Р Е Ш Е Н
И Е
302/24.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, втори състав, на шести юли
през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Д. Георгиева
при секретаря В. И., като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 805 описа за 2020г. на ШРСза да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19/14.04.2020г. на Началник на РУ Шумен, с което
на основание 53 от
ЗАНН и чл.212 от ЗОБВВПИ на Н.В.М. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят изтъква доводи са необоснованост и
незаконосъобразност на постановения акт, както и нарушения на материалния
закон. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с редовно
упълномощен представител, който изцяло поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща
упълномощен представител в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2020г. в служба “КОС” – гр.Шумен се явил жалбоподателя Н.В.М. и предал доброволно притежавания от него, пистолет марка „Макаров“ калибър 9х18мм с фабричен номер ВС 25144 и 47 броя боеприпаси за него. При извършена справка, свидетелката Б.И.И. установила, че жалбоподателя притежавал разрешителни, които обаче били изтекли в края на месец октомври 2019г.
Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № 20140079036 издадено от РУ Шумен на Н.В.М. било със срок на действие 5 години и важало до 29.10.2019г.
Жалбоподателя съхранявал от 30.10.2019г. до 23.01.2020г. /момента, в който лицето предало в служба КОС огнестрелно оръжие/ пистолет марка „Макаров“ калибър 9х18мм с фабричен номер ВС 25144, без валидно разрешение за това, като предал оръжието си в служба КОС този ден, за което бил съставен протокол № 1729р - 2759/23.01.2020г. В служба КОС при РУ-Шумен, била образувана преписка по този повод, която била изпратена в ШРП с оглед данни за извършено от жалбоподателя престъпление, по съхранението на огнестрелното си оръжие с оглед изтеклия срок в разрешението му за това. С Постановление от 16.03.2020г. ШРП е отказала да образува наказателно производство, тъй като липсва състав на извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК и самото държане може да се квалифицира като административно нарушение. Въз основа на материалите по преписка № 749/2020г. и постановлението на ШРП било издадено Наказателно постановление № 19/14.04.2019г. на Началник на РУ Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.212 от ЗОБВВПИ на Н.В.М., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл56, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Б.И.И. – свидетел при установяване на нарушението, както и въз основа на приобщените по делото доказателства.
В случая от фактическа страна обвинението
се основава на съхранение от санкционираното лице Н.М. на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него без
надлежно издадено разрешение от органите на МВР. Сочената като нарушена
разпоредба на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ регламентира,
че лицето по чл.50, ал.1-3, получило разрешение за придобиване, може да
съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с
изключение на фойерверки от категория F1,
или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на
МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР
по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице. Следователно нормата на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ не само въвежда
възможност за лицето по чл.50,
ал.1-3
от ЗОБВВПИ, което притежава разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие, да може да съхранява, носи и/или употребява същото след получаване на
разрешение за тези дейности от компетентното длъжностно лице, но едновременно с
това законовата разпоредба въвежда като правило за поведение и изискване към
лицата, притежаващи огнестрелно оръжие, да го съхраняват и/или носят само след
получаване на надлежно разрешение за тези дейности т. е разпоредбата вменява на
субекта конкретно задължение от публичен характер. Без наличието на валидно издадено разрешение лицата не
разполагат с правото да съхраняват, носят и/или употребяват огнестрелно оръжие.
Съхраняването на огнестрелно оръжие въз основа на разрешително с изтекъл срок
на валидност има идентични правни последици с тези на съхранението, носенето
и/или употребата на огнестрелно оръжие без издадено разрешение по предписания в
специалния закон ред, т. е след изтичане на
срока на действие на издадено разрешение се счита че лицето извършва
съответната дейност без надлежно разрешение за това. Това деяние съставлява
нарушение на чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, подлежащо на
санкциониране на основание чл.212
от ЗОБВВПИ.
Наличието на разрешително с изтекъл срок на валидност има същите правни
последици, каквито влече след себе си и съхранението, носенето и/или употребата
на огнестрелно оръжие без издадено разрешение по предписания в специалния закон
ред. При това положение и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства
се налага единствено възможния правен извод, че наказаното лице е осъществило
от обективна и субективна страна, вмененото му нарушение, подлежащо на
санкциониране по реда на чл.212
от ЗОБВВПИ, тъй
като в посочения в НП период санкционираното лице действително е съхранявало в
дома си притежаваното от него огнестрелно оръжие, без да притежава разрешение
за това.
Съдът намира обаче, че са налице смекчаващи обстоятелства, определящи
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи
квалифицирането на допуснатото административно нарушение като "маловажен
случай". Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение
следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и
субективно поведение /отношение/ на нарушителя. При преценката дали са налице
основанията по чл.28
от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. Преценката
относно "маловажността" на конкретното нарушение е предпоставена от
наличието на редица обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани
индивидуално за всеки отделен случай на административно нарушение. Основният
разграничителен критерий между обикновените проявни форми на административните
нарушения и "маловажните" е интензитетът, с който засягат
обществените отношения, регулирани със съответната нормативна уредба. Описателната
част на НП сочи на извършено нарушение по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗОББВПИ,
при допускането на което са налице обстоятелства, обуславящи извод за неговата
"маловажност". Този извод следва от факта, че жалбоподателя М. е
притежавал валидно разрешение за съхранение на процесното огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него, валидно до 29.10.2019г. Освен това, санкционираното
съхранение на оръжия без съответното разрешение е осъществено в сравнително непродължителен
период от време, в рамките на което няма спор, че нарушителят е продължил да
съхранява огнестрелните оръжия при съблюдаване на предвидения в ЗОБВВПИ ред. С
оглед изложените обстоятелства, рискът от настъпване на неблагоприятни
последици в резултат на деянието е нисък, а и по делото не е установено такива
изобщо да са настъпили. Всички тези обстоятелства, фактът, че се касае за първо
нарушение, както и това, че деецът е на възраст
от 62 г. и дори определената в минимален размер санкция би се явила
прекомерна, в своята съвкупност сочат на извода, че процесната деятелност се
отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от съответния
вид по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, респективно съставлява "маловажен случай" по чл. 28
от ЗАНН и с приложението на този институт биха били постигнати целите на
генералната и индивидуалната превенция.
Поради гореизложеното, съдът намира, че допуснатото от Н.М.
административно нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по
чл.28
от ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия
орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата
отмяна.
Предвид направеното искане от страна на
процесуалния представител на
административнонаказващия орган и на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и
адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36
от Закона за адвокатурата. Доколкото размерът на поисканото адвокатско възнаграждение
не надхвърля минималния размер по чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към датата на подписване на договора за
правна помощ и заплащането на адвокатското възнаграждение – 05.05.2020г.,
претендираната сума в размер
на 300 /триста/ лева следва
да се присъди в тежест на въззиваемата страна, която сума следва да се заплати от последния по сметка на жалбоподателя Н.В.М. ***.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №
19/14.04.2020г. на Началник
на РУ Шумен, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.212 от ЗОБВВПИ на Н.В.М.,
с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
500 лева за нарушение на чл.56, ал.1 от
ЗОБВВПИ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Районно управление Шумен към ОД МВР – Шумен да
заплати на Н.В.М., с
ЕГН ********** *** от 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство и защита по АНД № 805/2020г.
по описа на Шуменски районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Районен съдия: