РЕШЕНИЕ
№ 2409
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330111916 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД против В. К. СТ. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 9 634, 26 лв. – главница за периода от 20.06.2018 г. до 20.07.2020 г.,
дължима по договор за кредит **** сключен на 03.05.2018 г. с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение
№ 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; сумата
в размер от 1 634, 66 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за
периода от 20.06.2018 г. до 17.10.2019 г., сумата в размер от 1 138, 41 лв. –
обезщетение за забава за периода от 21.06.2018 г. до 17.09.2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 18.09.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Приложение
№ 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., с което са му прехвърлени вземанията на
предишния кредитор (цедент) - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по
сключения между него и В. К. С. договор за кредит № ***** от 03.05.2018 г.
Твърди, че съгласно договорът за цесия ищецът се задължил от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което бил надлежно упълномощен от страна на цедента. Поддържа, че
1
изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, което уведомление се
върнало в цялост с отбелязване „непотърсен“. Твърди, че уведомлението е
връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 17.10.2019 г. Прилага уведомленията
за извършена цесия и за обявената предсрочна изискуемост към исковата
молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента чрез
надлежно упълномощения цесионер следва да се счита достигнало до
длъжника, дори последният да участва в производството чрез назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Твърди, че по силата на
сключения между първоначалния кредитор и длъжника договор за кредит
била предоставена сумата в размер от 10 000 лв. – главница, с която била
финансирана и такса ангажимент в размер на сумата от 350 лв. Била
установена и застраховка плащания в размер от 1 512 лв., заплатена на
застрахователния агент „Директ сървисис“. Сочи, че общият размер на
задължението е от 13 214, 34 лв, с ввключена възнаградителна лихва от 3 214,
34 лв., платими на 27 равни месечни вноски в размер от 489, 42 лв. Твърди, че
крайният падеж на задължението е настъпил на 20.07.2020 г., но поради
забава в плащането на погасителните вноски вземането било обявено за
предсрочно изискуемо с изпратено уведомление на 17.10.2019 г. Поддържа,
че длъжникът погасил сумата в размер от 489, 42 лв. на 21.05.2018 г., с която
е погасена първата месечна погасителна вноска. По така изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът В. К. С. е депозирал, в законоустановения за това срок,
отговор на исковата молба, в който посочва, че няма възражения относно иска
и го приема. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
2
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
посочва, че няма възражения и приема предявените искове. Ищецът, чрез
процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при
признание на иска, което е заявено с молба от 19.11.2021 г.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
609, 73 лв., от които 509, 73 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на сумата от
100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. За да достигне до този извод
съдът съобрази, че в случая не са налице кумулативно изискуемите за това
предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото макар ответникът да е признал
предявените искове, последният е станал повод за тяхното предявяване.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „Б“ № ****, да
3
заплати на основание чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис-
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 9 634, 26 лв. – главница за периода
от 20.06.2018 г. до 20.07.2020 г., дължима по договор за кредит № ******,
сключен на 03.05.2018 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата в размер от 1 634, 66 лв. –
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 20.06.2018 г. до
17.10.2019 г. и сумата в размер от 1 138, 41 лв. – обезщетение за забава за
периода от 21.06.2018 г. до 17.09.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.09.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. К. СТ., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 609, 73 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 11916/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/П/_____________________
4