РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
2075
гр. Пловдив, 17.11.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 229
по описа за 2020 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв.С.Х. против
Ревизионен акт № Р-16001619003385-091-001/23.10.2019г., издаден от Г. П. Й. на
длъжност началник сектор - възложил ревизията и К. П. Я. на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 3/06.01.2020г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“)
гр. Пловдив, в частта относно допълнително начислен Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 11 226,63 лв. ведно с прилежащите лихви
в размер на 2 825,59 лв., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г.
в размер на 3 486,22 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 523,94 лв.,
ДОО за 2016г. в размер на 1 664,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 430,46 лв., ДОО за 2017г. в размер на 1 076,40 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 168,97 лв., ЗО за 2016г. в размер на 956,00 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 244,26 лв., ЗО за 2017г. в размер на 568,80 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 95,78 лв., ДЗПО – УПФ за 2016г. в размер
на 650,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 168,16 лв. и ДЗПО – УПФ за
2017г. в размер на 390,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 61,21 лв.
В
жалбата се излагат твърдения, че процесният ревизионен акт е неправилен, незаконосъобразен
и необоснован. Според жалбоподателя, неправилно ревизиращият екип е приел, че ревизията
следва да бъде извършена по реда на чл.122 от ДОПК. Твърди се, че неправилно е
прието, че е извършвана независима икономическа дейност, като не е съобразено
обстоятелството, че се касае за доставки по пълномощие от име и за сметка на трети
лица. В подкрепа на твърдението се сочат събрани в хода на ревизионното
производство справки, писмени обяснения, сключени договори за извършване на
куриерски и пощенски услуги.
Сочи,
че обжалваният РА е незаконосъобразен и в частта на допълнително определените
вноски за ЗОВ, тъй като обстоятелството, че е констатиран укрит приход не може
да бъде самостоятелно основание за да бъде определен нов размер на дължимите от
лицето ЗОВ.
Иска
се отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен списък. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Х..
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк. С., е на становище, че жалбата е
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира
присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт
по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът
намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001619003385-020-001 от 29.05.2019 г., с която е възложено да
се обхванат задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2017г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г., ДОО за самоосигуряващи се за
периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2017г., ЗО за самоосигуряващи се за периода
от 01.01.2016 г. до 31.12.2017г. и УПФ за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2017г., като е определен срок за приключване на
ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 10.06.2019г.
Въз основа на събраните доказателства е
съставен РД №Р-16001619003385-092-001/24.09.2019г., срещу който няма данни да е
подадено възражение. Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване
на Ревизионен акт №Р-16001619003385-091-001/23.10.2019г.
Ревизионният доклад и ревизионният акт
са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните
органи в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя
на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният
акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който
в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение № 3/06.01.2020 г., с
което РА е потвърден.
При така установеното, съдът намира, че
процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се
форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
Ревизията на жалбоподателят П. е
повторна, след като с решение № 287 от 09.05.2019г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001618004441-091-001
от 15.02.2019г. в частта за допълнително установени задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за 2016г. и
2017г., ведно с прилежащите лихви и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК
преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на
нов РА в отменената му част.
Повторната ревизия е започнала със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-16001619003385-020-001/29.05.2019г. на Г. Й. - началник сектор в ТД на
НАП - гр. Пловдив, с обхват за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г., данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г., ДОО за самоосигуряващи
се за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2017г., ЗО за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017г. и УПФ за самоосигуряващи се за периода
от 01.01.2016 г. до 31.12.2017г. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен РД
№Р-16001619003385-092-001/24.09.2019г., срещу който няма подадено възражение.
Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване на РА
№Р-16001619003385-091-001/23.10.2019г.
Същият е бил обжалван по административен
ред пред Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, който със свое решение № 3/06.01.2020г.
е намерил жалбата за неоснователна и е потвърдил РА в частта, предмет на
настоящото съдебно производство, относно, допълнително определени дължими суми
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. и 2017г., ведно с
прилежащите лихви и вноски за ЗО за 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви
и вноски за ДОО за 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви.
С оглед компетентността на издателите на
РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са налични заповеди № 21-1713/07.07.2017г.,
издадена от Изпълнителен директор на НАП и № РД-09-1801/28.09.2018г., издадена от
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Това означава, че оспореният РА е издаден
от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в приложимата му редакция) – възложил ревизията и ръководител на
ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК форма.
От фактическа страна съобразно
отразеното в РД, РА и в процесното решение № 3/06.01.2020г. съдът установи, че
предмет на обжалване данъчни задължения по ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ,
в следствие на следните констатации:
Жалбоподателят е местно лице по смисъла
на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Към момента на извършване на ревизията не е регистриран
по ЗДДС, не е декларирал извършване на
стопанска дейност и не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
РЛ П. е декларирал начало на дейност
като собственик на „НП-Трейд“ ЕООД и на това основание начало на осигуряване
като самоосигуряващо се лице от 25.02.2013г. до 18.08.2015г.
В хода на ревизионното производство, въз
основа на извършена предхождаща проверка и ревизия и присъединени доказателства
от тях, е констатирано, че през ревизирания период П. е извършвал продажби на
стоки чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД въз основа на товарителници, а
плащанията са получавани чрез наложени платежи или пощенски парични преводи.
От РЛ са изискани документи и писмени
обяснения за закупените и в последствие предложени за продажба стоки. В отговор
са постъпили писмени обяснения Н.П., в които сочи, че е изпращал стоки от името
на три физически лица - Ф. Ш., Д.Г.и Х. Х. с пълномощни от тях, като за същите
пратки е получавал паричните средства, като в замяна на своето съгласие той да
осъществява търговска дейност от тяхно име са получавали дрехи.
При извършени насрещни проверки на
посочените лица органите по приходите направили извод, че получените суми с
наложен платеж и парични преводи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД са реално придобити от Н.П.
и са негови приходи по смисъла на ЗДДФЛ.
Получените от Н.П. приходи (доходи) са
установени след анализ на данните изпратени на оптични носители за изпратените
пратки чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД и изплатените суми на РЛ
от наложени платежи и пощенски парични преводи.
От обясненията на куриерската фирма
става ясно, че наложените платежи и ППП в полза на РЛ са изплащани в брой, като
по преписката са приложени копия на РКО и разписки за получени суми от извършените
доставки на стоки от изпращача (РЛ) на получателя (различни лица), с подпис на
РЛ.
На база дадените от П. обяснения, органите
по приходите приели търговска надценка 20% и определили облагаеми доход по
периоди, както следва: за 2016 г. в размер на 78 198,19 лв. и за 2017 г. в
размер на 25 331,89 лв.
Така установеният облагаем доход е
намален със сумите за ЗОВ и е определена годишната данъчна основа за доходите
от стопанска дейност като едноличен търговец. Върху така определената данъчна
основа е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017
г.
Прието е, че от събраните в хода на ревизията
доказателства, а именно писмени обяснения, товарителници, разписки, касови
ордери и др., подписани от като изпращач на стоките и съответно като получател
на сумите, оптични носители с файлове с разширение xls, подписани с електронен
подпис, съдържащи информация за всички куриерски и пощенски услуги съответно с
подател и получател Н.П.; информация за сумата по наложените платежи и дата на
изплащане на наложения платеж и други, несъмнено се установява, че ревизираното
лице е получавало въпросните суми чрез наложен платеж от „Еконт Експрес“ ООД и
доходът е придобит от Н.П., както и че през ревизирания период ФЛ е осъществявало
търговска дейност по продажба на стоки с доставка чрез куриер и плащане -
наложен платеж. Прието е за установено, че ЗЛ е извършвало продажби на дрехи
през 2016г. и 2017г., които не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно
и с цел реализиране на приходи, като тези приходи не са декларирани и е прието,
че се касае за сделки, осъществявани в рамките па извършваната дейност по занятие
от физическото лице.
