Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 141 14.11.2019
г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд Наказателно отделение
на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ДИМИТРОВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
при
секретаря Женя Григорова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
ВАНД № 525 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХI от НПК.
С Решение №203/13.06.2019год., постановено
по АНД № 511/2019год. РС- Хасково е признал
П.С.С., ЕГН ********** *** за виновен, в това, че на 13.08.2018г. в гр.Х. на ул.“М.“ при управление на
МПС, а именно лек автомобил „Пежо 207“ рег.№ *******, нарушил правилата за движение – чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.26 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Г.
С. П. с ЕГН ********** от
гр.Х. средна телесна повреда, изразяващи се в
счупване на таза – счупване на лявата тазобедрена ямка и счупване на долния
клон на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване на движението на
левия крак, като след деянието деецът направил всичко, зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалия, като го откарал с лек автомобил до болницата,
поради което и на основание чл.343а ал.1 б.“а“ вр.чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342
ал.1 от НК вр.чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв.
Недоволен от така постановеното решение е
останал обв. П. С.С., който чрез
защитника си адв. И.Ж. е депозирал въззивна жалба, с която го обжалва. Твърди
се, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска да бъде
отменено и постановено ново, с което да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. В допълнение към жалбата се излагат подробни съображения за
наведените твърдения, а именно, че при
противоречива и неизяснена фактическа обстановка, включително и противоречиви
доказателства, са направени погрешни фактически и правни изводи.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция ОП- Хасково не изпраща представител.
Жалбата и направените в нея искания се
поддържат от адв. Ж. по изложените в нея и съдебно заседание съображения.
Обв. С. поддържа казаното от неговия
защитник, иска да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди
доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и
служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.
313 и чл.
314 от НПК, намира
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от лице
сред изброените в чл.
318 от НПК, поради което
е процесуално допустима., но не следва да бъде разгледана по същество, тъй като
от състава на районния съд при разглеждане на делото са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция.
На първо място следва да се отбележи, че
престъпленията по чл.
342 и чл.
343 от НК, са бланкетни
по правната си природа. Правилата и изискванията за движение пък са дадени в
съответните транспортни закони, правилници и наредби, което задължава органите
на прокуратурата и съда да установят кои конкретни правила от кои нормативни
актове са нарушени. Нарушенията на
правилата за движение по пътищата сами по себе си не са достатъчни за възникване
на наказателната отговорност по чл.
342 и чл.
343 от НК, а е необходимо
да съществува причинна връзка между тяхното нарушаване и настъпването на предвидените
в закона последици.
Повдигнатото на С. обвинение е за това, че
на 13.08.2018год. в гр. Х. на ул. „ М.“ при управление на МПС- лек автомобил ,марка „ Пежо“, модел 207 с
рег. № ******* нарушил
правилата за движение а именно чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.26 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Г. С. П. ЕГН **********
от гр.Х., средна телесна повреда, изразяващи се в счупване на
таза – счупване на лявата тазобедрена ямка и счупване на долния клон на лявата
срамна кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак, като
след деянието деецът направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на
пострадалия – откарал го с лек автомобил до болницата– престъпление по чл.343а
ал.1 б.“а“ вр.чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК. настоящият състав намира,
че не са изложени съображения относно причинната
връзка между нарушаването правилата за движение
по чл. 25, ал.1 ЗДвП и/ или чл. 26
от същия закон и причинената на пострадалия средна телесна повреда, каквато
връзка следва да е налице, за да може да бъде ангажирана отговорността на
лицето за престъпление по чл.
342 и чл.
343 от НК.
Наред с горното, изложените от
първоинстанционния съд фактически изводи не почиват на задълбочен анализ на
доказателствата по делото, кат о при противоречие на събраните такива, следва
да се посочи кои от тях се кредитират и кои не, както и защо. В случая, в хода
на съдебното следствие са дадени обяснения от обв. С., разпитано е и
пострадалото лице П.,
като двамата излагат различни версии относно механизма на настъпилото ПТП.
Обвиняемият твърди, че е отбил зад спрените автомобили в неговата лента за
движение, изчаквайки да премине насрещно движещ се автомобил. Когато
автомобилът минал покрай него, пуснал спирачката и колата му тръгнала леко
наляво, но не е напускал платното си за движение. Тогава чул охкане и видял
предната гума на мотопеда, която била зад неговия стоп и пак натиснал
спирачката. Пострадалият минал покрай него, продължил да охка и да влачи крака по земята на около
половин метър от автомобила на обвиняемия. Тогава дясната ръчка на кормилото му
се закачила в огледалото на автомобила на обвиняемия, то се обърнало, гумата на
мотора се опряла в неговата, пострадалият бил наклонен на една лявата страна,
не издържал и паднал, от които обяснения се извежда ,че ударът е бил при
преустановени от движение лек автомобил и мотопед.
Пострадалият, от своя страна твърди, че
карал мотопеда с не повече от 20 км/ч, видял че в неговата лента за движение
имало много спрени коли, и когато решил да мине между тях и насрещно движещата
се кола, обвиняемият направил рязко завой наляво и той се ударил в левия му
калник, което пък се оборва от протокола за оглед и снимковия материал. Т.е. и
двамата описват различни версии на механизма на ПТП, като вещото лице по автотехническата експертиза е работило
изключително въз основа на свидетелски
показания и при липса на запазено местопроизшествие. При установена от него опасна зона за спиране
на мотопеда от 6,98м при движение с 20
км/ч, той е паднал на място след удара без да
продължи движението си, което се потвърждава и от заключението на вещото
лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, които обстоятелства се
нуждаят от подробно изследване и изясняване с оглед установяване на една от
двете версии, респективно обективната истина по делото.
Съдът е описал приетата от него фактическа
обстановка, без да посочва въз основа на кои доказателства се оповава, въпреки
че обясненията на обвиняемия С. са
в съществено противоречие с показанията на св. П., различни са и показанията на очевидеца М. относно причините и начина на настъпване
на ПТП-то. Пострадалият и обвиняемият
излагат различни версии относно механизма на произшествието, поради което е
следвало дадените от тях обяснения, респ. показания да бъдат подложени на
анализ, след което да се направи извод кои да бъдат кредитирани. Липсата на
оценка и анализ на доказателствата не дава възможност на настоящата съдебна
инстанция да установи начина, по който първоинстанционният съд е установил
възприетите факти по делото и какви са правните съображения за постановяване на
съдебния му акт.
Във връзка с горното следва да се посочи,
че съгласно чл.
378, ал. 3 изр. 1 от НПК,
съдът следва да се произнесе в рамките на фактите и обстоятелствата такива,
каквито са приети в постановлението по чл.
375 НПК, като в случаите,
в които установи нови, следва да прекрати съдебното производство и върне делото
на прокурора.
При изготвяне на мотивите си съдът следва да
посочи установените обстоятелства, доказателствените материали, въз основа на
които приема същите за установени и какви са правните съображения за взетото
решение. При противоречия на доказателствата се излагат съображения защо едни
от тях се приемат, а други се отхвърлят. Това задължение на съда кореспондира с
правата на участниците в наказателния процес, гарантирани от НПК. Съобразно чл.
13 от НПК съдът е
задължен да осигури разкриване на обективната истина, а според чл.
14 от НПК – да взема
решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на доказателствата по делото.
Липсата на мотиви винаги представлява
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 2 от НПК и
не позволява на въззивната инстанция да изпълни своята контролна функция за
проверка правилността на постановеното решение, включително да реши делото по
същество, т. е. налице е съществено нарушение на процесуалните правила от
категорията на абсолютните, което налага отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 203/13.06.2019 г.,
постановено по АНД № 511/2019 г. по описа на Районен съд - Хасково.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: