Р Е Ш Е Н И Е
№ 400
гр. Нови пазар, 17.12.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - гр. Нови пазар в публичното заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при
секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №
711 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК.
Исковата молба ищецът твърди, че той и ответницата С. И.О. установили фактическо съжителство през 2001 г., което продължило до 2010 г. По време на това съжителство се родил синът им А. Л.Х. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Ш.. През 2010 г., след раздялата между страните, ответницата заживяла в дома на родителите си в с. К., а ищецът и синът им в град К.. Влошените отношения между ищеца и ответницата обаче, не позволявали съвместно да упражняват родителските права над детето. Ответницата доброволно оставила детето за отглеждане при ищеца, като срещите между нея и детето се осъществявали само в учебното заведение, в което детето учи. Емоционалната връзка с бащата, при отсъствието на майката, се заздравила. Майката от друга страна не осигурявала доброволно средства, с цел да подпомага издръжката на детето. Поради това, ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права над детето А. Л.Х. на ищеца, като определи и местоживеенето му на адреса на бащата в гр. К., обл. Ш., ул. „****” №10. Освен това моли, съдът да определи режим на лични контакти на ответницата с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и 14 дни през лятната ваканция с право на преспиване в дома на майката през време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата. През официалните и лични празници, както следва: през нечетните години майката да взема детето на Трети март, Шести май и Деня на съединението, първия ден от мюсюлманския празник „Рамазан байрям”, втория ден от мюсюлманския празник „Курбан байрям”, сутрин от 09.00 часа до 18.00 часа, както и първите три дни от зимната ваканция с право на преспиване в дома на майката. През четните години: по време на следните официални празници: Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година, рожденния ден на детето, втория ден от „Рамазан байрям”, първия ден от „Курбан байрям”, съответно сутрин от 09.00 часа до 18.00 часа, както и през първите три дни от пролетната ваканция с право на преспиване в дома на майката. Ищецът моли, при осъществяване режима на лични контакти, да бъде постановено майката да поеме задължение да взема и връща детето на постоянния адрес на бащата в гр. К., обл. Ш., ул.”****” №10. Ищецът моли, съдът да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 100 лева, чрез неговия баща и законен представител, считано от 28.08.2013 г., с падеж всяко първо число на месеца за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и до настъпване на обстоятелства за евентуално нейно изменение или прекратяване. Освен това претендира издръжка за минал период, а именно за периода от 28.08.2012 г. до 27.08.2013 г. в общ размер на 910 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В представения по делото отговор ответницата не оспорва, че в посочения от ищеца период с него са били във фактическо съжителство и на *** г. в гр. Ш. се е родил синът им А. Х.. След раздялата през 2010 г., като съобразила по-добрите битови условия при ищеца, ответницата дала мълчаливото си съгласие детето да остане и да се отглежда от бащата. Това тя направила, ръководейки се изцяло от интересите на детето, за да му осигури по–добра житейска среда. Влошените отношения между родителите обаче довели до затруднения за ответницата при осъществяване на срещи с детето. Тези срещи се осъществявали основно в учебното заведение на сина й. Ответницата заявява, че никога не се е дезинтересирала от детето си и в рамките на ограничените си възможности помагала с дребни суми и подаръци. Ответницата счита, че и към настоящия момент ищецът е в състояние да осигури по-добра житейска среда за детето и не се противопоставя родителските права да се предоставят на бащата. Не е съгласна с предложения от ищеца режим на лични контакти, като предлага следният: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа в събота до 12.00 часа в неделния ден, с право на преспиване, един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. Предлага също пребиваването на детето през официалните празници да се съобрази изцяло с неговото желание, като намира предложения от ищеца режим за изключително затормозяващ, най вече за детето. Не оспорва задължението си за издръжка за минало време, но моли размерът да се съобрази с минималния такъв за съответния период. Заявява, че не е в състояние да заплаща исканата месечна издръжка от 100,00 лева, а в размер на 80,00 лв., той като отскоро е трудово ангажирана и получава брутно трудова възнаграждение в размер на 410 лв.