РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. В. С. Д., чрез особения му представител адв.
В.М., против Решение № 262613/08.12.2021г., пост. по гр.д.№ 442/2020, ПРС, в частта,
в която е прието за установено в отношенията между страните, че В. С. Д., дължи на
“Гарант Кредит Консулт” ЕООД (с променено наименование считано от 27.02.2020 г. и
предишно наименование “Лайт Кредит Консулт” ЕООД), сумата от 552, 23лв. –
заплатено от ищеца задължение на ответника по договор за заем № *** г., сключен с
“Лайт Кредит” ООД и сумата от 196,05лв. , по договор за гаранция от 29.08.2017 г..,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2019 г., до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 9105/17.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16768/2019 г., ПдРС.
Жалбоподателят В. С. Д., чрез особения си представител адв. В. М., е останал
недоволен от обжалваната част на решението, като счита същото за неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че искът е
преждевременно заявен, доколкото преди извършване на процесното плащане
кредиторът е следвало е следвало да предяви иск против длъжника и едва при
невъзможност да се удовлетвори – да иска плащане от гаранта. Твърди кредиторът да
1
не е предявявал иск против него в качеството му на длъжник. Счита, че неоснователно
съдът не е уважил доводите за нищожност на договора за заем на осн. чл.22 от ЗПК.
Поддържа, че договорът е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК
– да има приложен погасителен план, да са посочени условията за прилагане на
лихвения процент. Отделно от това счита , че към ГПР следва да се добавят и вноските
по договора за гаранция. Счита и че следва да бъдат посочени всички разходи, които
ще бъдат включени към ГПР. Счита, че за да се породи правото на ищеца да суброгира
в правата на кредитора на ответника , то е следвало да докаже съществуването на
валиден договор за заем. Поддържа, че условие за сключването му е било представяне
на запис на заповед и гарантиране от трето лице, като отрича да е подписвал запис на
заповед. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново
такова, с което се отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна „Гарант кредит консулт“ ЕООД не е взела становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от част от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда на
чл.417 от ГПК. Предвид приложеното ч.гр.д.№ 16768/19, ПРС, по което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на заявление на „Лайт кредит консулт” ЕООД
против Васко Страхинов Д. за процесните суми, се доказва допустимостта на
предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.
В обжалваната част първоинстанционният съд е уважил предявения
установителен иск, като е приел, че ищецът „Лайт кредит консулт“ ЕООД е бил
поръчител по договор за кредит между ответника Д. и „Лайт кредит“ ООД за сумата от
600лв. Прието е, че клаузата за сключване на договор за поръчителство в договора за
кредит, при което се установява финансово задължение за заемодателя противоречи на
2
добрите нрави и е недействителна, поради което и по нея не се дължи плащане.
Доколкото гарантът е изпълнил задължението по договора за кредит на длъжника към
заемодателя, то е приел че се дължи претендираната сума от 552,23лв. и е уважил иска
за същата.
Пред въззивната инстанция не се повдига спор относно фактическата
обстановка, установена и от първата инстанция въз основа на представените договор за
паричен заем № *** и договор за гаранция. Представен е договорът за заем между
„Лайт кредит“ ООД и Д., от който се установява, че дружеството е предоставило заем в
размер от 600лв., за срок от 12 месеца, при годишна лихва от 40%, при ГПР 48,17%.
Условие за сключване на договора е гарантиране на вземането чрез сключване на
договор за гаранция с трето лице. Видно от сключения между трите страни – „Лайт
кредит“ ООД, „Лайт кредит консулт“ ЕООД и Д. договор за гаранция, същият е
възмезден , като Д. дължи заплащане на 12 месечни премии по 49,21лв. или общо
589,44лв. Страните са се уговорили и заплащането на дължимото възнаграждение по
договора да се превежда на заемодателя „Лайт кредит“ ООД.
Оплакванията на жалбоподателя са изключително правни и са свързани с
твърдението за нищожност на договора за заем, поради противоречие със ЗПК, с
твърдения за недопустимост на иска като преждевременно заведен.
Съдът намира, че доводите за недопустимост на иска са неоснователни,
доколкото преценката за допустимост на иска се извършва въз основа на заявен от
ищеца правен спор, който е подведомствен на съда, отнесен е пред него при наличието
на процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иска и отсъствието на
процесуални пречки. Твърдението на жалбоподателят, че страните са договорили
претенцията на кредитора първо да бъде отправена към него и едва след това пред съда
не съставляват процесуална пречка пред надлежното упражняване на иск на лицето,
суброгирало в правата на кредитора. Още повече, че именно неговото неизпълнение на
задължението е предмет на самия исков процес.
По отношение валидността на договора за заем се установява, че договорът
отговаря на импертивните изисквания на чл.10, чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т.11 ЗПК -
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, размер на лихвения процент, който в случая е
фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на кредита- брой и размер
на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и
останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 26.
Настоящата инстанция намира, обаче, че е налице нарушение на императивната
норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК касателно ГПР. Вярно е , че в договора е посочен
размер на ГПР, който е под законоустановения максимум от петкратния размер на
законната лихва, а именно – 48,17%. Същият, обаче е явно неверен, доколкото не
3
отразява всички включени разходи по кредита. В понятието „общ разход по кредита за
потребителя", което е нормативно определено в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК се включват „
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“, а
съгл. т.2 - "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. В случая в договора за заем е уговорена
клаузата за задължително поръчителство, без която договорът не би бил сключен.
Успоредно с това във втория договор – за поръчителство, е уговорено, че
възнаграждението по него е платимо за заемодателя, т.е. сумите за възнаграждението
по договора за гаранция се прибавят към дължимите погасителни вноски. Тези
плащания не са предвидени като разход по кредита и не са отчетени в ГПР, обявен на
заемополучателя. Тома плащане не е отразено и в общата сума за плащане по кредита.
Не може да се приеме, че заплащането на това възнаграждение е по отделен договор,
различен от договора на заем, т.к. без сключване на този договор за гаранция не би се
достигнало до съгласие между страните за сключване на заемен договор. В същото
време плащанията и по двата договора са дължими към заемодателя. Този факт, според
съда обуславя извода, че се касае за разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗПК, който пък не е намерил отражение в посочения на потребителя ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
настоящия случай потребителят е въведен в заблуждение относно сумата, която ще му
струва взетия заем, намираща отражение в ГПР. Отделно от това с добавяне на сума
почти равна на взетия заем от 600лв. практически ГПР надвишава многократно
законовия максимум от 50%/ определен към момента на сключване на договорите/.
Така, предвид нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се явява недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не
дължи лихва или други разходи по него.
Следователно заемополучателят не дължи заплащане на възнаградителна лихва
и на възнаграждение на гаранта. Това е така, доколкото може да се поръчителства само
по действителен договор /чл.138, ал.2 от ЗЗД/ и доколкото се установява, че договорът
4
за заем е недействителен, то не може да съществува и договор за поръчителство.
Доколкото, обаче, поръчителят е изпълнил задължението на заемателя /по който факт
не се спори в настоящето производство и се установява от приетата по делото ССЕ с
в.л. Ш./, т.е. изпълнил е чужда задължение, то съгл. чл.74 от ЗЗД може да встъпи в
правата на кредитора. Следователно ищецът встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита. Така полученият
заем е в размер на 600лв. В исковата молба ищецът „Лайт кредит консулт“ ЕООД е
признал за извършени плащания от длъжника в полза на заемодателя в размер на
185,53лв. и 394,47лв., т.е. за извършено плащане на размер на общо 580,00лв. Същите
факти се установяват и от приетата ССЕ с в.л. Ш., която констатира, че в
счетоводството на заемодателя „Лайт кредит“ ООД са извършени плащания от
длъжника на обща стойност от 580лв. Така остатъкът от заемната сума , която подлежи
на връщане е 20лв.
С оглед изложеното решението на ПРС следва частично да се отмени за частта, в
която е призната за установена дължимостта на сумата над 20лв. до пълния
претендиран размер от 552,23лв. по договор за заем и сумата от 196,05лв. по договор за
гаранция и предявените искове в тази им част да бъдат отхвърлени.
По разноските
С оглед изхода на спора следва да се редуцират разноските, дължими от В. Д.,
като същите бъдат определени по съразмерност на уважената част от иска както следва
: - 8,75лв. за заповедното производство и 6,59лв. за първоинстанционнот производство.
За въззивната инстанция въззиваемата страна не е претендирала разноски, а
жалбоподателят е представляван от особен представител, за когото е внесен
определения от съда депозит.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262613/08.12.2021г., пост. по гр.д.№ 442/2020, ПРС, в частта, в
която е прието за установено, че В. С. Д., ЕГН **********, дължи на “Гарант Кредит
Консулт” ЕООД, ЕИК *********, (с променено наименование считано от 27.02.2020 г.
и предишно наименование “Лайт Кредит Консулт” ЕООД), сумата над 20лв. до
присъдените 552, 23лв. – заплатено от ищеца задължение на ответника по договор за
заем № *** г., сключен с “Лайт Кредит” ООД по силата на договор за гаранция от
29.08.2017 г. и сумата от 196,05лв. , неплатено възнаграждение по договор за гаранция
от 29.08.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2019 г., до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 9105/17.10.2019 г.
5
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
16768/2019 г., ПдРС, както и в частта в която В. С. Д., ЕГН **********, е осъден да
заплати на “Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********, (с променено
наименование считано от 27.02.2020 г. и предишно наименование “Лайт Кредит
Консулт” ЕООД), сумата над 8,75лв. до 239,85лв. разноски в заповедното
производство и сумата над 6,59лв. до 180,81лв., разноски в първоинстанционното
производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********,
(с променено наименование считано от 27.02.2020 г. и предишно наименование “Лайт
Кредит Консулт” ЕООД) против В. С. Д., ЕГН **********, иск за признаване за
установено, че дължи сумата над 20лв. до присъдените 552, 23лв. – заплатено от
ищеца задължение на ответника по договор за заем № *** г., сключен с “Лайт Кредит”
ООД по силата на договор за гаранция от 29.08.2017 г. и сумата от 196,05лв. ,
неплатено възнаграждение по договор за гаранция от 29.08.2017г, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.10.2019 г., до окончателното й изплащане, за което вземане
е издадена Заповед № 9105/17.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16768/2019 г., ПдРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262613/08.12.2021г., пост. по гр.д.№ 442/2020,
ПРС в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6