Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 30.10.2020г. град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.09.
2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
в.т.д. № 1162 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на П.Х.М., ЕГН:**********,*** против Решение №334/06.03.2020г.
по гр.д. № 4341/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което се отхвърля
предявените от същия против ЗАД „А.“ С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район ***, представлявано от ***ва, осъдителни искове за
сумата 13455 лв., представляваща застрахователно обезщетение по чл.405 КЗ за
настъпило на 10.09.2018г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил
„ФОЛКСВАГЕН“ модел „ТУАРЕГ", ДК рег.№СТ 2827 РВ, застрахован по
застраховка „Каско” със ЗАД „А.“ С., застрахователна полица 0306Х0410217,
валидна за периода 16.08.2018г. – 15.08.2019г., ведно със законната лихва и за
сумата от 866,67 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата
за периода 16.10.2019г. /датата на изтичане на срока за плащане/ до завеждане
на иска 23.08.2019г., като неоснователни и недоказани и е осъден П.Х.М. да
заплати на ЗАД „А.“ направените по делото разноски общо в размер на 510 лв.
Въззивникът излага
подробни съображения във въззивната жалба за незаконосъобразност на решението и
моли същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
като бъдат уважени предявените искове.
Въззиваемото
дружество е депозирало писмен отговор, в който изразяват становище за
правилност и обоснованост на първоинстанционното решение и неоснователност на
въззивната жалба. Моли да се постанови
решение, с което да се потвърди обжалваното решение.
Съдът
като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу неизгодно като резултат за нея решение.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Предявените
по делото искове са с квалификация чл.405, ал.1 КЗ и чл.409, ал.1 КЗ, като
първата инстанция се е произнесла именно по тези искове, с които е била
сезирана. В тази връзка, възражението на въззивника, че районният съд се
произнесъл по непредявено основание, респ. по непредявен иск, е неоснователно.
Всъщност, то има предвид по-скоро допуснато от първата инстанция нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в позоваване в мотивите на нерелевирани от
ответната страна правоизключващи възражения, което обаче не касае допустимостта
на обжалвания акт, а неговата правилност.
Доколко,
от една страна, установените от първоинстанционния съд факти относно наличието
на посоченото в ИМ застрахователно правоотношение между страните, фактът на
увреждането на МПС на ищеца при ПТП на 10.09.2018г., механизма на ПТП и вредите
по същото, вкл. наличието на хипотеза на тотална щета, не са засегнати от
повдигнатите с жалбата възражения, както и не са предмет на оспорване в
депозирания от ответника отговор на жалбата, а от друга, голямата си част те
или не са спорни, или се доказват от събраните доказателства, тези въпроси няма
да се преразглеждат от въззивната инстанция.
Поради
това, съдът приема за установено, че на 10.09.2018г. в гр.С.З.,
ул.*** е възникнало ПТП, при което участник в произшествието е лек автомобил
марка „ФОЛКСВАГЕН" модел „ТУАРЕГ“, ДК рег.№СТ 2827 РВ, собственост и
управляван от ищеца П.Х.М., който при движение с несъобразена скорост, губи
контрол, напуска платното за движение в ляво по посока на движение и се блъска
в дърво и железобетонен стълб. Също така, следва да се приеме, че с Наказателно
постановление №18-1228-003512 от 17.09.2018г., за което няма данни да е
обжалвано, на водача на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ е наложена глоба за
това, че на 10.09.2018г. в 16,00ч. в гр.С.З. на ул.***, като водач на л.а.
марка „Фолксваген Туарег", ДК рег.№СТ 2827 РВ при управление на МПС по ул.***
в посока изток-запад до дом №1, поради движение с несъобразена с релефа на пътя
скорост, на десен завой губи контрол над автомобила, напуска платното за
движение в ляво по посоката си, качва се на средната разделителна ивица и
блъска железобетонен стълб на уличното осветление и дърво, причинявайки ПТП с материални
щети по инфраструктурата и автомобила, без пострадали лица, с което нарушил
чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
Не е
спорно и се установява от представените писмени доказателства, че за лек
автомобил марка „Фолксваген Туарег", ДК рег.№СТ 2827 РВ е била сключена
застраховка „Каско” със ЗАД „А.“ С., застрахователна полица 0306Х0410217,
валидна за периода 16.08.2018г. – 15.08.2019г. , както и че във връзка с
процесното ПТП е образувана щета № 33018030101147/2018 на ЗАД „А.“ С., по която
е извършен оглед на МПС, в което са описани в 32 пункта увредените части.
Не
подлежи на преразглеждане от настоящата инстанция и приетата от районния съд
пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП - 17 940лв., че щетата по
автомобила на ищеца „тотална“ по смисъла на КЗя както и че при спазване на
нормата на чл.22 ал.2 от Методиката към Наредба №24/08.03.2006г., размерът на
застрахователното обезщетение в случая е 13 455лв.
С
оглед повдигнатите във въззивната жалба въпроси и направени възражения,
основният спорен въпрос по делото е дали е било налице основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение поради изключен риск по т.14.5 от раздел IV на
Общите условия на ответника.
Видно
от съдържанието на т.14.5
от раздел IV на Общите условия на ответника, не се покриват пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени при или вследствие на умишлени
или с груба небрежност действия на застрахования.
Понятието „груба
небрежност“ по смисъла на тези конкретни ОУ е дефинирано в раздел XVIII „Дефиниции“ на същите, т.17, както следва: Като
груба небрежност по тези ОУ се квалифицират неизчерпателно посочените действия
или бездействия: преминаване през железопътен прелез при спуснати, започнали да
се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното устройство
се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза;
преминаване през железопътен прелез при забранителен звуков или светлинен
сигнал, независимо от това налични ли са бариери и от положението им; навлизане
и преминаване през наводнени участъци ; движение на МПС с незатворени врати и
капаци; движение на товарно МПС с вдигнат кош или свалена хидравлична помпа ;
необезопасяване на МПС против потегляне ; управление с гуми, чиито технически
характеристики не съответстват на законовите изисквания и сезонни условия;
паркиране в непосредствена близост до строителни обекти и всички други случаи, в които
вредата е вследствие на самонадеяното поведение на водачите и/или от неполагане
на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди.
Впрочем,
ответникът поддържа, че в случая се касае за осъществяване на последната, макар
и неконкретизирана хипотеза на груба небрежност, когато вредата е вследствие на самонадеяното поведение на
водачите и/или от неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на
застрахованото МПС от вреди.
Според въззивния
съд обаче, от доказателствата не се установява ищецът да е действал при груба
небрежност при настъпване на процесното ПТП.
На първо място,
следва да се отбележи, че гражданското ни право познава две форми на вина –
умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският
граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк
и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за
обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание
у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато
съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното
настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от
страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на
задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от
общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по
взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на
отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност
на уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността
на длъжника за умисъл или за груба небрежност. Законодателят обаче не е дал
легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и
практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът
несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази
грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай.
Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост.
В конкретния
случай, това означава, че ищецът, като водач на застрахованото МПС, трябва да
не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия. За да се приеме това и да се разграничат действията на ищеца от
обикновена небрежност, според съда е трябвало да са налице някакви факти от
обективната действителност, преценката на които да е могла да го доведе до
извод за вероятните последици от действията му и несъобразяването на които да
се счита за неполагане на грижата, която и най-небрежния водач би положил. Например,
при навлизане в завоя да е управлявал МПС със скорост над допустимата за
съответния пътен участък или пък пътните условия да са били такива, че да е
логично да се предположи, че автомобилът е
възможно да загуби сцепление в завоя, ако водачът не намали скоростта си (напр.
при мокра или заснежена настилка) От доказателствата по делото обаче не се
установява да са били налице такива очевидни обстоятелства, които шофьорът да е
игнорирал и с оглед които да е можел да предвиди и осуети загубата на контрол
над МПС-то и настъпването на ПТП. В случая, противно на твърденията на
ответника, че ищецът се е движел поне с 60 км/ч, не се установява последният да
е управлявал автомобила си със скорост над допустимата за съответния пътен
участък. Следва да се отбележи и че отразеното в съставеното срещу ищеца
наказателно постановление обстоятелство, че същият е причинил ПТП поради
движение с несъобразена с релефа на пътя скорост, е извод на органите на МВР,
формиран не на база непосредствени техни възприятия, а само с оглед
местоположението на ПТП, разположението на автомобила след ПТП и причинените от
същия материални щети. Не става ясно също така каква особеност на релефа на
пътя водачът не е съобразил и дали действително е могъл да я съобрази.
Безспорно е случая, че с оглед нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДП, законът
задължава водачът на МПС във всеки един момент да контролира МПС и да избира
скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар,
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Според съда
обаче, по делото не се доказа, че с оглед установените по делото обстоятелства,
при които е настъпило ПТП, ищецът е действал при груба небрежност, т.е. както и
най-небрежния шофьор не би действал. В случая, се касае са обикновена
небрежност, при която ищецът е допуснал загуба на контрол върху управляваното
МПС при навлизане в завой, но не вследствие превишаване на допустимата скорост
или други обстоятелствар които да обосноват извод за наличие на груба
небрежност.
Отделно от това, очевидно е, че в собствените
ОУ на ответника са визирани, макар и неизчерпателно, конкретни хипотези на
груба на небрежност, при които се касае за много сериозно незачитане от страна
на водача на МПС на законово установени правила и очевидно създаване на
опасност от увреждане на вещта, за каквото няма данни в настоящия случай. Също
така, макар да е предвидено в ОУ, че като „груба небрежност“ се квалифицират и всички други случаи, в които вредата е
вследствие на самонадеяното поведение на водачите и/или от неполагане на
минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди, от
една страна, тази формулировка е прекалено обща и не може пряко да се отнесе
към конкретния случай по делото, от друга, изразът „самонадеяно поведение“
предполага застрахованият да е осъзнавал възможните опасности и съзнателно да
ги е игнорирал с идеята, че можа да ги избегне, което не се установява по
отношение на ищеца. Колкото до формулировката „неполагане на минималната
дължима грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди“, тя също е твърде неконкретна
и по-скоро визира грижите за съхранението на МПС,
а не начинът на употребата му.
В тази връзка, освен
на клаузата за изключен риск по т.14.5 от общите си условия, ответникът се е
позовал и на осъществено от застрахования нарушение на т.50.2 от същите ОУ,
където е предвидено, като едно от задълженията на застрахования, да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със
същата грижа в добро техническо състояние. Според твърденията на ответника,
управлявайки застрахованото МПС с несъобразена скорост, водачът не само не е пазил
МПС с грижата на добър стопанин, но не е положил и минимално дължимата грижа
при използването му, като се е движил без да се съобрази с действащите
ограничения на скоростта в процесния пътен участък, с несъобразена с радиуса на
завоя скорост, което е довело до загуба на странична устойчивост и е станало
пряка и непосредствена причина за настъпване на ПТП. Ответникът дори твърди, че
ищецът е навлязъл с поне 60км/ч в завоя, с което е превишил максимално
допустимата скорост за този участък от пътя. Според съда, от обстоятелството,
че ищецът е управлявал застрахованото МПС с несъобразена скорост, вследствие на
което е настъпило ПТП, не може да се направи еднозначен извод, че като водач,
не е пазил МПС с грижата на добър стопанин и не е положил и минимално дължимата
грижа при използването му. За да са осъществени визираните нарушения на ОУ,
следва да са несъмнено доказани конкретни действия на застрахования водач,
които да се квалифицират като неспазване на задължението да пази МПС с грижата
на добър стопанин, вкл. при използването му. Както се посочи и по-горе, по
делото не се събраха доказателства за факти, навеждащи на извод, че ищецът е
можел да предвиди настъпването на ПТП, нито пък за негови съзнателни действия
или бездействия като собственик на застрахованата вещ, които да се определят
като такива, които добрият стопанин не би осъществил.
В тази връзка,
съгласно чл.408 ал.1 т.3 КЗ, на който се
позовава и ответника, застрахователят може да откаже плащането на
застрахователно обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. С оглед изложените
по-горе мотиви за липса на проявена от ищеца груба небрежност и за липса на
нарушение на изискването за полагане грижата на добър стопанин, съдът приема,
че по делото не се установя неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие, поради което за ответника не
е било налице основание за отказ да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение.
Следва да се
отбележи, че позоваването на първоинстанционния съд на нарушение от водача на
МПС на задължението му по т.50.5 от ОУ на застрахователя, а именно – да спазва
стриктно правилата за движение по ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, е извършено в нарушение на принципа на диспозитивното начало,
тъй като такова възражение не е направено от ответника в преклузивния срок – с
отговора на ИМ. Ето защо, то не следва да се взема предвид при преценката за
наличие на предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение от
ответника.
С оглед
гореизложеното и доколкото
се установяват всички елементи от фактическия състав на претендираното право –
валидно застрахователно правоотношение, настъпил покрит застрахователен риск,
отправяне на претенция до застрахователя и изтичане на срока за произнасяне от
застрахователя, съдът намира, че предявеният иск за сумата 13455 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по чл.405 КЗ за настъпило на
10.09.2018г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН“ модел
„ТУАРЕГ", ДК рег.№СТ 2827 РВ, застрахован по застраховка „Каско” със ЗАД „А.“
С., застрахователна полица 0306Х0410217, валидна за периода 16.08.2018г. –
15.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ –
23.08.2019г. до окончателното изплащане, се явява основателен и доказан.
Съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 КЗ, според който, непредставянето на данни за банковата
сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. По
делото се установява, че още към 30.09.2018г., на застрахователя са представени
всички документи, необходими за произнасяне по преписката, поради което, след
изтичане на законния 15-дневен срок, от негова страна се дължи законна лихва за
забава върху дължимото обезщетение.
Неоснователно е
възражението на ответника, че не дължи лихви, защото ищецът не му е предоставил
доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС-то. Съгласно чл.390, ал.1 КЗ, „Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно
превозно средство, регистрирано в Р.Б., застрахователят изисква от ползвателя
на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи
за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано,
че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.“ От тази
норма са очевидни две неща – първо, че застрахователят следва да е взел решение
за изплащане на обезщетение, каквото в случая не е налице и второ – за да се
прекрати регистрацията в КАТ „поради настъпила тотална щета“, следва от самия
застраховател да се издаде уведомление за това обстоятелство, което
застрахования да представи в КАТ преди да се прекрати регистрацията. От доказателствата
обаче не се установява представеното по делото от застрахователя уведомление до
КАТ да е предоставено на застрахования или служебно да е изпратено и съответно
получено в КАТ, поради което и не може липсата на прекратяване на регистрацията
на МПС на ищеца да се вмени в негова вина.
Неоснователен е
доводът на ответника, че ищеца сам се бил поставил в забава като отказал
получаване на определеното от застрахователя обезщетение, тъй като
застрахованията не е длъжен да приеме обезщетение, което счита за по-малко от
дължимото му се. Неоснователен е и доводът, че застрахователят не дължи лихви,
тъй като застрахованията не е представил банкова сметка, ***. В случая,
застрахователят сам признава, че не е намерил основание за изплащане на
обезщетение по образуваната щета (въпреки че е предложил на ищеца близо 2-пъти
по-ниско от дължимото обезщетение, което последният не се е съгласил да
получи), поради което и въпросът дали ищецът е бил представил банкова сметка ***,
след като застрахователят е отказал да плати обезщетението, което е
претендирано.
Предвид
изложеното, основателен се явява и искът по чл.409 КЗ за сумата от 866,67 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода
16.10.2019г. /датата на изтичане на срока за плащане/ до завеждане на иска -
23.08.2019г.
Тъй като
районния съд е стигнал до противоположен извод и е отхвърлил исковете,
първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло, като бъде осъдено ЗАД „А.“
С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район ***,
представлявано от ***ва, да заплати на П.Х.М., ЕГН **********,*** сумата 13455
лв., представляваща застрахователно обезщетение по чл.405 КЗ за настъпило на
10.09.2018г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН“ модел
„ТУАРЕГ", ДК рег.№СТ 2827 РВ, застрахован по застраховка „Каско” със ЗАД „А.“
С., застрахователна полица 0306Х0410217, валидна за периода 16.08.2018г. –
15.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 23.08.2019г., както и сумата от 866,67 лв., представляваща
лихва за забава в плащането на главницата за периода 16.10.2019г. /датата на
изтичане на срока за плащане/ до завеждане на иска 23.08.2019г., разноските
пред първата инстанция от 538,20 лв за държавна такса, 211,50 лв за експертиза,
1500 лв адвокатски хонорар и разноските пред настоящата инстанция от 286,43 лв
за държавна такса и 1500 лв за адвокатски хонорар.
По изложените
съображения и на основание чл.271 , ал.1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №334/06.03.2020г. по гр.д. №
4341/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което се отхвърля предявените от П.Х.М.,
ЕГН **********,*** против ЗАД „А.“ С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район ***, представлявано от ***ва, осъдителни искове за
сумата 13455 лв., представляваща застрахователно обезщетение по чл.405 КЗ за
настъпило на 10.09.2018г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил
„ФОЛКСВАГЕН“ модел „ТУАРЕГ", ДК рег.№СТ 2827 РВ, застрахован по
застраховка „Каско” със ЗАД „А.“ С., застрахователна полица 0306Х0410217,
валидна за периода 16.08.2018г. – 15.08.2019г., ведно със законната лихва и за
сумата от 866,67 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата
за периода 16.10.2019г. /датата на изтичане на срока за плащане/ до завеждане
на иска 23.08.2019г., като неоснователни и недоказани и е осъден П.Х.М. да
заплати на ЗАД „А.“ направените по делото разноски общо в размер на 510 лв,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район ***, представлявано от ***ва, да заплати на П.Х.М., ЕГН
**********,*** сумата 13455 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
чл.405 КЗ за настъпило на 10.09.2018г. застрахователно събитие – ПТП с лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН“ модел „ТУАРЕГ", ДК рег.№СТ 2827 РВ, застрахован по
застраховка „Каско” със ЗАД „А.“ С., застрахователна полица 0306Х0410217,
валидна за периода 16.08.2018г. – 15.08.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г., както и
сумата от 866,67 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата
за периода 16.10.2019г. /датата на изтичане на срока за плащане/ до завеждане
на иска 23.08.2019г., разноските пред първата инстанция от 538,20 лв за
държавна такса, 211,50 лв за експертиза, 1500 лв адвокатски хонорар и
разноските пред настоящата инстанция от 286,43 лв за държавна такса и 1500 лв
за адвокатски хонорар.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.