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът и ответницата по делото са родители на детето А. Л.Х. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Шумен, което е видно от представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане от *** *** въз основа на акт за раждане №*** г. От събраните по делото доказателства – показанията на посочените от ищеца свидетели Г. Д. И. и С. Г. Т., от писмените доказателства – изготвения социален доклад от Дирекция “СП” – гр. Н., трудов договор №80/02.05.2002 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, удостоверение №92 от 21.08.2013 г., изд. от „**” – АД - гр. К., удостоверение №257 от 01.08.2013 г., изд. от СОУ “**” - гр. К., удостоверение за декларирани данни №216 от 20.09.2013 г., изд. от Община К., удостоверение №48/26.09.2013 г.изд. от „Плантабул” ООД и служебна бележка от Агенция по заетостта №620/20.09.2013 г., се установяват безспорно следните факти: Ищецът Л.Х.Е. и ответницата С. И.О. живели на съпружески начала до 2010 г. По време на това съжителство, на 10.08.2002 г. се родил синът им А. Л. Ф.. След раздялата ответницата се установила в дома на родителите си в с. К.. До края на месец април 2013 г. била безработна, а от тогава работи и получава месечно трудово възнаграждение от 410 лв. Детето А. Л., след раздялата на родителите, останало да живее при ищеца, в дома му в гр. К.. Това станало със съгласието на ответницата, която нямала свои доходи, както и подходящи условия да се грижи за детето си и самата тя преценила, че бащата е с по–добри материални и финансови възможности да отглежда детето. Видно от социалния доклад, в жилището на ищеца детето разполага със своя стая, както и с всички удобства за живеене, бащата се справя добре с отглеждането и възпитанието му. Ищецът работи като „Отливар” в „**” – АД - гр. К., с постоянен трудов договор, и получава брутно трудово възнаграждение около 1040 лв. месечно. Всъщност между родителите няма спор относно това родителските права да се предоставят на ищеца, както и да се определи местоживеенето на детето при него. Ето защо, а и предвид останалите доказателства по делото, съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права над детето А. Л.Х. на ищеца, като определи местоживеенето му на адреса на бащата в гр. К., обл. Ш., ул. „****” №10.
Разминаването в становищата на страните по делото е по отношение размера на издръжката, включително и за минало време, както и относно режима на лични контакти. Относно режима на лични контакти на майката с детето, съдът счита, че същият следва да бъде постановен, като се изхожда преди всичко от необходимостта за защита интересите на детето. Безспорно А. Л. е по - привързан към своя баща, тъй като той се грижи за него и контактът с бащата е непрекъснат. Личните контакти на детето с неговата майка са почти преустановени, но определянето на режим на лични контакти на майката с детето следва да се съобрази с това обстоятелство и да е насочен към възстановяване на връзката помежду им, защото този родител желае по-интензивни контакти с детето си, а и това е в интерес на самото дете. От изключително важно значение е детето се сближи отново емоционално със своята майка. Влошените отношения между двамата родители по никакъв начин не следва да дава негативно отражение на връзката на всеки от тях с детето. Изслушано на съдебното заседание, детето А. Л. заявява, че няма желание да посещава дома на ответницата, тъй като там обстановката му е непозната, а и няма приятелска среда в населеното място, където живее майката. Безспорно е, че тези изявления на детето са факт, предвид много ограничените контакти между него и майката. Но за предпочитане е майката и детето да преминат през усилията на възстановяването на емоционалната им връзка, отколкото липсата й да се задълбочи. Последното не само, че не е в интерес на детето, но би било в изключителна негова вреда. А и детето е на възраст 11 години, която не е много ниска, за да не може то да свикне със средата на майката. Предвид всички изброени обстоятелства, отчитайки и предложените от двете страни режими на лични контакти на майката с детето, съдът намира, че най - благоприятен за детето е следния режим на лични контакти между детето и ответницата: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа в събота до 12.00 часа в неделния ден, с право на преспиване, като майката взема и връща детето на постоянния адрес на бащата в гр. К., обл. Ш., ул.”****” №10, както и един месец през лятната ваканция на детето, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, а също така и два дни през зимната училищна ваканция на детето и три дни през пролетната училищна ваканция на детето.
Относно издръжката на детето съдът следва да съобрази потребностите му и възможностите на родителите му да осигуряват издръжка. Установява се, че ищецът има средномесечен брутен доход от около 1040 лв. месечно, а ответницата реализира трудов доход от месец април 2013 г. в размер на 410 лв. – облагаем доход, а 310 лв. брутно възнаграждение. Не се установява по делото някой от двамата родители да има задължение да заплаща издръжка на други свои низходящи. Видно е, че доходът на бащата значително надхвърля дохода на другия родител и е логично бащата да поеме по –голямата част от сумата за финансова издръжка на детето си. Ответницата е била безработна до месец април 2013 г., а след това получаваното от нея трудово възнаграждение е в размер на горепосочения. Ниският размер на реализирания от ответницата трудов доход, разбира се не я освобождава от задължението да плаща издръжка на малолетното си дете, но следва да бъде съобразен при определяне размера на тази издръжка. Съобразявайки потребностите на детето, обусловени най-вече от възрастта му и от факта, че е ученик, както и възможностите на родителите му да го издържат, съдът счита, че издръжката, която ответницата следва да заплаща трябва да е ориентирана към предвидения от закона минимален размер, а именно в размер на 80 лв. месечно. Издръжката следва да се постанови за заплащане на детето, чрез неговия баща и законен представител, считано от датата на подаването на исковата молба - 28.08.2013 г., с падеж всяко първо число на месеца за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът претендира и издръжка за минало време, а именно за периода от 28.08.2012 г. до 27.08.2013 г. в общ размер на 910 лв. Ответницата не отрича, че в този период не е осигурявала издръжка на детето си и дължи такава. Съдът счита, че тази претенция е основателна и доказана, включително и по размер. Размерът на претенцията е съобразен с минимално дължимата издръжка за горепосочения период, изчислена съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, на база минимална работна заплата за страната от 290 лв. за периода от м. август до края на 2012 г. и минимална работна заплата за страната от 310 лв. от началото на 2013 г. Изчислена по този начин, издръжката за минало време възлиза точно на сумата от 910 лв. В този размер и претенцията следва да се уважи.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважения размер на издръжката от 115, 20 лв., както и държавна такса върху уважения размер на издръжка за минало време от 50 лв., т.е. общо държавна такса от 165, 20 лв.
Относно претендираните от ищеца
разноски по делото, при настоящия изход на процеса, следва да му се присъдят
направени по делото разноски частично, като съдът следва да съобрази
обстоятелствата, че претенциите на ищеца за упражняване на родителски права над
детето и местоживеенето на детето, не се оспорват от ответницата.
Претендираната издръжка за минало време не се оспорва от ответницата, но пък
същата не е била изплащана, поради което не може да се приеме, че ответницата с
поведението си не е дала повод за предявяване на тази претенция. Следва да се
има предвид и, че претенциите за режима на лични контакти и за издръжка на
детето са частично уважени. При тези данни, в полза на ищеца следва да се
присъдят направени по делото разноски, съобразно уважената част от претенциите,
а именно в размер на 80 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето А. Л.Х. с ЕГН ********** на ищеца Л.Х.Е. с ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА, че местоживеенето на детето А. Л.Х. с ЕГН ********** ще е при бащата Л.Х.Е. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката С. И.О. с ЕГН ********** *** с детето А. Л.Х. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа в събота до 12.00 часа в неделния ден, с право на преспиване, като майката взема и връща детето на постоянния адрес на бащата в гр. К., обл. Ш., ул.”****” №10, както и един месец през лятната ваканция на детето, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, а също така и два дни през зимната училищна ваканция на детето и три дни през пролетната училищна ваканция на детето.
ОСЪЖДА С. И.О. с ЕГН ********** *** да заплаща за детето А. Л.Х. С ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Л.Х.Е. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, считано от 28.08.2013 г., с падеж всяко първо число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за нейното прекратяване или изменение.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Л.Х.Е. с ЕГН ********** ***, действащ като баща и законен представител на детето А. Л.Х. против С. И.О. с ЕГН ********** *** претенция за издръжка в останалата й част до пълния й размер от 100 /сто/ лева, а именно за сумата от 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА С. И.О. с ЕГН **********
*** да заплати за детето А. Л.Х. С
ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Л.Х.Е. с ЕГН ********** *** издръжка за минало време, за периода от
28.08.2012 г. до 27.08.2013 г. в размер
на 910 лв. /деветстотин и десет лв./
ОСЪЖДА С. И.О. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху уважените претенции за издръжка в размер на 165, 20 лв. /сто шестдесет и пет лева и двадесет стотинки/, по сметка на Новопазарския районен съд.
ОСЪЖДА С. И.О. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Х.Е. с ЕГН ********** *** направени по делото разноски в размер на 80 лв. /осемдесет/ лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението, в частта му за присъждане
на издръжка, подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / П /