Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 173

 

гр.Белоградчик, 13.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                     Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 76 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано е по жалба на Д.С.М., като представител – Изпълнителен директор, на ”Видекс”АД гр.София, с ЕИК *********, срещу НП № 01/22.01.2019 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, с което на „Видекс” АД гр.София са наложени: "имуществена санкция" в размер на 3000 лв., на основание чл.157 ал.1 от ЗОБВВПИ за извършено нарушение по чл.154 ал.4 вр.чл.157 ал.1 от ЗОБВВПИ и "имуществена санкция" в размер на 3000 лв., на основание чл.157 ал.1 от ЗОБВВПИ за извършено нарушение по чл.154 ал.4 вр.чл.157 ал.1 от ЗОБВВПИ. 

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се моли същото да бъде отменено. Отрича се наличието на вина у жалбоподателя, твърди се, че дадените предписания са безпредметни и липса на титул за изпълнение – относно изисквани писмени наемни договори, като и  относно договор за осъществяване на охрана с лице, извършващо частна охранителна дейност. Твърди се още, че идентични предписания към жалбоподателя са били дадени в хода на друга проверка, по ЗООС, по повод което пък имало друг АУАН и издадено НП – предмет на съдебно производство Алтернативно, се излагат съображения и за маловажност на деянията на “Видекс” АД. В писмено становище по казуса, депозирано по делото на  19.04.2019 г., се поддържа всичко изложено в жалбата, като се представя и копие от Решение на Адм.С-Враца, с което се потвърждава друго решение – на РС-Монтана, потвърждаващо НП № 4/11.06.2018 г. на Директора на РИОСВ-Монтана, издадено срещу “Видекс” АД -София, поради неизпълнени предписания на РИОСВ-Монтана , дадени по реда на ЗООСВ. Твърди се, че по този начин жалбоподателят е наказан вече за същите, идентични - като вид и момент на осъществяване, провинения. / В материалите по админ.нак.преписка по настоящето дело се съдържа пълно копие от посоченото НП № 4/11.06.2018 г. на Директора на РИОСВ-Монтана/.  Във второ писмено становище, отново се навежда довод за нарушение на принципа „ne bis in idem“, както и друго такова – издаване на АУАН след изтичане на указания в ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя.

           Въззиваемата страна , чрез своя процесуален представител моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като безспорно е установено извършването на нарушението.

На първо място, предвид липсата на доказателства – кога обжалваното НП е било връчено на жалбоподателя, въпреки данните – кога той е изпратил своята жалба до съда чрез АНО, то съдът съгласно съдебната практика и в интерес на жалбоподателя – следва да приеме така депозираната жалба за подадена в срок и респ. да разгледа и се произнесе по казуса – по същество. / При връчване на НП – л.86-89 от делото, от служители на 05 РУ-СДВР, с резолюция за изпълнение от 11.02.2019г., в реквизита за получател се е подписало лице с посочени три имена, но няма отбелязване – кога!  Ръководител на това РУ обаче, със свое писмо от 18.02.2019 г. – л. 84 от делото, е върнал така връченият екземпляр от постановлението на ОД-МВР-Видин. От изискания и приложен от ОД-МВР-Видин пощенски плик на л.107 от делото, е видно, че жалбата им е изпратена на 20.02.2019г. /. Жалбата на „Видекс“ АД-София срещу НП № 01/22.01.2019 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, се явява допустима.

          Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по същество, намери от фактическа страна следното:

           На 29.03.2018 г., комисия с председател Пл.П. – Гл.експерт в РИОСВ-Монтана, негов колега и членове на комисията - представители на РУ-Белоградчик-служба КОС, Общ.Ч., Д”ИТ”-Видин, РД”ПБЗН”-Видин и РС”ПБЗН”-Белоградчик, извършили проверка на място в завод „Миджур” находящ се в с.Г. Л., общ.Ч., обл.В., собственост на “Миджур Манеджмънт Кънстракшан” ЕООД, но ползван и от „Видекс” АД-София, като оператор по смисъла на ЗООС. Присъствал и инж.И. З. – „оператор-производство“ в завода. В хода на проверката, проверяващите установили, че към 29.03.2018 г. няма сключен договор за наем между собственика на имота и оператора “Видекс” АД, конкретно относно ползваните от последния складови помещения с № 1, 3, 4, 5 и 6, какъвто според тях се изисквал съобразно указаното в чл.14 от ЗОБВВПИ. Също така, на проверяващите не бил представен договор за въоръжена охрана на обектите , в които се съхраняват взривни вещества от “Видекс” АД, съгл. чл.32 от ЗОБВВПИ. Пл.Петков изготвил протокол за извършената от комисията  проверка с № 2/29.03.2018 г., подписан от членовете на комисията и Ив.З.. С протокола, комисията дала /в т.1/ писмено предписание на жалбоподателя, да представи в срок до 30.04.2018 г., в РИОСВ-Монтана : договор за наем на складовите помещения на територията на завод “Миджур”, които се ползват от него за съхранение на взривни вещества и средства за взривяване, и договор за въоръжена охрана на същите помещения. / Поради неизпълнение в срок на дадените предписания, впоследствие от Пл.П. е съставен на “Видекс” АД-София АУАН № КП-1/31.05.2018 г. за нарушение по чл.166 т.3 от ЗООС, а директорът на РИОСВ-Монтана – издал на основание този акт, НП № 4/11.06.2018 г., с наложено наказание по ЗООС. НП е било обжалвано по съдебен ред, и потвърдено./

          На 19.04.2018 г. друга комисия, включваща представители на ОД-МВР-Видин-служба КОС, РУ-Белоградчик-служба КОС, РИОСВ-Монтана, Д”ИТ”-Видин, ТДНС-Видин, РД”ПБЗН”-Видин и РС”ПБЗН”-Белоградчик извършили своя проверка на място в завод „Миджур” в с.Г. Л., общ.Ч., обл.В., на основание друг нормативен акт - ЗОБВВПИ. Присъствали този път инж.И. З. – „оператор-производство“ в завода и Ц.Л.Ж. – „управител на складова база“ на “Видекс” АД. В хода на тази проверка, проверяващите установили, че към 19.04.2018 г. заводът не функционира, в него не се извършва производствена дейност, договорът между собственика на имота, в който се разполага завода – “Миджур Манеджмънт Кънстракшан” ЕООД и ползвателя на помещения в имота – “Видекс” АД, бил прекратен формално, но продължавало ползването на помещения – складове № 1, 3, 4, 5 и 6, без  да има сключен договор за наем между собственика на имота и оператора “Видекс” АД, съобразно указаното в чл.14 от ЗОБВВПИ. На проверяващите не бил представен и договор за въоръжена охрана на обектите, в които се съхраняват взривни вещества от “Видекс” АД – изброените складове, макар, че охрана / и на цялата територия на завода/ се осъществявала реално от лицензирано ЮЛ / “ЕЛОС”ООД” – с лиценз за извършване на частна охранителна дейност/. Бил изготвен протокол за извършената от комисията  проверка с рег. № 368000-3815/19.04.2018 г. по регистър на ОД-МВР-Видин, подписан от членовете на комисията, Ив.Здравковски и Ц.Живкова. С протокола, комисията дала /в т.4.1/ писмено предписание към жалбоподателя “Видекс” АД, да се изпълнят изискванията на чл.14 и чл.32 от ЗОБВВПИ – относно сключване на договори за наем на помещения, в които се съхраняват взривни вещества и мини, както и договор за въоръжена охрана на складовите помещения. На ръка, след всички указания, е добавен срок на изпълнение – 18.05.2018 г. и отговорник за това – Управителят на “Видекс” АД.

