И. за настъпване на произшествието, при което иска
оправдаването му за нарушения извън разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП.
Иска преквалифициране на деянието по отношение на
подс. И. по чл. 343а, ал. 1, б. „г” от НК /отчитайки основателно разминаване в
разпоредбите на тази и предходната разпоредби/, като изразява стаН.ще, че
подсъдимото лице е направило всичко зависещо от него по отношение за оказване
помощ на пострадалите, в каквато насока изтъква обаждането му на тел.112.
Като
смекчаващи вината обстоятелства изтъква чистото му съдебно минало, затрудненото
семейно положение, изискващо от него поемане на отговорност за свои близки
роднини, усилията от негова страна за успешна професионална реализация, както и
изразеното съжаление за случилото се. В тази насока иска определяне на
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, ако бъде прието че
има такава, и конкретно в минималния размер от предвидените рамки, както и
отлагане на изтърпяването му за минимален срок.
Пледира за
минимален срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС , като обосновава
това с необходимостта от управление на автомобил при изпълнение на трудовите си
и семейни отговорности.
Иска
отхвърляне на гражданските искови при оправдаване на подс. И., а алтернативно
иска определяне на справедлив размер, като изразява стаН.ще, че са налице
основания за солидарна отговорност на подсъдимите.
Защитникът адвокат Н. счита, че
произшествието е изяснено от фактическа страна. Отбелязва движението на
подс. И. по път с предимство, приближавайки кръстовището, при което е имал основание
да очаква безпрепятствено преминаване. Позовава се на изложеното от подс. И. в
хода на досъдебното производство, че е предприел и увеличаване на скоростта
преди кръстовището с цел бързото му освобождаване.
Изразява стаН.ще,
че нарушението, изразяващо се в отнемане на предимство е първопричината и
единствената такава за настъпилото ПТП, докато подс. И. е имал законовото
основание да очаква преминаване през кръстовището, необезпокояван от останалите
участници в движението. Не отрича необходимостта от своевременно предприемане
на действия, изразяващи се в отказ от предимството при вече създадената опасна
ситуация, но счита че това също определя вторичен характер на нарушението,
извършено от подс. И..
Счита, че от
страна на подс. И. е осъществено само нарушение на чл. 21, което е установено
без съмнение от заключението на вещите лица относно скоростта, с която се движел управлявания от този подсъдим
автомобил. Предвид изричния и специален характер на тази правна норма, счита за
невъзможно да е осъществено и нарушение на чл. 20 от ЗДвП, явяващ се общ текст
по отношение на нарушението – движение скорост над максимално разрешената за
участък от пътя.
Поддържа стаН.ще,
че единствената причина е създадената конфликтна пътна ситуация по вина на
отнетото предимство от страна на подс.С., като допуска вина на подс. И.,
свързана само с нарушението, изразяващо се в несъобразяване с максимално
разрешената скорост за този участък от пътя.
Счита за
законосъобразно искането на държавното обвинение за определяне на наказания и
за двамата подсъдими, в които основната тежест е върху лишаването от право да
управляват МПС, при което биха се постигнали целите по чл. 36 от НК, като
изтъквайки положителните характеристични данни за двамата подсъдими, както и
чистото им съдебно минало изразява стаН.ще, че продължителното лишаване от
права спрямо подс. И., предвид и младата му възраст няма да изиграе положителна
роля.
Споделя
искането за определяне на наказания „лишаване от свобода“, при което бъде
приложен чл. 66 от НК, като отчита и аргументите за преквалифициране на
деянието по чл. 343а от НК.
По отношение
на предявените граждански искове иска определянето им по справедливост.
Подсъдимия И. не взема отношение по
доказателствата в хода на съдебните прения.
При упражняване на правото си на последна
дума изразява съжаление за случилото се. Заявява, че е направил всичко възможно
за предотвратяването му. Иска минимално наказание, ако бъде преценено, че е
виновен.
След преценка на всички събрани доказателства
съдът приема за установено следното:
Подсъдимия С.
Д.С. е неосъждан. Притежава правоспособност да управлява МПС от 1989 г., категории „В“ и
„М", като е еднократно е наказан за нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно през 2007 г. за движение с
превишена скорост. Може да се предполага, че подс. С. притежава цитираната
правоспособност от предходен момент, но данни за това липсват в ОД на МВР С.,
където същият се води на отчет. Подсъдимият С. собственик на лек автомобил "Фолксваген
Голф" с peг. № ., за управлението на който се отнася обвинението. Към
13.10.2013 г. автомобилът е преминал периодичен технически преглед и е бил в
изправно съС.ие.
Подсъдимия Н.И.И. е неосъждан. Притежава
правоспособност да управлява МПС от 2008 г., категории „В“ и „М", като не е
регистрирано никакво наказание за нарушение на правилата за движение по
пътищата. Лекият автомобил "Пежо" модел 206 с per. № ., за управление
на който се отнася обвинението, е собственост на „А. Д. И." ЕООД гр. С., в
която подсъдимият работи като програмист. Без съществено значение е
обстоятелството, че автомобилът по талон е записан като товарен, тъй като това
е с оглед предназначението му в конкретното търговско дружество и касае
данъчното облагане при придобиването му, без това да се отразява на категорията
правоспособност, която трябва д притежава лицето, което има право да го
управлява. Към 13.10.2013 г. автомобилът е преминал периодичен технически преглед
и е бил в изправно съС.ие.
На 13.10.2013
г. около 13.45 часа, при много добра видимост подс. И. е управлявал описаният
лек автомобил марка „Пежо“ по първокласен път № 6, известен с името
Подбалканския път С.-. /а в действителност е от границата с Р М., през К., П., С.,
Д. Б., П., К., С., К. до ., съгласно Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г./
В автомобилът
е пътувала и свидетелката Д.К., седяща на предното, пасажерско място /дясна
седалка/, като и двамата са били с поставени предпазни колани.
Автомобилът
се е движил в посока от П. към Д. Б. и С., при което и приближил кръстовище под
прав ъгъл с третокласен път № 105 /Е.-С.-Е. П.-Н. Х., съгласно същото решение
на МС/, намиращо се на километър 145-146 от ПП № 6. Преминаването през
кръстовището за движещите се по описаните два пътя е регулирано с пътни знаци,
установяващи предимство по смисъла на §. 6, т. 31 от ДР на ЗДвП, за движещите
се по ПП № 6, пред движещите се по ТП № 105. През кръстовището подс. И. е
следвало да премине в посока направо.
В същото
време подсъдимия С. е управлявал описаният лек автомобил "Фолксваген
Голф" по ТП № 105, като се е движел в посока гр. Е. П. – с. С., при което
му е предстояло да премине в посока направо през описаното кръстовище. Заедно с
него в автомобила са пътували починалите впоследствие лица А. И. Т. на .години
от гр. В. и И.Т. З. на . години от гр. Е. П., съответно първата стояща на
предната дясна седалка, а втората на задната седалка отдясно. Стоящите на
предните седалки са били с поставени предпазни колани.
В посоката на движение за автомобила,
управляван от подс. И., на около 200 метра преди кръстовището са поставени пътни
знаци „А26" и „В26",
установяващи съответно предупреждение за пресичане на път без предимство и
забрана за движение със скорост над 60 км. ч.
В посоката на
движение за автомобила, управляван от подс. С., на около 100 метра преди
кръстовището са били поставени пътен знак „Б1“ и пътен знак „Т8“, последният с
надпис „100“, които съответно указват на водачите по този път, че следва да
пропуснат движещи се потя с предимство, което може да бъде осъществено и без
спиране, а така също се указва и разС.ието до знак „Б2“.
На 4 метра преди кръстовището,
за пътуващите по ТП № 105, в посоката, в която се е движел и автомобилът,
управляван от подс. С. е поставен пътен знак „Б2“, задължаващ водачите да спрат
на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава -
на линията, на която е поставен знакът, както и да потеглят отново след като
бъдат пропуснати пътните превозни средства, които имат предимство. На 1.6 метра преди
кръстовището ТП № 105 е ограничен от „Стоп линия „С6“.
Подсъдимият С.
е предприел преминаване през кръстовището в посока направо, при което,
управляваният от него автомобил „Фолксваген“, движейки се със скорост около 5 км. ч., е преминал през стоп
линията и е започнал ускорение за да премине през кръстовището.
