Р
Е Ш Е Н И Е
N 334
гр. РУСЕ....09. X............... 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД...............……....ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в публично заседание на ……1 октомври 2019 г...…….……………в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при СЕКРЕТАРЯ.........ТОДОРКА НЕДЕВА....………….........и
в присъствието
на ПРОКУРОРА........................................................………...........като разгледа
докладваното от............СЪДИЯТА
ГАВРАИЛОВА.......…….....В.гр.д. N505
по описа за 2019г.,
за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по чл.258 и сл. от
ГПК.
„П И Н ТРАНСПОРТ“-ООД, ЕИК117686423, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.“Муткурова“ №70, представлявано
от управителя Н.П.В., е обжалвало решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N1037/19г.,
в частта, с която предявения срещу дружеството иск по чл.24 КТ
е уважен, като е присъден брутния размер на дължимото трудово възнаграждение,
както и в частта, в която претенцията за дължимото обезщетение по чл.224 КТ за
периода 01.01.2018г.-30.05.2018г. е уважена над
сумата 438,58лв. до 637,07лв. Излага доводи за неправилност на решението в
обжалваните части и да отхвърли исковете над посочените размери, при законните
последици.
Въззиваемият С.Б.К.,***, не взема становище по жалбата.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбите
и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба на С.Б.К. против „П И Н ТРАНСПОРТ“-ООД, с която са предявени
искове по чл.242, чл.215 и чл.224 от КТ за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2018г. до 31.05.2018г. в размер на 2012лв.,
командировъчни пари за периода 01.04.2018г.-40.04.2018г. в размер на 2640,37лв.
и обезщетение за неползуван отпуск за периода от 01.01.2018г. до 30.05.2018г. в размер на 637,07лв-вж. и
молба-уточнение от 01.03.2019г. По делото не е било спорно и от представените писмени
доказателства - препис от трудов договор и заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, се установява, че страните
са били в трудовоправоотношение от 21.08.2017г. до 29.05.2018г., като ищецът е
заемал длъжността “шофьор международни превози”.
От трудовия договор и от данните по приетата икономическа
експертиза се установява, че е уговорено основното месечно възнаграждение е
1000лв, с 0,6% допълнително възнаграждение за продължителна работа за всяка
година, при 8 часов работен ден.Уговорен е платен годишен отпуск от 20 дни.
Според експертизата, за процесния период – м.април и
м.май 2018г. на К. се дължи трудово възнаграждение от 1899,99лв. в брутен
размер.Вещото лице е изчислило дължимото на ищеца обезщетение за неползван
отпуск за целия период на стажа в ответното дружество, а именно от 21.08.2017г.
до 30.05.2018г.-за 9 месеца, общо 15 дни / 20 работни дни по трудов договор :
12 месеца =1,666дни/месечно х 9 месеца = 15 работни дни. Предвид данните за месечното
трудово възнаграждение и правилото за изчисляване на обезщетението по чл.224 КТ
експертизата сочи, че обезщетението е 789,45лв в брутен размер.Установено е, че
ищецът е бил в командировка извън страната за периода 01.04.2018г. –
18.04.2018г., общо 18дни, за които са му начислени 900евро или левовата
равностойност на дължимото обезщетение по чл.215 КТ е 1760,25лв.
С първоинстанционното решение ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 1899,99лв. представляваща неизплатено възнаграждение за
процесния период – м.април и м.май 2018г. в брутен размер; 8,33лв. обезщетение
за забавено плащане на трудовото възнаграждение; 637,07лв. обезщетение за
неползван годишен отпуск в брутен размер и 1760,25лв. командировъчни пари.
Решението е обжалвано само в частта, с която дължимото трудово възнаграждение е
присъдено в брутен размер и в частта, с която е присъдено обезщетение по чл.224 КТ за 15 работни дни – изчислено от вещото лице за целия период на трудов стаж при
ответника, въпреки че претенцията на ищеца е за периода
1.01.2018г.-30.05.2018г. Жалбата е неоснователна в частта, относно размера на
трудовото възнаграждение, по следните съображения : Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение и по силата на
чл. 245 от КТ именно то се дължи от
работодателя на работника. Това е така, тъй като по принцип
данъците и вноските за социално осигуряване
са в тежест на работника, определят
се на базата
на брутното му трудово възнаграждение
и се удържат от него, но
едва при плащането му. Както беше посочено, при присъждане на обезщетението по чл.224 от КТ съдът
безкритично е възприел заключението на експертизата. В конкретния случай за
процесния период от 01.04.2018г. до 30.05.2018г. ищецът има право на отпуск в
размер на 8работни дни или обезщетението за неползуван
отпуск е 438,57лв. и в този размер искът по чл.224 КТ следва да се уважи, а в
останалата част да се отхвърли. Решението в тази част следва да се отмени за
размера над 438,57лв. дължимо обезщетение за неползван отпуск, за разликата до
637,07лв.
Мотивиран така въззивният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №944 от 30.05.2019г. постановено по гр.д.№ 1037/19г. на Русенския районен
съд в частта, с която „П И Н ТРАНСПОРТ“-ООД, ЕИК117686423, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.“Муткурова“ №70, представлявано
от управителя Н.П.В. е осъдено да заплати на С.Б.К.,*** обезщетение по чл.224
от КТ в размера над 438,57лв. за разликата до 637,07лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Б.К.,*** за заплащане на обезщетение
по чл.224 КТ в размера над 438,57лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която „П И Н
ТРАНСПОРТ“-ООД, ЕИК117686423, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Муткурова“ №70, представлявано от управителя Н.П.В. е
осъдено да заплати на С.Б.К.,*** неизплатено трудово възнаграждение от
1899,99лв./ брутен размер/.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :