Съдия-докладчик: Сона Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. К. В., EГН **********, с адрес: гр. П., ул. „…..” №
…, ет. …., ап. ….. против наказателно постановление № 23-0373-000080/22.03.2023 г.,
издадено от ВПД началник на РУ Ч. към ОДМВР С., с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и 1. чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП; 2. чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: 1. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева; 2. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В депозираната жалба са изложени оплаквания, че на жалбоподателя не е била предоставена
възможност от …. С., въпреки че изрично е поискал, да запише в АУАН своите обяснения и
възражения, с което било нарушено правото му на защита. Освен това в данните на водача
било записано СУМПС № *********, а в действителност той не притежавал свидетелство с
такъв номер. Записано било, че около 12:32/11.02.2023 г. управлявал автомобил на ул. "…."
до № …. посока към гр. С., въпреки, че въпросният номер се намирал в обратна посока към
с. Х., а полицейският патрул бил спрял откъм четните номера след № …. посока С.. При
преминаването му покрай полицейския автомобил нямало служител, който да подава ясен
сигнал за спиране със стоп палка по образец. Жалбоподателят бил спрян от друг полицейски
служител в к.к. П., който му разпоредил да кара след него и го отвел до полицейска будка,
като там изчакали …… С., Щ. и П.. С оглед изложеното, наказателното постановление било
издадено въз основа на документ с невярно съдържание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата.
В хода на съдебните прения моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка, обективира становище за неоснователност и
необоснованост на жалбата. Излага, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, като безспорно е установено нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което счита същото за правилно и
законосъобразно.
РП – С., ТО – Ч., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и като взе предвид становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 13.04.2023 г.
Жалбата е подадена чрез АНО на 24.04.2023 г. Ето защо, като констатира изпълнение на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за обжалване на
НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на
обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 11.02.2023 г. ….. при РУ Ч. - Р. В. С., Г. Д. Щ. и А. В. П. били назначени в наряд ……
1
/Маршрут …../ за времето от 08:30 часа на 11.02.2023 г. до 20:30 часа на 11.02.2023 г. Около
12:32 часа същите забелязали, че лек автомобил марка …. с рег. № ….. предприема
неправилна маневра - изпреварване на ул. "….." до дом ….. Патрулният автомобил се
намирал в гр. Ч. на ул. „…..”, срещу дом № …., където имало крайпътна отбивка, уширение,
на около 10 м след дом № …... Същият бил обърнат с предната си част към гр. Ч.. Самото
нарушение било извършено малко преди местостоенето на патрулния автомобил, в
забранения участък, преди пешеходната пътека, пред дом № ….. По това време свидетелят
С. се намирал вътре в патрулния автомобил, тъй като от наряда бил спрян водач -
нарушител, който е извършил също маневра изпреварване. Въпросният участък бил
забранен за изпреварване с пътни знаци, с пътна маркировка. Жалбоподателят се движел в
посока към к.к. П.. В момента, в който свидетелят С. извикал свидетеля Щ. да отиде при
него в патрулния автомобил, за да се подпише на предишното нарушение като свидетел,
свидетелят Щ. се качил в патрулния автомобил, последният извикал, че има изпреварване и
веднага слязъл, като вратата на патрулния автомобил била отворена. Изтичал до средата на
пътното платно, където имало обособена пешеходна пътека, обозначена с пътни знаци и
предупредителна жълта мигаща светлина. Подал ясен сигнал със стоп палка по образец, за
да спре процесния автомобил …. …, с рег. № …... Автомобилът не спрял и продължил
посоката си към гр. С.. Свидетелят С. посочва, че изпреварваният автомобил бил товарен.
Нарядът се обадил на дежурния, който от своя страна се обадил на наряда в к.к. П.. Нарядът
в к.к. П. спрял автомобила на входа за к.к. П., до ски-пистата „…”. Свидетелят С. връчил
акта на предишния водач-нарушител и нарядът в гр. Ч. тръгнал след автомобила, посока к.к.
П.. Когато пристигнали в к.к. П., двата наряда заедно с водача отишли в КПП "П.", където
извършили проверка на водача за алкохол и наркотици и свидетелят С. съставил на водача
АУАН. При извършена проверка по Единен граждански номер системата генерила, че
водачът притежава СУМПС № …... Данните се зареждали автоматично, като няма
възможност за корекции в АУАН. При съставянето на АУАН жалбоподателят поискал да
напише допълнителни пояснения и възражения в акта, което било отметнато от
актосъставителя, но в системата, с която работели полицейските служители, нямало
оставени полета за саморъчно написани възражения от водача.
Против жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 748739 от 11.02.2023 г. от
актосъставителя ….. Р. С. в присъствието на свидетелите - очевидци Г. Щ. и А. П. за това,
че на 11.02.2023 г. в 12:32 часа в гр. Ч. на ул. "….." до дом № …. посока към град С.
управлява лек автомобил … … … с рег. № …. собственост на фирма "….." ЕООД, ЕИК
…..с. П. и допуска следните нарушения: 1. Водачът предприема и извършва маневра
изпреварване на друг автомобил при наличие на пътен знак В24 и допълнителна табела Т2
/500м/, поставени след кръстовище образувано с ул. …., с което не съобразява своето
поведение с указанието на пътния знак. 2. При подаден ясен сигнал за спиране със стоп-
палка по образец от Щ., водачът В. не спира плавно в най - дясната част на платното за
движение, а продължава движението си в посока към град С., с което виновно е нарушил: 1.
чл. 6, т. 1 от ЗДвП - не съобразява поведението си с пътен знак В24, В25 от ЗДвП и 2. чл. 103
от ЗДвП - не спира плавно на посоченото място, или в най - дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. В АУАН е посочено, че
водачът е със СУМС № ….., както и че управлява автомобила със СУМС, издадено от В. с
№ ……. 14. АУАН е предявен на жалбоподателя, като му е връчен препис от същия на
11.02.2023 г., за което се е подписал, както и че е уведомен за възможността в 7-дневен срок
да направи допълнителни обяснения или възражения.
В законоустановения срок същия е подал своите обяснения и възражения, както и
електронно съобщение до министъра на вътрешните работи с искане да бъде извършена
проверка по случая и ако бъдат открити нарушения, виновните да бъдат санкционирани. По
случая е била извършена проверка, като са снети сведения от П., Щ. и С. и са свалени
файлове с видео и аудио информация от използваните боди камери, за което са съставени
2
протокол и докладни записки. За извършената проверка по подадените възражения е
съставена докладна записка № 373р-3188/16.03.2023 г. от ВПД началник на РУ Ч. с
предложение да бъде издадено НП против Б. В. и същият да бъде уведомен писмено за
резултатите от проверката. В отговор на подадените обяснения и възражения до
жалбоподателя В. е изпратено писмо № 345000-2730/20.03.2023 г. от директора на ОД на
МВР С., с което същия е уведомен, че във връзка с възраженията му с вх. № 373000-
419/13.02.2023 г. на РУ Ч. и с вх. № 489700-1362/28.02.2023 г. по описа на МВР относно
съставения АУАН е извършена проверка, в хода на която е установено, че същите са
неоснователни, тъй като извършените от жалбоподателя нарушения са извършени виновно и
са доказани по безспорен начин и недвусмислено. Уведомен е също, че на основание чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН по съставения акт ще бъде издадено НП, който ще може да обжалва по реда
на раздел V от ЗАНН пред РС – Ч..
Въз основа на съставения АУАН, като е взел предвид възражение № 373000-419/13.02.2023
г., докладна записка № 373р-1795/13.02.2023 г., докладна записка за извършена проверка №
373р-3188/16.03.2023 г., 3бр. сведения, видеозапис, писмо - отговор от извършена проверка
по възражение № 345000-2730/20.03.2023 г. и като е установил, че нарушението е доказано
по безспорен начин и недвусмислено, АНО е издал атакуваното в настоящото производство
наказателно постановление № 23-0373-000080 от 22.03.2023 г. против Б. К. В., СУМС №
*********. НП е издадено за това, че на 11.02.2023 г. в 12:32 часа в гр. Ч. на ул. "….." до дом
№ …. посока към град С. управлява лек автомобил ….. с рег. № ….., собственост на фирма
"…." ЕООД, ЕИК ….. с. П. и допуска следните нарушения: 1. Водачът предприема и
извършва маневра изпреварване на друг автомобил при наличие на пътен знак В24 и
допълнителна табела Т2 /500м/, поставени след кръстовище образувано с ул. ….., с което не
съобразява своето поведение с указанието на пътния знак. 2. При подаден ясен сигнал за
спиране със стоп-палка по образец от контролен орган Щ., водачът В. не спира плавно в най
- дясната част на платното за движение, а продължава движението си в посока към град С., с
което виновно е нарушил: 1. чл. 6, т. 1 от ЗДвП - не съобразява поведението си с пътен знак
В24, В25 от ЗДвП и 2. чл. 103 от ЗДвП - не спира плавно на посоченото място, или в най -
дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган,
поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и 1. чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП; 2. чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, на същия са наложени административни наказания, както следва: 1. на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева; 2. на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец.
С докладна записка УРИ 3389р-5804/18.04.2023 г. до началника на шесто РУ при ОДМВР
П., изготвена във връзка с писмо от РУ Ч. с указания да бъде иззето СУМС на лицето Б. В.
във връзка с издаденото му НП № 23-0373-000080/22.03.2023 г., е докладвано, че на
12.04.2023 г. В. е открит и призован да се яви в Шесто РУ П.. Същият се явил на 13.04.2023
г. и му е било връчено горепосоченото наказателно постановление. Същият заявил, че не
знае къде му е СУМС, поради което е попълнил декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи. В декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД
жалбоподателят е декларирал, че няма представа къде се намира свидетелството му за
управление на МПС ********* и че не си спомня откога не го знае къде е.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Р. В. С. и Г. Д. Щ., както и от
приобщените писмени доказателства.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
3
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на
техните правомощия. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН - тримесечен за съставяне на
АУАН, съставен на 11.02.2023 г. и шестмесечен за издаване на НП, издадено на 22.03.2023
г., считано от момента на установяване на нарушението - 11.02.2023 г.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са датата на съставянето на акта и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Относно възражението на жалбоподателя, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение не му била предоставена възможност от С., въпреки че
изрично е поискал да запише в АУАН своите обяснения и възражения, с което било
нарушено правото му на защита, съдът счита същото за неоснователно, поради следното:
Действително в акта за установяване на административно нарушение е вписано само, че
жалбоподателят има възражения, като в съдебно заседание Р. С., разпитан в качеството му
на свидетел, потвържава, че при съставянето на акта В. е поискал да запише своите
възражения, но както на него по време на съставяне на АУАН, така и в показанията си пред
съда, свидетелят пояснява, че системата, с която работят, няма оставени полета за
саморъчно написани възражения от водача. Предвид горното, настоящият съдебен състав
споделя възражението на жалбоподателя, че системата, с която се работи в МВР в случаи на
установяване на административни нарушения по ЗДвП, налагащи съставяне на АУАН, не
трябва противоречи на императивни разпоредби на закона, но счита, че в случая това не е
съществено нарушение, тъй като по никакъв начин не накърнява правото на защита на
санкционираното лице. Това е така, защото тези възражения могат да бъдат направени
както в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН 7-дневен срок от подписването
на АУАН, така и с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, като и двете
права са упражнени от жалбоподателя. Подаването на възражение е право на нарушителя и
би било съществено нарушение, ако административнонаказващият орган издаде наказателно
постановление преди да е изтекъл 7 – дневния срок за предявяването му. В този случай
нарушението ще е съществено, тъй като действително административнонаказващия орган
следва да прецени спорните факти, който спор е наведен с предявяване на възражението от
нарушителя. В настоящата хипотеза обаче наказателното постановление е издадено след
като е изтекъл 7 – дневният срок за възражение и липсата на мотиви в наказателното
постановление по това възражение не е нарушение на процесуалните правила при издаване
на наказателното постановление, доколкото в него АНО е препратил към докладна записка
за извършена проверка № 373р-3188/16.03.2023 г., в която същите са подробно изложени.
Съдът приема за неснователно възражението на жалбопосателя, че в АУАН са отбелязани
неверни обстоятелства, като в данните за водача било записано СУМПС *********, а в
действителност той не притежавал свидетелство с такъв номер. Същото се опровергава от
събраните по делото писмени доказателства, в.ч. и подадената от В. декларация по чл. 17,
ал. 1 от ПИБЛД, в която под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК е
декларирал, че няма представа къде се намира свидетелството му за управление на МПС
********* и не си спомня откога не го знае къде. Тоест същият не е оспорил, че му е бил
издаден български личен документ - СУМПС с № ….., и именно тези данни са намерили
автоматично отражение в съставения АУАН, тъй като са генерирани от база данни по
зададения критерий - единен граждански номер, и не подлежат на ръчно вписване и
4
коригиране, според показанията на свидетеля С.. Отразяването на СУМПС с посочения
номер в данните за водача означава, че такова е било издадено на същия и не е било
анулирано. Поради това очевидно не е възможно системата да отчете, че към даден момент
личният документ не е във фактическа власт на неговия притежател. Към момента на
проверката и съставянето на АУАН е установено, че водачът управлява автомобила със
СУМПС, издадено от В. и е отразено неговото изземване като доказателство. Едва
впоследствие, когато във връзка с разпореждането за изземване на СУМПС № ……, е
установено, че притежателят му не знае къде е, са били предприети действия по подаване на
декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от Б. В..
За неоснователно съдът намира и възражението на жалбоподателя, че в акта било записано,
че в 12:32/11.02.2023 г. управлява автомобила на ул. "….." до № ….посока към град С.,
въпреки че въпросният номер се намирал в обратната посока към с. Х., а полицейският
патрул бил спрял към четните номера след № … посока С.. От показанията на свидетеля С.
по категоричен начин се установи, че патрулният автомобил се е намирал в гр. Ч. на ул.
„……”, срещу дом № ….., където имало крайпътна отбивка, уширение, на около 10 м след
дом № ….. Същият е бил обърнат с предната си част към гр. Ч.. Самото нарушение било
извършено малко преди местостоенето на патрулния автомобил, в забранения участък,
преди пешеходната пътека, пред дом № …...
1. По отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, описано в пункт 1 от
наказателното постановление:
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението следва да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Съгласно чл. 76 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, пътен знак В24 забранява изпреварването на МПС с изключение
на мотоциклети без кош и мотопеди. Жалбоподателят В. е обвинен, че нарушава забраната,
въведена с пътен знак В24, тъй като е извършил изпреварване, въпреки наличието на
забранителен знак. Нарушението му се доказва по несъмнен начин и от показанията
на свидетеля С. и свидетеля Щ., които непосредствено са възприели действията на водача
В., в нарушение на пътен знак В24. По извършването на нарушението не се спори и от
страна на нарушителя. При това положение правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за посоченото нарушение с приложимата
санкционна норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. Размерът на глобата е правилно
индивидуализиран в съответствие с установения в закона фиксиран размер - 30 лв. В тази
част НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
2. По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, описано в пункт 2 от
наказателното постановление:
С атакуваното НП на жалбоподателя е наложено наказание и за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, съгласно която разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за
спиране“, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, според
която контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп –
палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
5
подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен съставът на нарушение по чл.
103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен
орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия
сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на
пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства се
установи, че на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен
сигнал за спиране със стоп-палка съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, като
следва да се има предвид и фактът, че се е касаело за светлата част на денонощието, като се
установи и това, че наказаното лице е възприело попадения му сигнал и съвсем съзнателно
не го е изпълнило и е продължило своето движение. Защитната теза на наказаното лице, че
при преминаване покрай полицейския автомобил, нямало служител, който да подава ясен
сигнал за спиране със стоп - палка по образец, се опровергава от събраните по делото гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите С. и Щ., които съдът цени като
добросъвестно дадени от лица, изпълняващи служебните си задължения. Липсата на
спомени или противоречивост относно конкретни факти, съдът отдава на изминалия период
от време между съставянето на акта /11.02.2023 г./ и разпита на свидетелите /14.06.2023 г./, и
динамиката на работата на служителите на реда, неминуемо свързана с ежедневно
констатиране на допуснати административни нарушения. Важно е да се посочи, че
свидетелите с категоричност потвърждават изложената в акта фактическа обстановка.
Същите са преки очевидци на поведението на жалбоподателя при спирането му за проверка.
От своя страна жалбоподателят не ангажира никакви доказателства за опровергаване на
техните показания. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по
съставяне на АУАН са събрани достатъчно данни относно авторството на деянието, като
АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесното
нарушение.
Така от доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че на 11.02.2023 г. около
12:32 часа в гр. Ч. на ул. "….." до дом № …. посока към гр. С. жалбоподателят е управлявал
лек автомобил ….. с рег. № ….., собственост на фирма "….." ЕООД, ЕИК …… с. П., като му
е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп - палка по образец от контролен орган Щ.,
той е възприел сигнала, но не е спрял плавно в най - дясната част на платното за движение, а
е продължил движението си в посока към гр. С..
Съдът намира, че при правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно
контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца като нарушение по чл. 103 от
ЗДвП. Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен съставът на чл. 103 от ЗДвП,
сигналът, подаден от контролния орган, следва да бъде по един от лимитативно изброените
в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, респ. чл. 207 от ППЗДвП начини, доколкото със сигнали, които не
са нормативно уредени, водачите не са длъжни да се съобразяват.
В процесния случай е описано в АУАН и НП, а и се установи от фактическа страна, че
сигналът за спиране е подаден от контролния орган по ясен и недвусмислен начин със стоп -
палка по образец, който е изрично посочен в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при преминаване покрай полицейския
автомобил, нямало служител, който да подава ясен сигнал за спиране със стоп - палка по
образец. Съгласно чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая за нарушение по чл. 103 от ЗДвП
липсва изрично заявена законодателна воля непредпазливите деяния да не се наказват.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. В тази връзка в чл. 11, ал. 3 от НК е
6
пояснено, че непредпазливата форма на вина има две форми: небрежност, когато деецът не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, и самонадеяност, когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според трайната
съдебна практика тази норма следва да се разбира като вменяваща задължение за водача
всеобхватно във всеки един момент да наблюдава околната пътна обстановка, включително
за сигналите подавани от контролните органи по пътищата - така изрично решение № 164 от
14.IV.1988 г. по н. д. № 148/88 г. на ВС, III н. о., решение № 1234 от 1.ХII.1976 г. по н. д. №
1097/76 г. на ВС, III н. о., решение № 59 от 08.06.2011 г. по н.д. № 650/2010 г. на ВКС,
решение № 616 от 06.03.2012 г. по н.д. № 2792/2011 г. на ВКС. От друга страна, чл. 20, ал. 2
от ЗДвП задължава водачите във всеки един момент да управляват МПС с такава скорост, че
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, в този смисъл, те са длъжни да управляват
МПС по начин, позволяващ им да спрат и при подаден в тази насока сигнал от контролните
органи. От систематичното тълкуване на чл. 103 от ЗДВп, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2
от ЗДвП следва несъмнения извод, че дори и да не е забелязал контролния орган, подаващ
сигнал за спиране със стоп палка по образец, то жалбоподателят безусловно е бил длъжен да
управлява МПС по такъв начин, че да забележи и да се съобрази с неговите указания.
От друга страна, актосъставителят и свидетелят по акта по един несъмнен начин установиха
с показанията си, че сигналът със стоп палка е бил подаден по ясен, недвусмислен начин,
съгласно утвърдените правила. В тази връзка свидетелите С. и Щ. изрично посочват, че
освен със стоп-палката Щ. е изтичал до средата на пътното платно, където имало обособена
пешеходна пътека, обозначена с пътни знаци и предупредителна жълта мигаща светлина.
Съобразно чл. 61, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията
за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение знаците и сигналите за
спиране на водачите на превозни средства се подават от полицейския орган своевременно,
ясно и разбираемо със стоппалка, чрез хоризонталното и поставяне успоредно на линията на
фаровете на спираното превозно средство или с вертикално изправена дясна ръка.
От гореизложеното следва извода, че жалбоподателят, дори да не е забелязал подадения
сигнал от контролния орган, е бил длъжен и е могъл да стори това, поради което следва да
носи отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП при непредпазлива форма на вина.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт 2 на наказателното
постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на
движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
АНО е приложил коректната санкционна норма - чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Съгласно
санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200
лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. В случая санкциите са индивидуализирани в законоустановения минимум -
глоба в размер на 50 рева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, поради което
не подлежат на коригиране от съда.
С оглед всичко гореизложено, наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но доколкото такива не са
претендирани, нито има доказателства да са били извършени, то не следва да бъдат
7
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0373-000080/22.03.2023 г.,
издадено от ВПД началник на РУ Ч. към ОДМВР С., с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и 1. чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП; 2. чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Б. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "…." № …., ет. ….,
ап. …., са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 3,
т. 6 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева; 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Смолян.
8