В същият
момент, управлявания от подс. И. автомобил „Пежо“ се е движел със скорост около
116 км.ч.,
при което е имал практическа възможност да види автомобилът „Фолксваген“ на
около 140 метра
преди кръстовището, като това се отнася до момента преди пресичане на стоп
линията, тоест това е видимата зона. Подс. И. е възприел и реагирал на
опасността, възникваща от навлизане на автомобила „Фолксваген“ в кръстовището,
намирайки се на 70 метра
от кръстовището, при което е задействал спирачната система на управлявания
автомобил. Въпреки предприетите действия по аварийно спиране, автомобилът
„Пежо“, управляван от подс. И. със своята предна част е ударил страничната,
дясна част на автомобилът „Фолксваген“ управляван от подс. С.. В моментът на
удара скоростта на движение на лекият автомобил „Пежо“ е около 88 км.ч., докато автомобилът
„Фолксваген“ се е движел със скорост около 21 км.ч.
Ударът между
двете превозни средства е настъпил в рамките на кръстовището на описаните два
пътя, изцяло в лентата за движение направо от ПП № 6 в посока към гр. С., в
която се е движел автомобила „Пежо“, след което този автомобил е продължил
движението си напред и странично надясно, а в същото време се е завъртял
надясно /в посоката на движение на часовниковата стрелка/ и е преустаН.л
придвижването си в рамките на кръстовището, ориентиран с предна част, насочена
в посока с.С. /лентата за идване от тази посока/. След удара лекият автомобил
„Фолксваген“ е продължил движението си напред и странично наляво, като в същото
време се е завъртял по посока на часовниковата стрелка, преустановявайки придвижването
си извън кръстовището в затревена площ, отграничена от кръстовището от ПП № 6,
посока идвайки от Д. Б. към кръстовището и ТП № 105 посоката идвайки от С. към
кръстовището.
Към момента
на настъпване на произшествието в района на кръстовището се е намирал и лек
автомобил марка „Ланча“, управляван от св. Г. К. Д., който в тзи момент е
пътувал от гр. С. към с. Е., движейки се по ПП № 6, като на описаното
кръстовище е следвало да направи ляв завой. В автомобила са пътували също така
и неговата съпруга – св. А. И.Д., негов приятел – св. Р. Ю.В., както възрастни
негови роднини. Свидетеля Д. е изчаквал преминаването на насрещно-движещият се
автомобил „Пежо“, управляван от подс. И., при което е възприел и навлизането
отдясно /спрямо гледната точка на свидетеля/ на автомобилът „Фолксваген“,
управляван от подс. С.. Посочените
свидетели са възприели настъпването на удара между двете превозни средства,
след което са оказали помощ на пострадалите лица, при което св. Д. се е
погрижила за св. К., докато свидетеля В. се е приближил до автомобилът
„Фолксваген, в която е видял водачът и пострадалите жени, всичките в
безсъзнателно съС.ие към този момент.
В един и същи
момент като час, а именно 13.48 часа, от телефонен номер, ползван от подс. И. и
от телефонен номер, ползван от св. В. /в такава последователност/ е подаден
сигнал на национален номер за спешни повиквания 112 за настъпилото произшествие,
при което са отразени имена на лицата, подали сигналите, съответно г-жа И. и
г-н В..
На сигнала за
произшествието са се отзовали служители на спешна медицинска помощ, които са
констатирали смъртта на А. И. Т. и И.Т. З., при което последната е била
извадена от автомобила. Оказана е медицинска помощ на останалите участници в
произшествието, като подсъдимите С. и И., както и св. К. са били откарани в
МБАЛ „С. А.“ гр. С., където са взети кръвни проби от двамата подсъдими,
установяващи нулево съдържание на алкохол в кръвта им.
А. И. Т. е
починала вследствие на тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма,
изразяващи се в мозъчна контузия, съпроводена със счупване на костите на
черепния покрив и основа в областта на средната черепна ямка, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на шести шиен прешлен, контузия
и разкъсване на бял дроб, травматично разкъсване на аортата с излив на 1800 мл.
кръв в гръдната кухина, счупване на костите на таза и на ребрата, травматично
разкъсване на черен дроб, контузия на бъбреци, диафрагма и чревния опорак,
както и охлузвания и кръвонасядания по горните крайници. Смъртта е настъпила
бързо и е била неизбежна, като причинените травматични увреждания отговарят
добре на възможността да са причинени при травма вътре в автомобила.
Смъртта
на И. Т. Златева се дължи на тежка,
съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, изразяващи се в мозъчна
контузия и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия и
разкъсване на бял дроб, травматично разкъсване на аортата с излив на 1600 мл.
кръв в гръдната кухина, счупване на костите на таза и на ребрата, травматично
разкъсване на черен дроб, контузия на бъбреци, диафрагма и чревния опорак,
ретроперитонеален хематом вдясно, както и охлузвания и кръвонасядания по
главата, лицето и подбедриците. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, като
причинените травматични увреждания отговарят добре на възможността да са
причинени при травма вътре в автомобила.
Вследствие на
произшествието на подс. И. е причинена контузия на гръдния кош, което е довело
до страдание за същия. На свидетеля Д.К. е причинена контузия на главата,
довела до мозъчно сътресение, без загуба на съзнание, което определя, че на
този свидетел е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. На подс. С. са причинени травми, изразяващи се в охлузвания по дясната
лицева половина, контузия на гръден кош, счупване на 8-мо дясно ребро с
минимален плеврален излив вдясно, контузия на корема, които травматични
увреждания в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Описаните
фактически обстоятелства съдът устаН. без съществени противоречия от събраните
в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства,
както следва:
От
приложените писмени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие от
13.10.2013 г. /т. 1, л.
24-27/; Преписи от акт за смърт и удостоверения за наследници на починалите
лица А. И. Т. /т.1, л.143-144/ и на И.Т. З. /т.1, л.146-147/; Протоколи за
химическа експертиза на подсъдимите Н.И.И. и С.Д.С. /т.1, л. 203 и л. 207/;.
Справки за съдимост на подсъдимите С.Д.С.Н.И.И.
/т.2, л.144-147/; Справки за подсъдимите С.Д.С. и Н.И.И. от Сектор КАТ при ОД
на МВР С. и ОД на МВР В. /т.1, л.211 и л. 216/; Справка за л.а. „Фолксваген
Голф" с рег.№ . от ОД на МВР С. /т.1, л.213/; Копие от свидетелство за
регистрация част I на автомобил „Пежо 206" рег.№ . /т.1, л.235/;
Удостоверения за извършен технически преглед на л.а. с рег. № . от 15.07.2013 г. и за л.а. с рег. № . от
22.03.2013 г. /т.2, л.87 и л. 89/; Справка за предадени съобщения за настъпило
ПТП на единен, национален телефон за спешни повиквания 112 /т. 2, л. 91/;
От разпити на
свидетели: Г.К.Д. /т.1, л.67-./, както и при условията на чл. 223 от НПК /т.2,
л.53-55/; А.И.Д. /т.1, л.70-71/, както и при условията на чл. 223 от НПК /т. 2, л. 56-58/; Д.В.К. /т.1, л.76-77/;
Ц.А.Д. /т.1, л.93 - 94/; Й.А.Р. /т.1, л.95 - 96/; Р.Ю.В. /т.2, л.62-64/; По
делото са разпитани като свидетели и лицата Н.А. М. /т.1, л.81/; И.А.Т. /т.1, л.82/; Г.З.У. /т.1, л.83/; Р.И.В.
*** И.В. /т.1, л.87/; Д.Т.К. /т.1, л.92/, които са роднини на починалите лица и
техните показания нямат конкретно отношение към фактите , отнасящи се до
настъпилото произшествие.
От заключения
по извършени в хода на досъдебното производство две отделни съдебномедицински
експертизи на починалите лица И.Т. З. и А. И. Т. /т.1, л.98 и л. 101/;
Заключения по три отделни съдебно-медицински експертиза на подсъдимите С.Д.С. и
Н.И.И., като и за свидетеля Д.В.К. /т. 1, л. 131-132, л. 139-140 и л.
135-136/. Заключения по извършени в хода на досъдебното производство:
Автотехническа експертиза /двойна/ от 07.04.2014 г. /т. 1 л. 104-114/; Автотехническа експертиза
/разширена от 15.08.2014 г. /т. 1,
л. 118-123/; Автотехническа
експертиза /повторна, разширена/ от 14.08.2015 г. /т. 2, л. 66-86/. От заключение по
назначена в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза
/допълнителна/ от 25.11.2016 г. /л. 300-306/.
При извършената
преценка на описаните факти, установени по надлежните способи за събиране и
проверка на доказателства съдът не устаН. противоречия или неясни моменти, които
да поставят под съмнение отделните обстоятелства, описани по-горе.
Налице са
различни отговори на вещите лица по назначените в хода на досъдебното
производство автотехнически експертизи, след като в първата от тях е определена
скорост на движение на лекия автомобил „Пежо“ от 99 км. ч., докато повторната
автотехническа експертиза посочва различна
стойност, а именно 116 км.ч.,
съответно за автомобила „Фолксваген“ 10 км.ч. и 21 км. ч. По същество вещите
лица определят различни скорости на движение на двата автомобила в момента на
удара между тях, от което идва и разликата в скоростта на движение преди
възникване на опасността.
След преценка
на заключенията, както и на изложеното от вещите лица при изслушването им в
с.з. съдът възприема като по-обективно и обосновано заключението на вещите лица
К., Х.У. и И.И., предвид двата различни метода, използвани от тези вещи лица
при определяне скоростите на движение на автомобилите в момента на удара. От
една страна тези вещи лица са използвали метод, наречен „Delta V“, изследващ
деформациите по двете превозни средства, настъпили вследствие трансформиране на
кинетичната енергия от движението на автомобилите в деформации, докато при втория метод, наречен „Momentum
360“, изводите и изчисленият се формират на основание изследване на
количеството движение при удара, при което деформациите имат значение само при
определяне на моментът на най-голямата деформация и мястото й. При тези два
метода вещите лица определят достатъчно близки стойности на скоростта на
движение на превозните средства в момента на удара, което дава основание на
съда да счита, че този подход убедително и обосновано дава отговор на
поставените въпроси, конкретно за скоростите на движение на л.а. „Пежо“ и л.а.
„Фолксваген“. Изложеното, както и тясната специализация на вещото лице К.
именно в областта на тези две методики за определяне на скорост, съобразно
различни обективни признаци, дава основание на съда да възприеме като по-точно
и обосновано заключението на тази експертиза по въпроса за скоростта, с която
се е движел автомобилът, управляван от подс. И., както и автомобилът,
управляван от подс. С..
Може да се
отбележи, че на кръстовището, конкретно за посоката на движение на лекия
автомобил „Фолксваген“ , управляван от подс. С. е била нанесена хоризонтална
пътна маркировка – „стоп линия“, която обаче не е фиксирана в протокола за
оглед на местопроизшествие. За наличието на тази маркировка съдът прави извод
от приложените снимки в два /чернобял и цветен/ фотоалбума, представляващи
неразделна част от протокола за оглед, без това самостоятелно да ги прави
надлежно установени. В същото време обаче тази стоп линия се описва от всички разпитани
свидетели, в това число и подсъдимия С., а така също е отчетена от вещите лица
по първите две автотехнически експертизи. Съобразно местоположението й е
осъществено и измерване, позволило на вещите лица по тези експертизи да посочат
в с.з. на 21.07.2016 г., че спрял автомобил на тази стоп линия има видимост
около двеста метра в посоката, от която е идвал автомобилът „Пежо“. РазС.ието
от тази стоп линия до кръстовището е около 1.6 метра, което е
определено от вещите лица по цитираните две автотехнически експертизи. Местоположението
на стоп линията, съобразено с местоположението на сградата, намираща се
отдясно, преди пресичане на ПП № 6, в посоката от която се е движел автомобилът
„Фолксваген“, управляван от подс. С., дава основание за извод, че тази сграда
не е пречила по никакъв начин на видимостта му и възможността да бъде видян
достатъчно от достатъчно далеч приближаващият се автомобил по ПП № 6.
При
установяване на отделните обстоятелства, касаещи видимостта в района на
кръстовището за различните участници в движението може да бъде отчетено като
несъществено противоречието, констатирано при съпоставяне на показанията от
една страна на свидетелите Г.Д. и А.Д., според които видимостта е недостатъчна,
при което тези свидетели изразяват впечатленията си основно по отношение на
растителността в района на пътищата и кръстовището. От друга страна свидетелите
Р.В., Ц.Д. и Й.Р. посочват, че кръстовището е било почистено от растителността,
която е пречила на видимостта, както и че пътят скоро е бил ремонтиран изцяло,
което дава основание на съда да счита, че не са съществували пречки водачите на
приближаващите към кръстовището автомобили своевременно и на достатъчно отС.ие
да забележат намиращите се в района на кръстовището и подстъпите към него
автомобили. При това съдът отчита, че свидетелите В., Д. и Р. са лицата, които
имат по-точни впечатления за ситуацията в района на кръстовището, тъй като
естеството на работата им предполага редовно преминаване през кръстовището.
Доказателства
в насока, различна от описаната по-горе се устаН.ха от показанията на
подсъдимите лица, както и от показанията на разпитания свидетел Н.Ц.З., като за
всички тях съдът намира, че не отразяват достоверно случилото се, поради което
не са кредитирани с доверие.
В своите
показания и в хода на досъдебното производство, както и пред съда подсъдимият С.
твърди, че е спрял надлежно на обозначената стоп линия, огледал се е и след като не е имало никакви автомобили е
предприел преминаване през кръстовището направо, при което автомобилът е
угаснал, не е могъл да го запали отново и е бил ударен от изненадващо появилият
се отдясно автомобил „Пежо“, управляван от подс. И.. Неколкократно и изрично
подсъдимият С. заявява, че автомобилът му е спрял в кръстовището и е бил в съС.ие
на покой при удара.
Според съда
тези твърдения са защитна версия на подсъдимото лице, целяща да го оневини за
неизпълнение на задължението му като участник в движението, при конкретните
условия да изчака преминаването на автомобилите, движещи се по ПП № 6 и едва
след това да премине през кръстовището в посока с. С.. Основания за този извод
на съда са категоричните от една страна свидетелски показания, които описват
навлизането на автомобила, управляван от подс. С. в кръстовището без да спре на
стоп линията, а така също и заключенията на вещите лица, които са категорични,
че към моментът на удара автомобилът, управляван от подс. С. се е движел.
Еднопосочно
свидетелите Д.К., Р.В., А.Д. и Г.Д. посочват, че автомобилът „Фолксваген не е
спрял на стоп линията, а е навлязъл в кръстовището, при което е бил ударен от
движещият се по път с предимство автомобил „Пежо“, управляван от подс. И..
Докато показанията на св. К. следва да бъдат преценявани с особено внимание,
предвид съжителството на това лице с подс. И., то останалите свидетели без
съмнение са безпристрастни, а също така не се устаН.ха никакви обстоятелства или дори
данни, даващи основание за съмнение в преценката и изложението на тези лица
пред съда.
Категорично
може да се направи извод, че твърденията на подс. С. за съС.ие на покой на
управлявания от него автомобил са опровергани от заключенията по изслушаните
автотехнически експертизи. Обосновано вещите лица посочват, че обективни
доказателства – място на удара, мястото, на което са се устаН.ли автомобилите
след удара, спирачните следи, оставени от автомобила „Пежо“, дават основание за
еднозначен извод, че към момента на удара автомобилът, управляван от подс. С. е
бил в движение. Основанията за този извод, споделен и от съда, се правят от
вещите лица при съпоставяне на положението на автомобилите в момента на удара и
мястото на което са се устаН.ли и двата автомобила след това. Изместването на
автомобилите в определена посока показва наличие на кинетичната енергия в
автомобила, управляван от подс. С., за която най-видимият признак е рязката
промяна в посоката, в която са фиксирани спирачните следи от автомобила
„Пежо“. Видно е от протокола за оглед,
че спирачните следи, оставени от автомобила „Пежо са с обща дължина 29 метра, при което в
района на мястото на удара, определено еднозначно от всички вещи лица, е налице
рязка промяна в посока надясно на тези спирачни следи, което дава основание на
вещите лица, съответно и да бъда възприето от съда заключението, че в този
момент, спрямо лекият автомобил „Пежо“ е упражнена сила в тази посока, източник
на която може да бъде единствено автомобилът, управляван от подс. С..
Остатъчната кинетична енергия от движението на този автомобил в момента на
удара е довела до рязката промяна в посоката на спирачните следи, а така също е
осигурила завъртането му. Тази остатъчна кинетична енергия е оказала
необходимото въздействие и над автомобилът, управляван от подс. С., изразяващо
се в преместването му напред, освен наляво, в каквото посока е основната част
от енергията при удара, идваща от автомобилът „Пежо“. В същата насока експертите
/по всички автотехнически експертизи/ посочват, че ако автомобилът, управляван
от подс. С. е бил в покой в момента на удара, то изместването на автомобилите ще бъде само напред за автомобила „Пежо“ и
наляво, със страничната /лява/ част за автомобила „Фолксваген“.
Както
цитираните свидетелски показания, така и заключенията на вещите лица по
изслушаните автотехнически експертизи дават основание за извод, че твърденията
на подс. С. не отразяват достоверно поведението му като водач на лекия
автомобил „Фолксваген.
