РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. гр. Д., 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500492 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба /приложена към предходно в.гр.д.№387/2021 г. на ДОС/ от А..
М. М. от гр.Т. срещу решение №260035/01.04.2021 г.,вписано под
№260035,т.І,стр.259/01.04.2021 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от
ГПК,по гр.д.№272/2020 г. на Т.ския районен съд,с което са отхвърлени
насрещните искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК на А.М. М. с ЕГН
********** от гр.Т.,общ.Т.,обл.Д.,*** срещу З. Н. К. с ЕГН ********** от
с.С.,общ.Т.,обл.Д.,*** за предоставяне на същата упражняването на
родителските права спрямо малолетните деца Е. З. Н. с ЕГН ********** и
Е. З. Н. с ЕГН **********;упражняването на родителските права спрямо
двете деца е предоставено на бащата-ищец по първоначално предявените
искове-З. Н. К.;местоживеенето на децата е определено при бащата в дома на
неговите родители в с.С.,общ.Т.,обл.Д.,***;е определен режим на лични
отношения между майката А.М. М. и децата-всяка първа и трета събота и
1
неделя от месеца от 08,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване в
дома на майката,като майката взема децата на свои разноски,след което ги
връща на бащата в дома на неговите родители;майката А.М. М. е осъдена да
заплаща на всяко едно от децата си Е. З. Н. и Е. З. Н. месечна
издръжка,платима чрез бащата З. Н. К. като техен законен представител,в
размер на 150 лева,платима на всяко 10-то число от месеца,начиная от
30.09.2020 година-дата на депозиране на исковата молба в съда,до
настъпване на законови основания за изменение или прекратяване на
задължението,ведно с лихвата за просрочие на всяка месечна вноска,като
въззивницата А.М. М. е осъдена да заплати по сметка на Т.ския районен съд
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 432 лв.Според
въззивницата решението е неправилно като постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон и необосновано.***..Навежда се,че
районният съд неправилно възприел и обсъдил тези факти.Като конкретно
процесуално нарушение се сочи непроведено изслушване на бащата на
децата.Определеният режим на лични отношения между майката и децата бил
несъобразен с факта,че бащата живее и работи в Б.,поради което връщане на
децата на бащата било невъзможно.В случая критерият „помощ от трети
лица“ бил неправилно приложен,доколкото фактически с предоставяне
родителските права на бащата се осъществявало „заместване на родител“,тъй
като бащата живеел в чужбина,а децата следвало да се отглеждат от неговите
родители в с.С..Настоява се за отмяна на решението и за предоставяне
родителските права по отношение на децата Е. и Е. на майката,определяне
режим на лични отношения между бащата и децата и осъждане на бащата да
заплаща издръжка в полза на двете деца.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият З.
Н. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение.Детайлно излага факти и
доводи в противовес на твърденията на въззивницата и счита,че районният
съд правилно е установил фактите от обсъдените обективно от него
доказателства по делото и е формирал своите изводи при съблюдаване
интереса на децата.Въззиваемият претендира сторените от него в настоящото
производство разноски.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
2
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение чрез
упълномощения си адвокат на 05.04.2021 г.,а жалбата е подадена на
16.04.2021 г. при изтекъл за въззивницата срок за въззивно обжалване на
19.04.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за този извод са следните:
Гр.д.№272/2020 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.
№260170/30.09.2020 г.,с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК във връзка с чл.59 от СК от
З. Н. К. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Т.,обл.Д. срещу А.. М. М. с ЕГН
********** от гр.Т.,с които се настоява за определяне местоживеене на
родените от съвместното съжителство на страните малолетни деца Е. З. Н. и
Е. З. Н. при бащата на адреса му в с.С.,общ.Т.;предоставяне упражняването
на родителските права спрямо децата на бащата;определяне режим на лични
контакти на децата с майката и осъждане на майката да заплаща месечна
издръжка на всяко от децата в размер на по 150 лв.
С отговора на исковата молба ответницата А.. М. М. оспорва
основателността на първоначалните искове и настоява за отхвърлянето
им,като предявява и са приети за съвместно разглеждане нейни насрещни
обективно кумулативно съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК във
връзка с чл.59 от СК за определяне местоживеенето на двете деца при нея в
гр.Т.;за предоставяне упражняването на родителските права на
майката;определяне режим на лични контакти между бащата и децата и
осъждане на бащата да заплаща в полза на всяко от двете деца издръжка в
размер на по 180 лв месечно.
С обжалваното първоинстанционно решение исковете на майката А.. М.
3
М. са отхвърлени,а тези на бащата З. Н. К.-уважени.
***
***
***
Горните констатации обосновават,че в интерес на децата е да не се
разделят и да останат в дома на своите баба и дядо по бащина линия,където е
и местоживеенето на бащата,когато се връща в страната,респ. бащата като по-
пригоден родител да упражнява родителските права по отношение на
същите.За да се възстанови и съхрани емоционалната връзка на децата с
майката,следва да се определи режим на лични контакти между децата и
майката,а именно този,постановен от първоинстанционния съд:всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 08,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с
преспиване в дома на майката,като майката взема децата от дома им в с.С. и
ги връща обратно там.Режимът за лични контакти следва да изключва
обичайните 30 дни през лятото,защото се съобразява фактът,че бащата работи
в чужбина и се връща в България за по-дълъг период именно през летните
месеци,поради което не следва да се ограничава неговият контакт с децата
през лятото.Майката дължи и месечна издръжка на децата в претендирания от
бащата размер от по 150 лв на всяко дете,който е дори под размера на
минималната издръжка по чл.142 ал.2 от СК.
Предвид изложеното съдът намира,че като основателни подлежат на
уважаване исковете на бащата З.К.,а тези на майката А.М. подлежат на
отхвърляне като неоснователни.Първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната инстанция са претендирани от въззиваемия З.К.
още с отговора на въззивната жалба.С оглед изхода от спора право на
разноски за настоящата инстанция има именно въззиваемият К.,чиито искове
са уважени,респ. исковете срещу него са отхвърлени,а въззивницата М. няма
право на разноски по делото поради отхвърляне на исковете й,респ.поради
уважаване на исковете срещу нея.Въззиваемият К. е сторил разноски в размер
на 819 лв възнаграждение за вещото лице по СПЕ,които следва да му се
присъдят.Доказателства за други сторени от него разноски,вкл. адвокатско
4
възнаграждение,не са депозирани.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260035/01.04.2021 г.,вписано под
№260035,т.І,стр.259/01.04.2021 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от
ГПК,по гр.д.№272/2020 г. на Т.ския районен съд.
ОСЪЖДА А.. М. М. с ЕГН ********** от гр.Т.,*** да заплати на З. Н. К.
с ЕГН ********** от с.С.,общ.Т.,обл.Д.,*** сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 819 лв /осемстотин и
деветнадесет лева/ възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно-
психологическа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5