Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
БОРЯНА
ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр. д. № 262 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 180 от 31.12.2019 г. постановено по гр. дело № 826/2018 г.
РС-П. е осъдил, на основание чл. 200
от КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД, „Е.-М.” АД, ЕИК: *********, представлявано
от изпълнителния директор инж. Д. Д., да заплати на Б.П.Г.,
сумата от 30 922,80 лв. (тридесет
хиляди деветстотин двадесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващия се в болки,
страдания, уплаха и неудобства в ежедневието, вследствие на трудовата
злополука, състояла се на 12.03.2018 г., настъпила на товаро-пътническа
платформа DB3-1000- производител завод „ZREMB Gniezno”- Полша на ниво
„Захранващи ленти ССТ 1-4“, кота 16,30, цех ССТ, находяща се при „Е.-М.“ АД –
с. М. травматични увреждания – многофрагментно счупване н долната челюст,
мекотъканни наранявания на лицето в областта на брадата, рана в устната кухина
и луксация на лява ТМС, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.03.2018
г. до окончателното погасяването на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над уважения
размер от 30 922.80 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лева, като
неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Решението се обжалва и от страните в
производството.
Ищецът в първоинстанционното
производство – Б.П.Г., чрез пълномощника адв. Н.Д. - САК, обжалва така
постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
разликата над уважения размер от 30 922.80 лв.,
като претендира допълнително присъждане на сума в размер на 110 000 лева. Жалбоподателят счита, че постановеното решение е
неправилно, като излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна – „Е.М.“ АД, чрез пълномощника адв. Н.Е. от САК, с
който жалбата се оспорва. Ответникът счита, че депозираната въззивна жалба е
бланкетна.
Решението се обжалва от ответника в
първоинстанционното производство – „Е.-М.” АД, чрез пълномощника адв. Н.Е. от САК като неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд, след като е приел, че причината поради която ищецът не
може да отваря устата си повече от 1,5 см. се дължи на лекарски пропуск, е
направил извод, че тази трайна последица за ищеца следва да бъде взета предвид
при определяне на обезщетението, което дължи ответникът. Счита, че
първоинстанционният съд необосновано е приел, че възражението за съпричиняване
на злополуката от ищеца е неоснователно. Посочва конкретни нарушения на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, за които се твърди, че
са нарушени от ищеца.
Обжалва постановеното решение и в
частта относно отговорността на третото лице – помагач ЕТ „М. М Б. М.“. Твърди
се, че настъпилата трудова злополука се дължи на неизправност на елемент от
техническото съоръжение – механичен датчик „отворена двойна врата“, който
блокира движението на подемника при отворени врати, а именно на третото
лице-помагач е отговорността за техническата изправност на съоръжението. Счита,
че познавайки характеристиките на подемника ЕТ „М. М Б. М.“ е следвало да укаже
и изисква от „Е.-М.” АД назначаването и обучението на служител, който да заеме
длъжност „оператор“ на съоръжението.
Моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна – Б.П.Г., чрез пълномощника адв. Н.Д. - САК, с който жалбата се оспорва.
Постъпил е отговор от третото лице - помагач
ЕТ „М. М Б. М.“, чрез адв. Д.Б. - САК, с който моли съда да остави без уважение
въззивната жалба на ответниците в първоинстанционното производство „Е.-М.” АД,
в частта, засягаща отговорността на третото лице. Претендира присъждане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а се
установява и от приложен по делото писмени доказателства, че към 12.03.2018 г. ищецът е работел при ответника, като е изпълнявал
длъжността „машинен оператор, обработка руда“ въз основа на трудов договор с №
73/25.11.2008 г., с месторабота с. М. цех „Средно и ситно трошене“ (л. 20-21 от
първоинстанционното дело). Видно
от приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността „машинен
оператор обработка на руда“, работникът поддържа и следи за нормалната работа
на машините и съоръженията при процеса „трошене“ в цеха. Следи и регулира
едрината на натрошената руда, както и за оптималното натоварване на трошачките
и ГТЛ, и за нормалната работа на машините и съоръженията при процеса на
„трошене“, и др. задължения, свързани с технологичния процес на работа на
работното си място (л. 22-24 от първоинстанционното дело).
Приобщен по делото е дневник за
инструктаж на работниците в „Е.-М.“ АД смяна Б, от който е видно, че ищецът е
преминала първоначален и периодичен инструктаж по безопасност на труда.
С декларация
№ 27/15.03.2018 г. за трудова злополука, приложение към чл. 3, ал. 1
от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, ответникът е декларирал пред НОИ
настъпила на 12.03.2018 г., в 05 часа и 50 мин., злополука с работника Б. П. Г..
Отразено е, че злополуката е настъпила на товаро-пътническа
платформа на ниво „Захранващи ленти ССТ 4-1“, цех „ССТ“. Посочено е, че
трудовата злополука е настъпила при качване на пострадалия в
товаро-пътническата платформа в края на работната смяна от ниво „Захранващи
ленти ССТ 1-4“ ниво 16,30 за слизане на ниво 0, като не сработва блокировката
за отворена врата на товаро-пътническата платформа и едновременно с това платформата е била повикана от друго ниво - кота 0. Посочено
е, че при качване на пострадалия в товаро-пътническа платформа, същата тръгва
надолу без да е спуснат предпазния лост и без да е затворена вратата. В
резултат на притискане от вратата на товаро-пътническата платформа и бетонната
плоча на 16,30, ищецът е получил рани и счупване на долната челюст. С
разпореждане № 5104-22-38 от 04.04.2018 г. на НОИ – София област, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната от осигурителя
злополука вх. № 5101-22-33 от 24.03.2017 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че
увреждането е настъпило по време и по повод на извършената работа, и е довело
до временна нетрудоспособност на ищеца (л.13-14 от първоинстанционното дело). От комисия при „Е.-М.“ АД е съставен и протокол от 14.03.2018 г. за трудова
злополука – приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, в който са описани
мястото и времето на злополуката, свидетелите, начин на увреждане и фактори,
причинили увреждането (л. 15 от първоинстанционното дело).
Видно от фиш за спешна М.ицинска
помощ, издаден от МЗ център за спешна помощ гр. П., ищецът е постъпил в деня на
злополуката - 12.03.2018 г., в ФСМП-П. от където незабавно е транспортиран до УМБАЛ „Света Анна“ АД. В УМБАЛ „Света Анна“ АД ищецът е
постъпил в 9 часа, 55 мин. и е изписан на 23.03.2018 г. От приложена по делото епикриза издадена от Клиниката по лицево-челюстна
хирургия към УМБАЛ „Света Анна“ АД- София се
установява, че окончателната диагноза на ищеца е „счупване
на долна челюст, открито“. Отразено е, че обективното съС.ие на ищеца, а именно
– при оглед
на главата и шията е установена лицева асиметрия, дължаща се на оток в областта
на долната челюст в дясно и луксация
на лявата темпоромандибуларна става. Установена е
разкъсно-контузна рана в областта на ментума с размер 1,5 см., ангажираща кожа,
подкожие, мускул, достигаща до костта. Невъзможност за затваряне на устата,
нарушена оклузия. Луксиран зъб, разкъсно-контузна рана в областта на
вестибулума фронтално на долна челюст с ход от зъб 41 до зъб 45 с дислокация на
фрагментите. Видно
от оперативен протокол № 161/12.03.2018 г., на
12.03.2018г. е била извършена операция на пострадалия за открито наместване на
мандибуларна фрактура под обща анестезия, като са били поставени по два винта
на горна и долна челюст. Поставени са метални шини по Ерих на горна и долна
челюст от 6-ти до 6-ти зъб. Направен е хоризонтален разрез на долна челюст в
дясно от долночелюстния ъгъл до ментума. Поставени са титаниева платка с 13
дупки с 9 титаниеви винта и коронарно от нея
титаниева платка с 4 дупки с разС.ие по средата с 2 титаниеви винта. По
делото е приложена в цялост М.ицинската документация (л. 31- 89от
първоинстанционното дело).
С експертно решение на ТЕЛК от 30.01.2020
г. на ищеца е призната трайно намалена работоспособност 50% на сто в резултат
на трудовата злополука, с диагноза „счупване на черепа и лицевите кости (л. 5
от в. гр. д. № 262/2020 г.).
Съгласно
приетото по делото заключение на съдебно-М.ицинска експертиза, извършено на база
представената по делото М.ицинска документация и след личен преглед на ищеца,
вследствие на трудовата злополука, пострадалият е получил следните телесни
увреждания: мекотъканни наранявания на лицето в областта
на брадата, рана в устната кухина и многофрагментно счупване на долната челюст
– счупване на тялото на челюстта, счупване на десния възходящ клон на челюстта,
счупване на десния ставен израстък,
счупване на процесус короноидеус, луксация на лявата темпоромандибуларна става. Според вещото лице по тежест се касае за
средна телесна повреда, с М.ико-биологични признаци – разстройство на здравето,
което при ненавременно оказана М.ицинска помощ може да бъде опасно за живота,
тъй като счупването на долната челюст може да предизвика асфиксия. Видно от
експертното заключение вида на травмата се характеризира с много силни болки,
затруднен говор, хранене и естетика. При извършения преглед на ищеца вещото
лице е установило видима лицева асиметрия, деформиран десен устен ъгъл, белег
от оперативна интервенция в подчелюстната област в дясно, затруднено отваряне
на устата до 1,5см. Изместена средна линия на захапката, болезненост в областта
на лявата темпоромандибуларна става.
Вещото лице е посочило, че ищецът е изтърпял много силни болки в продължение на
60 дни, затруднен говор и естетика, като и към момента на прегледа продължава
да изпитва болезненост при движение на челюстта. Според вещото лице
възстановяването на обема на движение на долната челюст и симетрията на лицето
могат да се осъществят с нова реконструктивна операция на долната челюст.
Съгласно изложеното от вещото лице е налице причинна връзка между трудовата
злополука и настъпилите увреждания.
Видно от експертното изследване, извършената оперативната интервенция на
ищеца е била извършена видимо правилно, като обаче не е взето предвид
счупването на левия ставен израстък, което е изисквало малко по-ранно сваляне
на междучелюстната фиксация, за да може откършеният фрагмент да не блокира
движението на челюстта и да има ранно раздвижване (л. 240-250 от
първоинстанционното дело).
В с.з. пред първоинстанционния съд вещото лице описва подробно М.ицинския пропуск, който е довел до установената невъзможност ищецът
да си отваря устата повече от 1,5 см., а именно заради фрагмент, зараснал в
блокажна позиция, който не е бил видян от М.иците, поради което не е
осъществено и ранно раздвижване. Вещото лице пояснява, че една
реконструктивна операция изисква ново счупване на челюстта на няколко места,
като подобна реконструкция би могла да засегне лицеви нерви и артерии в една
деликатна зона на лицето. Според вещото лице първите болки, които е изпитал
пострадалият, са шоково силни, тъй като инервацията и чувствителността в тази
област е много сериозна. Мястото на счупването е по-болезнено от счупването на друга
кост в човешкото тяло, защото има движение – езикът се движи и той бута
фрагментите, като всички мускули, които се залавят за долната челюст, са във
входа на устата и шията и когато челюстта е разделена на две всеки опит за
преглъщане на каквото и да е, предизвиква силни болки. Според вещото лице, след
45-ия ден ищецът вече е могъл да започне постоперативната си рехабилитация, но
след като се свалят фиксациите и се отвори устата, раздвижването е свързано с
нови болки, тъй като мястото е било сковано. Относно храненето на ищеца, вещото
лице пояснява, че със сигурност до 45-ия ден се е хранил със сламка и
просмукване, а във времето на престой в болницата е бил със системи.
По делото е изслушано заключението и на съдебна експертиза по охрана и
безопасност на труда. Вещото лице е изложило подробни съображения, че не са
констатирани допуснати конкретни нарушения от страна на ищеца Г. на
задълженията му по спазване на правилата и мерките по безопасност на труда при
ползване на процесния подемник, че не е налице проявена от ищеца самонадеяност.
Отразено е, че в конкретния случай ищецът е подходил към позиционирания товарен
подемник като всеки друг потребител и в неговите задължения не е влизала
диагностика, ремонт и поддръжка на съоръжението. Не са констатирани неправилни
действия от страна на пострадалия, които да противоречат на използването на
подемника, т.е. няма нарушения от негова страна, които да са в противоречие с
работната инструкция и да са в причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие. Според вещото лице случилото се е злополука, предизвикана от
техническа неизправност, като до този момент процесното съоръжение е
изпълнявало своите функции (л.340-353 от първоинстанционното дело).
По делото са приобщени два броя двустранно подписани протоколи за извършен
ремонт и сервиз на асансьори на територията на „Е.-М.“АД за периода от
01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. и за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г.,
от които се установява, че не е извършван ремонт и сервиз на процесния подемник
(л. 117-118 от първоинстанционното дело).
От приложен по делото протокол за
обследване на авария със съоръжение с повишена опасност, вх. №12 от 12.03.2018
г., изготвен от РО „Инспекция за държавен технически надзор“ – Западна
централна България, се установява, че причината за аварията и съпътстващата я
злополука е не регулиран датчик отворена двойна врата. Отразено е, че при
извършения технически преглед, е констатирано, че всички останали механизми и
предпазни устройства на подемника работят нормално. Издаден е ревизионен акт с №14/13.03.2018г.,
с който съоръжението е спряно от експлоатация на основание чл.119, ал.1 и ал.2
НБЕТНПС. Дадени са конкретни предписания към ответника „Е.-М.“ АД. Протоколът е
подписан от двама инспектори към РО ИДТН ЗЦБ и присъствалите представители на „Е.-М.“
АД и ЕТ „М.-М-Б. М.“. Приложени са по делото и двата ревизионни акта издадени от
Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ – цитирания в
протокола за обследване на трудова злополука ревизионен акт №14/13.03.2018г.,
съставен след инцидента и ревизионен акт №13/24.10.2017г., според който
процесният товаро-пътнически подемник е бил технически изправен.
В първоинстанционното производство
са разпитани, условно обособени, две групи свидетели, показанията на които
законосъобразно са кредитирани от съда. В първата група свидетели са служители
на фирма „Е.-М.“АД – П. Т. С.,
И. А. А. и К. С. К., показанията които се прецениха по реда на чл. 172 от ГПК,
а във втората група свидетели е К. К. Д..
От показанията на С. С., служител на
„Е.-М.“АД, се установява, че в деня на трудовата злополука той се е намирал на
ниво – кота 0, от къде е повикал процесния подемник. При първото натискане на
бутона съоръжението не е слязло на кота 0, поради което свидетелят е натиснал
втори път бутона за повикване на съоръжението. След второто повикване
съоръжението слязло, като в него са били ищеца и свидетеля К. К.. Свидетелят К.
му казал веднага да извика линейка. Свидетелят твърди, че веднага тръгнал да
уведоми началник-смяната и извика линейка, поради което не възприел каква
травма е получил пострадалия, само е видял, че „въобще не е добре“.
Свидетелят И. А., изпълняващ
длъжността началник смяна в „Е.-М.“АД свидетелства,
че след като са го уведомили по телефона за възникналата трудова злополука с
ищеца той веднага отишъл в болницата в гр. П., за да го види в какво съС.ие е.
От показанията му се установява, че ищецът почти не е можел да говори, лицето
му е било в „неприятна“ форма, имал е видима лицева травма и кръв. Свидетелят
посочва, че след като ищецът се е върнал на работа в предприятието е забелязал,
че същият не може „нормално“ да си отваря устата, че има изменение в говора и
„във всичко свързано с устата“.
Свидетелят П. Т. С. не възприел
лично и непосредствено настъпването на злополуката, нито съС.ието на ищеца.
Същият е участвал при извършен оглед на процесното съоръжения. Изложеното от
свидетелят по отношение на констатираната неизправност на съоръжения, а именно,
че е имало заседнал краен изключвател на една от вратите, изцяло кореспондира с
приложените по делото документи и експертни изследвания.
Свидетелката К. К. Д. е възприела
лично и непосредствено развитието на възстановителния период при ищеца след
настъпилата злополука. Свидетелката посочва, че когато е видяла за първи път
ищеца веднага след операцията лицето и главата му били „сплескани“, че е бил
много подут. Свидетелката посочва, че ищецът живее сам, поради което след като
бил изписан от болницата, тя се е пренесла в дома му, за да се грижи за него. В
дома на ищеца се грижила за него в продължение на 3 месеца, като за
поддържането на личната му хигиена помагал негов съсед. Свидетелката посочва,
че готвела, чистела и го придружавала, когато посещавал лекар в гр. София.
Свидетелката твърди, че през периода, в който тя се е грижила за ищеца той е
припадал два пъти, отслабнал с около 10 кг., че бил „доста крив“, изпитвал изключителни
интензивни болки както в челюстта, така и в областта на рамото и ръката. Д.
свидетелства, че ищецът сънувал много кошмари, поради което тя помолила негов
приятел, който го преобличал да остава да спи при него. Посочва, че
емоционалното му съС.ие много се е променило след злополуката, че дори към
момента той не е същият човек. Станал затворен, не желаел
да излиза с приятелите си, защото се притеснява от настъпилите изменения във
външния си вид, че се чувства непълноценен. Свидетелката посочва, че
към момента ищецът продължава да изпитва болка, да не може да се храни с твърда
храна, да фъфли.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да възникне имуществена
отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на пострадал от
трудова злополука работник или служител, следните материални предпоставки
трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване: 1) трудова злополука;
2) вреда, водеща до
неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка
между злополуката и причинените вреди,
т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка, или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен
характер. Релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не до степен
изключване на отговорността на работодателя, е евентуалното съпричиняване от
страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна. Ответникът
носи тежестта да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
По делото безспорно е установено, че
ищецът и ответникът са в трудовоправни отношения и че е настъпила злополука,
която съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от КСО се квалифицира като трудова, който факт е констатиран
по предвидения законов ред - с разпореждане
№ 5104-22-38 от 04.04.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО.
Претърпяната от ищецът трудова
злополука на 12.03.2018 г. е настъпила на товаро-пътническа платформа на ниво
„Захранващи ленти ССТ 4-1“, цех „ССТ“, предприятие на „Е.-М.“АД, с. М..
Трудовата злополука е настъпила при качване на пострадалия в
товаро-пътническата платформа в края на работната смяна от ниво „Захранващи
ленти ССТ 1-4“ ниво 16,30 за слизане на ниво 0, като не е сработила
блокировката за отворена врата на товаро-пътническата платформа и едновременно
с това платформата е била повикана от друго ниво - от кота 0. При качване на
пострадалия в товаро-пътническа платформа, същата тръгва надолу без да е
спуснат предпазния лост и без да е затворена вратата. В резултат на притискане
от вратата на товаро-пътническата платформа и бетонната плоча на 16,30, ищецът
е получил рани и счупване на долната челюст.
Претърпяната трудова злополука е
довела до временна неработоспособност, както и до трайно намалена
работоспособност 50 на сто, за срок от три години (от 01.01.2020 г.), приета с
експертно решение от лекарска комисия.
В настоящето производство правният
спор се съсредоточава върху размера на претърпените вреди и наличието на
съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ, намира приложение правилото за деликтната
отговорност, установено в чл. 51, ал. 2 ЗЗД - на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя изцяло и на основание
чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение към изложеното от
първоинстанционния съд и в отговор на релевираните от страните възражения,
намира следното:
По размера на обезщетението на неимуществени
вреди.
По спорния въпрос за размера на
обезщетението съдът съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
съдебната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК-напр. решение № 130/8.07.2013 г. на ВКС по т.д. №
669/2012 г., № Т.О., решение № 151/12.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 486/2012 г.,
ІІ Т.О., ТК, решение № 88/9.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 1015/2011г, ІІ Т.О.,
ТК, решение № 199/30.11.2016 г. на ВКС по т.д. № 2432/2015 г., ІІ Т.О, решение
№ 86/06.06.2017 г. по гр. д. № 3856/2016 г., III г.о., ВКС, решение №
129/01.08.2017 г. по гр. д. № 3070/2016 г., IV г.о., ВКС в които се приема, че
справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при
деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано
изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства,
като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване съС.ието
на здравето, причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания. На тази
база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените
болки и страдания.
В настоящия случай ищецът е бил на 38
години към момента на настъпване на трудовата злополука, в работоспособна и
активна възраст. Вследствие от претърпяната трудова злополука е получил
следните травматични увреждания: мекотъканни наранявания на лицето в областта
на брадата - разкъсно-контузна рана в областта на ментума с размер 1,5 см.,
ангажираща кожа, подкожие, мускул, достигаща до костта, разкъсно-контузна рана
в областта на вестибулума фронтално на долна челюст с ход от зъб 41 до зъб 45 с
дислокация на фрагментите, луксиран зъб и многофрагментно счупване на долната
челюст – счупване на тялото на челюстта, счупване на десния възходящ клон на
челюстта, счупване на десния ставен израстък, счупване на процесус короноидеус,
луксация на лявата темпоромандибуларна става, невъзможност за затваряне на
устата. На 12.03.2018 г. е била извършена операция на пострадалия за открито
наместване на мандибуларна фрактура под обща анестезия, като са били поставени
по два винта на горна и долна челюст. Поставени са метални шини по Ерих на
горна и долна челюст от 6-ти ди 6-ти зъб. Направен е хоризонтален разрез на
долна челюст в дясно от долночелюстния ъгъл до ментума. Поставени са титаниева
платка с 13 дупки с 9 титаниеви винта и коронарно от нея титаниева платка с 4 дупки с разС.ие по
средата с 2 титаниеви винта. Ищецът е останал в болнично заведение до
23.03.2018 г. Ищецът е бил с поставена фиксация на челюстта в периода от
настъпване на трудовата злополука – 12.02.2018 г. за срок над 45 дни до 60 дни
(видно от отразеното в съдебния протокол от изслушването на вещото лице). През този
период челюстта е била напълно обездвижена, поради което ищецът се е хранел с
помощта на сламка и с просмукване на храната, изпитвал е затруднения при говор.
Видно от експертното заключение при нараняването, което е получил ищецът се
изпитва силна по степен и интензивност болка, мястото не може да се имобилизира
и има движение. Езика се движи и не може да бъде спрян и той бута фрагментите
във всеки един момент. Всички мускули, които се залавят за долната челюст са
във входа на устата и шията, поради което всеки опит за преглъщане на кръв,
слюнка, вада и т.н. предизвикват силни болки. След, като са били свалени
фиксациите и се е отворила устата е започнало раздвижване, което е било
съпроводено с болки. През целия период на възстановяване ищецът е изпитвал
различни по интензивност болки и страдания, по-силни непосредствено след злополука
и оперативната интервенция. Ищецът освен посочената оперативна интервенция е
претърпял и съпътстващи манипулации, стягане на ластиците, фиксиращи челюстта,
лечение, което е било съпроводено с допълнителни неудобства при придвижването му
до гр. София.
На следващо място, настоящият
съдебен състав изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд, че в случая
механизмът, по който е получено телесното увреждане, се характеризира с
внезапност, непредвидимост и животоопсност, което е повишило страховите
преживявания на пострадалия и отличава процесната трудова злополука от други
злополуки с настъпили сходни травматични увреждания. От свидетелските показания
на К. С. К. се установява, че вследствие от тръгването на съоръжението с посока
надолу с отворена врата, ищецът е бил затиснат между платформата и бетона, като
разС.ието между двата предмета е било „не повече“ от 10 см. Твърди, че ищецът е
бил „буквално закачен за самата врата“ на платформата и се е „размятал като
парцалена кукла“, както и че ако не е бил спрял съоръжението, е щяло да се
случи „най-лошото“.
От приложената по делото
съдебно-психиатрична експертиза, се установява, че случилата се на 12.03.2018
г. трудова злополука е повлияла на психичното съС.ие на ищеца Г., като към
момента на изследването са налице емоционални преживявания и поведенчески
особености, които покриват критериите за поставяне на диагноза по МКБ10- F43.1
– “Посттравматично стресово разстройство”, което затруднява адаптацията му. Според
вещото лице е наличие на промяна в психическото съС.ие на ищеца, която се
изразява в емоционални преживявания от депресивния регистър, промяна в
отношението към работата и страхови преживявания.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява че, ищецът е страдал физически и емоционално,
изпитвал е притеснение за здравословното си съС.ие и външния си вид. Следва да
се отбележи, че към момента на настъпване на трудовата злополука ищецът е бил
на 38 години, мъж в активна възраст, като вследствие от получените увреждания -
видима лицева асиметрия, деформиран десен устен ъгъл, белег от оперативна
интервенция в подчелюстната област в дясно, ищецът се е затворил, няма желание
вече да излиза с приятелите си и се чувства непълноценен, което води до
ограничаване на социалните му контакти.
Съдът взе предвид и обстоятелството,
че ищецът е бил лишен от родителска грижа, вдовец е, без деца, което е наложило
грижите за него по време на болничния му престой и през възстановителния период
да бъдат поети от негови приятели. Това обстоятелство неимоверно е водело до
допълнителни неудобства. Фактът, че е обгрижван, че за личната му хигиена са се
грижили лица извън семейния му кръг неминуемо е довело до допълнителни
притеснения и душевни терзания. Настъпилата трудова злополука изцяло е
променило начина му на живот.
Основателно е възражението на
пълномощника на „Е.-М.“ АД, изложено в депозираната въззивна жалба, че при
определяне на обезщетението, което дължи ответникът не следва да се взима
предвид от съда установената невъзможност ищецът да си отваря устата повече от
1,5 см., тъй като се дължи на М.ицински пропуск, а именно заради фрагмент,
зараснал в блокажна позиция, който не е бил видян от М.иците, поради което не е
осъществено и ранно раздвижване. От приложената по делото съдебно-М.ицинска
експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд се установява, че тази последица за здравето на ищеца,
която води до влошаване качеството му на живот се дължи на М.ицински пропуск,
респективно не е пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова
злополука, поради което не следва да бъде обезщетявана от ответника.
Не може да бъде споделена тезата,
изложена във въззивната жалба депозирана от пълномощника
на ищеца, че първоинстанционният съд не е определил справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди с аргумента, че съдът не е
взел предвид, че ищецът „ще е пожизнено нетрудоспособен“, което според
пълномощника се установява от приложеното по делото експертно решение. На първо
място от представеното експертно решение с № 0268 от 30.01.2010 г. издадено от
УМБАЛ „Св. Анна София“ АД се установява, че ищецът е с 50 % трайно намалена
трудоспособност (т.е. частична нетрудоспособност), а не с призната пълна
нетрудоспособност. На следващо място, срокът на определения процент трайно
намалена трудоспособност е за 3 години, а не пожизнено.
В останалата си част въззивната
жалба депозирана от пълномощника на ищеца не съдържа конкретни възраженията
свързани с първоинстанционното решение, а е бланкетна.
Законосъобразно първоинстанционният
съд след като е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000
лв. е приспаднал вече заплатеното от застрахователя „Д.О.З.“ ЕАД обезщетение по
застраховка с покрит риск „Трудова злополука“ в размер на 59 077,20 лв.
Предвид гореизложените съображения,
с оглед възрастта на пострадалия, конкретните обстоятелства около
произшествието, вида, степента и продължителността на претърпените болки и
страдания, измененията във външния вид на ищеца, психологически травми съдът
намира, че първоинстанционният съд е определил справедлива компенсация за
претъпените от него неимуществени вреди. Размерът на обезщетението е съобразен
както с претърпените от въззивника болки и страдания, така и настоящата
икономическа ситуация в страната.
