№ 2385
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20221100509051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението В. Т. В., ЕГН **********,
действаща чрез процесуалния й представител – адвокат П., като с нея е обжалвано
разпореждане от 17.05.2022 г. на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, в което е
обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. №
20118410405975, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В жалбата се излагат доводи, че ЧСИ
неоснователно е отказал да прекрати изпълнителното производство, въпреки че за същото е
налице приложение на уреденото в чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за настъпването на
прекратяване по силата на закона. Сочи се, че считано от момента на връчване на ПДИ на
длъжника до момента на поискване от същия изпълнителното дело водено спрямо него да
бъде прекратено от съдебния изпълнител не били извършвани реални действия по
принудително изпълнение. В това число такива не били извършвани и след м-юли 2015 г.,
което надвишавало съществено възприетия от законодателя в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК срок от две години. Това процесуално положение се потвърждавало от материалите
налични по изпълнително дело образувано и водено срещу жалбоподателя. Претендира
постановяване на решение за отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното
производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД е депозирало отговор на
жалбата, в който я счита за неоснователна – счита, че изпълнителни действия по
образуваното изп. д. № 20118410405975 били извършвани и между тях не се наблюдавал
период по-продължителен от 2 години, а ЧСИ бил овластен от взискателя да предприема
изпълнителни действия без изрична молба. В този контекст се иска съдът да остави без
уважение упражнената по делото жалба.
В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. е изложил мотиви, че подадената от
1
длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като в производството
регулярно били извършвани множество изпълнителни действия, които препятствали
перемцията.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните
възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната
законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия
и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали
случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез
ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за
законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се
осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната
отговорност.
Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия
на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4.
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485
ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.
Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство е изрично предвидено, като длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с
молба за прекратяване на производството, поради настъпила перемция на изпълнението и
актът на ЧСИ М. за отказ е годен предмет на обжалване. В случая то е упражнено от
легитимирания длъжник по изпълнението в пределите на уредения срок за обжалване, а
именно 1-седмичен течащ считано от уведомяване на длъжника за постановеното от ЧСИ-М.
разпореждане от 02.06.2022 г., а именно от 02.06.2022 г., когато адвокат – П. в качеството
му на пълномощник на длъжника по изпълнителното производство е получил препис от акта
на съдебния изпълнител. Видно е, че жалбата е депозирана пред ЧСИ още на 01.06.2022 г.,
което означава, че срокът за обжалване без съмнение е спазен.
Разгледана по същество жалбата на длъжника е основателна.
В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи
последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е
бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години (т. 8). Законодателят приема, че липсата на процесуална
активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително
изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от
кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не
полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и
допуснати до принудително изпълнение права. Прекратяването на производстввото
настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител
има само декларативно действие.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
2
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и т. н.
В случая няма спор, че с молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят овластил съдебния изпълнител да предприема необходимите действия за
удовлетворяване на вземанията, за които е снабден с изпълнителен лист. В жалбата се
твърди, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение изпълнителни действия по
изпълнителното дело не са били извършвани.
В посоченото Тълкувателно решение № 2 е възприето, че в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица, а изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение не е изпълнително действие и не прекъсва давността, включително и когато в
същата е посочен ден за извършване на опис на движими вещи.
Необходимо е да се отбележи, че когато се коментира насочването на изпълнението
чрез прилагането на изпълнителния способ – налагане на запор трябва да се държи сметка,
че действието по изпращане на съобщение за налагане на запор до дадена банка без същото
да е довело до резултат, а именно налагането на запор върху конкретна банкова сметка, с
която лицето разполага не може да се разглежда, като действие което успешно прекъсва
срока установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Така на 16.08.2011 г. ЧСИ-М. е изпратил множество съобщения за налагане на запор
върху сметки на длъжника – В.В. до редица търговски банки извършващи банкова дейност в
пределите на Р. България, като единствено от „ЦКБ“ АД е получено съобщение за налагане
на запор на банкова сметка, която е открита от лицето – длъжник, и това е станало на
16.11.2011 г. Тоест към този момент след действието по образуване на изпълнителното
производство е реализирано ново прекъсване на срока установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Изпратените впоследствие на 28.03.2012 г. от ЧСИ-М. няколко съобщения за налагане
на запор върху банкови сметки на длъжника – В. не могат да се разглеждат, като действия
на успешно наложен такъв, доколкото по делото няма данни запор вследствие на тези
съобщения да е бил налаган.
На по-късен етап с писмо от 10.07.2013 г. „ЦКБ“ АД е потвърдил наложения по сметка
на В.В. запор, като е информирал съдебния изпълнител, че по сметката няма парични
средства, съответно движение на такива за период надвишаващ 1 година, поради което
считано от 26.06.2013 г. същата подлежи на закриване.
Следващото предприето по изпълнителното дело изпълнително действие, което е
довело до прекъсване течението на срока по чл. 433, ал. т., т. 8 ГПК е наложеният на
11.11.2013 г. запор върху вземането на длъжника –В. за трудово възнаграждение следващо й
се от работодателя й – ЕТ „Татяна Тонева“.
3
Следващото предприето по изпълнителното дело изпълнително действие, което е
довело до прекъсване течението на срока по чл. 433, ал. т., т. 8 ГПК е наложеният на
31.03.2015 г. запор върху банкова сметка на длъжника открита в „БАНКА ДСК“ ЕАД,з а
каквато последната е изпратила изрично писмо за потвърждение от 21.04.2015 г.
На 10.11.2015 г. дружеството-взискател по изпълнително дело № 20118410405975
„П.К.Б.“ ЕООД се е обърнало към ЧСИ-Н. М. с искане да бъде извършен опис на движимото
имущество на длъжника – В.. Това действие съставлява обстоятелство, което също прекъсва
течащия срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дава начало на нов такъв.
На 04.07.2017 г. ЧСИ-М. е постановил насрочването на опис на движимите вещи на
длъжника – В., като е определил дата за провеждането му, а именно – 18.09.2017 г. от 10,00
ч. в гр. Русе, съответно е разпоредил до длъжника да се изпрати призовка за принудително
изпълнение. Това е направено на 04.07.2017 г., но от наличната по делото разписка няма
данни тази призовка да е била успешно получена от адресата си – длъжника по
изпълнението. По делото няма и данни на посочената дата – опис да е бил извършван. Тук е
необходимо да се посочи, че самият опис би прекъснал давността, но както се отбеляза
такъв не е извършен от ЧСИ. Затова изпращането на поканата за принудително изпълнение
на 04.07.2017 г., въпреки че същата съдържа ден за извършване на опис на движими вещи не
е действие, което да доведе до прекъсване срока уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следователно започналият да тече на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нов
двугодишен срок след реализираното прекъсване от 10.11.2015 г. следва да се възприеме за
изтекъл на датата - 11.11.2017 г. Това е така, защото в рамките на времето от 11.11.2015 г. до
11.11.2017 г. при анализ на материалите налични в кориците на изпълнителното дело не се
открива предприемане на изпълнително действие спрямо длъжника насочено към
принудителното събиране на присъденото вземане по ИЛ. Едва на 30.11.2017 г. се
констатира, че от взискателя - „П.К.Б.“ ЕООД е направено искане към съдебния изпълнител
да извърши опис на движимото имущество на длъжника. Към този момент обаче ефекта на
перемпцията по отношение на образуваното изпълнително дело № 20118410405975 е
настъпил, което означава, че това действие не би могло да предизвика прекъсване на срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото към момента на извършването му този срок вече е
изтекъл, а оттам са настъпили и предвидените процесуални последици, а именно
прекратяване ex lege на изпълнителното дело.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. В този смисъл последващи действия след настъпилата перемция не
пораждат правни последици. Взискателят ще следва да образува ново производство за
принудително събиране на вземанията си, за които е снабден с изпълнителен лист.
Изложеното обуславя извод за незаконосъобразност на обжалвания отказ на съдебния
изпълнител да констатира прекратяването на изпълнителното производство, с оглед на което
подадената срещу него жалба на длъжника по изпълнението следва да бъде уважена, като по
отношение на В. Т. В. трябва да бъде констатирано прекратяване на производството по
изпълнително дело с № 20118410405975 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 КЧСИ, с район
на действие СГС.
По разноските :
С жалбата е направено изрично искане от упражнилата я В.В. да й бъдат присъдени
направените разноски за водене на делото по обжалване отказа на съдебния изпълнител.
4
Предвид позитивният изход на производството по упражнената жалба от длъжника по
изпълнението – В. и изричното й искане за присъждане на направени разноски в
производство, както и с оглед това, че тя доказва да е извършила такива за заплатена
държавна такса /25,00 лв./ и адвокатски хонорар /500,00 лв./, то съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК под формата на съдебни разноски трябва с решението трябва да
й се присъди сумата в размер на общо 525,00 лв., като същите се възложат за заплащане в
тежест на ответната по жалбата страна – „К.И.И. БГ“ ЕАД.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника В. Т. В., ЕГН **********, РАЗПОРЕЖДАНЕ от
17.05.2022 г. на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, с което отказва прекратяване на
изпълнителното производство по изп. д. № 20118410405975, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТАТИРА НАСТЪПИЛО на 11.11.2017 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
ПРЕКРАТЯВАНЕ на изп. дело № 20118410405975 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841
КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „****, Бизнес център „Люлин – **** да заплати на В. Т. В., с ЕГН **********, с
адрес – гр. Русе, ул. „****“ № ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 525,00
лв. – съдебни разноски направени в производството по разглеждане на подадената жалба с
вх. при ЧСИ № 030740 от 01.06.2022 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5