РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. гр. Хасково, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Калина Ст. Христова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200444 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Х. Г. Х. от град Хасково, чрез адв. Т. Н.от АК
- Хасково срещу Наказателно постановление № 24-1253-000570 от 28.03.2024
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 20 лева, за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за нищожност, незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в
нарушение на законовите норми и процесуалните правила и при
противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че
жалбоподателят не бил извършил твърдяното нарушение, а при описание на
деянието в наказателното постановление не били посочени пълно
обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Конкретно такива
1
пропуски и несъответствия имало относно датата на деяние и нарушения
пътен знак, както и относно посочената за нарушена разпоредба и
впоследствие относно подбраната наказателна норма, а това процесуално
нарушение се явявало съществено, тъй като нарушавало правото на защита на
жалбоподателя. Моли жалбата да бъде уважена, а атакуваното с нея
наказателно постановление – отменено. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител
– адв. Т. Н. от АК – Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода
по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата, която предлага да бъде оставена без уважение, а при условията на
евентуалност, възразява за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 19.03.2024 г. свидетелят Р. Б. С. на длъжност „******“ в РУ на МВР
– Хасково, след като достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 6, т.
1 от Закона за движението по пътищата за това, че на 20.12.2023 г., в около
10:56 часа, на бул. „Г. С. Р.“ в град Хасково, в района на ресторант „****“,
пристъпил към съставяне на Глоба с фиш № 2167519 от 20.12.2023 г., издаден
по отношение на Х. Г. Х. в размер на 20.00 лева по отношение на водача на
МПС – лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ***** – Х. Г. Х.,
паркирано на посочената улица в зоната на Пътен знак В27 или В28 в
присъствие на водача на превозното средство.
Впоследствие, след оспорване от Х. Г. Х. от град Хасково с подаване на
2
възражение на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН,
съставеният фиш бил анулиран и срещу жалбоподателя бил съставен на
19.03.2024 г., от свид. Р. Б. С., в присъствие на И. И. Ч. Акт за установяване
на административно нарушение, серия GА, № 962666 за нарушение по чл. 6,
т. 1 от Закона за движението по пътищата за паркиране на посоченото по –
горе моторно превозно средство на описаното място – по бул. „Г. С. Р.“ в град
Хасково, до ресторант „****“ в зоната на действие на Пътен знак В27 или
В28. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, който, след
предявяването му, подписал съставения АУАН, като в съответната графа за
възражения вписал, че няма възражения.
Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения от Х.
Г. Х. от град Хасково, в законовия срок от връчване на екземпляр от
съставения акт, осъществено на дата 19.03.2024 г., удостоверено в
приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел описаната в акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на
основание чл. 185 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на
производството по делото свидетел. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Р. Б. С. относно обстоятелствата, свързани с действията, възложени
във връзка с процесната проверка и на показанията му, свързани със
съставянето на АУАН, с уточнението, че свидетелят няма ясен спомен за
датата на разигралите се събития.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. По силата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, наказва се с глоба от 20 лв. водач, който неправилно престоява или е
3
паркирал неправилно. Според текста на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, към датата
извършването му.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. На
същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и
да направи възражения, от която няма данни дали се е възползвал.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение, обаче,
формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН от гледна точка
необходимите реквизити и въведеното описание на административното
нарушение, откъм съставомерните му признаци, като конкретно се има
предвид разминаването в датата на извършване на процесното деяние, както и
липсата на конкретизация в какво се изразява нарушението. Алтернативното
посочване на възможно нарушените предписания на пътни знаци не
удовлетворява изискванията за ясно, конкретно и точно описание на
нарушението, така че да бъде обезпечено правото на защита на привлеченото
към административно наказателна отговорност лице да разбере за какви
факти се цели нейното ангажиране. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му, но по
съдържанието си не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити. Тоест, при издаването му е допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените, налагащо неговата
отмяна на процесуално основание.
Същото се изразява във факта, че със съставения на 19.03.2024 г. акт за
установяване на административно нарушение, жалбоподателят е привлечен
към административнонаказателна отговорност за нарушение на правилата за
движение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, което обаче, не става ясно на дата 20.12.2023
г., в около 10:56 часа или на дата 19.03.2024 г. в 12:56 часа е осъществено,
4
според твърденията на актосъставителя. С наказателното постановление е
ангажирана отговорността за деяние, съставляващо административно
нарушение по същия текст, цитиран по – горе, но при очевидно същото
несъответствие в посочване на датата на деянието – 20.12.2023 г., респ.
19.03.2024 г. При това положение, както в редица случаи настоящият съдебен
състав е имал възможността да изтъкне и изложи съображения относно
изискванията на чл. 42, т. 2 и т. 3 ЗАНН, касаещи акта за установяване на
административно нарушение и изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
необходимите реквизити на НП и конкретно на т. 5 от цитираната разпоредба
– да се впише описание на нарушението, датата и мястото, на което е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които
го потвърждават, че това изискване на закона за определени реквизити на
АУАН и НП не е самоцел. То се състои не просто във въвеждане на словесно
описание на извършеното нарушение, но и в това описанието на
обстоятелствата, около извършване на твърдяното административно
нарушение да е въведено по начин, който не допуска неяснота или внасянето
на вътрешни противоречия относно фактите, отнасящи се до описанието на
деянието срещу които се защитата съответният правен субект. Датата,
мястото и начина на извършване пък са основни белези, характеризиращи
всяко административно нарушение от обективна страна. От друга страна,
датата на извършване на деянието и датата на съставяне на акта, макар
принципно да е възможно да съвпадат, се различават коренно една от друга
по своите същност и предназначение и за тези различия следва всякога да се
държи сметка, за което също са излагани в редица случаи съображения,
включително и при преценка спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Проектирано по отношение една от функциите на акта, а именно
обвинителната, изложеното по – горе идва да покаже, че в конкретния случай,
не става ясно дали с издаденото НП е била ангажирана отговорността за
деяние, за което въобще има повдигнато надлежно
административнонаказателно обвинение със съставения акт за установяване
на административно нарушение, срещу което обвинение привлеченото към
отговорност лице да е имало възможност да се защити като изложи съответни
възражения. Налице е вътрешно противоречие в посочване на датата на
извършване на описаното административно нарушение в процесния АУАН и
в издадения въз основа на него санкционен акт, както и липса на
5
конкретизация за конкретно нарушеното правило, което навежда за
допуснато друго самостоятелно процесуално нарушение. То без съмнение е
от категорията на съществените, с оглед критерия за преценка, а именно
довело ли е до накърняване правото на защита на жалбоподателя. В случая
това без съмнение е така, като жалбоподателят следва да знае и да е наясно с
всички факти, включени в състава на административното нарушение, за което
е ангажирана отговорността му, за да е в състояние да реализира правото си
на защита в пълен предоставен от закона обем. Това изискване в пълна степен
важи за датата на извършване на деянието, като пропускът на наказващия
орган, освен правото на защита, препятства упражняването и на съдебен
контрол по същество, включително относно спазването на принципа non bis
in idem, каквато преценка в аспекта дали се касае за същото деяние, за което е
издаден цитирания фиш с това, описано в процесните АУАН и НП е
невъзможна.
На следващо място, налице е несъответствие и в дейността по
реализиране на административнонказателна отговорност с подбора на
санкционната норма на чл. 185 от Закона за движенето по пътищата по
отношение на жалбоподателя, която има субсидиарно приложение при липса
на специален текст. В случая относимата разпоредба на твърдяните факти за
неправилно паркиране евентуално би била чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, а не
подбраната от наказващият орган по отношение на съставомерната
деятелност, описана в НП и така се обосновава извод, че в несъответствие с
материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, явяващо се самостоятелно основание за отмяна.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като незаконосъобразно е необходимо да бъде отменено от
съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш,
следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е
сключен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв.
Тома Найденовов в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
6
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
налага да бъде обсъдено направеното възражение на другата страна за
прекомерност. В случая, фактическата и права сложност на делото не
надхвърля обичайната за този тип производства, а делото е приключило в
едно съдебно заседание с явяване на адвоката, като размерът на това
адвокатско възнаграждение, уговорено между страните е над минималното,
определено по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
изискващо произнасяне по направеното възражение за прекомерност.
Аргументи в тази насока по – горе бяха изложени, поради което то следва да
бъде уважено, а претендираните разноски – присъдени, след като
адвокатското възнаграждение бъде намалено от съда, респ. присъдено в
минималния размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1253-000570 от 28.03.2024
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Х. Г. Х., ЕГН:
**********, с адрес: град Х., бул. „*****“ № ***** сумата в размер на 400
лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7