         На 23.04.2018 г. било изготвено писмо-Уведомление с рег. № 368000-3898 на ОД-МВР-Видин, до Управителя на “Видекс” АД-София, г-жа Д.М., с което последната се известява, че във връзка с извършена на 16.08.2017 г. проверка на осн. чл.61 от АПК, е издадена Заповед № 368з-1423/17.08.2017 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, като в нея са дадени няколко задължителни предписания на “Видекс” АД, касаещи ползвани / наети/ от това предприятие обекти – складове за съхранение на взривни вещества, мини и материали, на територията на завод “Миджур” с.Г.Л.. В т.1 и т.2 от писменото уведомление са цитирани предписания, както следва : да се изпълнят изискванията на чл.14 – относно наличието на валиден договор за наем на помещенията, в които се съхраняват взривни вещества и мини, находящи се на територията на завод “Миджур” с.Г.Л., да се почистят от растителност и горивни материали обваловките около складовите помещения в завода, и да се изпълнят изискванията на чл.32 от ЗОБВВПИ , относно наличието на валиден договор с охранителна фирма, притежаваща лиценз по ЗЧОД за въоръжена охрана на помещенията в които се съхраняват взривни вещества и мини, находящи се на територията на завод “Миджур” с.Г.Л.. В края на писмото – се сочи, че срокът за изпълнението на тези предписания е определен в Заповедта.

         На същата дата – 23.04.2018 г. е издадена и Заповед № 368з-656 на Директора на ОД-МВР-Видин, с която на осн. чл.152 и чл.154 ал.4 от ЗОБВВПИ са дадени задължителни 4 броя предписания на Управителя на “Видекс” АД-София, със срок на изпълнение 18.05.2018 г. В т.1 – е въведено предписание : да се изпълнят изискванията на чл.14 – относно наличието на валиден договор за наем на помещенията, в които се съхраняват взривни вещества и мини, находящи се на територията на завод “Миджур” с.Г. Л.,  а в т.2 : да се изпълнят изискванията на чл.32 от ЗОБВВПИ , относно наличието на валиден договор с охранителна фирма, притежаваща лиценз по ЗЧОД за въоръжена охрана на помещенията в които се съхраняват взривни вещества и мини, находящи се на територията на завод “Миджур” с.Горни Лом.

         По указание на съда, да бъдат представени доказателства от въззиваемата срана по делото, относно фактите: изпращани ли са, кога и получени ли са и кога от “Видекс” АД, горецитираните писмо-уведомление и Заповед № 368з-656/23.04.2018г. на Директора на ОД-МВР-Видин, на съда бяха представени единствено доказателства, за изпращане на двата документа, чрез куриер на фирма “Star Post”, но не и дали, и най-вече кога са получени от адресата им.

         На 20.06.2018 г., нова комисия, включваща повечето от членовете на тази от 19.04.2018г., и още нови такива, отново посетила завод “Миджур” в с.Горни Лом,  в присъствието на представител на завода – Сл.Д., „ръководител взривен склад“ на фирма “Видекс” АД. Комисията била сформирана също на осн.чл.152 и чл.154 ал.4 от ЗОБВВПИ, но и с изрична заповед на Областен Управител на Област Видин. Тази комисия констатирала, че същите обстоятелства, като при проверката от 19.04.2018 г. и в нарочно оформеният констативен протокол № 368000-5888/20.06.2018 г., дала нови предписания, идентични в т.1 и т.2, с тези от протокола от проверка на 19.04.2018 г., но с нов срок на изпълнение – 01.07.2018 г. 

         На 07.08.2018 г., от ОД-МВР-Видин, под рег. № 368р-9114, било изпратено писмо до 05-то РУ-СДВР, с искане за съдействие – връчване на призовка на Управителя на “Видекс” АД-София. Изпратена е и призовка на осн. чл.69 ал.1 и 2 от ЗМВР, за управителя Д.М., с указване на дата и час на явяване в ОД-МВР-Видин / 22.08.2018г., 14л00 ч./ по повод админ. производство - преписка № 1/2018 г. Призовката  е връчена на 20.08.2018г., на лице, посочено с три имена, което е подписало разписка за получаване документа, но без да е посочено какво качество има лицето, респ. в какви отношения / ако ги има/ е с адресата на призовката.

         Тъй като на 22.08.2018 г. в ОД-МВР-Видин не се явил представител на “Видекс” АД-София, свид.М.М. ***, той и присъствал на проверките от 19.04.18 г. и 20.06.18 г. в завод “Миджур”, като член на съответните комисии, в присъствието на двама свидетели, и в отсъствие на нарушител, съставил АУАН № 1/22.08.2018 г. на “Видекс” АД-София за две нарушения по чл.154 ал.4 вр. чл.157 ал.1 от ЗОБВВПИ. Те били констатирани на 20.06.2018 г. и се изразявали в неизпълнение на дадени предписания със Заповед № 368з-656/23.04.2018 г. по описа на ОД-МВР-Видин, а именно в т.1 и т.2 от заповедта.

         На жалбоподателя било изпратено по пощата копие от акта, като там Д.М. – в качеството си на изпълнителен директора на “Видекс” АД-София, подписала акта, и приела копие от него – на 31.10.2018 г. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление № 01/ 22.01.2019 г. от Директор на ОД-МВР-Видин.  

          За съда не се изясни безспорно обстоятелството – кога е връчено наказателното постановление, предмет на делото, на представител на жалбоподателя, поради което в негов интерес – съдът прие, че жалбата е допустима, относно срока, в който може да бъде подадена. За същото съдът изложи по-подробни мотиви в началото на решението си.

           При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

           Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

         При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗОБВВПИ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

         На първо място, съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателя за нарушение принципа „ne bis in idem“, респ. че атакуваното пред съда сега НП е издадено в противоречие с този принцип.

Този принцип забранява повторно съдене и наказване на едно лице за същото деяние и е прогласен в чл.4 § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС във връзка с правото на справедлив съдебен процес, съгл. чл.6 § 1 на същата Конвенция. Настоящият съд, преценявайки наличието или не на повторно съдене, следва да се съобрази с критериите за признаците на принципа “ne bis in idem”, а именно следва да проследи първо дали са налице две производства, имащи характера на “наказателни” такива по смисъла на ЕКПЧОС и на второ място дали има идентитет между деянията, предмет на двете производства.

За съда не е спорно въобще, че двете админ. наказателни производства – това, развило се пред РИОСВ-Монтана и ОД-МВР-Видин, са „наказателни“, тъй като по тях се реализира админ. нак. отговорност за противоправни деяния, по двата закона - ЗООС и ЗОБВВПИ, изразени /деянията/ в неизпълнение на указания на контролен орган, санкциите предвидени за тези прояви, както от ЗООС, така и в ЗОБВВПИ са сходни - както по вид, така и по тежест. С посоченото до тук съдът намира, че се покриват критериите “Енгел”, определящи  двете обсъждани производства именно като “наказателни” такива.  Допълнително съдът отбелязва, че е достатъчно един от тези критерии да е налице, за да характеризира производството като “наказателно”.

 На следващо място обаче, съдът констатира, че не е на лице вторият признак на правилото“ne bis in idem”.  Няма идентичност във фактическото описание, обстановка, като цяло между деянията, за които е санкционирано ЮЛ „Видекс“ АД-София по административен ред от РИОСВ-Монтана, и това което му е вменено с НП, обусловил настоящото НАХД. Конкретно съдът има предвид несъвпадение времето, мястото на което са осъществени приписаните деяния, контролните органи, пред които се дължат са различни действия, въобще признаците на самите деяния - начинът на осъществяване – дължи се различно по съдържание поведение, т.е. изпълнителното деяние въпреки, че е „неизпълнение на задължително предписание“, самото предписание  не е  същото – в единия случай ЮЛ е било длъжно до 30.04.2018 г. да представи в гр. М., пред РИОСВ-Монтана договори /очевидно писмени/ - за наем и охрана на помещения, а в другия случай – ЮЛ е било длъжно просто да изпълни изискванията на чл.14 и чл.32 от ЗОБВВПИ, в срок до 18.05.2018 г., като в този случай местонарушенията нямат нищо общо с гр. М., като населено място. 

На следващо място, съдът намира, че когато едно нарушение се осъществява чрез формата на поведение на нарушителя  - „бездействие“, то във всеки едни момент на проверка и констатация на липсата на дължимото действие, се осъществява отделно , самостоятелно деяние.

С оглед така установените обстоятелства, съдът счита, че относно отговорността търсена на жалбоподателя за административното нарушение, предмет на настоящото НАХД, няма друго, реализирано вече идентично наказателно производство, за деяние, явяващо се едно и също, като по сега протичащото производство. Предвид посоченото, настоящето наказателно производство - това по НАХД № 76/2019 г. по описа на РС – Белоградчик, не следва да бъде прекратено – на това основание.

 

Съдът, от една страна намира за допуснат обаче, един съществен порок на правилата по ангажиране на админ. нак. отговорност на нарушителя.  Съгласно приложения закон – ЗОБВВПИ, при проверки от контролните органи и установени нередности, задължителни предписания могат да бъдат давани с нарочна Заповед на контролен орган. Този орган е различен от длъжностните лица, извършващи самата проверка. Затова и предписания, дадени с констативен протокол от проверка по ЗОБВВПИ – не биха могли да произведат съответното задължение за изпълнение от проверяваното лице, тъй като липсва компетентност на далия ги!. И дори и да се приеме, че в случая, след проверката от 19.04.2018 г., неправилно предписания са дадени с издадения след нея КП № 368000-3815/19.04.2018 г., с дописан на ръка срок за изпълнението им, то те са стигнали до знанието на ЮЛ „Видекс“ АД-София, тъй като по преписката на АНО фигурират възражения от ЮЛ по така дадените предписания – с цитиран в тях констативен протокол. Впоследствие този протокол пък, вече е издадена и Заповед № 3683-656/23.04.2018 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, с която също се дават на осн. чл.154 ал.4 от ЗОБВВПИ същите предписания на нарушителя. По делото, след и по изрично изискване от съда, се депозираха доказателства за изпращане от ОД-МВР-Видин на издадената Заповед с предписания – на „Видекс“ АД-София. Липсват обаче – не бяха представени доказателства, въпреки повторното указване от съда – такива за получаване на тази Заповед от адресата й. Т.е. не се установи „Видекс“ АД-София да е получил този документ – въз основа на който му се вменява изпълнение на някакво поведение, и който е обусловил съставянето на АУАН и издаването на НП. Вероятно адресатът на заповедта я е получил, но подобни „вероятности“ са недопустими в настоящето производство. Освен това, съдът отбелязва -  че след връчване на АУАН /съставен неприсъствено за нарушителя – негов представител/, ЮЛ-нарушител е депозирало пред АНО писмени възражения срещу акта вече – т.е. в рамките на образувано админ.нак. производство / само констативният протокол не означава, че има подобно производство и възраженията срещу протокола – не са по реда на ЗАНН/. В тези възражения по акта / от 25.09.2018 г./ отново се твърди, че се излагат аргументи по предписанията, дадени с констативния протокол № 368000-3815/19.04.18 г. Поради това не може да се приеме за безспорно, че на нарушителя е връчена надлежно Заповед № 3683-656/23.04.2018 г., която той е следвало да съобразява и да изпълни вписаните в нея предписания.

         На следващо място, съдът намира вменените на жалбоподателя нарушения – за недоказани по същество.

         Предписанията, дадени в Заповед № 3683-656/23.04.2018 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, изискват от „Видекс“ АД-София да спази разпоредбите на чл.14 и чл.32 от ЗОБВВПИ. / не да представят определени документи някъде, каквито са били предписанията на РИОСВ-Монтана/. Самите две цитирани разпоредби на ЗОБВВПИ пък, указват, че „производителите на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, трябва да разполагат със собствени или наети обекти за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия“, както и че „са длъжни да осигуряват дейностите по производството и съхранението на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с въоръжена охрана“.  Никъде в закона наистина няма изисквания – както твърди жалбоподателят в жалбата и писмените си становища, тези задължения да се изпълняват чрез сключване от производителите на писмени договори – било за наем, било за охраната.

         Резонно се явява възражението тогава на жалбоподателя по делото, че само формално прекратеният срочен писмен договор за наем от 2017 г. между него, като наемател, и ЮЛ – собственик на помещения на територията на завод „Миджур“-с.Горни Лом / вкл. и складовете/ не води до прекратени практически наемни отношения. Действително и гражданското ни законодателство – ЗЗД не изисква договорите за наем на вещи , вкл. и недвижими, да са сключени в писмена форма. Такава форма е  ползвана от страни по подобни отношения с оглед по-голяма сигурност на постигнатите договорености по между им, но не е забранено тези уговорки и да са устни. Дори в случая да не е така – да е съществувал писмен договор с определен срок / удължаван дори до 01.01.2018 г. – видно от нотариалната покана на ЮЛ наемодател, приложена към преписката/, който формално е прекратен с предизвестие от наемодателя, то към датата на нарушението, очевидно „Видекс“ АД-София са продължавали да ползват помещения / вкл. и складовете/ на завода в с. Горни Лом, без да е установено да има противопоставяне, или предприети някакви други действия от собственика за изваждане на ползващия ги, от тях. Няма данни за други договорености между собственика на помещенията и „Видекс“ АД, респ. следва да се приеме, че е налице продължаване на договора в неформален / писмен/ вид без ограничение в продължителността му / както позволява ЗЗД и се твърди от жалбоподателя/ . Т.е. остава недоказано, че към 20.06.2018 г. не е изпълнено изискването на чл.14 от ЗОБВВПИ – „Видекс“ АД-София да разполага със собствени или наети помещения, в които да се съхраняват взривните вещества.

Подобни изводи съдът прави и относно второто нарушение. Никъде в закона няма изискване - кой следва да е сключил и какъв точно договор за въоръжена охрана. Изискването е такава охрана да има, а тя е осигурена в случая – има твърдения на жалбоподателя и доказателства – Протокол на л.71 от делото, касаещ договор за охрана - че цялото имущество на собственика „Миджур Манеджмънт Кънстракшън“ ЕООД в с.Горни Лом, е под охраната на ЮЛ, притежаващо разрешение за частна охранителна дейност – „ЕЛОС“ ООД-Благоевград. Последното ЮЛ, е приело да охранява имуществото от друго дружество, като тази смяна в охранителните фирми е извършена на 01.02.2018 г. в присъствието на представители на собственика на имота, на двете охранителни фирми и на „Видекс“ АД , а обектите на охрана включват помещенията на територията на завода в с.Горни Лом, ползвани от „Видекс“ АД-София, вкл. и складовете с № 1-6 и № 9. Абсурдно би било наемателят „Видекс“ АД да сключва сам, втори договор за охрана, осъществявана върху същите обекти – помещения, за които има осигурена такава. При доказване, че договорът на това дружество - „ЕЛОС“ ООД-Благоевград и възложителят  – собственикът на терена и сградите, бъде прекратен – то тогава вече действително жалбоподателят би изпаднал в ситуация на липса на въоръжена охрана на помещенията на завода и негов проблем ще е осигуряването на охраната, за да изпълни изискванията на чл.32 от ЗОБВВПИ.   Самите проверяващи, на 20.06.2018 г. са констатирали тогава и отразили после в КП № 368000-5888/20.06.2018 г., че има охрана, кой я осъществява и в какво се изразява тя – физическа – от двама охранители, 24 ч. протичаща, складовете с взривни вещества – са запечатани с хартиени лепенки на „ЕЛОС“ ООД и „Видекс“ АД, на вратите на складовете има поставени пломби от „ЕЛОС“ ООД, в складовете има датчици за охрана посредством СОТ, а срещу складовете – има монтирани охранителни камери и ЛЕД осветление. Т.е. според съда и второто приписано на нарушителя деяние остава недоказано, а именно че към 20.06.2018 г. не е изпълнено изискването на чл.32 от ЗОБВВПИ – „Видекс“ АД-София да е осигурило въоръжена охрана на дейността по производство и съхранение на взривни вещества.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.

           Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01/22.01.2019 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, с което на “Видекс”АД-София, с ЕИК *********, представлявано от Изпълнителен Директор – Д.С.М. с ЕГН **********, са наложени : "имуществена санкция" в размер на 3000 лв., на основание чл.157 ал.1 от ЗОБВВПИ за извършено нарушение по чл.154 ал.4 вр.чл.157 ал.1 от ЗОБВВПИ и "имуществена санкция" в размер на 3000 лв., на основание чл.157 ал.1 от ЗОБВВПИ за извършено нарушение по чл.154 ал.4 вр.чл.157 ал.1 от ЗОБВВПИ. 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                             

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :