Р Е
Ш Е Н
И Е
№
28.09.2020 г. -
гр.Плевен
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година, в открито
съдебно заседание , в състав:
Председател: Румен Лазаров
Членове: Иван Радковски
Доротея
Симеонова
Секретар : Вергиния Петкова
Прокурор: Анна Баракова
Като разгледа докладваното от съдия И. Радковски ВЧНД № 418/2020 г., по описа на Плевенски
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба адвокат В.М.,***, като
защитник на осъдения Р.С., против определение № 232 от 01.06.2020г., постановено по ЧНД № 543/2020 г., по описа на Районен
съд-гр.Плевен.
В
жалбата е посочено, че обжалваното
определение е неправилно, тъй като при определяне на общо наказание на Р.С.
първоинстанционният съд е групирал наложени наказания като незаконосъобразно не е приложил
института на чл. 66 от НК, с искане
първоинстанционният съдебен акт
да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен и на осъдения С. да бъде определено общо наказание, съобразно
предложението на Районна прокуратура – гр. Плевен.
В
съдебно заседание защитникът на осъдения С.
– адвокат В.М. заяви, че поддържа подадената жалба, по изложените
съображения, считайки че Районен съд – гр. Плевен постановявайки ефективно
изтърпяване на определеното при условията на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК общо наказание на осъдения, по
посочените дела в предложението на Районна прокуратура Плевен, не е зачел
силата на присъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт – определение по НОХД №
1441/2011г. по описа на Районен съд – гр. Никопол, с което е нарушил правата на нейния
подзащитен.
Въззивният жалбоподател заяви че поддържа казаното от неговия защитник.
Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура – гр.Плевен
пледира , че първоинстанционното определение е правилно, законосъобразно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция , като се запозна със жалбата, пледоариите на
страните и при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от правоимаща страна, в
законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
С определение на Районен съд – гр. Плевен №
232 от 01.06.2020г. по ЧНД № 543/2020г., на основание чл. 25, ал.1 във вр. с
чл. 23, ал.1 от НК на осъдения Р.С. е било определено едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД
№1441/2011г. на районен съд – гр. Никопол и по НОХД №406/2020г. на Районен съд
– гр. Плевен, в размер на 3 месеца лишаване от свобода, което , съобразно чл.
57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
За
да постанови своя акт Плевенският районен съд е съобразил следните
обстоятелства:
Спрямо Р.С. са налице следните влезли в сила осъдителни
съдебни актове, подлежащи на преценка за наличието на предпоставки за групиране
на наказанията:
1.
С Определение по НОХД № 1441/2011 година по описа на
Районен съд - Никопол, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по
силата на което Р.П.С. се признал за виновен за престъпление по чл.235, ал.2,
вр. ал.1 НК, извършено на 24.01.2011 година и му наложил наказание лишаване от свобода, за срок от 3
месеца, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за
срок от 3 години. Определението влязло в сила на 21.11.2011 година.
2.
С Определение по НОХД № 406/
2020 година по описа на Районен съд - Плевен, състав на същия съд одобрил
постигнато споразумение, по силата на което Р.С. се е признал за виновен за
престъпление по чл.316, вр. чл. 308, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК,
извършено в периода 01.12.2009 - 01.03.2010 година и му е наложил наказание пробация, за срок от
6 месеца. Определението влязло в сила на 26.02.2020 година.
При така
изложеното основният съд правилно е приел, че на осъдения, на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23
ал.1 НК, следва да се определи едно общо най-тежко наказание, измежду
наложените му по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 1441/2011г. по описа
на РС - НИКОПОЛ и НОХД №406/ 2020г. по описа на РС - ПЛЕВЕН, а именно – 3
месеца лишаване от свобода, тъй като деянията по тези съдебни актове се намират
в условията на реална съвкупност, поради това, че са извършени преди осъденото лице да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях.
На
следващо място Плевенският районен съд,
при съобразяване на представените данни за съдимост на Р.С., /на л.39,
л. 46-51 от първоинстанционното наказателно дело/, е приел, че по НОХД №37/2007г. по описа на РС – Никопол,
осъденият е търпял наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, чието
изпълнение е приключило на 06.11.2007г. и
считано от тази дата, до 24.01.2011 година, /дата на извършване на
деянието по НОХД № 1441/2011 година по описа на Районен съд – гр. Никопол/, не
е бил изтекъл срокът по чл.88а ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.4 НК, а също така и че С. не е бил реабилитиран и по реда на чл.87 НК, за осъждането си по НОХД №37/2007г. по описа на РС – Никопол, отчитайки
обстоятелството, че съобразно чл. 88а,
ал. 4 НК, реабилитацията по чл. 88а НК, при наличието на множество осъждания,
може да настъпи само след изтичане на съответните срокове за всяко от тези
осъждания. Въз основа на тези си съждения първоинстанционният съд е приел,
че института на условното осъждане в дадения случай не може да бъде приложен и следователно, изпълнението на определеното
общо най-тежко наказание на осъдения няма как да бъде отложено, тъй като не са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 НК – деецът да не е осъждан на наказание лишаване от свобода,
респективно да е реабилитиран при такова осъждане.
При тези
съображения Плевенският районен съд е постановил, на основание чл.57 ал.1 т.2
б. „б“ от ЗИНЗС, общото най-тежко наказание, в размер на 3 месеца лишаване от
свобода да бъде изтърпяно от Р.С. при
първоначален „строг“ режим.
Настоящият съдебен състав споделя
съображенията на първоинстанционния съд, относно неприложимостта на института
на условното осъждане, спрямо Р.С.,
по НОХД № 1441/2011 г., на Районен съд –
гр. Никопол. Тези съображения са законосъобразни и логични, но приложими в едно
производство по реда на чл. 419 – чл. 426 от НПК, спрямо определение №195/21.11.2011г. на Районен съд –
гр. Никопол, с което е било одобрено споразумението по НОХД № 1441/2011 г. на
същия съд. В настоящия случай, обаче, първоинстанционният съдебен акт по посоченото
дело е влязъл в законна сила, поради
което са основателни възраженията на защитата на Р. С., изложени пред настоящата инстанция, че
като е постановил ефективно изтърпяване на общото определено наказание на осъдения,
по изложените в обжалваното определение съображения, първоинстанционният съд не
е зачел силата на присъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт, който, дори и да
е неправилен, би следвало да бъде коригиран, със способа на отмяната по реда на
възобновяването, предвиден в НПК, но не и да бъде поправян от равен по степен
съд, както в случая това е сторил Районен съд – гр. Плевен.
Действително разпоредбата на чл. 25,
ал.4 от НК предвижда възможност, когато по една или повече от присъдите
определено лице е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от свобода“, на основание чл. 66, ал.1 от НК, въпросът за изтърпяване на определеното
общо наказание, по реда на чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, да се
решава при неговото определяне, от групиращия наказанията съд, като бъдат
съобразени всички обстоятелства, имащи значение за цялостната престъпна дейност
на осъденото лице.
Така с определение №183/05.02.2020г. на РС –
Бургас, по ЧНД № 5676/19г. е определил на осъдения общо наказание, при
условията на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, по пет присъди, с които му е
било наложено наказание лишаване от свобода, за различни срокове, чието
изтърпяване, на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено. Определяйки на
осъдения общо наказание по посочените пет дела – „лишаване от свобода“, в
размер на най-тежкото от тях, съдът е постановил неговото ефективно
изтърпяване, тъй като е съобразил чл. 25, ал. 4, предл. 2 НК и е приел, че „изтърпяването
на общото най-тежко наказание, по вид "лишаване от свобода", за срок
от две години не бива да се отлага, а следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй
като осъжданията по тези дела сочат на единствения извод, че осъденият Д. Д. е
лице с висока степен на обществена опасност, което за много кратък период от
време е извършило множество умишлени престъпления, които са „тежки престъпления“
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.“
В настоящия случай в обжалваното определение
на Плевенски районен съд не са изложени съображения, обосноваващи извод, че
обществената опасност на личността на осъдения Р.С. или/и на неговите деяния се
характеризира с висока степен на обществена опасност, което налага определеното
му общо наказание по посочените две дела да бъде изтърпяно ефективно.
Според въззивната инстанция данни за завишена
степен на обществена опасност на осъдения или/и на извършените от него деяния,
за които му е определено общо наказание и обективно не са налице, тъй като се
касае само за две престъпления, едното от които е санкционирано със „пробация“,
за срок от шест месеца, а другото – с „лишаване от свобода“, за минималния
предвиден в закона срок за това наказание. Както бе посочено по-горе,
единствения довод на основния съд, за да
постанови определеното общо наказание на Р.С., по посочените две дела, да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, е констатираното неправилно приложение
на института на чл. 66, ал.1 от НК, по отношение на наложеното му наказание
по НОХД № 1441/2011 г., на Районен съд –
гр. Никопол, за което бяха изложени съображения по-горе.
При така
изложеното въззивната инстанция прие, че неправилно и необосновано Плевенският районен съд е постановил на основание
чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС, общото най-тежко наказание, в размер на 3
месеца лишаване от свобода, да бъде
изтърпяно от Р.С. при първоначален „строг“ режим, което налага обжалваното
определение, в тази му част, да бъде изменено, като на основание чл. 66, ал.1
от НК изпълнението на определеното общо наказание на осъдения, в размер на 3
месеца лишаване от свобода, да бъде отложено, за срок от три години от влизане
на настоящото решение в законна сила.
При
изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК настоящият съдебен
състав не установи наличие на други основания за отмяна или изменение на
първоинстанционния съдебен акт, считайки че същият следва да бъде потвърден, в
останалата му част, като правилен, обоснован и законосъобразен.
Предвид изложеното
и на основание чл.334, т.3, във вр. с чл.337, ал.1, т.3 от НПК, Плевенският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА определение № 232, постановено
по ЧНД № 543/2020 г., по описа на Районен съд – гр. Плевен, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното, на основание
чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК на осъдения Р.П.С., с ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание, измежду
наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД №1441/2011г. на районен
съд – гр. Никопол и по НОХД №406/2020г. на Районен съд – гр. Плевен, в размер
на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ТРИ ГОДИНИ, от влизане на
настоящото решение в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част
определение № 232, постановено по
ЧНД № 543/2020 г., по описа на Районен съд – гр. Плевен.
Решението
не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.