Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, .....02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 10244
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение
от 10.08.2018г. по гр.д. № 63052/2014г. на СРС, II
ГО, 123 състав, по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е признато за
установено, че К.Б.М. дължи на „Т.Ю.“ ЕАД сумата от 1325. 87 лв. - главница по 14
падежирали неплатени месечни вноски, дължими съгласно
чл. 11, ал. 2 от договор за потребителски кредит № ********** от 27.11.2009 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.09.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 150,85 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1325,87
лв. за периода от 30.06.2012 г. до 09.08.2013 г., като искът за законна лихва е
отхвърлен за разликата от 150,85 лв. до пълния предявен размер от 188,59 лв.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.02.2014 г. по ч.гр.д. № 36955/201 г. на СРС, II Г.О., 123 състав. С
решението са отхвърлени изцяло обективно съединените насрещни искове, предявени
от К.Б.М. срещу „Т.Ю.“ ЕАД за признаване на установено, на основание чл. 26,
ал. 1, предложение 1 ЗЗД, вр. чл. 14, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит (ЗПКр, отм.), вр. чл. 6, ал. 1 от ЗПКр (отм.)
нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** от 27.11.2009г.; обективно
евентуално съединен с иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение 4 ЗЗД,
за нищожност на Договор за потребителски кредит № ********** от 27.11.2009 г.
поради липса на основание; обективно евентуално съединен с иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 9 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), за нищожност на Договор за потребителски кредит №
********** от 27.11.2009 г., обективно, кумулативно съединени с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД, вр. чл.
34 ЗЗД, вр. чл. 14, ал. 2 ЗПКр
(отм.) за сумата от 383.40 лв. - подлежаща на връщане надвнесена над получената
чиста стойност на кредита сума по Договор за потребителски кредит № **********
от 27.11.2009 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
83.35 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
383.40 лв. за периода от 03.09.2013 г. до 27.10.2015 г.
Срещу
решението в частта, с която са уважени главните искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и са отхвърлени
насрещно предявените претенции, е подадена въззивна
жалба от К.Б.М.. Твърди се, че първоинстанционното
решение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е разгледал по
същество никой от изложените от ответника аргументи, като не е обсъдил в цялост
представените по делото доказателства. Поддържа се, че към момента на
подписване на процесния договор за потребителски кредит,
ответникът не е бил запознат с приложимите към него общи условия. Договорът е
бил подписан на 27.11.2009г., а Общите условия му били предадени едва на
01.02.2010г. Въззивникът посочва, че съгласно чл. 6,
ал. 1 от ЗПК /отм. ДВ бр. 18/05.03.2010 г./, кредиторът е задължен да уведоми
потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключване на
договора. Твърди се, че от съдържанието на договора не става ясно каква част от
определените месечни вноски съставлява главница, лихви, такси и пр. Посочено е,
че в договора не е посочен размера на приложимия лихвен процент, а единствено
алгоритъм за изчисляването му. Не са били взети предвид и доводите за унищожаемост на договора, на основание чл. 29 от ЗЗД,
поради измама. Излагат се доводи, че договорът е нищожен поради противоречие с
чл. 14, ал. 1 от ЗПК /отм./ поради неспазването на изискването на чл. 6, ал. 1
от ЗПК /отм./, както и на основание чл. 146, ал. 5 от ЗЗД поради уговарянето на
неравноправни клаузи, без които договорът не би могъл да се прилага. Поддържа
се, че договорът е нищожен и поради липса на основание, доколкото с него са предоговорени задълженията на ответника по договор за
потребителски кредит от 15.09.2008г., който от своя страна е недействителен на
основание чл. 14, ал. 1 от ЗПК /отм./ вр. чл. 6, ал.
1 от ЗПК /отм./.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - „Т.Ю.“
ЕАД, не е подала отговор на въззивната жалба.
Решението
в отхвърлителната част на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По делото е безспорно установено, че
страните са били обвързани от договор за потребителски кредит № **********/27.11.2009г., по силата на който въззиваемото
дружество, в качеството на кредитодател, е
предоставило на въззивника К.Б.М., в качеството на
кредитополучател, сумата 1 830. 24 лв. Посочено е, че кредитът ще се
изплаща на 48 месечни вноски, като в договора е обективиран
погасителен план. Уговорен е годишен процент на разходите от 43,87 %, месечна такса
управление на кредита от 0,83 % и месечна такса обслужване от 2,80 лв. В
договора е посочено, че кредитната сума се предоставя съгласно условията на
договора, както и „общи условия към договор за потребителски кредит“,
неразделна част от договора. По делото е предоставен оригинал на договора, като
върху гърба на неговия последен лист са отпечатани „Общи условия към договор за
потребителски кредит“. В края на страницата ръкописно е изписана датата
01.02.2010г. и е поставен подписът на кредитополучателя.
Представен е договор за потребителски
кредит № **********/15.09.2008г., по силата на който „Ти Би Ай Кредит“ АД
/предишно наименование на ищеца „Т.Ю.“ ЕАД/ е предоставило на К.Б.М. ползването
на кредитна карта „Ти Би Ай Mastercard“
с кредитен лимит от 1 000 лв. В договора е уговорен годишен лихвен процент от
18 %, такса за годишно обслужване от 38 лв. и срок за заплащане на дължимата
минимална месечна вноска – 15 дни от датата на месечното извлечение, което
съгласно договора се издава на 20-то число. Посочено е, че кредитът е
предоставен при условията на „Общите условия към договор за потребителски
кредит“ и на „Общите условия за издаване и предоставяне право на ползване на
карта“ „Ти Би Ай Mastercard“.
Преписи от така посочените общи условия са предоставени към делото. Върху
общите условия към договор за потребителски кредит е поставен подпис на
ответника и ръкописно изписана дата „28.09.2008 г.“ под декларация, че преди да
кандидатства за сключване на договора потребителски кредити е бил уведомен
подробно и изчерпателно по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗПК за всички условия, по
които евентуално ще бъде сключен договора. От друга страна, в представените „Общи
условия за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Ти Би Ай Mastercard““, е поставен подпис на длъжника и ръкописно изписана
дата „28.09.2008 г.“ под декларация на длъжника, че е запознат с общите условия
и е съгласен с тях.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасеният размер на
задълженията на ответника по договора възлиза на 1 325. 87 лв. Вещото лице
посочва, че размерът на обезщетението за забава за периода от 30.06.2012г. до
09.08.2013 г. възлиза на 150,85 лв. Вещото лице посочва, че по данни на ищеца
първоначалното усвояване на кредита по процесния
Договор за потребителски кредит с № **********/27.11.2009 г. е в размер на
1830,24 лв. и е прехвърлено от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД на остатъчно задължение на
К.Б.М. от предходен договор № **********/15.09.2008 г. В заключението е
посочено, че задължението в размер на 1830,24 лв. е изписано с основание
„Преструктуриране на задължение“. В периода от 27.11.2009г. до 03.09.2013г.
ищецът е отчел тридесет и едно плащания от К.Б.М., на обща стойност 2 213. 64 лв.
Въззивникът поддържа, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 14 от ЗПК /отм./, поради неспазване на изискването на
чл. 6, ал. 1 от ЗПК /отм./ - кредиторът да уведоми потребителя за всички
условия на потребителския кредит, тъй като Общите условия към договора са му
предадени след сключване на договора – на 01.02.2010г. По делото е представен
оригинал на процесния договор за потребителски
кредит. Върху последния лист № 2 на документа е положен подпис на ответника,
чиято автентичност не е оспорена. Върху гърба на този лист са отпечатани
приложимите към договора Общи условия. В същото време в началната страница на
договора се съдържа изявление на страните, че същият се сключва съгласно Общите
условия към договор за потребителски кредит, неразделна част от него. Предвид
това, настоящият съдебен състав намира, че с положения подпис в края на лист 2
на договора, длъжникът е удостоверил получаването от него на общите условия,
отпечатани върху гърба на този лист. Действително, под намиращата се в края на
последната страница декларация фигурира подпис на длъжника с посочена дата
01.02.2010год., но това не разколебава извода на съда за момента, в който на
въззивника са предадени общите условия.
Основателни обаче се явяват изложените
във въззивната жалба доводи относно нищожността на договор за потребителски
кредит № **********/15.09.2008г. и за значението му за валидността на процесния договор за потребителски кредит № **********/27.11.2009
г.
Договор за потребителски кредит №
********** от 15.09.2008г. попада в предметния обхват на Закон за
потребителския кредит /в сила от 01.10.2006г., отм. ДВ. бр.18 от 5 март 2010г./.
Целта на този закон, така както е посочена в неговия чл. 2, е да осигури
защитата на потребителите при предоставянето на потребителски кредит. Едно от
средствата за постигане на така заложената цел е да бъде осигурено предоставянето
на информация на потребителите за техните права и задължения по договора за
потребителски кредит и за условията и стойността на кредита /чл. 2, т. 4 от ЗПК
/отм./. Това е съобразено с характерното за потребителя положение на по-слаба
страна, с оглед степента му на информираност и подготвеност да прецени
икономическите последици от сключения от него договор. В тази насока, в чл. 6
от ЗПК /отм./ е предвидено задължение за кредитора да уведомява потребителя за
всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора, като с
чл. 14 от ЗПК /отм./ неизпълнението на това условие е предвидено като основание
за недействителност на целия договор за потребителски кредит. Доказването, че
длъжникът е бил уведомен за пълното съдържание на договора, съобразно правилото
на чл. 154 от ГПК е в тежест на кредитора.
В конкретния случай, по делото не се установява
преди подписването на Договора за потребителски кредит № ********** от
15.09.2008г., въззивникът да е бил уведомен за всички
условия на договора. Договорът е сключен съгласно действието на два отделни
вида Общи условия - „общите условия към договор за потребителски кредит“ и на „Общите
условия за издаване и предоставяне право на ползване на карта“ „Ти Би Ай Mastercard“. Видно от поставените върху тях подписи, същите са
били получени от длъжника на 29.09.2008г. - почти две седмици след подписване
на договора за кредит от 15.09.2008г. За разлика от договор за потребителски кредит
№ **********/27.11.2009г., не се установява тези общи условия да са неразделна
част от документа, в който е обективиран и самият
договор за кредит. С оглед на това, в нарушение на чл. 6 от ЗПК /отм./, въззивникът не е бил уведомен за съществени условия на
договора, съставляващи част от неговото минимално необходимо съдържание по чл.
7, т. 4, 8 и 10 и чл. 10 от ЗПК /отм./. По делото няма данни да е бил запознат предварително
с възможността на кредитора да изменя едностранно да променя лихвата и другите
разходите по кредита, предвидена в чл. 9, ал. 3 от „Общите условия към договор
за потребителски кредит“. Не е уведомен за предварително за минималната месечна
вноска, нито за погасителния ефект на правените от него плащания, предвидени в
чл. 4.4 и чл. 4.5 от „Общите условия за издаване и предоставяне право на
ползване на карта“ „Ти Би Ай „Mastercard“.
Не е уведомен и за възможността задълженията му по кредита да бъдат обявени за
предсрочно изискуеми по силата на чл. 4 от „общите условия към договор за
потребителски кредит“ и чл. 4.7 от „общите условия за издаване и предоставяне
право на ползване на карта“ „Ти Би Ай Mastercard““. Предвид изложеното и на основание чл. 14, ал. 1 от ЗПК /отм./ Договор за потребителски кредит № ********** от 15.09.2008г. е недействителен,
като сключен в нарушение на изискванията на чл. 6 от ЗПК /отм./
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с процесния
договор за кредит № **********/27.11.2009г. е предоговорено
и разсрочено задължение по предходен сключен между страните договор за
потребителски кредит № ********** от 15.09.2008г., с който на длъжника е
предоставен потребителски кредит, свързан с издаването на кредитна карта. Независимо
дали се приеме, че е налице новация на задължението
или изменение на договора, въз основа на който то се дължи, последващият
договор от 27.11.2009 г. следва да се приеме за нищожен на основание чл. 26,
ал. 2, пред. четвърто от ЗЗД, като сключен при липса на основание. Предвид
изложеното, предявеният насрещен иск е основателен следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, е основателен и
предявения обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пред. първо от ЗЗД. Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗПК /отм./, длъжникът връща само
чистата стойност на кредита, която в случая възлиза на 1830. 24 лв. Съгласно заключението
на вещото лице, длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 2 213. 64
лв. С оглед на това, се претендира исковата сума 383. 40 лв. Съдът намира, че
сумата подлежи на връщане като дадена при липса на основание, с оглед изводите
по –горе досежно действителността на договора. Като
краен резултат, искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, както е
предявен до пълния предявен размер.
Основателен се явява и насрещният иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата от
383. 40 лв. за периода от 03.09.2013г. до 27.10.2015 г., изчислен от съда по
реда на чл. 162 от ГПК в размер на сумата 83,35 лв.
Крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените от „Т.Ю.“ ЕАД срещу К.Б.М. искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД бъдат отхвърлени като
неоснователни и поради плащане. В същото време, по предявения от К.Б.М. срещу „Т.Ю.“
ЕАД иск, с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл.
26, ал. 2, пред. четвърто от ЗЗД следва да бъде прогласена нищожността на
договор за потребителски кредит № **********/27.11.2009г. „Т.Ю.“ ЕАД следва да
бъде осъдено да заплати на К.Б.М., на основание чл. 55, ал. 1, пред. първо от ЗЗД, сумата от 383,40 лв. – надвнесени суми, както и сумата от 83,35 лв.,
законна лихва за периода от 03.09.2013 г. до 27.10.2015 г.
С оглед изхода наспора,
решението следва да бъде отменено и в частта, с която К.Б.М. е бил осъден да
заплати разноските по делото – сумата 29,53 лв. – разноски в заповедното
производство; 97. 51 лв. – разноски в заповедното производство за юрисконсулт,
655. 98 лв. – разноски в първоинстанционното
производство и сумата 97. 51 лв. разноски за юрисконсулт пред първата
инстанция.
С оглед изхода на делото, въззиваемият, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 160. 10 лв. – държавна такса пред
първата инстанция за исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. четвърто
от ЗЗД, чл. 55, ал. 1 пред. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а по сметка на
СГС сумата от 110,82 лв. – държавна такса за подаване на въззивна жалба.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 10.08.2018 г. по гр.д. № 63052/2014г. на СРС,
II ГО., 123-ти състав, в ЧАСТТА, с която е признато за установено, че К.Б.М. дължи
на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, на „Т.Ю.“ ЕАД, сумата 1 325.87 лв. – главница и сумата 150.85 лв. - обезщетение за забава за
периода от 30.06.2012г. до 09.08.2013 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.02.2014 г. по ч.гр.д.
№ 36955/2013 г. на СРС, II ГО, 123 състав; в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от К.Б.М. срещу „Т.Ю.“ ЕАД насрещен установителен
иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. четвърто от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № **********/27.11.2009г. и искове,
с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на „Т.Ю.“ ЕАД да заплати сумата от 383 .40 лв. - надвнесени суми по
договора за кредит и сумата от 83. 35 лв., законна лихва върху тези суми за
периода от 03.09.2013 г. до 27.11.2009 г., както и в ЧАСТТА, с която К.Б.М. е
осъден да заплати на „Т.Ю.“ ЕАД сумата 29. 53 лв. – разноски в заповедното
производство; сумата 97. 51 лв. – разноски в заповедното производство за юрисконсулт;
сумата 655 .98 лв. – разноски в първоинстанционното
производство и сумата 97,51 лв. разноски
за юрисконсулт пред първата инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА нищожността
на договор за потребителски кредит № **********/27.11.2009 г., по иска с правно
основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 2, пред.
четвърто от ЗЗД, предявен от К.Б.М., ЕГН ********** срещу „Т.Ю.“ ЕАД, ЕИК ******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Т.Ю.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу К.Б.М., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 1325. 87 лв., дължима по силата на договор за потребителски кредит №
**********/27.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.09.2013г. до изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 150,85 лв. – законна лихва върху сумата от
1325,87 лв. за периода от 30.06.2012 г. до 09.08.2013г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.02.2014 г.
по ч.гр.д. № 36955/2013 г. на СРС, II Г.О. 123 състав.
ОСЪЖДА „Т.Ю.“ ЕАД,
ЕИК ****** да заплати на К.Б.М., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1,
пред. първо от ЗЗД, сумата от 383,40 лв. – надвнесени суми по Договор за
потребителски кредит № ********** от 27.11.2009 г., както и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 83,35 лв. законна лихва за периода от 03.09.2013 г.
до 27.10.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 10.08.2018 г. по гр.д. № 63052/2014 г. на СРС, II Г.О., 123-ти в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен насрещният установителен иск, с правно
основание чл. 26, ал. 1, пред. първо вр. чл. 14 от ЗПК /отм./ вр. чл. 6 от ЗПК /отм./ за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** от 27.11.2009 г.
Решението в останалата му част, с
която е отхвърлен предявения от „Т.Ю.“ ЕАД срещу К.Б.М. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата от 150. 85
лв. до пълния предявен размер от 188,59 лв., е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.Ю.“ ЕАД,
ЕИК ****** да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата
160.10 лв. – държавна такса и по сметка на СГС - сумата от 110. 82 лв. –
държавна такса за подаване на въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.