Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1261 16.12.2009г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХІI състав
На двадесет и пети септември две хиляди и девета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Мариета Бушандрова
Съдебни заседатели:
Секретар: Жасмина Славова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
наказателно дело административен
характер № 2200 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Д.И., ЕГН: **********, в
качеството и на управител на „П.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ЕИК: , против Наказателно постановление № 12553/06.04.2009г., издадено от Директор
на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас
към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите,
с което на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 113,
ал. 1 от ЗЗП.
Недоволен
от НП, жалбоподателят го обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано и заинтересовано
лице, в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и наведените с нея доводи, и моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление. Не ангажира доказателства.
Процесуалният
представител на ответника по жалбата оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Не ангажират нови доказателства.
Бургаският
районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При
проверка в офиса на фирмата-жалбоподател, същата била запозната с потребителска
жалба, касаеща дефект на климатик, продаден от фирмата. На 05.02.2009г. било
постигнато споразумение за ремонт на климатика в законоустановения срок. На
06.03.2009г., на фирмата-жалбоподател бил съставен АУАН, тъй като въпросният
климатик не бил приведен в съответствие с договора за продажба.
Актосъставителката С.Н.Я., на длъжност мл. инспектор в КЗП-РД-Бургас, в
присъствието на свид. Данаила Костова,
квалифицирала установеното като нарушение на разпоредбата
на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по
съставянето му, предявен веднага на упълномощен представител на управителя на фирмата-жалбоподател,
който го подписал, като вписал, че повредата не е била отстранена в срок,
поради независещи от фирмата причини.
Въз
основа на установеното с АУАН било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление, с което на основание чл. 222а от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП с
фактическо описание на нарушението, идентично с това в акта.
В
съдебно заседание, актосъставителката С.Я. се явява лично. Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на свидетелските и показания, както и от приложените по
делото писмени доказателства.
Съдът
намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Видно от
приложените писмени доказателства, АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По
същество, съдът намира фактическите констатации в АУАН и в обжалваното НП за
доказани, а твърденията на жалбоподателя за защитна теза с цел оневиняване и
избягване на административно наказателна отговорност. При предявяването на
акта, подписан от представител на фирмата-жалбоподател, в графата възражения е
написано, че ремонта на климатика не е извършен, поради независещи от дружеството
причини. Дори допускайки, че към настоящия момент, преставителя на
дружеството-жалбоподател не е бил наясно с извършения ремонт, в по-късен етап
Велина Иванова-управител на фирмата-жалбоподател, във възраженията си в акта е
написала, че ремонта е бил извършен, а КЗП е следвало да се съобрази с общите
изисквания на търговския закон и действащото законодателство в страната, според
което в следствие на непреодолима сила или други форсмажорни обстоятелства,
сроковете може да се увеличават. В подкрепа на това твърдение, а именно, че
неизпълнението на поетия ангажимент за поправяне на климатика в срок се дължи
на независещи от фирмата причини, по делото няма приложени доказателства. Във
възраженията на Иванова не е упоменато, че лицето на което акта е бил предявен
е било без представителна власт.
Разпоредбата
на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, гласи „Привеждането на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя”. Съдът не споделя
становището на защитника, че ремонта е бил извършен от фирмата, но работниците
не са успели да представят доказателствата за това в срок и намира, че то също
е защитна теза. Настоящият състав намира, че жалбоподателят действително не е
извършил задължението си, предвидено в закона, а АНО правилно е квалифицирал
деянието по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Все пак съдът намира,
че наложеното на жалбоподателя наказание, имуществена санкция в размер на 1 500
лева е несъизмеримо тежко. Видно от разпоредбата на чл. 222 от ЗЗП, „Който не
се е произнесъл в срока по чл. 113 по приета от него рекламация, се наказва с
глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в
размер от 1000 до 3000 лв”, като
долната граница е 1 000лв. Като смекчаващи адм. отговорност обстоятелства
представителят на АНО е посочил липсата на предишни нарушения на този
нормативен акт от страна на жалбоподателя.
Имайки предвид гореизложеното, в настоящия състав на
БРС се създава убеждение за явната несправедливост на така наложеното
наказание, още повече, че ремонт на климатика все пак е бил направен, дори и
след предвидения в закона срок. Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния случай налагането на наказание „имуществена санкция” в размер на
минимума, предвиден в закона, а именно хиляда лева би било справедливо и би
оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо въздействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1,
предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 12553/06.04.2009г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на
пазара” при Комисия за защита на потребителите, против В.Д.И., ЕГН: **********,
в качеството и на управител на „П.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ЕИК: , с което на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева,
за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, като
намалява наложеното с НП на жалбоподателя административно наказание
“имуществена санкция” от 1 500/хиляда и петстотин/лв. на 1 000/хиляда/лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата
част.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския Административен в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева