РЕШЕНИЕ
№ 1366
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330110862 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********
срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в общ размер от 626, 68 лв., от която
изплатено застрахователно обезщетение по Комбинирана застрахователна полица №
********** от **********. във връзка с щета № ****************** в размер на 616,
68 лв. и ликвидационни разходи по щетата в размер на 10лв., за причинени
имуществени вреди по МПС с рег. №***********, в резултат на настъпило ПТП на
дата **********г., при което лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно на кръстовището на бул. „************“ и ул. „***********“
в гр. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 29.04.2021г./ до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 190, 98 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 28.04.2018г. до 28.04.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4179/
10.05.2021г., по ч.гр.д. № 7230/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.
Ищцовото дружество поддържа, че МПС марка и модел „*********” рег. №
********* е застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка,
обективиран в Комбинирана застрахователна полица № ************* от
************ с период на валидност от **********. до ************* На дата
********г.,********** в гр. П., на кръстовището на бул. „*********“ и ул.
„**********“, посоченото МПС било управлявано от водача Т. Ж. Т., когато
попаднало в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на
контакта, по горепосоченото МПС настъпили материални увреди по предна и задна
1
дясна гума, като увредена били и едната джанта. За така настъпилото ПТП бил
съставен констативен протокол № ******** от служител при ОД на МВР- П., с-р
„Пътна полиция“. Собственикът на автомобила уведомил ищцовото дружество за така
настъпилото ПТП и увредите по застрахованото имущество. Във връзка с настъпилите
увреди била образувана преписка по щета № **************. Ищцовото дружество
изчислило увредите на сума в размер от 616, 68 лв. и още 10 лв. за извършени
ликвидационни разходи ( общо 626, 68 лв.). Посочената сума била изплатена на
увреденото лице, както следва – на 23.06.2016г. била заплатена сумата от 416, 16 лв.,
отново на 23.06.2016г. била заплатена сумата от 52, 02 лв. и на 29.06.2016г. сумата от
148, 50 лв. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в
неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който
стопанисва пътната отсечка- кръстовището на бул. „**********“ и ул. „***********“ в
гр. П. Върху главницата се претендира и мораторна лихва в размер от 190, 68 лв. за
периода 28.04.2018г.- 28.04.2021г. Претендира се и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 29.04.2021г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от О. П., със становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се фактът на настъпване на ПТП на
посочената отсечка от пътното платно и по описания в исковата молба механизъм.
Оспорва се вида и размера на претърпените имуществени увреди. Излага се становище
в насока съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС на процесната
дата, като се твърди, че се е придвижвал с несъобразена с пътната обстановка и условия
скорост. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се, така
предявените искове да бъдат отхвърлени в своята цялост. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца
е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на
договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния
механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени увреди по
застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № *********** ), както и размерът
на дължимото обезщетение.
Между страните не е налице спор, че кръстовището на бул. „*************“ и
ул. „*******“ се намира в административните граници на гр. П. ( поради което и
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е О. П.).
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между „ЗАД Армеец“ АД и собственика на МПС рег.
№ ************, обективирано в Комбинирана застрахователна полица № **********,
с период на валидност на покритието от *********г. до *******г. / л. ** от делото/.
Предвид изложеното, към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие (*********г. ) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото
застрахователно правоотношение.
2
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на процесната
дата- ********** г. е настъпило ПТП – управляваният от Т. Ж. Т. лек автомобил рег.
№********** попада в необозначена и необезопасена дупка ( неравност ) на пътното
платно на кръстовището, образувано от пресичането на бул. „**********“ и ул.
„**********“ в гр. П. Вследствие на това са настъпили материални щети по лекия
автомобил- предна и задна дясна гума са увредени в степен налагаща пълна подмяна,
предна дясна джанта в степен за боядисване и задна дясна джанта в степен за ремонт и
боядисване. Вследствие на контакта с пътната неравност, автомобилът не е бил в
състояние да се придвижва на собствен ход. От заключението по изготвената САТЕ / л.
**- **/, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията
и опита на експерта, и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че
уврежданията по автомобила са вследствие на установената неравност на пътя (
дупка в пътната настилка), като същата е в състояние да причини описаните в
исковата молба щети. Отразено е и че общата стойност на частите и труда, необходим
за възстановяване на автомобила, възлизат на сума в размер от 755, 62 лв. с ДДС.
Посочено е, че към ***г. стойността на ликвидационните разноски при заведена щета
варира от 10. до 30лв. В своето заключение вещото лице е посочил и че от техническа
гледна точка, описаният в исковата молба механизъм на настъпване на увредите е
възможно най- вероятният. Доколкото по делото не се установиха други
обстоятелства, при които да е настъпило процесното ПТП, то съдът приема, че
механизмът на настъпване на ПТП е описаният по- горе ( попадане на автомобила в
необозначена и необезопасена неравност на пътя ).
Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото
свидетел Т. Ж. Т. / л. ** гръб /. Бидейки водач на процесното МПС към момента
настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен
източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква, че неравността на пътното
платно е била необезопасена и несигнализирана. Свидетелят я описва като причинена
от машинен прорез на пътното платно. Непосредствено след като управляваното от
свидетеля МПС е преминало през неравността на пътното платно, гумите на
автомобила от дясната му страна са спаднали. Свидетелят е спрял и е огледал
пораженията по автомобила- двете десни гуми са били спаднали и джантите им имали
нужда от ремонт. Свидетелят изтъква, че предвид сериозността на повредите,
автомобилът не е бил в състояние да се придвижи на собствен ход и е бил репатриран с
пътна помощ. Впоследствие е бил уведомен застрахователят, при който е заведена
щета и са предприети действия по отстраняване на повредите. Свидетелят сочи и че
преди да попадне в дупката, автомобилът се е придвижвал със скорост не повече от **
км/ч. Изтъква, че стойността на ремонтните дейности му е възстановена от
застрахователя.
Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита поднесената от
него информация за обективна, обоснована и съответстваща на останалия, приобщен
по делото доказателствен материал.
Нужно е да се посочи и че отремонтирането на увредите по процесното МПС,
съответно заплащането на застрахователното обезщетение, освен от думите на
свидетеля се изяснява и от приетите по делото платежни нареждания за сумата от общо
616, 68 лв. ( л. **, л. ** и л. ** от делото ). Сумата е изплатена на собственика на
увреденото МПС- св. Т.Т..
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
3
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл т. V- та от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е местен ( общински ) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата,
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. О. П. като лице, което стопанисва пътната отсечка и самото
кръстовище на бул. „************“ и ул. „********“ в гр. П. осъществява дейностите
по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане
на пътя ( вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и
сигнализиране на пътя до завършването им ) е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
От заключението на експерта се установява и че е налице пряка- причинно
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреди по лекия автомобил.
От ответника не бе установена друга вероятна причина за настъпване на повредите,
поради което и съдът счита за неоснователно възражението на Община Пловдив за
липса на причинно- следствена връзка. Нужно е да се посочи и че за процесното ПТП е
съставен нарочен протокол № ********* от ************. Изводите в протокола
досежно механизма на настъпване на ПТП (попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно ) се потвърждават и от показанията на св. Т.
и приетото по делото заключение по изготвената САТЕ.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване. По делото не
бе установено водачът на процесното МПС да е имал противоправно поведение, което
да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Скоростта на
придвижване на МПС непосредствено преди инцидента не е била превишена или
несъобразена. Впрочем, не може да се изисква от водача на МПС, по всяко едно време
да е в състояние да предвиди наличието на неравност на пътното платно ( дупка ) и да
се очаква от него да предприеме спасителна маневра. Допълнително, предвид
отразените в протокола за ПТП значителни размери на пътната неравност ( *** см
дължина и ** см дълбочина ), то всеки опит за заобикалянето й би означавало водачът
на увреденото МПС да навлезе в съседна пътна лента и да постави в опасност
останалите участници в движението.
Предвид изложеното, налице е основание за суброгация срещу ответника.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ,
вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято
възстановителна стойност възлиза на 755, 62 лв с ДДС. Съдът счита за нужно да
посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна
такава ( тотална щета ), то меродавна за определяне размера на застрахователното
обезщетението е именно възстановителната стойност ( в тази връзка- Решение № 59/
06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д.
№ 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на
ВКС, II ТО ). Горепосочената възстановителна стойност ( 755, 62 лв. с ДДС), не
4
съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на
сума в размер от 616, 68 лв. Към тази величина следва да се включи и сумата от 10 лв.
– ликвидационни разходи във връзка със заведената при ищеца щета. Нужно е да се
посочи, че нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ изрично повелява обичайните разноски,
направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат
възстановени от лицето, спрямо което е насочена претенцията. Предвид това, по
регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на
ищеца сума в размер от 626, 68 лева.
Във връзка с възражението на ответника за погасяване по давност на процесното
вземане, то съдът счита същото за неоснователно. Следва да се стори принципното
разяснение, че давността за регресното вземане на ищеца е пет години и се отброява не
от датата на настъпване на ПТП, а от момента на заплащане на обезщетението на
увреденото лице ( изрично в тази връзка- т. 14 от ППВС № 7/ 77г. от 04.10.1978г. и
Решение № 2 от 02.02.2011г., по т.д. № 206/ 2010г., по описа на ВКС, II- ро т..о ). В
конкретния случай, обезщетението е заплатено на две дати- 29.06.2016г. и 23.06.2016г.
( платежни нареждания- л. 17, 20 и 21 от делото ). Дори и петгодишният срок да се
отброява от най- ранната дата- 23.06.2016г., то същият изтича на 23.06.2021г.
Същевременно, заявлението по чл. 410 ГПК за процесните вземания е подадено в съда
на 29.04.2021г.- тоест, преди да изтече петгодишният давностен срок. Нужно е да се
посочи и че при хипотезата на подадено заявление по чл. 410 ГПК, давностният срок се
прекъсва не с входиране на исковата молба по чл. 422 ГПК в съда, а с входирането на
самото заявление ( арг. чл. 422, ал. 1 ГПК ).
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 626, 68
лв.
Основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва върху
главницата в размер на 190, 98 лева за периода 28.04.2018г.- 28.04.2021г. (период от
три години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда ). В тази връзка,
налице е изрична покана, отправена от ищеца до ответника, с която е предоставен
петдневен срок за заплащането на главното задължение, считано от датата на
получаване. Поканата е получена на дата 20.10.2016г., като ищецът в настоящото
производство претендира мораторна лихва с начало на периода 28.04.2018г. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, то именно това следва да бъде
възприето като начална дата, от която да се отброява периодът на дължимост на
акцесорната претенция. Предвид изложеното, ответникът дължи на ищеца на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и мораторна лихва в размер на 190, 98 лв. за периода
28.04.2018г.- 28.04.2021г.
Върху претенцията за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /29.04.2021г./ до окончателното й
погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в в общ размер от
450 лева, формирана, както следва- 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 75 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за изготвяне на САТЕ,
25 лв. държавна такса за заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община
Пловдив, ЕИК *********, дължи на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в общ размер от 626,
68 лв., от която изплатено застрахователно обезщетение по Комбинирана
застрахователна полица № ************** от ***********г. във връзка с щета №
************** в размер на 616, 68 лв. и ликвидационни разходи по щетата в размер
на 10лв., за причинени имуществени вреди по МПС с рег. № ************, в резултат
на настъпило ПТП на дата ********г., при което лекият автомобил попада в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на кръстовището на бул.
„************“ и ул. „**********“ в гр. П., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /
29.04.2021г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 190, 98 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от
28.04.2018г. до 28.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4179/ 10.05.2021г., по ч.гр.д. № 7230/ 2021г., по
описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********, да
заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* сумата от 450 лева, представляваща
сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по
ч.гр.д. № 7230/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6