№308
гр. Силистра, 21.11.2018г.
Силистренски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретар и с участието на
прокурора разгледа докладваното от съдия Д. Стоева ч.гр.д .№ 241/2018г. по
описа на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 605 от 04.09.2018г.,
постановено по гр.д. № 248/2018г. по описа на ТРС, е спряно производството по
делото до приключване на гр.д. № 335/18г. по описа на ТРС.
Недоволен от това определение, е
останал В.В.Д., който чрез процесуалния си
представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно
и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да върне делото на ТРС за продължаване
на съдопроизводствените действия.
СОС, като се запозна с делото и с
депозираната частна жалба, прие за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
Ищецът В.В.Д.
е предявил пред ТРС иск за делба на подробно посочени имоти против Д.В.Д. и Й.В.
С.. В исковата молба се сочи, че бащата на страните е прехвърлил своите ид.ч.
от тези имоти на ищеца Д..
Видно от находящата се на стр. 23
искова молба и уточнителна такава /стр.24/, бащата на страните – Величко Д.
предявява пред ТРС иск против В.В.Д. за установяване
недействителността именно на прехвърлителната сделка, по силата на която е прехвърлил
своите ид.ч. от имота, предмет на делбения иск, на ищеца и настоящ жалбоподател
- В.В.Д.. По тази искова молба е образувано гр.д. № 335/18г. по описа на ТРС.
При това положение правилно ТРС е
приел, че гр.д. № 335/18г. по описа на ТРС се явява преюдициално по отношение
на настоящото и е спрял последното до приключване на преюдициалния спор.
В производството по преюдициалното
дело, по което по исков ред са предявени преюдициалните въпроси, които касаят и
делбата, със сила на присъдено нещо ще бъде разрешен въпросът относно правото
на собственост по отношение на процесното дворно място и сграда, предмет на
делбата. В зависимост от начина, по
който ще бъде решен този преюдициален спор делбеният съд ще се произнесе по
въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е
частта на всеки съделител – чл. 344, ал.1 ГПК.
Ако делбеният процес в случая не бъде
спрян до приключване на производството по предявения преюдициален спор,
съществува вероятност да бъде постановено едно евентуално недопустимо решение
по иска за делба. В делбеното производство всички лица, притежаващи идеална
част от вещното право, предмет на делбата, имат качеството задължителни
необходими другари /т. 12, буква "д" ППВС №
1/10.11.1985 г./. Съдът следва да следи служебно за правилното конституиране на
всички съсобственици в производството и ако установи, че някой от тях не участвува в делбата, да даде указания за предявилото иска
лице за отстраняване на тази нередовност на исковата молба. Ако подобна
констатация е извършена от въззивния съд, приложение следва да намери общото правило,
посочено по-горе, а именно съдът следва да обезсили решението на
първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане с указания за
конституиране на неучастващия в делбеното производство съсобственик
В този смисъл са несъстоятелни
доводите на частния жалбоподател, че не е налице хипотезата на чл. 229,
ал.1,т.4 ГПК и няма риск от постановяване на евентуално недопустимо решение по
иска за делба, ако не бъде спрян. Несъстоятелен е и доводът му, че делбеният
съд е този, който ще се произнесе по въпроса за съсобствеността между страните
и в този смисъл настоящия спор няма значение за делбата. Действително делбеният
съд се произнася по въпроса за съсобствеността, но между страните в делбеното
производство. В случая обаче се касае за възражение за нищожност по отношение
на титула за собственост в делбата, направено от трето лице за делбеното
производство и затова именно то е предмет на отделно производство. В делбеното
производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори,
които бранят правата на лицето, което използва това процесуално средство за
защита, но не и възражения за нищожност, които бранят права на трето лице,
което не участва в производството.
По въпроса допустимо ли е в делбеното
производство възражение за нищожност, което брани правата на трето, неучаствуващо в това производство лице и налице ли е
процесуално нарушение, ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд
не е конституирал като съделител третото лице, чиито права всъщност това
възражение брани, е постановено по чл. 290 ГПК Решение № 269 от 22.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 307/2012 г., II г. о., ГК, с което
е прието следното:
„В делбеното производство е допустимо
разглеждане на възражения за нищожност на договори, които бранят правата на
лицето, което използва това процесуално средство за защита, но не и възражения
за нищожност, които бранят права на трето лице, което не участва в
производството, тъй като само и единствено от волята на лицето, чиито права
възражението брани, зависи дали да се позове на последиците от нищожността,
както и да ангажира доказателства за нейното установяване. Този извод следва от
общото правило, че на нищожността на едно правно действие може да се позове
само лице, което има правен интерес от установяването на нищожността с оглед
правните последици от това.
Съсобственик има интерес от установяване нищожността на договор, въз основа на който общият праводател е придобил правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, само ако това би довело до увеличаване размера на дела му в съсобствеността, респ. би обосновало извода, че оспорващото договора лице е едноличен собственик на това имущество. Позоваване на нищожността, което би имало за последица включване и на друго лице в съсобствеността, което води до намаляване дела от съсобственото имущество на оспорващото договора лице не може да се възприеме като оспорване, основано на наличие на правен интерес, доколкото само от волята на лицето, чиито права оспорването брани, както вече беше отбелязано, зависи дали да упражни възражението си срещу действителността на договора, да заяви правото си на дял върху съсобствения имот, а оттам и правото си да участвува в делбеното производство. Искането на съделител в производството да бъде конституирано и друго лице може да се приеме за основателно само ако правата на това лице са установени по категоричен начин в друго исково производство или данни за това се съдържат в представените по делото доказателства“.
Горното навежда на извода, че производството
по гр.д.№ 335 е единственият начин за защита правата на собственост върху
делбения имот на третото лице за настоящото производство – Величко Д. и с оглед
изхода на това дело ще зависи конституирането му като съделител по настоящото.
Съдът, съобразявайки всичко изложено
до тук, счита че производството по гр.д.№ 335 се явява преюдициално за
настоящото и ТРС правилно го е спрял на основание чл. чл. 229, ал.1,т.4 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 605 от 04.09.2018г.,
постановено по гр.д. № 248/2018г. по описа на ТРС.
Определението подлежи на обжалване при
условията на чл. 280 ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: