Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 23.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 6418 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. и чл.274 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е
сезиран с въззивна жалба на „А.т.“ АД, подадена срещу решението на СРС, І Г.О.,
157 състав, постановено на 24.11.2017 г. по гр. дело № 35090 по описа за 2017
г., с което съдът е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „А.т.” АД дължи
на „Б.“ ЕООД на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 449 лв., представляваща
възнаграждение по договор за сервизно обслужване на климатични инсталации, дължимо
за периода м. юли 2015 г. - м. октомври 2015 г., ведно със законната лихва от
22.02.2017 г. до изплащане на вземането.
Съдът е сезиран и с частна
жалба на „А.т.“ АД, подадена срещу определението на първоинстанционния съд от
7.03.2018 г. по чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на
дружеството за намаляване на присъдения на другата страна адвокатски хонорар за
исковото и заповедното производства, поради прекомерност.
Жалбоподателят оспорва
изводите на СРС за наличието на договорни отношения между страните. В тази
връзка твърди, че СРС е допуснал процесуално нарушение, като е приел след преклузивния
срок по ГПК договор № 435/30.04.2015 г. Сочи и че съдът не е обсъдил
възраженията му, че за възложител се е подписало неоправомощено лице (Г.М.). Счита
и че по делото не се установява качеството на лицето В.Й., обективирано в
представената по делото кореспонденция. Оспорва изводите на съда, че щом
дружеството е отправило писмо за доброволно уреждане на спора, то значи е
приело и задължението си. Намира, че свидетелските показания по делото не са
толкова категорични, колкото ги е възприел СРС. Оспорва и изводите на съда по
отношение на приемането на работата, като счита, че такова приемане не е
доказано по делото. Намира за неясна допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, позовава се на разминаванията във фактурите и работните карти. По
отношение на определението по чл.248 от ГПК излага, че предявеният иск е с
ниска материална стойност, делото е приключило в разумен срок и не представлява
фактическа и правна сложност, поради което присъденото адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно.
„Б.“ ЕООД оспорва жалбите.
Пред СГС не са събрани
нови доказателства.
След преценка доводите на
страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е
сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Б.“ ЕООД срещу „А.т.“
АД.
Ищецът твърди, че по силата на
сключен с ответника договор поел задължението да извърши сервизни услуги на
климатични инсталации във фитнес център „The Gym“, находящ се в гр. София, ул. „*****“ № 111. В изпълнение на задълженията по
договора в периода м. юли 2015 г. - м. октомври 2015 г. извършил услуги на
стойност 1 449 лв., която работа била приета от ответника. Ответникът не
изпълнил задълженията си да заплати възнаграждението, поради което за
посочената сума била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу
която ответникът подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, което обусловило
предявяването на иска за установяване съществуването на вземането за посочената
по-горе сума, ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащането. Претендира
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва иска, като твърди, че между страните няма подписан договор за
абонаментно сервизно обслужване. Заявява, че не е получавал фактурите,
приложени с исковата молба. Оспорва в неговия обект да са извършвани сочените
сервизни услуги, като в тази връзка твърди, че не е ясно кой е подписал за клиент
приложените като доказателства работни карти.
СРС е уважил изцяло предявения иск,
като е присъдил и в пълен размер претендираните от ищеца разноски. Същият е заключил,
че между страните е налице договор за изработка, който е неформален по
характера си съгласно закона. Съдът е приел, че от разпита на свидетеля С.се
установява, че посещенията в обект на ответното дружество са били извършвани
въз основа на отправяна от последното заявка, в която е било посочено и лице за
контакт за осъществяване на достъпа до обекта. Посочил е, че изпращането на
тези заявки и допускането на работници на ищеца до обекта за извършване на
работата (показанията на свидетелите С.и Д.) по същество представляват
конклудентни действия по приемане на оферта на ищеца за извършване на
определена работа срещу възнаграждение. Направил е извод, че възнаграждението е
било одобрено от ответното дружество по единични цени за профилактика на
климатична инсталация с осчетоводяване на фактура № **********/11.08.2015 г., а
възнаграждението за труд и материали, описано в останалите две фактури, е било одобрено
поради липсата на изрично незабавно противопоставяне при получаването им чрез
електронна поща на 23.12.2015 г., което получаване не е оспорено от
процесуалния представител на ответника в съдебното заседание от 2.10.2017 г.,
когато са представени електронните писма с приложените фактури. Въз основа на
така изложеното СРС е приел, че в периода м. юли 2015 г. - м. октомври 2015 г.
страните са били в трайни търговски отношения с източник договор с
характеристиката на изработка. Посочил е, че този извод се подкрепя и от писмо
на ответното дружество изх.№ 038/13.03.2017 г., в което е изразено желание за
доброволно уреждане на спора във връзка с поддръжката на климатична инсталация
на фитнес центъра, както и от представеният договор № 435/30.04.2015 г., който е
кредитирал, въпреки представянето му след преклузивния срок по ГПК, като едно
от многото доказателства във веригата от такива, водещи до единствения възможен
извод за възникнало между страните облигационно отношение, по силата на което
ищецът се е задължил да извършва профилактика и сервизно обслужване на
климатични инсталации в обект на ответника, представляващ фитнес център срещу
възнаграждение за труд и материали по единични цени, съгласувани и одобрявани
от възложителя след извършване на работата. СРС е изложил мотиви, че извършването
на работата и нейното приемане се установява по делото от представените 5 бр.
работни карти, в които са описани броят инсталации, по които е било работено,
вложените материали и трудът на техниците за извършване на работата. В тази
връзка е приел, че картите са подписани от служител на ответното дружество,
предвид обстоятелството, че три от тях са с подписа на лицето А., за което в съдебното
заседание от 2.10.2017 г. процесуалният представител на ответника е признал, че
е било служител на „А.т.“ АД през 2015 г. За останалите две карти, макар и да
не е посочено лицето, което ги е подписало, съдът е заключил, че също са
подписани от служител на ответника, въз основа на показанията на свидетелите С.и
Д., които според него безпротиворечиво твърдят, че картите са подписвани за
ответното дружество от лицето, което е осигурявало достъпа и е отговаряло за
поддръжката. Съгласно възприетото в решението, въпросните карти безспорно
установяват приемането на изработеното без забележки, по смисъла на чл.264,
ал.1 от ЗЗД.
В определението си по чл.248 от ГПК
СРС е препратил към изложените от него мотиви в решението, досежно възражението
на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, съгласно които договореното и заплатено
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не е прекомерно с оглед
проведените две съдебни заседания, събраните писмени и гласни доказателства и
приети две заключения от съдебно-счетоводна експертиза.
Въззивният съд счита обжалваното
решение за валидно и допустимо. Същото е и законосъобразно и правилно, като
изложените от СРС мотиви за основателност на претенцията следва да се считат
мотиви и на настоящия съдебен акт на основание чл.272 от ГПК.
Вярно е, че договорът №
435/30.04.2015 г. е приет след изтичане на преклузивния срок за представяне на
доказателства от ищеца и поради това не следва да бъде обсъждан. Независимо от
това, всички останали събрани доказателства, разгледани от СРС, преценени в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, водят до логичния и обоснован извод за
наличието на облигационно правоотношение между страните по извършването от страна на „Б.“ ЕООД на сервизни
услуги на климатични инсталации в обект на „А.т.“ АД, за извършването на тези
услуги и приемането им от „А.т.“ АД. В тази връзка съдът изцяло кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги намира за обективни,
непротиворечиви и убедителни. Същевременно трайна е съдебната практика, че отразяването на фактури (в случая на фактура №
**********/11.08.2015 г.) в счетоводството на длъжника и ползването на данъчен
кредит по нея представлява признание на задължението и доказва неговото
съществуване. По делото е установено и че работните карти са били
подписани от служител на жалбоподателя.
Въззивният съд споделя и становището
на СРС, че в случая заплатеното от „Б.“ ЕООД адвокатско възнаграждение за
заповедното и исковото производство (по 600 лв.) не може да се приеме за
прекомерно с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на спора и
извършените по делото процесуални действия.
Предвид гореизложеното и поради
съвпадане в изводите, въззивният съд следва да потвърди обжалваните пред него
решение и определение по чл.248 от ГПК.
Ответникът по жалбите има право на
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски (480 лв. във връзка с
въззивната жалба и 200 лв. във връзка с частната жалба).
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, І Г.О., 157 състав, постановено на 24.11.2017 г. по гр. дело № 35090 по описа за 2017 г., както и определението по същото дело от 7.03.2018 г.
ОСЪЖДА „А.т.” АД да заплати на „Б.“ ЕООД разноски пред СГС в
размер на 680 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.