№ 315
гр. Плевен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430107569 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т. С. Ц. с ЕГН ********** от с.***
представляван от процесуалния представител *** против **** при *** в
която ищецът твърди, че през периода 01.04.2019г. – 10.07.2020г. е работил на
длъжност „****“ в **** при Областна служба „**** – Главна дирекция „****
Твърди, че осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици и
протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22,00 часа до 06.00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 ***. Ищецът твърди, че на основание
чл.187 ал.1 ***, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Твърди, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Твърди, че в процесния период е действала Наредба № 8121-3-
1
776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020 в
сила от 10.01.2020 на МВР. В тях липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че такъв алгоритъм е бил
предвиден в Наредба №8121-3-407/11.08.2014г., в размер на 0,143 (чл.31 ал.2)
. Съгласно тази наредба, при сумирано отчитане на отработеното време
общия брой часове положен труд между 22 и 6 часа за отчетния период се
умножава по 0,143. Твърди, че тази наредба е отменена с приемане на
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. , която от своя страна Била отменена с
Решение на ВАС по адм.дело 5450/2016г. от 11.07.2016г. Твърди, че в
Наредба 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба съответстваща на
чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд. Твърди, че липсата на такава норма не следва
да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените
часове нощен труд в дневен. Твърди, че е налице празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Твърди, че Наредба 8121з-776/29.07.2016г. е отменена с решение
№16766/10.12.2019г. на ВАС по адм.дело 8601/2019г. и отмяната е
обнародвана в ДВ на 14.01.2020г. Твърди, че е създадена ново Наредба
№8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020 на МВР, в която също липсва
изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Тъй като е
налице празнота, следва да се прилага субсидиарно НСОРЗ.Твърди, че в
съответствие с чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Ищецът твърди, че за процесния период от
01.04.2019г – 10.07.2020г. е положил 800 часа нощен труд, който следва да се
преизчисли с коефициент 1,143 и възлиза на 914,40, което води до 114,40
часа, който следвало да бъде платен допълнително.
За това работодателят му дължи 915,20 лева. В заключение моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 915,20 лева ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира лихва върху главницата за забавеното плащане в размер на 100
2
лева за периода от 01.07.2019г. до подаване на исковата молба. Претендира
разноски като за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал2 ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил подробен отговор от ответника,
който оспорва предявените искове.
Преди съдебно заседание е постъпила молба, с която ищецът е направил
изменение на предявените искове, като искът за главница да се счита
предявен за сумата от 749,10 лева вместо първоначално претендираните
915,20 лева, а искът за лихва за забава да се счита предявен за сумата от
143,10 лева вместо първоначално посочената сума от 100 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ***,
който е специален по отношение на ЗДсЛ по аргумент на чл.142, ал.2 от ***.
От приложените от ответника писмени доказателства се установява, че с
оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период
същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/,
съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно. Съгласно чл.179, ал.1 от *** на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение. Съгласно чл.179 ал.2 ***, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба
на ****, а техният размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от
ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи. В
процесния период от 01.07.2019г. до 01.06.2020г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60/02.0.2016г., в сила от 02.08.2016г.) и
Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на ****. В двете
цитирани наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в
3
Наредба №8121-з-407/11.08.2014г., но в размер от 0,143 (чл.31 ал.2 от
Наредбата). Съгласно цитираната разпоредба на Наредба №
8121-з/11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период
се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№81213-592/25.05.2015г. на ****, която от своя страна е отменена с Решение
№8585 / 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г. В Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от
Наредба №81213-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен
нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова
забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове
нощен труд в дневен.
Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи.
Наредба №8121-з-776/29.07.2016г. е отменена с решение
№16766/10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д.№8601/2019г., като
отмяната е обнародвана в ДВ бр.4/14.01.2020г. Наредбата е отменена поради
нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.
След тази отмяна е издадена нова Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в
сила от 10.01.2020г. на ****, в която също липсва изрична разпоредба за
преобразуване на нощните часове в дневни. Съдът счита, че при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ от 26.01.2007г.)
Липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден,
тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
4
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае
за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие
на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, чиято разпоредба на чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Съдът приема, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за
всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на
това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. В противен случай би се поставил
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношение, които се регулират от КТ.
По делото са посочени изчисления от ответника, които са приети от
ищеца и е претендирана сума в размер на 749,10 лв. главница и 143,10 лв.
лихва.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд в установения от експертизата размер и съдът счита, че
следва да се уважи предявения иск за главница.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира
от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен
срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време). В този
5
смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Поради изложеното,
искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените по делото разноски. От приложените договор за
правна помощ и пълномощно, е видно, че е защитавана от лице, упражняващо
адвокатска професия и е оказана безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.1 т.2 вр. с чл.36 от Закон за адвокатурата и Наредба №1/2004г. и следва да
се определи възнаграждение в размер на 300лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Ц. с ЕГН ********** от с.***,
ул.Лю****8 на основание чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ***
сумата от 749,10 лв. главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен
към дневен за периода 01.04.2019-10.07.2020г., съгласно възникнало между
страните служебно правоотношение между странните, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
06.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА **** ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Ц. с ЕГН ********** от с.***,
ул.Лю****8, на основание чл.86 ЗЗД, сумата 143,10 лв., представляваща
лихва за забава върху неизплатената главница за периода 01.07.2019г. -
06.12.2021г.
ОСЪЖДА **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 100лв., дължимата държавна
такса върху уважените претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.В.Н. **** ЕГН ********** от ****, като процесуален
6
представител на Т. С. Ц. с ЕГН ********** от с.***, ул.Лю****8, сумата
300лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7