№ 600
гр. София, 02.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20221000500208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молби на адв.Н. Д. и на МРРБ за изменение на решение №
79 от 17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 208/22 г. на САС, в частта за
разноските по делото.
Адв.Н. Д. счита, че възнаграждението, което му се дължи за
представителство пред въззивната инстанция е в размер 25380 лева с ДДС, тъй
като за всеки от ищците му се дължи възнаграждение от 8460 лева. Искането му е
решението да бъде изменено като на адв.Д. се присъди адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 25380 лева, ведно с ДДС.
Ответникът не изразява становище по молбата за изменение на решението в
частта за разноските.
С молбата на МРРБ се иска присъждане в пълен размер на направените в
първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение и на
разноските за държавна такса по въззивната жалба.
Ответниците по тази молба я оспорват с искане за отхвърлянето й,
евентуално с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира молбата на адв.Н. Д. за основателна по следните
съображения:
Въззивното производство е било образувано по въззивни жалби на
ответниците срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, с което
на всеки от тримата ищци е присъдено обезщетение от 80000 лева. Това решение е
потвърдено по отношение на ответника община Варна.
1
С молбата си по чл.248, ал.1 от ГПК адв.Д. иска да му се присъди адвокатско
възнаграждение поотделно за всеки от ищците. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, ред.ДВ бр.88 от 04.11.2022 г., минималното
адвокатско възнаграждение се определя от вида и броя на предявените искове – за
всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяването им. Следователно
възнаграждението за защита на всеки от ищците се определя по реда на чл.7, ал.2, т.4
от НМРАВ и е по 8460 лева с ДДС за всеки, а общо за тримата – 25380 лева. Ето защо
към присъдената сума от 17100 лева в полза на адв.Н. Д. следва да се присъди
допълнително сумата 8280 лева, която да се възложи в тежест на община Варна.
По молбата на МРРБ. В частта, с която се иска допълване на решението с
присъждане на разликата до 25377,68 лева за заплатено в първоинстанционното
производство адвокатско възнаграждение молбата е допустима, въпреки липса на
представен от МРРБ списък по чл.80 от ГПК. Това е така, защото съдът не се е
произнесъл изобщо по искането за разноски в първата инстанция. В тази част
молбата е допустима и основателна. При изцяло отхвърлени искове срещу МРРБ в
полза на тази страна ищците дължат всички направени разноски, които са
надлежно поискани. Съгласно представеният пред първоинстанционния съд
списък на разноските, техният размер е 29377,68 лева. Налице са доказателства за
тяхното извършване - 25377,68 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и
4000 лева за вещи лица. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е основателно. Заплатено е 25377,68 лева, а минималният размер
по Наредбата е 16236 лева с ДДС. Общо разноските са 20236 лева. С решението
на СГС са присъдени 5995,53 лева, следователно ищците следва да заплатят на
МРРБ допълнително 14240,47 лева.
В частта, с която се иска изменение на решението за разноските пред
въззивната инстанция с присъждане на заплатената по въззивната жалба държавна
такса, молбата на МРРБ по чл.248, ал.1 от ГПК е недопустима, тъй като не е
представен списък на разноските. В тази част молбата следва да се остави без
разглеждане
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв.Н. Д. допълнително адвокатско
възнаграждение от 8280 лева (осем хиляди двеста и осемдесет) лева на основание
чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. М. И., А. Д. Д. и А. Д. Д. да заплатят на МРРБ допълнително
разноски пред първоинстанционния съд в размер на 14240,47 (четиринадесет хиляди
двеста и четиридесет 0,47) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на МРРБ в останалата част за разликата
до 25377,68 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на МРРБ за изменение на
решението в частта за разноските пред въззивната инстанция с присъждане на
заплатена държавна такса в размер 4800 лева.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3