МОТИВИ на
Присъда № 65 от 17.04.2018 година,
постановена
по НОХД № 180/2018 г. по описа на ЯРС
Съдебно производство е образувано по обвинителен акт,
с който ЯРП е предявила обвинение против
подсъдимия Л.Ж.Ж. *** за престъпление по чл.
198 ал.1 от НК.
При провеждането на разпоредителното заседание
страните заявиха, че не са налице условията за провеждането на откритото
съдебно заседание по дефиринцираните процедури,
поради което същото се проведе по реда на глава 20 от НПК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия, като счита, че същото е доказано от
обективна и субективна страна. Държавният обвинител пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при
условията на чл. 54, ал.1 от НК, а именно три години лишаване от свобода, което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“, както и на основание чл. 68,
ал.1 от НК да бъде приведено наложеното условно наказание от пет месеца лишаване
от свобода по НОХД № 1515/2016 г. на ЯРС.
от
три години.
Подсъдимият Ж. участва лично в съдебно заседание и с
редовно упълномощен защитник – адв. Б. ***. Не се
признава за виновен и дава обяснения за начина на осъществяване на деянието,
като твърди, че не е употребявал насилие спрямо пострадалата П., а тя е била
паднала на земята, когато се опитвала да вземе телефона от него, които бил
негова собственост. Защитникът му изразява становище, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установи фактическа обстановка, различна
от описаната в обвинителния акт и повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия не е
доказано и същият не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, като пледира да бъде
признат за невиновен.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
В края на 2017 г., свид. П. *** и подс. Ж. били в
приятелски отношения. По същото време, свид. П. дошла в гр. Я., където
отседнала в приятели. Същата притежавала мобилен телефон, марка „Нокиа 2104“, без СИМ-карта. На 03.12.2017 г., свид. П. излязла от
дома на свид. И.Ж., където пренощувала и се свързала със свид. П.Д. с телефона
и двамата си уговорили среща в ж.к. „***“ до бл. **, в близост до пешеходната
пътека до входа на двора на Езиковата гимназия. Около 18.00 ч., докато свид. П.
чакала свид. П.Д., до пешеходната пътека спрял лек автомобил, от който слязъл
подс. Ж.. След като автомобила потеглил, подс. Ж. се приближил до свид. П. и й
нанесъл удари с ръка в областта на лицето, в резултат на което тя паднала на
земята. Докато била на земята, подс. Ж. се надвесил над нея, разтворил дясната
й ръка, в която тя държала телефона и го издърпал. По същото време от входната
врата на двора на *** излязъл свид. А.К., който видял
подсъдимия надвесен над пострадалата, извикал му какво прави, след което подс. Ж.
с отнетия телефон в ръка хукнал да бяга. Свид. К.
отишъл до свид. П., попитал я дали е неин телефона, на което тя отговорила
утвърдително, т.е. че е неин. Тогава свид. К. хукнал да бяга след подсъдимия, който
в междублоковото пространство хвърлил телефона в тревните площи. Свид. К. взел телефона от земята и продължил да бяга след
подсъдимия, като се спрял пред вх. ** на бл. ** в ж.к. „***“. След като разбрал
от намиращи се наблизо хора, че подсъдимия е влязъл във входа, свид. К. се
обадил на тел 112 за инцидента и останал пред него до пристигането на органите
на полицията. Подс. Ж. се изкачил на седмия етаж и
позвънил на звънеца на свид. Х., като поискал от нея да пие вода и да влезе в
апартамента да се скрие. Свид. Х. избутала подсъдимия
отвън на стълбището и се прибрала в апартамента си. На мястото пристигнал автопатрулен екипаж, в състава на който бил свид. П.Х..
Заедно с колегата си свид. Х. влязъл във входа на бл. *, като при изкачването
на стълбите чул да се удря по някоя от вратите на апартаментите и викове:
„Отворете, отворете, моля ви отворете ми“.
Пристигайки до седмия етаж, във входа на стълбището свид. Х. и колегата му видяли подсъдимия, който им казал, че се предава. Свид. Х. разговарял на седмия етаж със свид. С.Х., която му
заявила, че някой е звънял на вратата й и е искал да пие вода и да се скрие в
апартамента. Свид. Х. и колегата му слязъл пред
входа, заедно с подсъдимия, където свид. К. с протокол за доброволно предаване
предал процесния мобилен телефон на органите на полицията. От там с полицейския
автомобил подсъдимия Ж. *** за освидетелстване. По пътя за спешния център
полицейския автомобил се разминал с лекия автомобил на свид. П.Д., марка „Алфа
Ромео“, черен на цвят с ДК № У 0633 АР, в който по информация от подс. Ж.,
свид. Х. разбрал, че се намира свид. П.. Автомобила на свид. Д. бил спрян от
свид. Х. в близост до ***, където била установена самоличността на
пострадалата. Същата била отведена в РУ-Ямбол за изясняване на случая, където
заявила на полицаите, че подс. Ж. й е нанесъл удари и е взел телефона й.
В хода на
разследването по делото с протокол за доброволно предаване от 03.12.2017 г. Свид. А.К. предал на свид. П.Х. 1
бр. Мобилен телефон, марка „Нокиа 2104“ без поставена
СИМ-карта, черен на цвят и с увреден дисплей, като съкият
дал пояснения, че това е телефона, който открил изхвърлен от момче и взет
насилствено от момиче.
Видно от изготвената по делото оценителна експертиза,
стойността на отнетия мобилен телефон възлиза на стойност 50 лв.
От приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимият. е видно, че към момента на извършване на деянието е осъждан за
престъпления от общ характер, като с определение № *** г. за одобряване на
споразумение по НОХД № *** г. на ЯРС му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца, което е било отложено от изтърпяване за
изпитателен срок от три години за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за
установена отчасти от обясненията на подсъдимият Ж., отчасти от показанията на
пострадалата П., от показанията на свидетелите А.К. /прочетени отчасти на
основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/,
на свид. П.Х., свид. П.Д. /прочетени на основание чл.
281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, на свид. И.Ж. и свид. С.Х. /прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4,
т.2 от НПК/, както и от заключението на вещото лице, съставило оценителната
експертиза по делото и другите писмени доказателства, прочетени на основание
чл.283 от НПК.
Настоящият състав приема за достоверни обясненията на
подсъдимият и на свид. П. единствено в частта им, че на процесната
дата между двамата е възникнал инцидент в близост до пешеходната потека до бл*** в ж.к. „***“. Съдът не кредитира твърденията на
подсъдимият, че не е осъществил принуда по отношение на пострадалата, не я е
удрял и събарял на земята и не е вземал телефона й, като намира същите за
защитна позиция от него с цел избягване на наказателна отговорност. Обясненията
им в тази част се опровергават от показанията на свид. К. /прочетени отчасти на
основание чл. 284, ал.4, вр.ал.1, т.1 и 2 от НПК/,
който е видял пострадалата на земята и надвесен над нея подсъдимият е разтворил
дясната й ръка и е взел телефона. Освен това преди да хукне да бяга след
подсъдимият, свид. Х. попитал свид. П. дали телефона е неин, на което тя
отговорила утвърдително. Обясненията на подсъдимият в тази им част, както и в
частта им, относно твърдението, че телефона е бил негов противоречат и на
показанията на свид. П.Х., който след проведен разговор с пострадалата
установил, че подсъдимият й е нанесъл удари в лицето и е взел нейния телефон. Тук
следва да се отбележи и факта, че при задържането му във входа на бл. *** в
ж.к. „***“ подсъдимият е заявил на свид. Х., че се предава. За съда това
изявление от страна на подс. Ж. звучи нелогично и житейски неоправдано при
положение, че същият твърди, че не извършил престъпление. И двамата свидетели-К.
и Х. са служители на МВР и същите не са заинтересовани от изхода на делото. оказанията им са логични, безпротиворечиви помежду си,
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, които съдът поради което
съда ги кредитира изцяло. Тук следва да
се отбележи и факта, че при задържането му във входа на бл. * в ж.к. „***“
подсъдимият е заявил на свид. Х., че се предава. За съда това изявление от
страна на подс. Ж. звучи нелогично и житейски неоправдано при положение, че
същият твърди, че не извършил престъпление. Горепосочените обстоятелства се
потвърждават и от показанията на свид. П.Д./ прочетени на основание чл. 284,
ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК и потвърдени от него/,
който твърди, че при срещата му с пострадалата тя му е заявила, че подсъдимия я
ударил в областта на лицето и е взел телефона й, който бил точно описан от него
пред полицаите. По същите съображения съдът не приема за достоверни показанията
на свид. П., дадени в съдебно заседание в частта им, че подсъдимият не я е
удрял, а тя паднала на земята след като той я е бутнал при опита да вземе телефона
от ръцете му, както и че телефона бил собственост на Ж.. Категорични
доказателства в тази насока не бяха събрани при провеждане на съдебното
следствие, а и следва да се отбележи, че
свид. П. и подсъдимият са били в близки приятелски отношения преди и по време
на инцидента и същата се явява заинтересована от изхода на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. И.Ж. и С.Х.
дотолкова, доколкото същите допълват гореописаната фактическа обстановка,
установена от съда.
Съдът не приема възражението на защитата, а именно че
деянието, осъществено от подсъдимият е несъставомерно. Изхождайки от трайната
съдебна практика, грабежът като сложно присвоително
престъпление обхваща упражняването на принуда по отношение на лицето, в чиято
фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ с намерение за
присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца
върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете
му форми е средство за постигане на тази цел. Изпълнителното деяние на
съставното престъпление по чл.198, ал.1 от НК се състои от два престъпни акта –
принуда, изразена като сила и/или заплашване, и отнемане на движимата вещ.
Употребата на принудата, като обективен признак на престъплението грабеж
означава въздействие, насочено към преодоляване на реална или възможна
съпротива от страна на владелеца. Видът принуда се определя от самия деец,
фактите в процеса на осъществяване на престъплението и е средството, което
деецът избира като необходимото и достатъчно да му осигури отнемането на вещта.
По делото е безспорно установено, че спрямо пострадалата П. е била упражнена
сила, която заедно с отнемането на вещта от подсъдимият са били осъществени
едновременно и е в съответствие с краткотрайността и интензивността на
престъпния акт. С използването на сила с нанасяне на удари в областта на
лицето, по събарянето на земята и разтваряне на пръстите на дясната ръка на
пострадалата, подсъдимият е имал за цел да постави същата в състояние,
изключващо реакция от нейна страна и едновременно с това запазването на
владението им върху отнетата вещ.
При така установената фактическа обстановка съдът
прие, че подсъдимият Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.198, ал.1, тъй като около 18.00 ч. на 03.12.2017 г. в гр. ***, в ж.к. ***, до бл.** е отнел
чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокия
2104“, на стойност 50 лв., от владението на собственика М.А.П. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанасяне на удари в
областта на лицето, събаряне на земята и разтваряне на пръстите на дясната ръка
на пострадалата П., в която държала телефона.
От обективна страна предмет на деянието е чужда движима
вещ, която възлиза на сумата от 50 лв. За отнемането на вещта е била употребена
физическа принуда – сила по отношение на собственика й. Употребата на сила е
била с цел да се сломи съпротивата на свид. П., изразяваща се в нанасяне на удари в областта
на лицето, събаряне на земята и разтваряне на пръстите на дясната й ръка са създали условия, за да отнеме вещта й. Вследствие
на упражнената върху пострадалата принуда, П. обективно не е имала друга
възможност и противно на волята си е оставила подсъдимия да й отнеме телефона.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал противоправния характер
на извършеното, неговите общественоопасни последици, но е искал и целял настъпването
на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че пострадалата П. не е била
съгласна да й бъдат отнет телефона, разбирал е че употребява сила за неговото
отнемане спрямо пострадалата и чрез употребената сила е целял отнемането му.
При определяне
на вида и размера на наложеното наказание на подсъдимият, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимият Ж. престъпление
Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление, съдът отчете
доброто процесуално поведение на подсъдимият, младата му възраст, ниската
стойност на вещта, предмет на престъпно посегателство, а от друга страна съдът
взе предвид високата обществена опасност на дееца, предвид миналите му
осъждания за престъпления от общ характер. Имайки предвид
изложеното съдът счита, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в Наказателния кодекс наказание каквото е лишаване от свобода за
срок от три годин се явява несъразмерно
тежко за извършеното престъпление. Предвид това съдът
счете, че са налице условията
на чл.55,
ал.1, т.1 от
НК за определяне на наказание под
най-ниският предвиден в НК размер и счете, че справедливото наказание за извършеното престъпление е лишаване от свобода
за срок от
две години. Като взе пред и факта, че деянието, предмет на
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на наказанието „лишаване от
свобода“ по НОХД № *** г. на ЯРС в размер на пет месеца лишаване от свобода,
което е било отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години съдът
счита, че спрямо него е налице законова пречка за приложението на условното
осъждане, поради което постанови така наложеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим.
В настоящото производство ЯРС намери, че са налице
основанията по чл. 68, ал. 1 от НК, за привеждане в изпълнение на наказанието
наложено на Ж. с определение № *** г. за одобряване на споразумение по НОХД № ***
г. на ЯРС - лишаване от свобода за срок от пет месеца, което е било отложено от
изтърпяване за изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на
30.01.2017 г. и в изпитателния срока на отлагането – 03.12.2017 г., подсъдимият
е извършил друго умишлено престъпление от общ характер, предмет на настоящото
дело, а именно такова по чл. 198, ал.1 от НК. Ето защо съдът постанови
ефективното изтърпяване и на отложеното наказание по НОХД № *** г. по описа на
ЯРС - пет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно отделно от
наказанието две години лишаване от свобода, постановено по настоящото НОХД при
първоначален общ режим.
С така
наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че биха се постигнали целите
на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът постанови вещественото доказателство по делото –
1 бр. мобилен телефон, марка „Нокиа 2104“, след
влизане в сила на присъдата, да се върне на собственика й М.А.П..
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимият Л.Ж. да заплати направените по делото разноски,
от които 52.90 лв. в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР
гр.Ямбол, както и 30 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
ЯРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: