РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3443/29.10.2018г.
Днес, 29.10.2018г. , Марин Атанасов –
съдия-докладчик, се запознах с материалите по ВНЧД №1016
по описа на ВОС за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
Окръжен съд-Варна, наказателно отделение, е постъпила молба от адв.П.Ч.от
АК-Варна, процесуален представител на Д.И.И., подсъдим по НЧХД № 2186/2017 г. на Районен съд
– Варна, с искане на основание чл.344 от НПК, ВОС да измени свое определение
№771/05.09.2018 г. по ВЧНД № 1016/2018 г.,
както и да се произнесе по искане за присъждане на разноски, направено с
възражение против частна жалба срещу Определение №1176/12.07.2018 г. по НЧХД №
2186/2017 г. по описа на ВРС.
Вземайки предвид
постъпилата жалба и приложените към делото материали, се установява следното:
С Определение
№771/05.09.2018 г. по ВЧНД № 1016/2018 г. по описа на ВОС, постановено в производството по реда на чл.
342 и сл. от НПК и имащо за предмет първоинстанционни съдебни актове по НЧХД №
2186/2017 г. по описа на ВРС, въззивният съд
е изменил частично определение № 1176/12.07.2018 г.
и е потвърдил определение
№1237/19.07.2018 г. – двете постановени по
НЧХД № 2186/2017
г. , по описа на Районен съд – Варна, като е осъдил и частния тъжител Д.Г.К.
да заплати на подсъдимия Д.И.И. разноски за адвокатско възнаграждение по ВЧНД №1016/2018г.по
описа на ВОС.
Във връзка с възражение за редуциране размера на така
присъдените от ВОС разноски, както и произнасяне от съда по други направени
такива, предявени с възражение против частна жалба срещу Определение
№1176/12.07.2018 г. по НЧХД № 2186/2017 г. по описа на ВРС за адвокатска защита
от подс.И., адв.П.Ч.е
депозирала в Районен съд-Варна молба с вх.№ 59957/13.09.2018 г., с искане за
произнасяне на ВОС в тази връзка на основание чл.344 от НПК.
Съгласно посочената
от жалбоподателя законова разпоредба на чл.344 от НПК, действително съдът,
който е постановил определение, което подлежи на обжалване по реда на гл.22 от
НПК, може сам да го измени или отмени, но посоченото е относимо само и
единствено за първоинсатнционни съдебни актове, подлежащи на въззивен контрол
по реда на тази глава. В НПК, за разлика от гражданския процес не съществува и
не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване в частта за разноските на
определения, които са окончателни и които не подлежат на последващ контрол.
В този смисъл и
първоинстанционният съд, изпълнявайки правомощията си свързани с администриране
на така подадената от адв.П.Ч.от АК-Варна молба, е следвало да извърши преценка
с оглед посочената императивна процесуална разпоредба, определяща инстанционния
контрол в наказателното производство.
Във
връзка с отправеното от страна на жалбоподателя искане свързано с присъждане на
направени разноски,
предявени с възражение против частна жалба срещу Определение №1176/12.07.2018
г. по НЧХД № 2186/2017 г. по описа на ВРС за адвокатска защита от подс.И., то
следва да се посочи, че съгласно Решение от 11.02.2016 г на Общо
събрание на ВКС, „в случаите, в които въззивната инстанция е пропуснала да се
произнесе с решението по направените разноски, компетентен да се произнесе е
първоинстанционния съд“.
Предвид посочените съображения
РАЗПОРЕДИХ
:
ВРЪЩА на Районен съд - Варна за
администриране молба
с вх.№ 59957/13.09.2018 г. от адв.П.Ч.от АК-Варна, процесуален
представител на Д.И.И..
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: