Решение по дело №1313/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 961
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100501313
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

№ ……………/…..…………..07.2019 год., гр. Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ:      КОНСТАНТИН ИВАНОВ  

                                                        ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия

                                                                   

сложи за разглеждане в. гр. дело № 1313 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на глава Тридесет и девета от ГПК.  

           Образувано е по жалба с вх. № 8956/13.05.2019 год. по рег. на ЧСИ П.И. с рег. № 883, подадена от П.Д.И. *** – длъжник по изпълнението – срещу постановление за разноските, обективирано в покана с изх. № 3711/22.03.2019 год. по изп. дело № 20188830400424 по описа на ЧСИ П.И. с рег. № 883, с която жалбоподателката е поканена да заплати разноски по изпълнителното дело в общ размер на 356 лева,     от които: 200 лева за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 156 лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

            В жалбата са наведени оплаквания,, че атакуваното разпореждане е недопустимо и неправилно, като са изложени следните съображения и доводи:        

           Определението, въз основа на което бил издаден и изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното дело, е за привременни мерки, които вече са отменени от Окръжен съд – Варна; детето осъществява редовно лични контакти с бащата (взискател), със съдействието на майката; жалбоподателката с поведението си не е станала причина за образуване на изпълнителното дело, поради което и не дължи разноски по изпълнението.

          Отправено е искане за отмяна на разпореждането.

          В писмени възражения насрещната страна П.Л.А., взискател, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

            В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ П.И. с рег. № 883 счита жалбата са неоснователна.

           Съдът съобрази следното:

           Производството по изп. дело № 20188830400424 по описа на ЧСИ П.И. *** действие района на Окръжен съд - Варна е образувано по молба от 26.04.2018 год. на П.Л.А. срещу П.Д.И., към която е приожен изпълнителен лист № 3080/11.04.2018 г., издаден по гр. д. № 7181/2017 г. по описа на РС-Варна, с което е определен привременен режим на лични отношения на детето Давид Пламенов А. с бащата П.Л.А., както следва: всяка седмица от месеца, всяка сряда и всяка събота, чрезСкайп“, „Вайбърили друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация, в рамките на един час, който да бъде определен по допълнителна уговорка между родителите, съобразно със значителната часова разлика между РБългария и САЩ, с личните възможности на дете, ненавършило две години, да ползва посочените мобилни устройства в съответно на режима му на спане и хранене време, и със служебните ангажименти на родителите, до датата на следващо съдебно заседание и изслушване на допуснатите свидетели на страните, след което ще бъде направено ново произнасяне, на осн. чл. 323 ГПК.

          Видно от съдебния протокол от проведеното на дата 30.03.2018 год. съдебно заседание по гр. дело № 7181/2017 год. на РС-Варна, в което е държано и определението за привременни мерки касаткелно режима на лични отношения на детето с бащата, въз основа на което е издаден и изпълнителния лист, следващото заседание по делото е било насрочено за дата 04.5.2018 год.

           На 27.04.2018 г. на длъжника П.Д.И. (майка на детето Давид А.) е връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с указанията по чл. 528, ал. 2 ГПК. В същата са определени и дължимите такси и разноски по изпълнението в общ размер на 332, 00 лева, от които: 200, 00 лева – заплатен от взискателя адвокатски хонорар и 132 лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

           На 30.04.2018 год. длъжникът П. Любомирова И. се е явила в кантората на ЧСИ П. И. и е заявила готовност да предостави възможност за осъществяване на личен контакт на детето с бащата, съгласно посоченото в изпълнителния лист, съответно на дати 02.05.2018 год. (сряда) и 05.05.2018 год. (събота).

           Видно от протокол от 02.05.2018 год., в кантората на ЧСИ П. И. е осъществен личен контакт на детето с бащата по начина, описан в изпълнителния лист.

           С постановление от 008.05.2018 год. изп. дело е прекратено по отношение на определения с протоколното определение от 30.03.2018 год. режим на лични отношения на детето Давид А. с бащата П.Л.А., като производството е продължило по отношение на събирането на дължимите от длъжника П.Д.И. разноски по изпълнението – 200 лева адвокатски хонорар, заплатен от взискателя и таксите по ТТРЗЧСИ в размер на 132 лева.

           С влязло в сила на дата 17.07.2018 год. Определение № 1608/22.06.2018 год. по в. гр. дело № 1178/2018 год. е оставена без раглеждане, като просрочена, подадената от длъжника П.Д.И. жалба от 11.05.2018 год. срещу разноските по изпълнението в размер на 332 лева, от които: 200 лева – заплатен от взискателя адвокатски хонорар и 132 лева – такси по ТТРЗЧСИ.

           На дата 22.03.2019 год. взискателят П.А. е поискал ЧСИ да покани длъжника П.Д.И. да му заплати дължимите разноски по изпълнението – 200 лева за заплатен от А. адвокатски хонорар. Поискал е и изпълнението за горната сума да се насочи към вземания на длъжника от трудово правоотношение и налагане на запор върху трудовото и́ възнаграждение.

           С покана с изх. № 3711/22.03.2019 год. по рег. на ЧСИ П. И., връчена на 02.05.2019 год., длъжникът П.Д.И. е поканена да заплати разноските по изпълнителното дело, дължими към дата 05.04.2019 год., както следва: 200 лева – заплатен от взискателя адвокатски хонорар и 156 лева (с вкл. ДДС) – такси по ТТРЗЧСИ. 

           С оглед установеното, настоящият състав намира, че жалбата на длъжника срещу разноските по изпълнението, обективирани в поканата с изх. № 3711/22.03.2019 год. по рег. на ЧСИ П. И. с рег. № 883, е недопустима в частта и́ относно сумата от 332 лева – разноски по изпълнението, от които: 200 лева – заплатен от взискателя адвокатски хонорар и 132 лева (с вкл. ДДС) – такси по ТТРЗЧСИ по следните съображения:             

           Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния имълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, акот страната е присъствала при извършването му, или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението.

           Според т. 2 от ТР № 3/2015 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

           Цитирантият тълкувателен акт има предвид, че на обжалване по реда на чл. 435 и сл. от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който той определя разноски в тежест на длъжника, но не и акта, с който длъжникът се поканва да заплати вече определените с предходен акт на съдебния изпълнител разноски, който акт е вече съобщен на длъжника.

           Установено е по делото, че в ПДИ, връчена на длъжника на дата 27.04.2018 год., ЧСИ е определил разноски в тежест на длъжника в размер на 332 лева, от които: 200 лева заплатен от взискателя адвокатски хонорар по изп. дело и 132 лева (с вкл. ДДС) – такси по ТТРЗЧСИ. Срокът за обжалване на горните разноски по изпълнението, определени по основание и размер в ПДИ, е изтекъл на 04.05.2018 год.

           В поканата с изх. № 3711/22.03.2019 год. е посочено, че длъжникът дължи разноски по изпълнението в размер на 356 лева, от които 200 лева – заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за изп. дело и 156 лева (с вкл. ДДС) – такси по ТТРЗЧСИ. Т. е., налага се извода, че  с обсъжданата покана в частта и́ относно сумата от 332 лева – разноски по изпълнението, които длъжникът е поканен да заплати, не е акт, с който ЧСИ определя разноски по изпълнението смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПТК, изяснен с т. 2 от ТР № 3/2015 год. на ОСГТК на ВКС на РБ. Разноските в горния размер и основание са били определени от ЧСИ в поканата за доброволно изпълнение, с влязло в сила определение на ОС-Варна жалбата против разноските по изпълнението до размера на 332 лева (200 лева – заплатен от взискателя адвокатски хонорар по изп. дело и 132 лева – такти по ТТРЗЧСИ) е била оставена без разглеждане като просрочена.

           Ето защо и настоящата жалба против разноските по изпълнението, обективирани в поканата с изх. № 3711/22.03.2019 год. по рег. на ЧСИ П. И. с рег. № 883, е недопустима в частта и́ относно сумата от 332 лева – разноски по изпълнението, от които: 200 лева – заплатен от взискателя адвокатски хонорар и 132 лева (с вкл. ДДС) – такси по ТТРЗЧСИ и производството в тази част подлежи на прекряатяване.

          По отношение на жалбата против разноските по изпълнението, обективирани в поканата с изх. № 3711/22.03.2019 год. по рег. на ЧСИ П. И. с рег. № 883, в частта и́ относно определените в тежест на длъжника разноски от 24 лева, с вкл. ДДС – такси по ТТРЗЧСИ, съставляващи разликата над 132 лева до 156 лева такси по ТТРЗЧСИ, настоящият състав намира следното:

           Жалбата е процесуално допустима в тази част, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

           Съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително и за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК се събира такса 20 лева (без вкл. ДДС).

           В случая сумата от 24 лева (разликата над 132 лева до 156 лева – такси по ТТРЗЧСИ), представлява такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на длъжника на поканата с изх. № 3711/22.0,3.2019 год. по рег. на ЧСИ П. И..

           Предвид изложеното и с оглед чл. 79, ал. 1 ГПК, който предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, настоящият състав намира, че жалбата в тази част е неоснователна, доколкото връчването на поканата (т. 5 от ТТРЗЧСИ) е извършено от ЧСИ и длъжникът дължи такса в размер на 24 лева, с вкл. ДДС, която такса представлява разноски по изпълнението. 

          С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на взискателя – ответник по жалбата следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 8956/13.05.2019 год. по рег. на ЧСИ П.И. с рег. № 883, подадена от П.Д.И. *** – длъжник по изпълнението, срещу постановление за разноските, обективирано в покана с изх. № 3711/22.03.2019 год. по изп. дело № 20188830400424 на ЧСИ П. И., В ЧАСТТА И́ относно определените в тежест на длъжника П.Д.И. разноски по изпълнението в размер на 24 лева, с вкл. ДДС – такси по ТТРЗЧСИ, съставляващи разликата над 132 лева до 156 лева такси по ТТРЗЧСИ;

           ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1313/2019 год. по описа на ОС-Варна по жалбата с вх. № 8956/13.05.2019 год. по рег. на ЧСИ П.И. с рег. № 883, подадена от П.Д.И. *** – длъжник по изпълнението, в частта му относно сумата от 332 лева – разноски по изпълнението по изп. дело № 20188830400424 по описа на ЧСИ П. И., от които: 200 лева – заплатен от взискателя адвокатски хонорар и 132 лева (с вкл. ДДС) – такси по ТТРЗЧСИ;

           ОСЪЖДА П.Д.И. ЕГН ********** *** да заплати на П.Л.А. ЕГН ********** *** сумата от 200 лева (двеста лева) – разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението в частта му, с която е прекратено производството е с характер на определение и в чази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненснкия апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

    Членове:1.     

 

 

 

                    2.