Решение по дело №3888/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2320
Дата: 14 декември 2020 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20197180703888
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

           РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2320

 

гр. Пловдив, 14 декември 2020 год.

 

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3888 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба предявена от И.В.К., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001619001237-091-001/03.09.2019 г., издаден от М.Й.Л. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Н.И.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 665/21.11.2019 г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) гр. Пловдив в частта, относно допълнително установени задължения, както следва: годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 805,13 лв., ведно със законните лихви в размер на 355,09 лв.; годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 790,28 лв., ведно със законните лихви в размер на 268,07 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 185,49 лв., ведно със законните лихви в размер на 281,91 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 620,48 лв., ведно със законните лихви в размер на 84,63 лв.; ДДС за данъчен период 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г. в размер на 688,16 лв., ведно със законните лихви в размер на 166,70 лв.; Вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 925,93 лв., ведно със законните лихви в размер на 455,61 лв.; Вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 908,86 лв., ведно със законните лихви в размер на 355,68 лв.; Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 1 363,37 лв., ведно със законните лихви в размер на 371,37 лв.; Вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 779,84 лв., ведно със законните лихви в размер на 162,04 лв.; Вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 578,70 лв., ведно със законните лихви в размер на 284,77 лв.; Вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 568,04 лв., ведно със законните лихви в размер на 222,33 лв.; Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 852,10 лв., ведно със законните лихви в размер на 232,10 лв.; Вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 452,08 лв., ведно със законните лихви в размер на 93,94 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. в размер на 361,69 лв., ведно със законните лихви в размер на 177,97 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 355,02 лв., ведно със законните лихви в размер на 138,95 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 532,56 лв., ведно със законните лихви в размер на 145,06 лв., както и Вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. в размер на 282,55 лв., ведно със законните лихви в размер на 58,69 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата отмяна от съда. Размерът на установените от органите по приходите доходи от извършени продажби не се оспорва от жалбоподателя, според изрично негово изявление направено в съдебно заседание проведено на 19.02.2020 г. Оспорва се единствено приетият от приходна администрация размер на надценката при извършените продажби, който според жалбоподателя е изчислен съвсем произволно. Конкретните съображения в тази насока са, че при определянето й (на надценката) органите по приходите не са изследвали и надценки на търговци, извършващи аналогични продажби чрез онлайн търговия, съответно продажните цени на стоките са определени в нарушение на Наредба № Н-9 за реда и начините за прилагане методите за определяне на пазарните цени и надценки. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619001237-020-001/28.02.2019 г. е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, за Здравно осигуряване и за Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващите се лица за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (06.03.2019 г.). Последвало е издавеното на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001619001237-020-002/31.05.2019 г. и ЗИЗВР № Р-16001619001237-020-003/01.07.2019 г., с които срокът на ревизията е удължен до 06.08.2019 г. и е променен обхвата на същата чрез включване на данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчен период 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г.

6. Цитираните заповеди са издадени от М.Й.Л. – Началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.

7. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001619001237-092-001/09.08.2019 г. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА.

8. Този резултат е обжалван от К., като с Решение  № 665/21.11.2019 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесните РА в оспорената му част.

9. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед – Заповед № РД-09-01/03.01.2017 г. и Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г., на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите.

10. В хода на ревизията е установено, че И.В.К. е местно физическо лице без регистрация като ЕТ, назначен е по трудови правоотношения в ЕТ „ВИК- К.К." с ЕИК ********* на непълен работен ден - 4 часа и е извършвал електронна търговия със стоки през ревизирания период, които са изпращани чрез куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД.

Сумите от продажбата на стоките са изпращани от клиентите чрез услугата „наложен платеж“ и чрез парични преводи. От анализа на получените документи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД за извършени куриерски и пощенски услуги и за изплатените суми от наложени платежи и парични преводи на И.В.К. са установени получени суми за периода от  01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.,  както  следва:  за 2014 г. – 36 320,00 лв.; за 2015 г. – 34 135,10 лв.; за 2016 г. - 47077,00 лв. и за 2017 г. – 27580,83 лв.

Прието е, че продажбите на тези стоки са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи/доходи. При това положение е формиран извод, че лицето е извършвало търговски сделки по занятие, че продажбата на процесните стоки е основна търговска дейност на ревизираното лице, че то е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице и получените приходи от продажба подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 48, ал. 2 от с.з. Освен това е констатирано, че К. е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС над 50 000 лв. /50 301,00 лв./ към 31.01.2017 г., но не е подал заявление за регистрация по ЗДДС до 14.02.2017 г. и не е начислявал ДДС за извършените от него чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД продажби на стоки (основно резервни части за автомобили) за периода от 01.03.2017 г. до  31.03.2017 г., като основанията за задължителна регистрация по ЗДДС отпадат след 31.03.2017 г.

Установено е, че РЛ е имало доходи от продажба на стоки /резервни части за автомобили/, които доходи не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2014 г. и  2015 г., а за периода 2016 г.  и 2017 г. такива са декларирани като доходи от друга стопанска дейност, но в по-малък размер.

Направена е съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи за ревизираните периоди за установяване наличието на съответствие между тях, при която е установено, че И.К. е имал декларирани и получени доходи в размери, които да покриват направените разходи за всички периоди.  

Всичко това е дало основание на ревизиращите органи да приемат, че до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, както и че са налице данни за укрити приходи - обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, което дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с ДДС, данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както и осигурителния доход за установяване на задължения за ДОО, ЗО и УПФ за ревизирания период, ще бъдат определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК. По делото липсват данни да е изискана, съответно да е представена декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на данъчната основа за облагане с преки и косвени данъци.

10.1. Относно установените задължения по ЗДДФЛ.

Както вече бе казано, органите по приходите са установили, че И.В.К. е извършвал електронна търговия със стоки през ревизирания период, които са изпращани чрез „Еконт Експрес" ООД, като въз основа на представените документи от куриерската фирма („Еконт Експрес" ООД) са установени получени от К. суми за 2014 г. в размер на 36 320,00 лв., за 2015 г. – 34 135,10 лв., за 2016 г. - 47 077,00 лв. и за 2017 г. – 27580,83 лв.

Посочено е, че на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

В тази връзка е прието, че след като лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с покупко-продажба на стоки, то облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.

При това положение облагаемият доход от извършваната от ревизираното лице дейност като търговец за всички периоди е определен като разликата между установените при ревизията укрити приходи и съотвестващите им разходи – в случая е определена отчетна стойност на продадените стоки. Приложена е от ревизиращия екип процент надценка, получена въз основа на данни взети от подадените ГДД по чл. 50 за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. на ЕТ „Вик – К.К.“, чийто предмет на дейност е търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили, каквато е и дейността осъществявана от лицето И.В.К.. От представените от ЕТ „Вик - К.К.“ оборотни ведомости за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. надценката е опредлена по години в следните размери: за 2014 г. надценка 24,8704655 %; за 2015 г.  надценка 26,2642627 %; за 2016 г. надценка 29,2411391 %; за 2017 г. надценка 25,7688055 %.

Така установените надценки са използвани при определяне на отчетната стойност на продадените от И.В.К. стоки през ревизирания период. При тези данни конкретните размери на определената при ревизията отчетната стойност на продадените стоки от К. по години са следните: за 2014 г. в размер на 29 086,14 лв. (36 320 лв. : 1,*********); за 2015 г. в размер на 27 034,65 лв. (34 135,10 лв. : 1,*********); за 2016 г. в размер на 36 425,70 лв. (47 077 лв. : 1,*********); За 2017 г. в размер на 21 929,79 лева (27 580,83 лв. : 1,*********).

След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическото лице (като разлика между установените приходи и разходи), а именно:

 

приходи                         разходи                облагаем доход

 

За 2014 г. -  36 320,00 лв.            29 086,14 лв.                7 233,86 лв.

За 2015 г. -  34 135,10 лв.            27 034,65 лв.                7 100,45 лв.

За 2016 г. -  47 077,00 лв.            36425,70 лв.               10 651,30 лв.

За 2017 г. -  27 580,83 лв.            21 929,79 лв.                5 651,04 лв.

 

При това положение, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена, като така установеният облагаем доход е намален с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО определени при ревизията (тъй като установената разлика между неотчетените приходи и неотчетената призната себестойност на стоките е приета като придобит доход в резултат на трудова дейност, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице). Върху така определените данъчни основи е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви, за всяка от ревизираните години, като е направена съпоставка с декларираните от лицето данни, а именно:

За 2014 г.

За 2014 г. не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

 

Показатели

Декларирано от лицето

Установено при ревизията

1. Приходи

0

36320,00

2. Разходи

0

29086,14

3.Счетоводен финансов резултат - Счет. Печалба

0

7233,86

4. Данъчна печалба (Облагаем доход)

0

7233,86

5. Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО

0

1866,32

-в т.ч. Вноски за ф. ДОО

0

925,93

-в т.ч. Вноски за ДЗПО - УПФ

0

361,69

-в т.ч. Вноски за ЗО

0

578,70

6. Годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ (ред 4 – ред 5)

0

5367,54

Данък   върху   годишната  данъчна   основа   (15 %)

0

805,13

Внесен данък

0

0

Надвнесен данък

 

0

 

Посочено е, че така установения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 година в размер на 805,13 лева, е дължим ведно със законните лихви в размер на 355,09 лева, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за периода 01.05.2015 г. до 03.09.2019 г.

За 2015 г.

За 2015 г. не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

 

Показатели

Декларирано от лицето

Установено при ревизията

1. Приходи

0

34135,10

2. Разходи

0

27034,65

3.Счетоводен финансов резултат - Счет. Печалба

0

7100,45

4. Данъчна печалба (Облагаем доход)

0

7100,45

5. Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО

0

1831,92

-в т.ч. Вноски за ф. ДОО

0

908,86

-в т.ч. Вноски за ДЗПО - УПФ

0

355,02

-в т.ч. Вноски за ЗО

0

568,04

6. Годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ (ред 4 – ред 5)

0

5268,53

Данък   върху   годишната  данъчна   основа   (15 %)

0

790,28

Внесен данък

0

0

Надвнесен данък

 

0

 

Посочено е, че така установения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 година в размер на 805,13 лева, е дължим ведно със законните лихви в размер на 268,07 лева, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за периода 01.05.2016 г. до 03.09.2019 г.

За 2016 г.

А/. За 2016 г. е подадена ГДД с вх. № 164391700616564/02.10.2017 г. с която са декларирани Доходи в приложение - доходи от трудови правоотношения, както следва:

Облагаем доход 3922,83 лева;

Удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 506,08 лева;

Годишна данъчна основа 3416,75 лева;

Авансово удържан данък 341,67 лева;

Доходи в приложение № 3 - доходи от друга стопанска дейност, както следва:

Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения с код 307, платците на които не са предприятия или самоосигуряващи лица в размер на 29124,00 лева;

Нормативно признати разходи 25 % в размер на 7281,00 лева;

Облагаем доход в размер на 21843,00 лева;

Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност в размер на 21843,00 лева;

Сума на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ 25259,75 лева (3416,75 лева + 21843,00 лева);

Обща годишна данъчна основа 25259,75 лева;

Данък 2525,98 лева;

Авансово внесен данък 341,67 лева.

Дължим данък за довнасяне 2184,00 лева, който е внесен;

Б/. В резултат на направените констатации при настоящата ревизия за 2016 г. са  установени неотчетени приходи от продажби на стоки по интернет в размер на 47077 лева, съответно разходи в размер на 36425,70 лева.

Данъчна печалба /облагаем доход/ в размер на 10651,30 лева.

ЗОВ в общ размер на 2748,03 лева по фондове, както следва: ДОО в размер на 1363,37 лева, ДЗПО-УПФ в размер на 532,56 лева, ЗО в размер на 852,10 лева.

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е установено в размер на 7903,27 лева.

Данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ 15% х 7903,27 лв. = 1185,49 лева.

При тези данни е установено, че на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, дължимият данък от И.В.К. за 2016 година е в размер на 1185 лева. Платен е данък в размер на 2184 лева, съответно надвнесеният данък е в размер на 999 лева.

За така установения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 година в размер на 1185 лева, е начислена лихва в размер на 281,91 лева, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за периода 01.05.2017 г. до 03.09.2019 г.

Годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 3416,75 лева, формирана както следва:

Доходи в приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения в размер на 3922,83 лева (облагаем доход).

Удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 506,08 лева.

Годишна данъчна основа 3416,75 лева.

Данък върху годишната данъчна основа в размер на 341,67 лева, който е удържан авансово.

За 2017 г.

А/. За 2017 г. е подадена ГДД с вх. № 164391800654695/25.10.2018 г. с която са декларирани Доходи в приложение - доходи от трудови правоотношения, както следва:

Облагаем доход 3970,90 лева;

Удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 528,36 лева;

Годишна данъчна основа 3442,54 лева;

Авансово удържан данък 344,35 лева;

Доходи в приложение № 3 - доходи от друга стопанска дейност, както следва:

Доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ с код 305, доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ в размер на 29177,00 лева;

Нормативно признати разходи 40 % в размер на 11670,80 лева;

Облагаем доход в размер на 17506,20 лева;

Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност в размер на 17506,20 лева;

Сума на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ 20948,74 лева (3442,54 лева + 17506,20 лева);

Обща годишна данъчна основа 20948,74 лева;

Данък 2094,87 лева;

Авансово внесен данък 344,35 лева.

Дължим данък за довнасяне 1750,00 лева, който е внесен;

Б/. В резултат на направените констатации при настоящата ревизия за 2017 г. са установени неотчетени приходи от продажби на стоки по интернет в размер на 27580,83 лева, съответно разходи в размер на 21929,79 лева.

Данъчна печалба /облагаем доход/ в размер на 5651,04 лева.

ЗОВ в общ размер на 1514,47 лева по фондове, както следва: ДОО в размер на 779,84 лева ДЗПО-УПФ в размер на 282,55 лева ЗО в размер на 452,08 лева.

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е установено в размер на 4136,57 лева.

Данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ 15% х 4136,57 лв. = 620,48 лева.

При тези данни е установено, че на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, дължимият данък от И.В.К. за 2017 година е в размер на 620,48 лева. Платен е данък в размер на 1750 лева, съответно надвнесеният данък е в размер на 1129,52 лева (в РД е посочен надвнесен размер 1130 лева).

За така установения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 година в размер на 620,48 лева, е начислена лихва в размер на 84,63 лева, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, за периода 01.05.2018 г. до 03.09.2019 г.

Годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 3442,54 лева, формирана както следва:

Доходи в приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения в размер на 3970,90 лева (облагаем доход).

Удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 528,36 лева.

Годишна данъчна основа 3442,54 лева.

Данък върху годишната данъчна основа в размер на 344,35 лева, който е удържан авансово.

В решението на ответния административен орган е посочено още, че при ревизията е установено, че И.В.К. е декларирал неправилно доходи от продажба на стоки /търговска дейност/ в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2016 г. и 2017 г., като доходи от друга  стопанска дейност и е посочил като дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, който е внесъл в бюджета. В резултат на констатациите направени при ревизията е установено, че въпросните доходи следва да се облагат като доходи от осъществяване на търговска дейност и е определен дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, а внесеният от лицето данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. е посочен като недължим и надвнесен.

10.2. Относно установените задължения по ЗДДС.

В резултата на изложените по-горе факти и обстоятелства и извършения анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е прието, че пратките изпратени чрез „Еконт Експрес“ ООД от ревизираното лице, представляват продажби на стоки на клиенти, за които продажби не са издадени документи, а получените приходи от същите не са отчетени, съответно са укрити. Тъй като И. К.не е регистрирано по ЗДДС лице, а извършените продажби по своя характер представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от с.з., то е престъпено към определяне на облагаемия оборот с цел установяване дали има надвишаване на минималния праг от 50 000 лв., който е задължителен за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Изчислен е оборотът (по месеци) на извършените от лицето продажби като сбор от недекларираните и неотчетени такива съгласно изплатените наложени платежи и парични преводи на К..

Установено е, че реализираният от нея облагаем оборот за предходните 12 месеца към 31.01.2017 г. е в размер на 50 301,00 лв. (така таблица на стр. 5 – 7 от РД). Следователно до 14.02.2017 г. е трябвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, но не е сторило това. Съответно, ако лицето беше подало заявление за регистрация в срок, актът за регистрация е следвало да бъде издаден до 28.02.2017 г. Установено е също, че от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г. облагаемият оборот е под 50 000,00 лв., т.е. основанията за задължителна регистрация по ЗДДС са отпаднали.

При това положени е прието, че на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС К. дължи ДДС в размер на 688,16 лв. за извършените облагаеми доставки на стоки в общ размер на 4 129,00 лв. чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД на територията на страната за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. При определяне размера на данъка е прието, че той е включен в договорената цена за извършените продажби на стоки съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. 

За установеното задължения за ДДС в размер на 688,16 лв. е начислена лихва в размер на 166,70  лв., съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, за преиода от 15.04.2017 г. до 03.09.2019 г.

10.3. Относно установените задължения по КСО и ЗЗО.

В резултата на горните констатации, органите по приходите са направили извод, че процесните приходи са резултат от извършваната от К.  трудова дейност през ревизирания период. На основание чл.124а от ДОПК е прието, че К., на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 124а от ДОПК подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице, което е обосновало определянето на задължения за ЗОВ, върху определените по реда на чл.122 – 124, във връзка с чл.124а от ДОПК приходи. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход (определен на база декларирани и укрити приходи), са определени размерите на дължимите от ревизираното лице авансови и окончателни вноски (за фонд „Пенсии“, за ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице), на основание чл. 6, ал. 7 (за 2014 г. и 2015 г.), съответно ал. 8 (за 2016 г.), съответно ал. 9 (за 2017 г.) от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в редакциите им приложими към всяка от ревизираните години, във връзка с чл. 124а от ДОПК, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. и прилежащите лихви, на основание чл. 113 от КСО и чл.107 от ЗЗО във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 (за фонд „Пенсии“ – 12,8% за 2014 г., 12,8% за 2015 г., 12,8% за 2016 г. и 13,8 % за 2017 г.) и чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ (за ДЗПО – УПФ 5% за целия ревизиран период) от КСО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и при съобразяване размера на здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК – 8 %, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК.

11. В хода на съдебното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), оспорена от страна на ответника. След запознаване с приложените по делото документи, както и с данни от публикувани в Търговския регистър годишни финансови отчети на онлайн търговци на авточасти, вещото лице е дало следното заключение:

11.1. В изпълнение на поставената задача експертът е проучил годишните финансови отчети на онлайн търговци на авточасти и е използвал метода на съпоставимите неконтролирани цени по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Търговците, чиито финансови отчети са проучени от вещото лице са:

„Частите БГ“ ООД, ЕИК ********* (сайт https://chastite.com/);

„Канекс" ЕООД, ЕИК ********* (сайт https://kanex.bg/);

„СМ груп интернешънъл“ ООД, ЕИК *********(сайт https://www.autopower.bg/).

Тъй като жалбоподателят е търгувал с авточасти, без да е регистриран като търговец или самоосигуряващо се лице, същият не е имал разходи за заплати, за осигуровки, за външни услуги (счетоводни услуги, разходи за наем и др.), за амортизации, за материали. Основният и почти единствен разход при жалбоподателя е стойността, на която са закупени продадените стоки. Това обуславя възможността на жалбоподателя да работи с по-малка надценка от регистрираните търговци, които имат нает персонал, офиси, автомобили, разходи за наеми и т.н.

Поради изложеното, за постигане на пълна съпоставимост между надценката/финансовия резултат в търговската дейност на жалбоподателя и резултатите от финансовите отчети на изброените регистрирани търговци, експертът е изходил от принципа, че всеки търговец - както регистрираните търговци, така и жалбоподателят, се стреми да реализира приемлива за него печалба от дейността си.

При регистрираните търговци печалбата е резултативна величина и представлява разликата между приходите от продажби и разходите, като в разходите са включени освен покупната стойност на продадените стоки, също така и разходи за заплати, за осигуровки, за външни услуги, за материали, други разходи, свързани с дейността.

При жалбоподателя, поради това, че няма други разходи освен покупната стойност на стоките, печалбата е равна на надценката и представлява разликата между приходите от продажби (продажната стойност на продадените стоки) и разходите (покупната стойност на продадените стоки).

Следователно, може да се направи обоснован извод, че надценката при жалбоподателя е равносилна на печалбата при регистрираните търговци.

От изложеното, за определяне на надценката при жалбоподателя, вещото лице не е използвало разликата между покупната и продажната стойност на продадените от търговците стоки (т.нар. надценка), а е използвал за база коефициент на рентабилност на приходите от продажби. Този коефициент представлява съотношение между нетната печалба и нетния размер на приходите от продажби.

Изчислените коефициенти за рентабилност на приходите от продажби на всеки търговец експертът е осреднил (чрез величината средно аритметично) и е използвал за определяне на печалбата/надценката на жалбоподателя за процесните периоди. Коефициентите са както следва:

Таблица 1

Търговец

Приходи от продажби в хил. лв.

Печалба хил. лв.

Коефициент на рентабилност (=к.3/к.2)

к.1

к.2

к.З

к.4

2014 г.

Частите БГ

23

2

0,0870

Канекс

262

28

0,1069

осреднен коеф.:

 

 

0,0969

2015 г.

Частите БГ

181

10

0,0552

Канекс

472

31

0,0657

осреднен коеф.:

 

 

0,0605

2016 г.

Частите БГ

437

9

0,0206

Канекс

632

41

0,0649

СМ груп

578

152

0,2630

осреднен коеф.:

 

 

0,1161

2017 г.

Частите БГ

674

10

0,0148

Канекс

697

46

0,0660

СМ груп

1619

27

0,0167

осреднен коеф.:

 

 

0,0325

 

По данни от документите по делото, в т.ч. информацията от Еконт за получените от жалбоподателя парични средства чрез наложен платеж и парични преводи, получените суми за продадени стоки - приходи от продажби, по години са както следва:

2014 г.- 36320,00 лв.

2015 г.- 34135,10 лв.

2016 г.- 47077,00 лв.

2017 г.- 27580,83 лв.

Като е използвал получените в Таблица 1 коефициенти, експертът е изчислил надценката, която жалбоподателят е реализирал по години. Същата е както следва:

Таблица 2

Година

Получена през годината сума от жалбоподателя

Коефициент от Таблица 1

Изчислена надценка/печалба лв. (=к.2*к.3)

к.1

к.2

к.З

к.4

2014

36320,00

0,0969

3519,89

2015

34135,10

0,0605

2063,92

2016

47077,00

0,1161

5467,90

2017

27580,83

0,0325

896,48

Общо:

145112,93

 

11948,19

 

11.2. Преизчисляване на задълженията на жалбоподателя по ЗДДФЛ и за осигуровки.

На база изчислената по-горе в Таблица 2 надценка по години, задълженията на жалбоподателя по ЗДДФЛ са определени както следва:

За 2014 г.

От данните в Таблица 2, през 2014 г. установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 3519,89 лв.

Дължими осигурителни вноски - общо 908,13 лв., в т.ч. ДОО - 450,55 лв. (= 3519.89*12,8%); Здравни осигуровки (ЗО) - 281,59 лв. (= 3519,89*8%); ДЗПО - 175,99 лв. (= 3519,89*5%).

Данъчна основа за дейност като ЕТ - 2611,76 лв. (= 3519,89-908,13) Дължим данък върху доходите като ЕТ - 391,76 лв. (= 2611,76*15%). Лихва за просрочие 172,78 лв.

Дължими осигурителни вноски (ОВ):

ДОО - максимален годишен осигурителен доход 28800 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 3519,89 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ДОО 450,55 лв. (=3519.89*12,8%), лихва за забава 221,69 лв.;

ДЗПО-УПФ - максимален годишен осигурителен доход 28800 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 3519,89 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ДЗПО 175,99 лв. (=3519,89*5%), лихва за забава 86,60 лв.;

ЗО - максимален годишен осигурителен доход 28800 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 3519,89 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ЗО 281,59 лв. (=3519,89*8%), лихва за забава 138,56 лв.

За 2015 г.

От данните в Таблица 2, през 2015 г. установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 2063,92 лв.

Дължими осигурителни вноски - общо 532,49 лв., в т.ч. ДОО - 264,18 лв. (= 2063,92*12,8%); ЗО - 165,11 лв. (= 2063,92*8%); ДЗПО - 103,20 лв. (= 2063,92*5%)

Данъчна основа за дейност като ЕТ - 1531,43 лв. (= 2063,92 - 532,49). Дължим данък върху доходите като ЕТ - 229,71 лв. (= 1531,43*15%) Лихва за просрочие 77,92 лв.

Дължими осигурителни вноски:

ДОО - максимален годишен осигурителен доход 28800 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 2063,92 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ДОО 264,18 лв. (= 2063,92*12,8%), лихва за забава 103,39 лв.;

ДЗПО-УПФ - максимален годишен осигурителен доход 28800 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 2063,92 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ДЗПО 103,20 лв. (= 2063,92*5%), лихва за забава 40,39 лв.

ЗО - максимален годишен осигурителен доход 28800 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 2063,92 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ЗО 165,11 лв. (=2063,92*8%), лихва за забава 64,62 лв.

За 2016 г.

За 2016 г. е подадена ГДД с вх. № 164391700616564/02.10.2017 г., с която са декларирани:

Доходи в приложение - доходи от трудови правоотношения, както следва: Облагаем доход 3922,83 лева;

Удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и 330 в размер на 506,08 лева;

Годишна данъчна основа 3416,75 лева;

Авансово удържан данък 341,67 лева;

Доходи в приложение №3 - доходи от друга стопанска дейност, както следва:

Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения с код 307, платците на които не са предприятия или самоосигуряващи лица в размер на 29124,00 лева;

Нормативно признати разходи 25 % в размер на 7281,00 лева;

Облагаем доход в размер на 21843,00 лева;

Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност в размер на 21843,00 лева;

Сума на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ 25259,75 лева;

Обща годишна данъчна основа 25259,75 лева;

Данък 2525,98 лева;

Авансово внесен данък 341,67 лева;

Дължимият данък за довнасяне в размер на 2184,00 лева е внесен.

От данните в Таблица 2, през 2016 г. установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 5467,90 лв.

Дължими осигурителни вноски - общо 1410,72 лв., в т.ч. ДОО - 699,89 лв. (= 5467,90*12,8%); ЗО - 437,43 лв. (= 5467,90*8%); ДЗПО - 273,40 лв. (= 5467,90*5%)

Данъчна основа за дейност като ЕТ - 4057,18 лв. (= 5467,90-1410,72) Дължим данък върху доходите като ЕТ - 608,58 лв. (= 4057,15*15%). Лихва за просрочие 144,72 лв.

Дължими осигурителни вноски:

ДОО - максимален годишен осигурителен доход 31200 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 5467,90 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ДОО 699,89 лв. (=5467,90*12,8%), лихва за забава 190,64 лв.;

ДЗПО-УПФ - максимален годишен осигурителен доход 31200 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 5467,90 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ДЗПО 273,40 лв. (= 5467,90*5%), лихва за забава 74,47 лв.

ЗО - максимален годишен осигурителен доход 31200 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 5467,90 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ЗО в размер на 437,43 лв. (= 5467,90*8%), лихва за забава 119,15 лв.

За 2017 г.

За 2017 г. е подадена ГДД с вх. № 164391800654695/25.10.2018 г., с която са декларирани:

Доходи в приложение №1 - доходи от трудови правоотношения, както следва:

Облагаем доход 3970,90 лева;

Удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и 330 в размер на 528,36 лева;

Годишна данъчна основа 3442,54 лева;

Авансово удържан данък 344,35 лева;

Доходи в приложение № 3 - доходи от друга стопанска дейност, както следва:

Доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ с код 305, доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ в размер на 29177,00 лева;

Нормативно признати разходи 40 % в размер на 11670,80 лева;

Облагаем доход в размер на 17506,20 лева;

Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност в размер на 17506,20 лева;

Сума на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ 20948,74 лева;

Обща годишна данъчна основа 20948,74 лева;

Данък 2094,87 лева;

Авансово внесен данък 344,35 лева;

Дължимият данък за довнасяне в размер на 1750,00 лева е внесен.

От данните в Таблица 2, през 2017 г. установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 896,48 лв.

Дължими осигурителни вноски - общо 231,29 лв., в т.ч. ДОО - 114,75 лв. (= 896,48*12,8%); ЗО  - 71,72 лв. (= 896,48*8%); ДЗПО - 44,82 лв. (= 896,48*5%).

Данъчна основа за дейност като ЕТ - 665,19 лв. (= 896.48-231.29). Дължим данък върху доходите като ЕТ - 99,78 лв. (= 665,19* 15%). Лихва за просрочие 13,61 лв.

Дължими осигурителни вноски:

ДОО - максимален годишен осигурителен доход 31200 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 896,48 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ДОО в размер на  114,75 лв. (= 896,48* 12,8%), лихва за забава 23,84 лв.;

ДЗПО-УПФ - максимален годишен осигурителен доход 31200 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 896,48 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ДЗПО  в размер на 44,82 лв. (=896,48*5%), лихва за забава 9,31 лв.

ЗО - максимален годишен осигурителен доход 31200 лв., доход, върху който се дължат ОВ, 896,48 лв. (от Таблица 2). Дължими вноски за ЗО в размер на 71,72 лв. (=896,48*8%), лихва за забава 14,90 лв.

11.3. Относно задълженията по ЗДДС е дадено следното заключение:

Тъй като изчислените от експертизата нови пазарни надценки касаят само реализирания доход от жалбоподателя, но не и крайната продажна цена и приходите от продажби, и доколкото облагаемият оборот по ЗДДС се определя на база приходите от продажби по продажни цени, която стойност на приходите от продажби по месеци е без промяна, то определените с РА задължения по ЗДДС няма да претърпят промяна вследствие на изчислените от експертизата нови пазарни надценки.

11.4. При изслушване на заключението, вещото лице уточнява още следното:

В интернет има много обявени продажби на авточасти, но по принцип е трудно да се стигне до търговците, които ги продават. Тези търговци са избрани от него (от вещото лице), защото за тях е успял да намери достатъчно достоверна информация, която да му послужи да изготвя заключението. За обем на продажбите като критерий за съпоставимост според експерта не можем да се говори, защото продажбите при жалбоподателя са малко. Но по отношение на вид дейност като онлайн търговия с авточасти е налице съпоставимост между дейността на жалбоподателя и на посочените дружества, тъй като те извършват единствено онлайн търговия. А по отношение на самия коефициент за рентабилност вещото лице сочи, че трябва да се вземе величина, която да е сметната въз основа на данни, които ги има и при жалбоподателя. Те са четири величини, от които три са известни, а една е неизвестната. Известните са: приходите от продажби на жалбоподателя, другата известна е приходите от продажби на фирмите аналози и третата известна величана е реализираната печалба въз основа на тези величини от фирмите аналози. При спазване на принципа за съотношението между печалбата и приходите от продажби при фирмите аналози същото съотношение експертът е приложил при жалбоподателя, за да намери неизвестната величина, а именно надценката и печалбата. 

ІV. За правото:

12. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

В конкретния казус, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, налагат да се приеме, че в по-голямата си част фактическите констатации на органите на приходна администрация по отношение на посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

13. С оглед разрешаването на текущия административноправен спор, необходимо тук на първо място е да се посочи следното:

В спорното съдебно производство двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

14. На следващо място, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.

Как изложеното до тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?

15. На първо място, относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е необходимо да се отбележи следното:

В резултат на направения анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства, е установено, че през ревизирания период, К. е извършвал онлайн търговия със стоки чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД, като не е отчел част от приходите от извършените продажби по установения от закона ред. Едновременно с това е констатирано, че същият няма заведена счетоводна отчетност и не съхранява документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци.

Това само е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК.

Именно коментираните обстоятелства са наложили необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите, възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

16. Този особен ред за анализиране на конкретни факти и обстоятелства, съвкупната преценка на които би следвало да има за резултат определяне на данъчна основа максимално близка до действителната, е предвиден в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Определянето на размера на получените от К. суми от онлайн продажбата на процесните стоки чрез представените на електронен носител от страна на „Еконт Експрес“ ООД справки, разписки за получаване на пощенски пратки (пощенски запис) и разходни касови ордери, е един конкретен способ, за да се достигне като краен резултат до определяне на максимално близка до действителната данъчната основа за облагане с данъци и ЗОВ за съответния отчетен период.

Посочените данни на технически носител (множество справки наименувани „изпратени парични преводи“, „изпратени пратки“, „получени наложени платежи“, „получени парични преводи“, „ получени пратки“, подписани с електронен подпис), несъмнено са създадени от „Еконт Експрес“ ООД като съконтрагент на електронния търговец И.К. при осъществените пощенски парични преводи, платежи и куриерски услуги, във връзка с доставка на стоки на търговеца до трети лица, негови клиенти, заплащането на цената на стоките и съответно превежданите/изплащане на паричните суми на търговеца. Тези данни неспорно се съдържат на компютрите и техническите носители на доставчика на пощенските услуги „Еконт Експрес“ ООД, които се намират в мястото, където това търговско дружество упражнява дейността си, където се съхранява или води счетоводството му и върху които единствено то има контрол. Ето защо, няма пречка те да не бъдат зачетени като истинни при условията на чл. 54, ал. 3 от ДОПК, още повече, че са налице безпротиворечиви данни за получени приходи от жалбоподателя (които той сам е декларирал) и за които същият не разполага с документи.

Именно, защото както съдебното решение, така и административният акт не могат да почиват на предположения, а на конкретно установи факти и обстоятелства, представените от „Еконт експрес“ ООД справки, подписани с електронен подпис, са съобразени при определяне на месечните приходи на жалбоподателя. Представянето на електронни документи е допустимо по силата на чл. 141 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Както вече бе казано, в случая установяване на месечния размер на получените от К. приходи е наложително от една страна, с оглед установяване на възможно най-точния момент, в който същият е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, а от друга, за определяне размера на дължимия ДДС (след достигане на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС).

Впрочем, както вече бе казано, размерът на установените от органите по приходите доходи (суми) от извършените онлайн продажбите на процесните стоки през ревизирания период чрез „Еконт Експрес“ ООД, не се оспорва от жалбоподателя, според изрично негово изявление направено в съдебно заседание проведено на 19.02.2020 г.  

17. При това положение спорът между страните се концентрира във въпроса правилно ли органите по приходите са определили търговската надценка, послужила като основа за определяне на отчетната стойност на продадените стоки, съответно на облагаемия доход, върху който са определени дължимите данъци и ЗОВ.

18. Според настоящия съдебен състав при определяне на търговската надценка, с която са извършвани процесните продажби, органите по приходите не са съобразили, че използваните като съпоставими сделки (осъществявани от ЕТ „Вик - К.К.“) не са извършени при сходни условия, най-малко защото търговията не е извършвана онлайн. Дори твърдения няма в тази насока. Единственият аргумент на прихода администрация, за да възприемат използваната от ЕТ „Вик - К.К.“ търговска надценка и да я приложат по отношение на продажбите извършвани от К. е, че  „…предметът на дейност на търговеца е търговия на дребно с части и принадлежности за автомобил с НКПД 4532, каквато е и дейността осъществявана от лицето И.В.К. - електронна търговия с резервни части за автомобили…“.

Именно поради липса на сходство на условията, при които е осъществявана контролираната и сравнимата неконтролирана дейност на посочения търговец (което без всякакво съмнение се е отразило на формираните от органите по приходите облагаеми доходи), по делото е приетата съдебно-счетоводна експертиза (чието съдържание е описано в т. 11 от настоящето решение), изготвена въз основа на годишните финансови отчети на онлайн търговци на авточасти („Частите БГ“ ООД, ЕИК ********* (сайт https://chastite.com/); „Канекс" ЕООД, ЕИК ********* (сайт https://kanex.bg/); „СМ груп интернешънъл“ ООД, ЕИК *********(сайт https://www.autopower.bg/)) и при прилагане на метода на съпоставимите неконтролирани цени по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

При изготвяне на заключението, вещото лице е съобразило, че тъй като при жалбоподателя няма други разходи освен покупната стойност на стоките, печалбата е равна на надценката и представлява разликата между приходите от продажби (продажната стойност на продадените стоки) и разходите (покупната стойност на продадените стоки). При това положение експертът е направил извод, че надценката при жалбоподателя е равносилна на печалбата при регистрираните търговци. Ето защо, за определяне на надценката при жалбоподателя, вещото лице не е използвало разликата между покупната и продажната стойност на продадените от търговците стоки (т.нар. надценка), а е използвал за база коефициент на рентабилност на приходите от продажби. Този коефициент представлява съотношение между нетната печалба и нетния размер на приходите от продажби. Изчислените коефициенти за рентабилност на приходите от продажби на всеки търговец експертът е осреднил (чрез величината средно аритметично) и е използвал за определяне на печалбата/надценката на жалбоподателя за процесните периоди, въз основа на която впоследствие е изчислил и дължимите данъци и ЗОВ.

Така възприетия подход от вещото лице, според настоящия съдебен състав най-точно би определил печалбата (облагаемия доход) на жалбоподателя, доколкото каза се последният не е имал разходи за заплати, за осигуровки, за външни услуги (счетоводни услуги, разходи за наем и др.), за амортизации, за материали, а основният и почти единственият му разход е стойността, на която са закупени продадените стоки. Освен това използваните за аналог търговски дружества са извършвали търговската си дейност (през периода 2014 г. – 2017 г.), при сходни условия с тези при които ревизираното лице е осъществявало своята дейност (онлайн търговия на авточасти).

Обсъжданата ССЕ се възприема от съда в разглежданата част като компетентна и обективно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства. Основание за този извод е обстоятелството, че при определяне на печалбата/надценката на жалбоподателя за процесните периоди експертът се е основал на данни от дейността на лица („Частите БГ“ ООД, ЕИК ********* (сайт https://chastite.com/); „Канекс" ЕООД, ЕИК ********* (сайт https://kanex.bg/); „СМ груп интернешънъл“ ООД, ЕИК *********(сайт https://www.autopower.bg/)) извършвали единствено онлайн търговия през ревизирания период.

19. Възприемането на печалба/търговска надценка, различна от определената с оспорения РА, налагат ново преизчисляване на задълженията на К. по ЗДДФЛ и за ЗОВ, а именно:

19.1. Относно установените задължения за ЗОВ е необходимо да бъде съобразено следното:

Каза се, в хода на ревизията е установено, че К., в качеството му на самоосигуряващо се лице, не е внасял авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване (ЗО) за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., които са установени като дължими за посочените години. Тези вноски са изчислени върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година – в случая 420 лв. за 2014 г. (чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2014 г.), за 2015 г. (чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2015 г.), за 2016 г. (чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2016 г.) и 460 лв. за 2017 г. (чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2017 г.), т.е. не са определени по реда на чл. 124а ДОПК.

Доколкото през ревизирания период жалбоподателят е упражнявал трудова дейност, извършвайки процесните продажби на стоки, то няма съмнение, че същият е имала качеството на самоосигуряващо лице по смисъл на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и е бил длъжен да внася авансово осигурителни вноски за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), на основание чл. 6, ал. 7 (за 2014 г. и 2015 г.), съответно ал. 8 (за 2016 г. и за 2017 г.) от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в редакциите им приложими към всяка от ревизираните години. Като лице, упражняващо трудова дейност, ревизираното лице е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса). Задължението за здравно осигуряване на жалбоподателката пък произтича от разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване, а за допълнително задължително пенсионно осигуряване от чл. 127, ал. 1 КСО.

К. не е декларирал започване на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице съгласно изискванията на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

По делото не се твърди и не се установява, жалбоподателят, в качеството му на самоосигуряващо се лице, да е внасяло авансови вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване за периода 2014 г. - 2017 г.

Тук именно следва да се посочи, че разглежданите авансови вноски са дължими независимо дали осигурителният доход на ревизираното лице е под минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, поради което следва да бъдат зачетени така както са установени с оспорения РА.

Въз основа на установените при ревизията укрити приходи, органите по приходите са определили и окончателният размер на месечния осигурителен доход на ревизираното лице, което намира своето основание в разпоредбата на чл. 6, ал. 8 (за 2014 г. и 2015 г.), съответно ал. 9 (за 2016 г. и 2017 г.) КСО.

Приетото за установено по-горе налага окончателният размер на месечния осигурителен доход на ревизираното лице и дължимите в тази връзка ЗОВ, да бъдат преразгледани. В случая не може да бъде съобразено заключението на приетата по делото ССЕ в частта, относно определените данъци и ЗОВ, макар и математически вярно изчислени, доколкото вещото лице не е съобразило, че авансовите вноски са дължими независимо, че осигурителният доход на ревизираното лице е под минималния месечен размер на осигурителния доход за 2014 г., 2015 г. и 2017 г. (според останала част на заключението, възприета от съда).

При това положение, задълженията за ЗОВ следва да бъдат изменени, така:

За 2014 г.

Установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 3519,89 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за 2014 година е 420 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2014 г.), т.е. 5040 лв. общо за цялата година.

Размерът на авансовите вноски определени с оспорения РА за 2014 г. са:

- за ДОО (12,80 % при облагаем доход 5040 лв.) 645,12 лв. (5040*12,8%), лихва за забава 331,76 лв. Лихвен лист е приложен на лист 44 по делото. Лихвата е изчислена към 03.09.2019 г.;

- за ДЗПО-УПФ (5 % при облагаем доход 5040 лв.) - 252 лв. (5040*5%), лихва за забава 129,59 лв. Лихвен лист е приложен на лист 46 по делото. Лихвата е изчислена към 03.09.2019 г.;

- за ЗО (8 % при облагаем доход 5040 лв.) 403,20 лв. (5040*8%), лихва за забава 207,37 лв. Лихвен лист е приложен на лист 48 по делото. Лихвата е изчислена към 03.09.2019 г.

Дължими осигурителни вноски за 2014 г. - общо в размер на 1300,32 лв.

Тъй като осигурителният доход на ревизираното лице за този отчетен период е под минималния месечен размер на осигурителния доход за 2014 г., то окончателният размер на месечния осигурителен доход е равен на този по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2014 г. – 420 лв. Следователно дължимите от ревизираното лице вноски за ДОО за 2014 г. са равни на авансовите такива установени с процесния РА посочени по-горе.

При това положение:

- Осигурителни вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 925,93 лв., ведно със законните лихви в размер на 455,61 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 925,93 лв. на 645,12 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 455,61 лв. на 331,76 лв.

- Осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 361,69 лв., ведно със законните лихви в размер на 177,97 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 361,69 лв. на 252 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 177,97 лв. на 129,59 лв.

- Осигурителни вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 578,70 лв., ведно със законните лихви в размер на 284,77 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 578,70 лв. на 403,20 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 284,77 лв. на 207,37 лв.

За 2015 г.

Установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 2063,92 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за 2015 година е 420 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2015 г.), т.е. 5040 лв. общо за цялата година.

Размерът на авансовите вноски определени с оспорения РА за 2015 г. са:

- за ДОО (12,80 % при облагаем доход 5040 лв.) 645,12 лв. (5040*12,8%), лихва за забава 266,22 лв. Лихвен лист е приложен на лист 44 по делото. Лихвата е изчислена към 03.09.2019 г.;

- за ДЗПО-УПФ (5 % при облагаем доход 5040 лв.) - 252 лв. (5040*5%), лихва за забава 104 лв. Лихвен лист е приложен на лист 46 по делото. Лихвата е изчислена към 03.09.2019 г.;

- за ЗО (8 % при облагаем доход 5040 лв.) 403,20 лв. (5040*8%), лихва за забава 166,41 лв. Лихвен лист е приложен на лист 48 по делото. Лихвата е изчислена към 03.09.2019 г.

Дължими осигурителни вноски за 2015 г. - общо в размер на 1300,32 лв.

Тъй като осигурителният доход на ревизираното лице за този отчетен период е под минималния месечен размер на осигурителния доход за 2015 г., то окончателният размер на месечния осигурителен доход е равен на този по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2015 г. – 420 лв. Следователно дължимите от ревизираното лице вноски за ДОО за 2015 г. са равни на авансовите такива установени с процесния РА посочени по-горе.

При това положение:

- Осигурителни вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 908,86 лв., ведно със законните лихви в размер на 355,68 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 908,86 лв. на 645,12 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 355,68 лв. на 266,22 лв.

- Осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 355,02 лв., ведно със законните лихви в размер на 138,95 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 355,02 лв. на 252 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 138,95 лв. на 104 лв.

- Осигурителни вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 568,04 лв., ведно със законните лихви в размер на 222,33 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 568,04 лв. на 403,20 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 222,33 лв. на 166,41 лв.

За 2016 г.

Установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 5467,90 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за 2016 година е 420 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2016 г.), т.е. 5040 лв. общо за цялата година.

Размерът на авансовите вноски определени с оспорения РА за 2016 г. са:

- за ДОО (12,80 % при облагаем доход 5040 лв.) 645,12 лв. (5040*12,8%), лихва за забава 200,57 лв. Лихвен лист е приложен на лист 44 по делото. Лихвата е изчислена към 03.09.2019 г.;

- за ДЗПО-УПФ (5 % при облагаем доход 5040 лв.) - 252 лв. (5040*5%), лихва за забава 78,34 лв. Лихвен лист е приложен на лист 46 по делото. Лихвата е изчислена към 03.09.2019 г.;

- за ЗО (8 % при облагаем доход 5040 лв.) 403,20 лв. (5040*8%), лихва за забава 113,35 лв. Лихвен лист е приложен на лист 48 по делото. Лихвата е изчислена към 03.09.2019 г.

Тъй като осигурителният доход на ревизираното лице за този отчетен период е над минималния месечен размер на осигурителния доход за 2016 г., то окончателният размер на месечния осигурителен доход следва да бъде определен по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

При минимален размер на осигурителния доход за този отчетен период общо в размер на 5040 лв. (420 лв.*12 месеца) и реализиран осигурителен доход от К. за същия периоди в размер на 5467,90 лв., доходът върху който следва да се доначислят ЗОВ е в размер 427,90 лв. (5467,90 лв. – 5040 лв.), както следва:

- за ДОО (12,80 % при облагаем доход 427,90 лв.) – 54,77 лв. (427,90*12,8%), ведно със законната лихва за периода от 01.05.2017 г. до 03.09.2019 г. в размер на 13,02 лв. (изчислена с лихвения калкулатор на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).

Окончателният размер на вноските за ДОО за 2016 г. възлиза на 699,89 лв. (645,12 лв. + 54,77 лв.), ведно със законните лихви в размер на 213,59 лв. (200,57 лв. + 13,02 лв.).

- за ДЗПО-УПФ (5 % при облагаем доход 427,90 лв.) – 21,40 лв. (427,90*5%), ведно със законната лихва за периода от 01.05.2017 г. до 03.09.2019 г. в размер на 5,09 лв. (изчислена с лихвения калкулатор на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).

Окончателният размер на вноските за ДЗПО-УПФ за 2016 г. възлиза на 273,40 лв. (252 лв. + 21,40 лв.), ведно със законните лихви в размер на 83,43 лв. (78,34 лв. + 5,09 лв.).

- за ЗО (8 % при облагаем доход 427,90 лв.) – 34,23 лв. (427,90*8%), ведно със законната лихва за периода от 01.05.2017 г. до 03.09.2019 г. в размер на 8,14 лв. (изчислена с лихвения калкулатор на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).

Окончателният размер на вноските за ЗО за 2016 г. възлиза на 437,43 лв. (403,20 лв. + 34,23 лв.), ведно със законните лихви в размер на 121,49 лв. (113,35 лв. + 8,14 лв.).

Дължими осигурителни вноски за 2016 г. - общо в размер на 1410,72 лв.

При това положение, оспореният РА в разглежданата част следва да бъде изменен, а именно:

- Осигурителни вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 1363,37 лв., ведно със законните лихви в размер на 371,37 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 1363,37 лв. на 699,89 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 371,37 лв. на 213,59 лв.

- Осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 532,56 лв., ведно със законните лихви в размер на 145,06 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 532,56 лв. на 273,40 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 145,06 лв. на 83,43 лв.

- Осигурителни вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 852,10 лв., ведно със законните лихви в размер на 232,10 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 852,10 лв. на 437,43 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 232,10 лв. на 121,49 лв.

19.2. Както вече бе казано, възприемането на печалба/търговска надценка, различна от определената с оспорения РА, налагат ново преизчисляване на задълженията на К. и по ЗДДФЛ, а именно:

За 2014 г.

Установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 3519,89 лв.

Дължими осигурителни вноски - общо 1300,32 лв.

Данъчна основа за дейност като ЕТ – 2219,57 лв. (3519,89 лв. – 1300,32 лв.).

Дължим данък върху доходите като ЕТ – 332,94 лв. (2611,76*15%).

Лихва за просрочие 146,84 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 03.09.2019 г. (изчислена с лихвения калкулатор на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).

За 2015 г.

Установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 2063,92 лв.

Дължими осигурителни вноски - общо 1300,32 лв.

Данъчна основа за дейност като ЕТ – 763,60 лв. (2063,92 лв. – 1300,32 лв.).

Дължим данък върху доходите като ЕТ – 114,54 лв. (= 1531,43*15%).

Лихва за просрочие 38,85 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 03.09.2019 г. (изчислена с лихвения калкулатор на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).

За 2016 г.

Установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 5467,90 лв.

Дължими осигурителни вноски - общо 1410,72 лв.

Данъчна основа за дейност като ЕТ - 4057,18 лв. (= 5467,90-1410,72).

Дължим данък върху доходите като ЕТ - 608,58 лв. (= 4057,15*15%).

Лихва за просрочие 144,72 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 03.09.2019 г. (изчислена с лихвения калкулатор на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).

За 2017 г.

Установеният от ССЕ доход за жалбоподателя като ЕТ е 896,48 лв.

Дължими осигурителни вноски - общо 1479,36 лв.,

Данъчна основа за дейност като ЕТ – 0,00 лв. (896,48 лв. – 1479,36 лв.).

Дължим данък върху доходите като ЕТ – 0,00 лв.

Приетото за установено от фактическа и правна страна, налага в тази част оспореният РА да бъде изменен, съответно отменен, както следва:

- Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 805,13 лв., ведно със законните лихви в размер на 355,09 лв., следва да бъде НАМАЛЕН от 805,13 лв. на 332,94 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 355,09 лв. на 146,84 лв.;

- Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 790,28 лв., ведно със законните лихви в размер на 268,07 лв., следва да бъде НАМАЛЕН от 790,28 лв. на 114,54 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 268,07 лв. на 38,85 лв.;

- Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на в размер на 1 185,49 лв., ведно със законните лихви в размер на 281,91 лв., следва да бъде НАМАЛЕН от 1 185,49 лв. на 608,58 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 281,91 лв. на 144,72 лв.;

В частта, относно установения Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 620,48 лв., ведно със законните лихви в размер на 84,63 лв., оспореният РА следва да бъде отменен, доколкото в настоящото производството се установи, че ревизираното лице е приключило този отчетен период с отрицателен финансов резултат.

20. Относно определените задълженията на К. по ЗДДС, е необходимо да се съобрази следното:

Доколкото облагаемият оборот по ЗДДС се определя въз основа приходите от продажби по продажни цени, която стойност по месеци е без промяна, то определените с РА задължения по ЗДДС следва да бъдат зачетени така както са установени.

Според разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС – “Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон”. Въпросният нормативен текст очевидно очертава следния фактически състав, при проявлението на който възниква задължение за регистрация по ЗДДС: данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и формиран облагаем оборот в размер над 50 000 лв. в период от време - 12 последователни месеца преди текущия месец, през който да е достигнат този оборот.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като съдържанието на понятието “независима икономическа дейност” пък, е определено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.

Според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС – “Облагаемият оборот” е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46 ; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47”.  “Облагаема доставка” пък според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е “.... всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 , когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.”

Тези разпоредби и изложените по-горе съображения, съотнесени към настоящия казус, налагат несъмнения извод, че за периода от 01.02.2016 г. до 31.01.2017 г., К. е реализирал облагаем по смисъла на ЗДДС оборот в размер на 50301,00 лв. Следователно, съгласно изискванията на цитирания по-горе чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, същият е следвало в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнал облагаем оборот в размер на 50 000 лв. и повече за последните 12 последователни месеца преди текущия месец, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, като това е следвало да стане до 14.02.2017 г.

При това положение, жалбоподателят дължи на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 67, ал. 3 от ЗДДС косвен данък за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация – 01.03.2017 г., до 31.03.2017 г., тъй като основанията за задължителна регистрация по ЗДДС отпадат след 31.03.2017 г. Този данък възлиза на 688,16 лв., ведно със законните лихви в размер на 166,70 лв.

При съобразяване изложеното до тук следва да се приеме, че оспореният РА в обсъжданата част се явява законосъобразен. Това има за последица неоснователност на жалбата в тази част. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

21. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството, съразмерно на уважената част на жалбата. Същите се констатираха в размер на 178 лв., представляващи съответната част от заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство и депозит за вещо лице.

22. На ответния административен орган следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултското възнаграждение възлиза на 569 лв.

 

Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт Р-16001619001237-091-001/03.09.2019 г., издаден от М.Й.Л. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Н.И.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 665/21.11.2019 г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, с която на И.В.К., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***, са установени:

- Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер на 805,13 лв., ведно със законните лихви в размер на 355,09 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 805,13 лв. на 332,94 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 355,09 лв. на 146,84 лв.;

- Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 790,28 лв., ведно със законните лихви в размер на 268,07 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 790,28 лв. на 114,54 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 268,07 лв. на 38,85 лв.;

- Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на в размер на 1 185,49 лв., ведно със законните лихви в размер на 281,91 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 1 185,49 лв. на 608,58 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 281,91 лв. на 144,72 лв.;

- Осигурителни вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 925,93 лв., ведно със законните лихви в размер на 455,61 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 925,93 лв. на 645,12 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 455,61 лв. на 331,76 лв.;

- Осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 361,69 лв., ведно със законните лихви в размер на 177,97 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 361,69 лв. на 252 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 177,97 лв. на 129,59 лв.;

- Осигурителни вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 578,70 лв., ведно със законните лихви в размер на 284,77 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 578,70 лв. на 403,20 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 284,77 лв. на 207,37 лв.;

- Осигурителни вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 908,86 лв., ведно със законните лихви в размер на 355,68 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 908,86 лв. на 645,12 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 355,68 лв. на 266,22 лв.;

- Осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 355,02 лв., ведно със законните лихви в размер на 138,95 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 355,02 лв. на 252 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 138,95 лв. на 104 лв.;

- Осигурителни вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 568,04 лв., ведно със законните лихви в размер на 222,33 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 568,04 лв. на 403,20 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 222,33 лв. на 166,41 лв.;

- Осигурителни вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 1363,37 лв., ведно със законните лихви в размер на 371,37 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 1363,37 лв. на 699,89 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 371,37 лв. на 213,59 лв.;

- Осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 532,56 лв., ведно със законните лихви в размер на 145,06 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 532,56 лв. на 273,40 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 145,06 лв. на 83,43 лв.;

- Осигурителни вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 852,10 лв., ведно със законните лихви в размер на 232,10 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 852,10 лв. на 437,43 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 232,10 лв. на 121,49 лв.;

- Осигурителни вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 779,84 лв., ведно със законните лихви в размер на 162,04 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 779,84 лв. на 761,76 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 162,04 лв. на 159,57 лв.;

- Осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 282,55 лв., ведно със законните лихви в размер на 58,69 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 282,55 лв. на 276 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 58,69 лв. на 57,80 лв.;

- Осигурителни вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 452,08 лв., ведно със законните лихви в размер на 93,94 лв., като НАМАЛЯВА така установеното задължение от 452,08 лв. на 441,60 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 93,94 лв. на 92,51 лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт Р-16001619001237-091-001/03.09.2019 г., издаден от М.Й.Л. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Н.И.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 665/21.11.2019 г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, с която на И.В.К., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***, са установени задължения за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 620,48 лв., ведно със законните лихви в размер на 84,63 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.К., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***, против Ревизионен акт № Р-16001619001237-091-001/03.09.2019 г., издаден от М.Й.Л. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Н.И.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 665/21.11.2019 г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, относно допълнително установени задължения за ДДС за данъчен период 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г. в размер на 688,16 лв., ведно със законните лихви в размер на 166,70 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на И.В.К., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***, сумата от 178 лв., представляваща съответната част от заплатените държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА И.В.К., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 569 лв. представляваща съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/