По отношение на възражението за съпричиняване, релевирано своевременно от
ответника в отговора на исковата молба, съдът намира следното:
По реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена
само в изключителни случаи, а именно, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. извършил е
определени действия в нарушение на установените правила за безопасност на
труда, като не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би
положил в подобна ситуация. В тази хипотеза вината на пострадалия не се
предполага, а ответникът следва да установи по категоричен и безспорен начин,
че същият е допуснал груба небрежност като част от механизма на трудовата
злополука. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение от 29.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 157/2004 г., III ГО, решение № 18 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III ГО, решение № 1122 от 01.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5086/2007 г., V ГО и др.
В настоящия случай възражението за
съпричиняване е основано на твърдения, според които ищецът не е спазил следните
правила: 2.1. правилата за здравословни и безопасни
условия на труд – нарушение по чл. 187, ал. 1 т. 5; 2.2. не е извършил по
безопасен начин дейностите по поддръжка на машините и съоръженията в процеса на
„трошене“; 2.3. не е изпълнил задължението си по т. 4.1. от длъжностната
характеристика – ищецът „носи отговорност за вреди настъпило от аварии и
престои зависещи от неговата дейност ….“; 2.4. на чл. 283 от КТ, според който работникът има
право да откаже изпълнението и да преустанови работа, когато възникне сериозна
и непосредствен опасност за живота или здравето му…; 2.5. на т. 4.1.2. и 4.1.7. от пор. № 7 от Работна инструкция за
безопасна работа със строителна подемна платформа за хора и товари – „външен
оглед за изправността и, в т.ч. цялост на конструкцията, изкривяване или
изместване на елементите от мачтата…“ .
Така изложените твърдения на
ответника не са доказани в хода на процеса. Задълженията на ищеца се определят
от длъжностната му характеристика във връзка със заеманата от него длъжност, а
относно използването на процесния подемник задълженията му се определят от
изпълнението на изработените и утвърдени изисквания в Работна инструкция РИ
8-13.195. Видно от приложените по делото трудов договор с № 73/25.11.2008 г. и
трудова характеристика ищецът е изпълнявал длъжността „машинен оператор,
обработка руда“, с месторабота с. М. цех „Средно и ситно трошене“ (л. 20-21 от
първоинстанционното дело), а не длъжност „оператор“ на строителен подемник
DB3-1000. Видно от приложената по делото длъжностната характеристика
за длъжността „машинен оператор обработка на руда“, работникът поддържа и следи
за нормалната работа на машините и съоръженията при процеса
„трошене“ в цеха. Следи и регулира едрината на натрошената руда, както и за
оптималното натоварване на трошачките и ГТЛ и за нормалната работа на машините
и съоръженията при процеса на „трошене“ и др. задължения, свързани с
технологичния процес на работа на работното си място (л. 22-24 от
първоинстанционното дело). От изложеното е видно, че задълженията на ищеца
посочени във въззивната жалба с номера 2.1, 2.2. и 2.3. се отнасят до машини и
съоръжения при процеса „трошене“ в цеха, а не до управлението на строителен
подемник DB3-1000, респективно не могат да бъдат вменявани задължения на ищеца
за поддръжка на машини и съоръжения извън длъжностната му характеристика.
Според приетото по делото заключение
на съдебна експертиза по охрана и
безопасност на труда
(озаглавена от вещото лице съдебно-техническа експертиза) Ползвателите на подемника, извън оператора, който трябва да
има подходящо образование и квалификация, се инструктират по правила за
безопасна експлоатация, което не им дава права на лица, които имат необходимата
квалификация и правоспособност за оператори на съоръжения с повишена опасност.
Според вещото лице, в обхвата на задълженията на ищеца се включва правилното
ползване на подемника, като повикване на подемника, отваряне на вратите,
влизане в подемника, затваряне на вратите, спускане на предпазния лост,
определяне на посоката на движение на подемника и при аварийни ситуации да
познава начина на аварийно спиране на подемника с цел предотвратяване на
инциденти.
На следващо място, не е налице
твърдяното нарушение на чл. 283 от КТ от страна на ищеца. По
делото е установено, че настъпилата трудова злополука се дължи на техническа
неизправност, настъпила минути или часове преди злополуката (съгласно СТЕ). Според
вещото лице изготвило съдебна експертиза по охрана и безопасност на труда до
процесната трудова злополука строителният подемник е изпълнявал своите функции,
липсват констатирани отклонения от нормалните изисквания, не са били регистрирани
технически неизправности, поради което не е имало възможност ищецът да е
осъзнавал, че ще претърпи трудова злополука, след като многократно през времето
на ползване не е бил свидетел на неправилно изпълнени команди от подемника. Според
експертното изследване ищецът не е проявил самонадеяност.
Настоящият съдебен състав счита, че
ищецът не е допуснал нарушение и на т. 4.1.2. и 4.1.7. от пор. № 7 от Работна
инструкция за безопасна работа със строителна подемна платформа за хора и
товари – „външен оглед за изправността, в т.ч. цялост на конструкцията,
изкривяване или изместване на елементите от мачтата…“ На първо място, както
беше изложено, ищецът не е изпълнявал длъжността „оператор“ на подемника и не е
влизало в неговите трудови задължения извършването на външен оглед за
изправност на съоръжението. От приложената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че не всички инструктирани работници на ответника
по изготвената от ползвателя Инструкция за работа с подемника РИ-13-195 могат
да изпълняват задълженията на оператора. Вещото лице е категорично, че
строителният товаро-пътнически подемник не е за самостоятелно ползване, тъй
като не са заложени всички изисквания за безопасност, както при асансьорите. По
делото е установено, че в предприятието не е бил назначен служител на длъжност
„оператор“ на строителен подемник DB3-1000. В цитираната от ответника
инструкция е заложено операторът освен да следи с външен оглед за изправността,
в това число и цялост на конструкцията, изкривяване или изместване на елементи,
нарушени укрепващи и свързващи детайли, осигурителни устройства, парапети, ел. захранване,
крайни изключватели и др. /т.4.4.3/, да извършва поне един цикъл на движение на
платформата, за да се убеди в изправността ѝ. На следващо място, на л. 5
от съдебно-техническата експертиза е посочено, че техническата неизправност е
могла да бъде установена от опитен и инструктиран човек в кабината, респективно
дори обективно не е било възможно неизправността да се забележи от служител
отвън, при влизането му в съоръжението. Видно от експертното заключение по охрана и безопасност на труда, вещото лице не е констатирало неправилни действия от страна на пострадалия,
които да противоречат на използването на подемника, т.е. няма нарушения от
негова страна, които да са в противоречие с работната инструкция и да са в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
Не може да бъде споделена и тезата,
че вината на ищеца, с която е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
се изразява в това, че при влизане в кабината той и свидетеля К. не са обърнали
ключа. В с.з. пред първоинстанционния съд вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза пояснява, че не може посочения от ответника
ключ да бъде превключен отвън. Трябва ползвателя да влезе вътре за да го
обърне. От свидетелските показания на К. се установява, че трудовата злополука
е настъпила по време на влизане на ищеца в съоръжението, респективно същият
обективно не е имал достъп до ключа. На следващо място, вещите лица изготвили
съдебно-техническа експертиза и експертизата по охрана и безопасност на труда са
категорични, че ищецът не е допуснал нарушения или пропуски на правилата, които
да са в причинно-следствена връзка с настъпилата
трудова злополука.
Обсъдените твърдения, изложени във
въззивната жалба, че ищецът е нарушил правилата за здравословни и безопасни
условия на труд са напълно несъстоятелни и недоказани.
По тези съображения съдът намира, че
възражението за съпричиняване се явява неоснователно и не са налице
законоустановените предпоставки за намаляване размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
Относно отговорността на третото
лице – помагач ЕТ „М.М.“.
От приложени по делото двустранно
подписани частни документи – договор с дата 01.09.2010 г. и анекс № 1 към
посочения договор с отразена дата 28.08.2014 г., се установява, че между ответника
„Е.-М.“ АД и третото лице – помагач ЕТ „М.-М- Б.М.“,
е бил сключен договор за сервизно абонаментно обслужване, съгласно който
изпълнителят се е задължил да извърши пълно обслужване на асансьорите в
сградата срещу абонаментна вноска. С анекса от дата 28.08.2014 г., третото
лице-помагач е поело да извършва сервизно обслужване и на процесния
строителен товаро-пътнически подемник ZREMB 1000 в цех ССТ (л. 113-116
от първоинстанционното дело).
Не може да бъде споделена тезата,
изложена във въззивната жалба депозирана от пълномощника на ответника, че
третото лице – помагач е следвало да укаже на ответника-въззивник „Е.-М.“АД да
назначи и обучи лице, което да заеме длъжността „оператор“ на процесния
строителен товаро-пътнически подемник ZREMB 1000 в цех ССТ. Съгласно
изискванията на Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения строителните подемници попадат в обхвата на чл. 2, ал.
1, т. 8. Спазвайки изискванията на Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения и Инструкция за работа с подемника РИ-13-195 ползвателят
е трябвало да назначи „оператор“. Поддържащата фирма, обаче, не може да задължи
ползвателя на изпълни задълженията си произтичащи от наредбите. Това не влиза в
нейните правомощия, такова предписание е могла да даде единствено Инспекцията
за държавен технически надзор. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закон
за техническите изисквания към продуктите (изм. - дв, бр. 93 от 2002 г., в сила
от 03.12.2002 г.) експлоатацията на съоръжения с повишена опасност, както и
устройството и монтажът на тези от тях, за които няма съществени изисквания,
определени с наредбите по чл. 7, трябва да съответстват на технически
изисквания, правила и норми за безопасност, определени с наредби на
Министерския съвет. В чл. 41, ал. 1 от посочения закон, е регламентирано, че за неизпълнение
на установените изисквания в тази глава и в наредбите по чл. 31 инспекторите от
Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ прилагат принудителни
административни мерки първата от които е да издават задължителни писмени
предписания на собственици или ползватели, работодатели, длъжностни и други
лица.
Съгласно чл. 53,
ал. 3 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения, лицата които поддържат съоръженията трябва да
извършват функционална проверка съгласно Приложение 4, т. 3 и т. 3.1. веднъж
месечно.
От приложените
по делото два броя двустранно подписани протоколи за извършен ремонт и сервиз
на асансьори на територията на „Е.-М.“АД за периода от 01.01.2018 г. до
31.01.2018 г. и за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., се установява, че
поддържащата фирма ЕТ „М.-М- Б. М.“ е спазила
изискванията на нормативните документи. Последният функционален преглед на
съоръжението е бил извършен на 08.03.2018 г., при който е установено, че всички
предпазни устройства и изключватели са изправни. Същото е отразено и в ремонтния
дневник. Според вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза
единствената възможна причина за техническата неизправност е изкривяване на
ролковите водачи на вратата или на самата врата, което вероятно
е станало минути или часове преди събитието. РазС.ието се е увеличило и
вратата не е могла да натисне рамото на изключвателя и да го изключи. Следователно
поддържащата фирма не е имала възможност да узнае своевременно за внезапно
възникнала повреда и да реагира адекватно за незабавното и отстраняване.
Съгласно съдебно-техническата експертиза повредата е можело да бъде
своевременно установена от опитен и инструктиран човек в кабината на подемника,
т.е. от оператор, какъвто не е бил назначен.
Не доказано е възражението, че извършената
функционална проверка на съоръжението от третото лице-помагач на 08.03.2018 г.
е била формална или некомпетентна. По делото не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на това възражение. Напротив, както беше неколкократно
изложено, според приетата по делото и не оспорена от страните
съдебно-техническа експертиза неизправността е настъпила вероятно минути или
часове преди трудовата злополука и отговорността е на ползвателя или оператора.
Предвид изложеното не са налице основания за ангажиране на отговорността на
третото лице-помагач.
Изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора по главната
претенция, следва да бъде уважена и акцесорната такава.
Във въззивната жалба депозирана от
пълномощника на „Е.-М.“ АД е направено искане за изменение на
първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски, като са изложени
конкретни доводи защо жалбоподателя счита, че същото е необосновано.
Независимо, че това искане е релевирано във въззивната жалба, компетентен да се
произнесе е първоинстанционният съд, тъй като по съществото си то представлява
молба по чл. 248 от ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора и
направените искания за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира
следното:
Доколкото и двете въззивни жалби са
счетени за неоснователни и е потвърдено решението на първата инстанция, то
всяка една от страните дължи на другата съдебните разноски, но само и доколкото
разноските са направени за защита по въззивната жалба на другата страна (в този
смисъл определение № 600/24.09.2015 г. по дело № 4377/2015 г. на ВКС, IV г.о).
Въззиваемият Б.Г.,
ищец в първоинстанционното производство, е представил списък по чл. 80 от ГПК,
претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съгласно
приложения на л. 45 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие с
дата 19.04.2020 г. Направено е искане определеният размер на адвокатското
възнаграждение да бъде присъден без включен данък добавена стойност, като са
представени доказателства за регистрацията на пълномощника по ЗДДС.
Предвид изложеното, следва да бъдат
присъдени разноски само за изготвяне на отговор на въззивната жалба подадена от
„Е.-М.“ АД, ответник в първоинстанционното
производство. „Е.-М.“ АД обжалва постановеното
първоинстанционно решене за сумата от 30 922, 80 лева (т.е. това е обжалваемият
интерес) Минималното
адвокатско възнаграждение в случая, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 10 000
лв. до 100 000 лв. е в размер на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.,
т.е. 1 457, 68 лева (830+627,68).
Настоящият
съдебен състав, като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
обема и съдържанието на отговора на въззивната жалба – една страница, че е
проведено едно открито съдебно заседание пред въззивния съд, счита, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер, а именно - 1 457, 68 лева без ДДС.
Възззиваемият
„Е.-М.“ АД, ответник в
първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба
подадена от Б.Г.. Б.Г. е обжалвал първоинстанционното решение с искане да се
увеличи определеното обезщетение със сумата от 110 000 лева. По делото на л. 49
е представен договор за правна защита и съдействие с № 805038 с дата 04.03.2020
г. с предмет изготвяне на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба. Отразено
в договора, че е платена сума в размер на 6 400 лева, от които 5 920 лв. - в
брой и 480 лева преведени по сметка. Представен е списък с разноски по чл. 80
от ГПК (л. 50-54 от въззивното дело).
Съгласно тълкувателно решение № 6/2012
г. от
6 ноември
2013 год. на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В случаите,
при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
По делото не са представени
доказателства, че сумата от 480 лева е преведена по банкова сметка ***, поради
което съда приема, че представени доказателства за реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 5 920 лв. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочено
конкретно каква част от уговореното и заплатено възнаграждение е за изготвяне на
въззивната жалба и каква част е определено за отговор на въззивната жалба
депозирана от ищеца в първоинстанционното производство, поради което съдът
приема, че са уговорени в равен размер т.е. по 2 960 лева.
В съдебно заседание пред въззивния
съд е направено възражение от пълномощника на въззивника Г., че заплатеното
адвокатско възнаграждение от въззиваемия е прекомерно, което съдът намира за
неоснователно.
Минималното
адвокатско възнаграждение в случая, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от при интерес от 100 000
лв. до 1 000 000 лв. е 3 530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., което е
в по- голям размер от претендирания – 2 960 (две хиляди деветстотин и шестдесет) лева. Заплатените
от страната разноски за внесена държавна такса за въззивно обжалване следва да
остане в нейна тежест.
С оглед
гореизложено и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че на въззиваемия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 960 (две хиляди
деветстотин и шестдесет) лева.
По делото
е направено искане за присъждане на сторените от третото лице помагач разноски
за адвокатско възнаграждение, което следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно императивната разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице
помагач не се присъждат разноски, поради което за съда няма правна възможност
да бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180 от 31.12.2019 год.,
постановено по гр. дело № 826/2018 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на „Е.-М.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 960 (две хиляди
деветстотин и шестдесет) лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е.-М.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв. Н.Н.Д. ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1
457, 68 (хиляда четиристотин петдесет и седем лева и шестдесет и осем
стотинки) лева без включен данък добавена стойност.
След влизане в сила на постановеното въззивно решение делото да се
изпрати на Районен съд-П. за произнасяне по искането на „Е.-М.“ АД за изменение
на постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските по реда на
чл. 248 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд на Р. България в едномесечен срок от връчване на препис
от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.