Остават
нелогични и неясни /непълни/ обясненията на подс. И., дадени пред разследващия
орган, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279 от НПК, що се
отнася до твърдението, че е намалил скоростта в съответствие с установената
забрана, като при приближаване към кръстовището, движейки се по пътя с
предимство е увеличил скоростта с цел по-бързо преминаване, в който момент
втория автомобил е навлязъл в кръстовището ускорявайки. Тези показания са
неясни по основните въпроси - с каква
скорост се е движел, приближавайки кръстовището, до каква стойност е намалил
скоростта и в кой момент, както и до каква стойност е ускорил движението на
управлявания от него автомобил.
Нелогичност в
така описаните действия на подс. И. се открива и при съпоставянето им с
останалите доказателства по делото, сред които не могат да бъдат открити
никакви обективни факти, които да са обуславяли необходимост от по-бързо
преминаване през кръстовището от страна на подс. И., след като не е имало други
автомобили /или поне подсъдимото лице не съобщава за такива свои възприятия/.
Необясними остават причините за такова действие, което предвид и непълнотата в
неговите обяснения дава основание на съда да не ги отчита при цялостната
преценка поотделно и в съвкупност на доказателствата по делото.
Не могат да
бъдат възприети като точни и достоверни показанията на св. З., след като
показанията му са нелогични и имат вътрешни противоречия, препятстващи
възможността показанията на този свидетел да бъдат отнесени/проверени към
установените факти и обстоятелства. Основанията на съда за този извод са
следните. Свидетелят настоятелно посочва, че автомобилът, управляван от подс. С.,
с който се познават от години, е дошъл откъм с. С., преминал е покрай него и му
е свирнал, а в същото време свидетелят се е намирал между кръстовището и гр. Е.
П., където е събирал орехи от крайпътни дървета. Свидетелят веднъж посочва, че
в черния автомобил /на подс. С./ е имало две жени седящи зад шофьорската
седалка, докато малко след това описва жена на предната седалка и още една жена
зад нея. Свидетелката си противоречи и по въпроса в коя част на черният
автомобил е настъпил удара, след като веднъж посочва, че това е станало от
шофьорската страна, а след това посочва, че това е станало от страната на
жените. Нелогични и необясними са и показанията на свидетелката по въпроса за
спирането на подс. С. на линията стоп и след това в кръстовището, като
свидетелят твърди, че не е наблюдавала автомобила, но посочва, че подс. С. е
спрял на стоп линията, потеглил е и отново е спрял, като изразява
предположение, че колата е изгаснала. В разпитът посочва също така, че е видяла
спирането на стоп линията и след това в кръстовището, като е видяла и бялата
кола /на подс. И./ да идва откъм Г. М., а след това е чула удара, видяла е момче
и момиче да излизат от бялата кола, без да излиза някой от черната кола. В
същия разпит посочва, че е чула изгасването на автомобила без да може да посочи
колко време е изминало между изгасването на автомобила и удара, за който изрично
посочва, че само го е чула, конкретно трясъка. На въпрос на повереника адв. С.
посочва, че се е намирала на около 100-200 метра от което разС.ие
е чула загасването на колата.
Според съда
противоречи на логиката твърдението на този свидетел, че е чул загасването на автомобила на обозначеното
разС.ие, а в същото време в разпита е посочено също така, че е видяла спирането
на стопа и след това в кръстовището. Показанията на свидетелката показват и
определена обърканост относно местоположението си и посоката, в която се е
движел автомобилът, управляван от подс. С., като необяснимо остава
настоятелното, неколкократно твърдение на свидетелката, че автомобилът е
пътувал от с. С. към гр. Е. П., при което е невъзможно да е преминал покрай
свидетелката и да е подсвирнал за поздрав, след като също изрично и
неколкократно свидетелката посочва, че се е намирала между кръстовището и гр. Е.
П.. В тази част съдът счита, че е възможно и свидетелката чисто субективно и от
притеснение да бърка, но тази несигурност, както и цитираните нелогични и
противоречиви твърдения дават основание за игнориране на доказателствата,
установени от показанията на този свидетел.
Предвид установените
факти, от правна страна съдът намира следното:
Транспортните престъпления са типични деяния, които се изразяват в
причиняване на телесни повреди или смърт при извършване на
правно-регламентирана дейност, както и като типична, непредпазлива форма на
престъпна дейност. Широкото навлизане на превозните средства в ежедневието на
голяма част от обществото са обусловили систематизирането им в самостоятелна
глава от НК. Характерно е за тях, че те са резултатни престъпления, като в повечето случаи съставомерните последици са
причинени телесни увреждания или смърт. Специфично за тях е също така и
бланкетния характер на съответните текстове от НК, при което тези престъпни
състави изискват както настъпване на вредните последици, така и наличие на пряка
причинно-следствена връзка между последиците и действията на лицата – участници
в движението пътищата. От обективна страна един от основните признаци на
транспортните престъпления е наличието на извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата.
В конкретния случай, според съда самостоятелните действия на
подсъдимите С. Д.С. и Н.И.И., извършени от тях при управление на съответните
моторни превозни средства, осъществяват обективните и субективни признаци на
престъпното деяние по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 2, б.“б“, вр. ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което следва да бъдат признати за виновни, при
отчитане на съответните особености при осъществяване на престъпните деяния от
всеки от тях.
Съпричиняването, като специфична форма на съвместен /неосъзнат/ принос
на различни лица в настъпването на вредните, съставомерни последици предвижда
самостоятелни действия на различни лица, всяко от които да представлява както
нарушение на правилата за движение, така това действие да се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилият престъпен резултат. За разлика от
съучастническата форма на престъпна дейност, при независимото съпричиняване
няма общност в съзнанието и представите за съвмести действия, но е налице
съчетаване по време и място на две отделни и относително независими едно от
друго действия на две различни лица, при което именно съчетаването на тези
действия, представляващи и съответни нарушения/ по време и място довежда до
настъпването на престъпния резултат, каквото се е случило и в конкретния
случай.
Общо и за двамата подсъдими може да се направи извод, че при управление
на моторни превозни средства са участвали в пътно транспортно произшествие, при
което е причинена смъртта на две лица. Основание за този извод е установеното
от фактическа страна, а именно, че на 13.10.2013 г., на 145-146-ти километър от ПП № 6, в
местността „Х. С.“, на кръстовище с ТП №
105, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което пътуващият в посока
гр. С. по ПП № 6 автомобил "Пежо" модел 206 с per. № ., управляван от
подс. И. при пресичане на кръстовището в посока направо, с предната си част е
ударил дясната странична част на лек автомобил "Фолксваген Голф" с
peг. № ., управляван от подс. С., пресичащ кръстовището в посока направо към с.
С.. При удара между двете превозни средства са причинени множество тежки
травматични увреждания на пътуващите в лекия автомобил Фолксваген лица И.Т. З.
и на А. И. Т., вследствие на които същите са починали.
Налице са
основанията за ангажиране наказателната отговорност на подс. С. за причинения
вреден резултат – причиняване на смърт на повече от едно лице, след като неговото действие по преминаване през кръстовището в посока
направо, е извършено при нарушаване на установените правила за движение.
Поставените в района на кръстовището пътни знаци еднозначно определят
право на пътуващите по ПП № 6 да преминат през кръстовището преди пътуващите по
ТП № 105, тоест за първите е установено „предимство“ по смисъла на § 6, т. 31 от ДР на ЗДвП. Автомобилът, управляван от подс. С., движейки
се по ВП № 105 е бил без предимство на цитираното кръстовище, което е било
сигнализирано изрично с пътен знак Б2, поставен в района на кръстовището, а
така също и на 100 метра
преди кръстовището по начинът, описан в чл. 46, ал. 3 от ПП ЗДвП, чрез
поставяне на знак Б1, както и указателна табела, обозначаваща разС.ието до пътя
с предимство.
От правна страна, задължението за останалите участници, движещи се по
другите пътища в района на кръстовището да пропуснат движещите се по пътя с
предимство е установено с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а именно: „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“
Поставянето на пътен знак Б 2 за движещите се по ВП № 105, освен че
определя предимство за движещите се по първокласния път превозни средства установява изрично задължение за спиране
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на
линията, на която е поставен знакът. Задължението е съгласно чл. 46, ал. 2 от
ППЗДвП, която разпоредба предвижда също така, че водачите могат да потеглят
отново едва след пропускане на движещите се по пътя с предимство. Последното е
израз на установеното предимство на движещите се превозни средства по ПП № 6,
поради което за подс. С. е налице задължение освен да спре на обозначената стоп
линия да осигури и възможност на пътуващите по пътя с предимство да преминат
преди него през кръстовището.
Налице е пряка причинно следствена връзка между нарушаване на посочените
разпоредби от страна на подс. С. и настъпилото произшествие, при което е
причинена смъртта на две лица. На основание приетата за установена фактическа
обстановка може да бъде направен несъмнен извод, че при изпълнение на задълженията
си почл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, произшествието нямаше да настъпи, в
каквато насока са еднозначните отговори в тази насока на вещите лица по
извършените автотехнически експертизи. При изпълнение на задължението си да
спре и да изчака преминаването на автомобилите, движещи се по ПП № 6,
подсъдимият С. е следвало да премине през кръстовището едва след преминаване на
автомобилът, управляван от подс. И., след който е следвало да премине и
автомобилът, управляван от св. Г. Д.. Несъмнен е отговора на основния въпрос,
касаещ поведението на подс. С., а именно, че при изпълнение то негова страна на
задължението си по цитираните разпоредба не би настъпило произшествието,
вследствие на което на А. И. Т. и И.Т. З. са причинени множество травматични
увреждания, несъвместими с живота, които са довели до смъртта им.
От обективна страна поведението на подс. С., изразяващо се в
преминаване през кръстовището, без да пропусне преминаването на автомобилите,
движещи се по пътя с предимство, представлява нарушение на правилата за
движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, вследствие на
което е възникнало събитие – пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6,
т. 30 от ДР на ЗВДВП, при което е причинена смъртта на две лица. Престъпното
деяние е осъществено от обективна страна и след като е налице описаната пряка
причинно следствена връзка между нарушенията и настъпилите съставомерни
последици – смърт на две лица.
От субективна страна деянието е извършено от негова страна при
условията на непредпазливост, след като не е желал настъпване на вредните
последици, в конкретната форма на небрежност /несъзнателна непредпазливост/,
тъй като не е предвиждал настъпването на вредните последици – липсват доказателства
за съзнание и представи у подс. С. за опасността от възникване на опасна
ситуация, при която да настъпи произшествие, но според съда е могъл и е бил
длъжен да предвиди тази възможност, след като надлежно и ясно е било
сигнализирано предимство за движещите се по ПП № 6, при което е било въведено и
изрично задължение за спиране и осигуряване на това предимството, тоест указан
е начинът, по който следва да бъде осигурено предимството на движещите се по
първокласния път.
Поради това подсъдимият С. бе признат за виновен в това, че на
13.10.2013 г. около 13,45 часа на кръстовището, образувано между първокласен
път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 145-ти — 146-ти -
землището на с. С., общ. Е. П. и третокласен път № 105 от републиканската пътна
мрежа - местността „Х. С.", С.обл., при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с per. № . - негова
собственост, в посока от гр. Е. П. към с. С., е нарушил правилата за движение,
визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на
Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, а именно:
чл. 50 ал.1 от ЗДвП: ,,На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.";
чл. 46 ал.2 от ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана
с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство.",
като в зоната на действие на пътен знак Б2, движейки се по път без
предимство(по третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа) , не е
спрял на „стоп —линията" и не е пропуснал пътните превозни средства, които
се движат по пътя с предимство(по първокласен път № 6 от републиканската пътна
мрежа), при което по непредпазливост и при условията на независимо
съпричиняване с Н.И.И., ЕГН ********** ***, е причинил смъртта на повече от
едно лице - на И.Т. З. от гр. Х. на . г., и на А. И. Т. от гр. В. на .г. –
престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 2, алт. 2, б. "б", пр. 1, вр. ал.
1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От правна страна съдът счита, че подс. С. следва да бъде частично
оправдан по обвинението за извършено нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП -
"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват." На първо място цитираната разпоредба е обща, поради
което в повечето случаи е необходимо нарушението в тази насока да е осъществено
във връзка с други конкретни нарушения на правилата за движение, каквито
липсват в случая. На второ място може да се отбележи, че по делото не събраха
доказателства за действия на подсъдимия С. или поведение на автомобилът,
управляван от него, които да дадат основание за извод, че дори и за определен
момент водачът не е осъществявал контрол над управляваното моторно превозно
средство „Фолксваген“. СъС.ие на липса на контрол не е възприето дори и като
възможна хипотеза от вещите лица при подробното описание на меХ.изма на
настъпилото произшествие. Предвид това съдът счита, че обвинението в тази
насока е недоказано, поради което подс. С. следва да бъде оправдан за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Неоснователен е извъдът, направен от защитата за недоказаност на
обвинението, поради неопровергаване на твърдение на подс. С. за спиране от
негова страна на очертаната „стоп линия“.
По делото не се устаН.ха доказателства в подкрепа на това твърдение,
което не може да послужи като аргумент за отхвърлянето му, тъй като за
подсъдимото лице няма задължение за доказване на направените от негова страна твърдения
или възражения. Налице са обаче доказателства, което опровергават това
твърдение, което подробно бе разгледано по-горе при описание на конкретните
доказателства – показания на очевидци, които посочват, че автомобилът,
управляван от подсъдимия не е спрял на стоп линията, а е предприел преминаване
през кръстовището в движение. Не почива на конкретни доказателства и наведеното
съмнение за спиране на подс. С. на стоп линията и последващо потегляне за
преминаване през кръстовището, предвид обсъждането от вещите лица на тази възможност.
Вещите лица са обсъдили тази възможност, като са подчертали, че тази техническа
възможност е налице, но е малко вероятна, предвид несъответствие във времето,
през което подсъдимият в такъв случай би изминал разС.ието до мястото на удара,
ускорявайки от спряло положение до скорост от 21 км.ч., с каквато се е
движел автомобилът му в момента на удара. Времето за извършване на това от
страна на подсъдимия С. е определено от вещите лица на 4.6 секунди, което
надхвърля доста времето от 2.3 секунди от възприемане на опасността –
навлизането на автомобилът „Фолксваген“ в кръстовището от страна на подс. И.,
задействане на спирачната система и достигане на автомобила „Пежо“ до мястото
на удара. Такова съотношение на времето е разгледано от вещите лица и при други
две възможни от техническа страна хипотези, а именно преминаване през стоп
линията със скорост от около 5
км.ч. и равномерно ускоряване до скорост от 21 км.ч., както и преминаване
през стоп линията със скорост от 21
км.ч. и продължаване движение с тази скорост до мястото на удара, при
което близкото-почти еднакво време, в хипотезата преминаване през стоп линията
съ скорост от 5 км.ч.
и ускоряване впоследствие дава основание на съда да приеме, че именно това се е
случило на 13.10.2013 г. при навлизане в крастовището от страна на подсъдимия С..
Също така следва да се има предвид, че от правна страна спирането на
стоп линията не е единственото установено задължение за подс. С. при
преминаване през въпросното кръстовище. Както бе посочено по-горе, установеното
предимство на движещите се по ПП № 6 да преминат през кръстовището преди
пътуващите по ТП № 105, изисква от подсъдимия С. освен спирането на
обозначеното за това място, да пропусне движещите се автомобили, в случая
управвлявания от подс. И. лек автомобил „Пежо“, както и автомобилът, управляван
от свм. Д.. Спирането на стоп линията е само елемент – отделна част, от
цялостното задължение за осигуряване предимство на движещите се по ПП № 6,
поради което не следва да се абсолютизира тази отделна част от задълженията на
подс. С., придавайки й определящо значение при преценка дали подсъдимото лице е
изпълнило задълженията си на конкретния участък от пътя в конкретния момент.
Не може да бъде споделено и становището на защитата за невинност на
подсъдимия С., изхождайки от извършеното нарушение от подс. И., при което
необосновано се прави извод, че последният се отказал от предимството си.
Правото на едно лице да премине преди друго в определен участък от пътя,
респективно на кръстовище, не представлява право, от което един участник в
движението може да се откаже, чрез конкретни действия. Предимството, по смисъла
на правилата за движение по пътищата, се установява от компетентните за това
органи за конкретни участъци от пътя и кръстовища, без оглед на конкретните
участници в движението, без да се прави също така разлика дали ползващите се от
това право спазват останалите правила за движение. В тази насока подлежи на
преценка и възможността на подс. С. правилно да прецени опасността, произтичаща
от движението с превишена скорост от страна на подс. И.. Без съмнение, ако
подс. С. бе изпълнил задълженито да спре на стоп линията, както изисква от него
закона би могъл да прецени скоростта, с която се е движел автомобилът,
управляван от подс. И., след като преценка в тази насока е направена и от друг
участник в движението, намиращ се в този момент в района на кръстовището – св. Д.,
който посочва, че е намали скоростта за да пропусне автомобилът „Пежо“, ползващ
се с предимство и пред него, предвид маневрата – завой наляво, която е следвало
да извърши свидетеля. Щом свидетеля Д. е имал възможност да прецени
необходимостта и предприеме конкретни действия по осигуряване възможност на
подс. И. да премине пръв през кръстовището, може да се направи извод, че в
по-голяма степен подс. С. е имал възможност да извърши същата преценка, предвид
различния ъгъл под който е имал видимост в посока надясно, още повече и ако
беше изпълнил задължението си да спре на обозначеното място.
Доказано е
обвинението и по отношение на подсъдимия И., след като без съмнение може да бъде направен извод, че приближавайки
към кръстовището автомобилът, управляван от този подсъдим се е движел със
скорост от 116 км.ч.,
явяваща се превишена, спрямо максимално разрешената за движение на моторни
превозни средства по пътя.
Макар и този участък от пътя да се намира извън населено място,
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 предвижда възможност за установяване на
максимално разрешена скорост извън стойностите по първата алинея, което е
сторено на този участък от пътя. Налице са пътни знаци, поставени на достатъчно
разС.ие преди кръстовището, които установяват максимално разрешена скорост от 60 км.ч. за движение в
посоката, в която се е движел автомобилът, управляван от подс. И..
Подсъдимия И. не се е съобразил с установената забрана за движение със
скорост над 60 км.ч.,
след като по несъмнен начин бе установено, че автомобилът, управляван от него се
е движел със скорост от 116
км.ч. в моментът, когато е възникнала опасната ситуация
от сблъсък, предизвикана от навлизане в кръстовиещто на автомобилът
„Фолксваген“, управляван от подс. С.. Това е станало на разС.ие 70 метра преди
кръстовището, докато от около 200
метра преди кръстовището, в същата посока на движение е
била установена забрана за движение със скорост над 60 км.ч. чрез поставяне на
знак В26, в който надлежно е означено „60“, определящо, че това е максимално
разрешената скорост на движение.
Движението на автомобилът, управляван от подс. И. със скорост от 116 км. ч. представлява
нарушение на законовата разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, даваща правно
основание за определяне на максимална скорост, различна от общите й стойности,
прегламентирани в първата алинея на същата разпоредба според категорията на
превозното средство и вида на пътя, в това число и при отчитане на обстоятелството
дали движението се осъществява в населено място.
Налице е нарушение и на нормата на чл. 47 ал. 3, предложение 26-то от
ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведената
забрана имат следните изображения и наименования:... В 26: „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената" макар, че тази разпоредба
има по-скоро за свой предмет определяне на конкретния вид на пътния знак, чрез
кояйто е въведено ограничението за конкретния участък от пътя. Подсъдимият И. е
нарушил и тази конкретна разпоредба, като в по-голяма степен не се е съобразил
със ограничителния характер на парвилото за поведение, установено от този вид
пътна сигнализация.
Докато се е намирал на около 70 метра от мястото на удара, от страна на
подс. И. са предприети действия по аварийно спиране на автомобила, след като в
този момент автомобилът „Фолксваген е навлязъл в кръстовището, при което е
възникнала опасността от сблъскване. Невъзможността за предотвратяване на удара
в този момент чрез аварийно спиране се определя от движението със скорост от 116 км.ч., при която
опасната зона за спиране, с оглед също така вида на автомобила, съС.ието на
пътя, в това число покритие и атмосферни условия, е в размер на 113 метра. Размера на
тази опасна зона надхвърля значително отС.ието на автомобила „Пежо“ от мястото
на удара, в момента на възникване на опасността и предприемане на действия по аварийно
спиране, поради което ударът е бил непредотвратим. Това е без съществено значение,
тъй като в тази ситуация подс. И. сам се е поставил в невъзможност да спре на
безопасно разС.ие от преминаващият през кръстовището /също в нарушение на правилата
за движение/ автомобил, управляван от подс. С., извършвайки нарушение на правилата
за движение – движение с превишена скорост.
Основание за ангажиране отговорността на подс. И. за настъпилият вреден
резултат е реалната възможност за предотвратяване на произшествието чрез аварийно спиране от негова страна при
движение с максимално разрешената скорост за района, а именно 60 км.ч. При движение с
такава скорост, в същите условия, намирайки се на 70 метра от мястото на
удара, опасната зона за спиране е в рамките на 40 метра, тоест имало е
възможност за това разС.ие да бъде преустановено движението на автомобила,
съответно би се предотвратил ударът в автомобила „Фолксваген“.
Този извод, формиран на основание категоричните отговори на вещите лица
в тази насока определя наличие на пряка причинно-следствена връзка между
движението с превишена скорост и настъпилото произшествие, респективно със
смъртта на лицата И.Т. З. и А. И. Т..
При обсъждане на възможностите да бъде предотвратен ударът между двете
превозни средства чрез извършване на конкретни действия от страна на подс. И.
не може да не бъде споделено становището на вещото лице К., изразено в с. з. на
27.10.2016 г., че само лице с високо професионални качества в областта на
автомобилният спорт би могло да извърши достатъчно бързо и достатъчно точно
преценка за възникналата опасност, при което едно друго поведение на водачът на
автомобила „Пежо“ би довело до избягване на удара. Няма никакви основания да се
изисква от подс. И. притежание на такива качества, още повече, че законът
разписва правилата за движение с основна насока безопасност на живота и
здравето на всички участници в движението, при което не се изискват невъзможни
за обикновените хора способности за преценка на скорост и дистанция, каквито в
конкретните обстоятелства е възможно да доведат до успешни действия по
предотвратяване на удара, например при рязко ускорение от страна на водача на
автомобила „Пежо“, при което този автомобил би преминал през кръстовището преди
автомобилът „Фолксваген“ да пресече лентата му за движение, в която е настъпил
удара.
От субективна страна деянието е осъществено от подс. И. при
непредпазлива форма на вината, конкретно в хипотезата на небрежност, след като
без съмнение същият не е желал настъпването на вредните последици, а
нарушението – движение с превишена скорост, е осъществено в момент, предхождащ
възникване на опасността, тоест не може да става дума за ясно съзнание или
представи за възможния вреден резултат и намерение да бъдат предотвратено
настъпването му но някакъв друг начин. При движението със скорост над
максимално разрешената за участъка от пътя подс. И. е бил длъжен и според
обстоятелствата се е намирал в положение, в което е имал възможност да прецени,
че макар и да се движи по път с
предимство, на едно кръстовище винаги е възможно да настъпи опасна ситуация,
при която няма да успее да спре своевременно.
Предвид извода за осъществяване на деянието от обективна и субективна
страна съдът призна подсъдимия Н.И.И.,
за виновен в това, че на 13.10.2013 г. около 13,45 часа на кръстовището
образувано между първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната
на километър 145-ти - 146-ти - землището на с. С., общ. Е. П. и третокласен път
№ 105 от републиканската пътна мрежа - местността „Х. С.", С.обл., при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо"
модел 206 с per. № . -собственост на „А. Д. И." ЕООД, в посока от гр. .
към гр. С., е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата
/ППЗДвП/, а именно: Чл. 21 ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21 ал. 1 от ЗДвП, това
се сигнализира с пътен знак"; Чл. 47 ал. 3, предложение 26-то от ППЗДвП:
„Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведената забрана имат
следните изображения и наименования:... В 26: „Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената",
Като в зоната на действие на пътен знак „В26" с надпис на него
„60" се е движил със скорост 116 километра в час и по непредпазливост, и при
условията на независимо съпричиняване със С.Д.С., ЕГН ********** ***, е
причинил смъртта на повече от едно лице - И.Т. З. от гр. Х. на . г. и А. И. Т.
от гр. В. на .г. Престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 2, алт. 2, б. "б",
пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Подсъдимият И. бе оправдан по обвинението за извършване на деянието и
след нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП - „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват .... с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.", както и на чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението."
Първото изречение на разпоредбата разглежда необходимостта от
съобразяване на скоростта на движение с различни обстоятелства, като
нарушаването на тези изисквания довежда до съС.ие, при което скоростта е
несъобразена. В конкретния случай скоростта на движение на автомобила,
управляван от подс. И. е превишена, тоест нарушена е изрична разпоредба,
определяща максималната скорост за движение в района. За несъобразена скорост
не може да се говори, когато има превишение на максимално разрешената скорост,
а само в случаите, когато една скорост не е превишена, но макар и в рамките на
позволеното не е съобразена с изброените в разпоредбата обстоятелства. Без значение
в конкретния случай е възможността всяка една превишена скорост да се счита и
за несъобразена с критериите, които са дали конкретното основание на съответен
собственик на пътя да определи максималната скорост за движение по реда на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП. В този смисъл всяка превишена скорост на движение е и
несъобразена, но в конкретните обстоятелства няма място за позоваване на
нормата, описваща критериите за избор на скорост в рамките на разрешената за
участъка.
Няма извършено нарушение и на
цитираната разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, след като няма
съмнение, че подс. И. се е опитал да спре при възникналата опасност, тоест
действал е в съответствие с тази разпоредба, а настъпването на вредните
последици въпреки тези действия е следствие на друго нарушение.
Съдът не споделя становището на защитата за невинност на подс. И.,
основано на твърдението, че при каквато и да е скорост то произшествието би
настъпило, след като автомобилът „Фолксваген“ е навлязъл в кръстовището в
опасната зона за спиране. Това твърдение не почива на доказателства по делото,
тъй като има категоричен отговор на вещите лица, че при движение с максимално
разрешената скорост от 60 км.ч.,
автомобилът, управляван от подс. И. е щял да спре на безопасно разС.ие от
автомобила, управляван от подс. С., тоест ще успее да спре преди мястото на
удара, което даде обоснован за извод, че между нарушението, извършено от подс. И.
и настъпилите вредни последици е налице пряка и непрекъсната връзка. Както бе
посочено по-горе, действително при конкретните условия ударът е бил
непредотвратим за подс. И., но причина за това е високата скорост, с която се е
движел управляваният от него автомобил, явяваща се превишена за този участък от
пътя, съответно по-голямата като размер опасна зона за спиране при движение с
тази скорост.
Неоснователно е също така и искането на защитата за признаване на подс.
И. за невиновен, почиващо на извод, че нарушението на подс. С. се явява
първопричина за настъпилото произшествие, а движението по път с предимство
предполага съзнание и очакване за безпрепятствено преминаване. Законът не
определя като абсолютно предимството, в смисълът му като право да се премине
през определено място или участък преди останалите участници в движението. Абсолютни
са принципите, обусловили правилата за движение, имащи за цел осигуряване безопасност за всички участници,
при което дори и при движение по път с предимство е възможно при определени
обстоятелства водачите да не се ползват от предимството си, когато това е
необходимо за да бъде запазен живот или здраве на някой от останалите
участници. За невинност на подс. И. би могло да се говори само ако в
конкретната ситуация ударът е бил непредотвратим за него при движение със
скорост до 60 км.ч.,
каквато ситуация нямаме в настоящия случай.
Неоснователно е възражението на подс. С. за неизправност на спирачната
система на автомобилът „Пежо“, управляван от подс. И., след като оставените
равни и непрекъснати спирачни следи дават основание на вещите лица да
отговорят, че макар и да не са подлагали на специална проверка тази система
може да се направи извод, че системата е била изправна към момента на
произшествието. Действително при първоначалните огледи на лекия автомобил
„Пежо“ е констатирано блокиране на педала на спирачната система, при което
обаче в последващ оглед е било констатирано поведение, съответстващо на
изправна система, което съчетано с описаните аргументи на вещите лица за
обективните следи от нормално работеща система дава основание за извод, че не
са налице доказателства, а така също и данни за неизправност на тази система от
автомобила, управляван от подс. И., която да се намира в причинна връзка с
настъпилото произшествие. Наличието на плътна следа показва, че системата е осигурила
възможното спирачно усилие за намаляване на скоростта на движение /наличието на
допълнителната масова система за контрол над спирачното усилие с цел
недопускане на блокиране на колелата не спомага за по-малък спирачен път, а
основното предназначение на този вид системи е запазване управляемост на
автомобила при аварийно спиране/.
Не може да бъде споделено стаН.щето на защитата за преквалифициране на
деянието по чл. 343а от НК, след като няма доказателства за оказана реална
помощ на пострадалите лица от страна на подс. И.. Неговият телефон е използван
за да бъде отправен сигнал за произшествието, но това освен като изпълнение на
задължението, каквото има всеки водач при настъпване на ПТП – чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от ЗДвП, не може да се тълкува като оказване на помощ, която да е
би допринесла за ненастъпване на вредните последици.
При определяне на наказанието, което следва
да бъде наложено на двамата подсъдими съдът отчита като общо за тях
смекчаващо вината обстоятелство факта на независимо съпричиняване. Не може да
не бъде отчетен факта на независимо действия на две различни,
наказателноотговорни лица за настъпване на вредния резултат, като разбира се това
обстоятелство не може да се отчита като изключително по смисъла на чл. 55 от НК. Макар обвинението да съдържа обозначаване на тези независими съвместни
действия по причиняване на престъпния резултат то това не е елемент от правната
квалификация, поради което може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността.
при което и за двамата подсъдими факта на независимо съпричиняване на
престъпния резултат.
Общо и за
двамата подсъдими следва да бъде отчетено, че в съответствие с принципа по чл.
2, ал. 1 и ал. 2 от НК, наказанието
следва да бъде определено в редакцията на чл. 343, ал. 3, б. „б“, действала към
момента на извършване на деянието – 13.10.2013 г., след като с измененията с ДВ
бр. 74/2015 г. е завишен максималният срок на предвиденото за такова деяние
наказание лишаване от свобода.
По отношение на подс. С., освен това съдът
отчита като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало,
положителните характеристични данни, както и напредналата възраст на този
подсъдим. Съдът отчита и здравословното съС.ие на този подсъдим като тежко, без
да бъде споделено твърдението на защитата, че става въпрос за онкологично
заболяване, тъй като в представения медицински документ – епикриза за лечение
през 2016 г.,
са отбелязани неврологични и ендокриноложки заболявания. Като отегчаващо вината обстоятелство може да
бъде отчетено само липсата на изразено ясно съжаление или съчувствие за
загубата на пострадалите лица, което намери израз и в неуважителни изявления в
хода на процеса, но също така отделни негови изявления показват осъзнаване на
тежестта на престъпния резултат.
При преценка
тежестта на тези отделни обстоятелства по чл. 54 от НК съдът намира, че както
по отношение на обществената опасност на деянието, така и по отношение
обществената опасност на дееца са налице смекчаващи вината обстоятелства, при
превес на каквито следва да бъде определено наказанието. Поради това съдът
намери, че наказание в рамките на минималното предвидено за това деяние се
явява подходящо и съответстващо в най-пълна степен на обществената опасност на
деянието и дееца, които са съответно обичайната за този вид деяния и ниска що
се отнася до личността на дееца. Поради това на подс. С. Д.С. бе наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години. Според съда са налице условията за
приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, след като размера на така
определено наказание, както и липсата на предходни осъждания позволяват от
формална страна отлагане на изпълнението на това наказание. Според съда е
налице и основната предпоставка за приложение на този институт, след като
напредналата възраст, както и добрите данни за личността на подсъдимия дават
основание за извод, че целите на наказанието биха се постигнали и без същото да
бъде изтърпяно ефективно.
В тази насока
съдът не споделя становището на част от частното обвинение, че възрастта на
едно подсъдимо лице не следва да бъде отчитана като смекчаващо вината
обстоятелство. Без да бъде споменаване значителната съдебна практика в тази
насока съдът намира, че осемдесетгодишната възраст на подс. С., преценена в
съвкупност с останалите доказателства за личността му, дава основание за извод,
че е налице ниска степен на обществената опасност, разкривана от личността на
дееца.
При преценка на размера на изпитателния срок
съдът намира, че не могат да не бъдат отчетени наличието на няколко смекчаващи
отговорността обстоятелства, касаещи само личността на подс. И., което дава
основание за извод, че размера на изпитателния срок не следва да бъде определян
в максималния му възможен размер, поискан от държавното обвинение. Определянето
на изпитателния срок не може да бъда отнесено автоматично към способите за
определяне на наказанието по чл. 54 от НК, предвид специфичната задача на
изпитателния срок, а именно, осигуряване на необходимото въздействие над
осъденото лице за по-продължителен период, чрез което да бъдат постигнати
целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Именно това въздействие и неговата ефективност,
предвид личните качества и характерни особености на подсъдимото лице, е критерий за определяне
на срока по чл. 66, ал. 1 от НК. Преценени в такава насока, данните за
личността на подс. С. дават основание за определяне на изпитателния срок по чл.
66, ал. 1 от НК в средния възможен размер, предвиден с посочената разпоредба,
като достатъчен за постигане на целите на наказанието. Поради това без постановен
четиригодишен срок за отлагане изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
по отношение на подс. С. С..
При определяне
на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“
съдът отчете на първо място размера на наказанието „лишаване от свобода“, изброените
смекчаващи вината обстоятелства, както и факта, че по отношение на подс. С.
еднократно, през 2007 г.,
е ангажирана административната му отговорност за нарушение на правилата за
движение по пътищата.
Според съда
справедливото наказание „лишаване от права“, конкретно по отношение на подс. С.
е в размер на четири години, от една страна надвишаващо размера на наказанието
лишаване от свобода, а от друга без
неговата продължителност да не достига размер, в който неоснователно ще
бъдат ограничени правата на осъденото лице.
Поради това
съдът определи четиригодишен срок за това наказание.
По отношение на подс. И., освен
посоченото по.горе отнасящо се и до двете подсъдими лица, съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства също така и
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и сравнително младата му
възраст. Съдът отчита в такава насока и заявените обстоятелства от св. К. за
съвместното им съжителство с подсъдимия, което показва намерение за изграждане
на семейна среда, без съмнение намерение в положителна насока /без да се
абсолютизира семейството като основна клетка/.
Не могат да
бъдат отчетени някакви отегчаващи вината обстоятелства, поради което и по
отношение на този подсъдим са налице основанията за определяне на наказанието
при превес на смекчаващите такива. Поради това което съдът наложи на подс. И.
наказание в минималния размер, предвиден за деянието, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от три години, като намира този размер за съответстващ на
обществената опасност на деянието и дееца, които могат да бъдат оценени като
обичайна за деянието и ниска степен на личната.
Съдът постаН.
отлагане изтърпяване на това наказание с изпитателен срок от четири години, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, след като освен, предпоставките, свързани с
размера на наказанието, както и липсата на предходни осъждания, съдът намери,
че за постигане на целите по чл. 36 от НК не е необходимо да бъда изтърпяно
ефективно определеното наказание. Основание за този извод на съда е на първо
място младежката възраст на подс. И., в каквато насока и останалите смекчаващи
вината обстоятелства за личността му индикират възможност за постигане на
личната превенция чрез осигуряване на подходящ срок, през който чрез угрозата
на условното наказание да бъде оказано достатъчно силно въздействие в
положителна насока спрямо подс. И., без да бъде ограничено правото му на
свободно придвижване. Според съда заслужава подкрепа и намерението за
изграждане на семейство от подсъдимия И., в каквато насока едно ефективно
наказание без съмнение би представлявало съществена пречка. Поради това съдът
отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири
години, като за определяне на този срок съдът отчита цитираните доказателства,
касаещи личността на подс. И. и убеждението на съда, че изразеното от подсъдимия
съжаление и съпричастност показват лични и емоционални качества, при които един
изпитателен срок от четири години ще бъде достатъчен за постигане на целите по
чл. 36 ал. 1 от НК.
Относно
кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което да бъде
наложено на подс. И., с идентични мотиви, както по отношение на подс. С. съдът
отчете на първо място размера на наказанието „лишаване от свобода“, смекчаващите
вината обстоятелства, касаещи деянието и личността на подс. И., както и
обстоятелството, че подс. И. не е санкциониран по административен ред за
извършени нарушения на правилата за движение. При тези условия, според съда справедливото
наказание „лишаване от права“, конкретно по отношение на подс. И. е в размер на
четири години, тоест надвишаващо размера на наказанието лишаване от свобода, а в
същото време отчитайки по-ниската обществена опасност, разкривана от поведението
на подс. И. като правоспособен водач на МПС.
Поради това
съдът определи четиригодишен срок за това наказание.
По предявените
граждански искове съдът намира, че същите са доказани по основание и са
частично основателни по своя размер.
Налице са
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на
лицата, чието противоправно поведение е довело до причиняване на неимуществени
вреди, вследствие на загуба на близък роднина.
Гражданските ищци Р.И.В. *** И.В., са
низходящи роднини, съответно син и дъщеря, на починалата при произшествието И.Т.
З., което се устаН. от приложеното удостоверение за наследници. Изводите на
съда за виновността на подсъдимите С. С. и Н.И. за произшествието, при което е
причинена смъртта на И. З.дават основание на съда да приеме, че е налице
осъществен от двамата подсъдими деликт, при който са причинени неимуществени
вреди на гражданските ищци.
От разпита на
свидетелите С. Г. С. и Е. Г. В. се устаН.ха доказателства за нормални и
сърдечни отношения между гражданските
ищци и починалата И. З. Като единствен останал жив родител съдът намира за
нормално да е налице и емоционална връзка между тях, което също следва да се
отчита при определяне на дължимото обезщетение
Доколкото не се
устаН.ха специфични и индивидуални особености при отношенията на всеки от
гражданските ищци със своя родител съдът намери, че следва въпросът за
предявената от тях претенция следва да бъде разглеждан на база идентични
обстоятелства и по отношение на Р.В. *** В..
Отчитайки това,
както и останалите обстоятелства, имащи значение за преценка на преживените
емоционални терзания от двамата граждански ищци като внезапността на тази
загуба, близките отношения, емоционалната връзка, както и доказателствата за
помощ, оказвана и от починалото лице, както и грижи за него, в съответствие с
принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че обезщетение в
размер на 100 000 лева за всеки от гражданските ищци представлява
справедливо и достатъчно обезщетение за преживените от тях неприятни
емоционални страдания от загубата на своя родител.
Съдът отчита, че
няма възможност да оцени пълно и
всеобхватна тези дълбоко емоционални и вътрешни преживявания на лица, загубили
свой близък, но макар и условно от тази гледна точка размерът от 100 000
лева се явява справедливо обезщетение за всеки от гражданските ищци С.В. и Р.В..
Липсват каквито
и да е доказателства за дори и м минимална степен съпричиняване на вредния
резултат от страна на починалото лице. Макар да остава неизвестно
обстоятелството дали И. З.е била с поставен обезопасителен колан при пътуването
в автомобила, управляван от подс. И. съдът намира, че това обстоятелство е без
никакво значение за настъпилата смърт след като ударът е в посока, в която
поставянето на колана е без значение, като основание за този извод е
настъпилата смърт на лицето А.Т., при което травмите са почти идентични с
травмите, причинени на И. З.
Доколкото
деликтът е причинен от двамата подсъдими, при независими действия от всеки от
тях съдът счита, че следва да бъде оценен приносът на всеки от тях в процентно
съотношение, в каквото съотношение да бъдат уважени гражданските искове, спрямо
общата сума на обезщетението, което съдът по-горе определи.
При тази
преценка съдът намери, че приносът на подс. С. С. макар и минимално, надвишава
приносът на подс. Н.И. при причиняване на престъпния резултат. Основание за
този извод е по-високата относителна тежест на правилата, нарушени от подс. С.,
които касаят предимство на движещите се по ПП № 6, които правила са именно
наложени с цел безопасно разминаване, каквото не е осъществено в конкретния
случай. По високият принос на подс. С. е с оглед и факта, че същият е следвало да прояви и повече внимание и гриза
за безопасността на пътуващите в неговия автомобил лица.
Предвид това
съдът намира, че приносът на двамата подсъдими се разпределя в съотношение 55%
за подс. С. и 45% за подс. И., като съответно предявените от гражданските ищци Р.В.
*** В. граждански искове бъдат уважени, както следва: Искът на Р. В. с-у подс. С.
бъде уважен за сумата от 55 000 лева, а в останалата част – до пълния
предявен размер от 150 000 лева бъда отхвърлен; Искът на Р. В. с-у подс. И.
бъде уважен за сумата от 45 000 лева, а в останалата част – до пълния предявен
размер от 150 000 лева бъда отхвърлен; Искът на С.В. с-у подс. С. бъде уважен
за сумата от 55 000 лева, а в останалата част – до пълния предявен размер от
150 000 лева бъда отхвърлен; Искът на С.В. с-у подс. И. бъде уважен за сумата
от 45 000 лева, а в останалата част – до пълния предявен размер от 150 000 лева
бъда отхвърлен.
Предвид
обстоятелството, че гражданските ищци са освободени от задължение за заплащане
на дължимата държавна такса върху размера на предявените граждански искове на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, подсъдимите бяха осъдени да заплатят по сметка
на съда и дължимите такси в размер на 4% върху уважените размери на
гражданските искове, съответно подсъдимият С. бъде двукратно осъден да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 200 лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, а подс. И. бъде
двукратно осъден да заплати сумата от 1 800 лева, представляваща дължимата
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
На основание чл.
189, ал. 3, с оглед признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатите им
обвинения, същите бяха осъдени да заплатят разноските за производството,
съответно всеки от тях да заплати сумата от 1 448.93 лева по сметка на
МВР, представляваща половината от разноските, направени в хода на досъдебното
производство – общо в размер на 2 897.86 лева, както и всеки от тях бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 292.58
лева, представляваща половината от направените разноски в хода на съдебното
следствие – общо в размер на 2 585.16 лева.
По изложените
съображения съдът единодушно постаН. присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 17.05.2017 г.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
С.
Стойков