В хода на ревизията, органите по
приходите са установили, че за периода 01.01.20.16 г. - 31.12.2017 г. Н.П. не е
декларирал извършване на стопанска дейност като едноличен търговец. За периода
02.11.2015 г. - 11.02.2016 г. задълженото лице има сключен трудов договор и
подадени данни за осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40,
ал. 1, т. 1 от ЗЗО от „Никас" ЕООД. Няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2016 г. и 2017 г. за осъществяваната икономическа дейност. Има подадена
декларация обр. 7 с период на действие от 11.02.2016 г., която е действаща и
към момента на извършване на ревизията. От задълженото лице са внесени
декларираните с декларация обр. 7 задължения за здравноосигурителни вноски в
качеството му на самоосигуряващо се лице по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Установено е още, че за периода
25.02.2013 г. - 17.08.2015 г. жалбоподателят е регистриран като едноличен
собственик на капитала на „ИП - Трейд" ЕООД и е упражнявал трудова
дейност. Извършена е справка в информационната система на НАП и е установено,
че от задълженото лице е подадена декларация но чл. 1, ал. 2 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на
работа в чужбина и морските лица, с която е декларирано упражняване на трудова
дейност и начало на осигуряване за всички осигурени рискове, считано от 25.02.2013
г. Дейността и осигуряването са прекъснати с подадена декларация, считано от
17.08.2015 г.
От органите по приходите е установено,
че са налице данни за укрити приходи или доходи и че документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване. Направена е констатация, че задълженото лице е
извършвало продажби на стоки - онлайн търговия със стоки, доставяни до клиенти
чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД, които не са инцидентни сделки,
а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи. Прието е, че се
касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност по занятие от
физическото лице и е определен облагаем доход - за 2016 г. в размер на 78
198,19 лв. и за 2017 г. в размер на 25 331,89 лв. Предвид установените при
ревизията укрити доходи от упражняване на икономическа дейност на Н.П. са определени задължения в качеството
му на самоосигуряващо се лице за задължителни осигурителни вноски за периодите от
м.08.2016 г. до м. 12.2016 г., за м.09.2017 т., за м.11.2017 г. и за м.12.2017
г. ведно с прилежащите лихви.
Допълнително установените задължения за
ЗОВ на РЛ, в качеството му на самоосигуряващото се лице за 2016 г. и 2017 г. са
в резултат на установения с PA № Р-16001619003385-091 -001 /23.10.2019 г.
осигурителен доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от
с.з. При определяне на задълженията за ЗОВ на Н.П. за 2016 г. и 2017 г. е
приложено ограничение до максималния месечен размер на осигурителния доход
определен със ЗБДОО за съответната година, тъй като установения с ревизията
облагаем доход, разпределен на месеците, през които е упражнявана икономическа
дейност, го надвишава. Размерът на осигурителните вноски с определен съгласно
чл. 6, ал. 1, т. 2 от КСО (за фонд „Пенсии" - 12,8 % за 2016 г. и 13,8 %
за 2017 г.) и чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в" (за ДЗПО - УПФ 5%) от КСО. На
основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размера на
здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК -
8%, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК. За невнесените в
законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху годишния осигурителен доход за
ревизираните години, са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и
чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
В хода на съдебното обжалване са приети
като доказателство, изходящо от трето неучастващо по делото лице „Еконт
експрес“ ООД оригинални екземпляри от РКО и ППП за изплатени суми по наложени платежи на
Н.П., за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г.
В съдебното заседание на 15.11.2021г. е
прието заключение по назначената ССЕ, изпълнено от вещото лице Ю.Х., прието без
възражения от страните. В изпълнение на поставените задачи вещото лице е
обобщило в табличен вид информацията от изпратените от третото неучастващо по
делото лице „Еконт експрес“ ООД оригинални екземпляри на РКО. Изчислени са
получените суми по наложени платежи, получени от Н.П. по договори между Еконт
експрес“ ООД и трети лица: Д.Г.– 9 635,22 лв., Х. Х. – 13 521,65 лв.,
Ф. Ш. - 48 785,94 лв. и „ТК Трейд“
ЕООД – 834,79 лв. Предвид направеното от жалбоподателя искане, вещото лице е
изключило от експертизата разписки за доставка на пощенски записи, подписани от
Д.Г.и от Ф. Ш.. Изчислен е и дохода на жалбоподателя по месеци, както следва:
м.09.2016г. – 13 521,65 лв., м.10.2016г. – 3 766,75 лв., м.11.2016г.
– 30 670,48 лв., м.12.2016г. – 23 983,93 лв. и м.09.2017г. – 834,79
лв.
Въз основа на тези размери на
неотчетените приходи, вещото лице е посочило, че за четирите месеца на 2016
год. максималният осигурителният доход на годишна основа върху която се дължат
осигурителни вноски е 4 х 2600.00 лв. = 10 400.00 лв. Доходът на лицето за
периода е 11 990.47 лв. Дължимите вноски са следните: за фонд „Пенсии“ 12.80% -
1331.20 лв., за ДЗПО – 5% - 520,00 лв., за ЗО 8% - 832,00 лв. Изчислена е и
лихва от 01.05.2018г. до 23.10.2019г. в размер на 351,38 лв.
Вещото лице посочва, че за периода
01.09.2016 до 31.12.2016 год. жалбоподателя е дължал вноски за ДОО ДЗПО и ЗО,
като самоосигуряващо се лице. Авансови вноски не са правени и за невнесените
суми се дължат лихви както следва: ДОО – 62.54 лв., ДЗПО – 24,44 лв. и ЗО –
19,55 лв. Дължимите суми за ЗО месечно са 33.60 лв., но с ревизията е
установено, че жалбоподателя е внасял здравно осигурителни вноски на основание
подадена Декларация Обр.7 в размер на
16.80 лв. месечно, поради което са направени изчисления за дължимите
осигурителни вноски на годишна база: за фонд „Пенсии“ - 1331.20 лв, ведно с прилежаща лихва за
периода от 01.05.2017 до 23.10.2019 год. в размер на 281.00 лв.; за ДЗПО - 520.00
лв., ведно с прилежаща лихва за периода от 01.05.2017 до 23.10.2019 год. в
размер на 109.74 лв.; за ЗО - 832.00 лв., ведно с прилежаща лихва за периода от
01.05.2017 до 23.10.2019 год. в размер на 175.58 лв.
За 2017 год. ССЕ е установила, че
жалбоподателят е реализирал доход от 139.13 лв. през м. 09.2017 год., като е
посочено, че самоосигуряващите се лица текущо през годината внасят авансово
осигурителни вноски между минималния и максималния размер на дохода определен
със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване за съответната година.
Минималният осигурителен доход за 2017 год. е 460.00 лв. Жалбоподателят не
дължи авансови вноски като самоосигуряващо се лице. Направени са следните
изчисления на база реализирания доход в размер на 139.13 лв.: ДОО - 19.20 лв. ведно
с прилежаща лихва за периода от 01.05.2018 до 23.10.2019 год. в размер на 2.89;
ДЗПО - 6.96лв., ведно с прилежаща лихва
за периода от 01.05.2018 до 23.10.2019год. в размер на 1.05 лв.; ЗО - 11.13 лв. /внесени 16.80 лв./ Осигуровки
42.96 лв. Изчислени са е годишна основа - 96.17 лв., 15% данък по ЗДДФЛ в размер на
14.43 лв. и прилежащи лихви за периода от 01.05.2018 до 23.10.2019 год. в
размер на 2.17 лв.
В заключението са извършени изчисления
на дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължителните осигуровки за 2016г. и
2017 г., ведно с прилежащите лихви. За 2016г.: ДОО – 1 331.20 лв. и лихва 343.54 лв.; ДЗПО -
520.00 лв. и лихва 134.18 лв.; ЗО - 832.00 лв. и лихва 195.13 лв.; Данък по
ЗДДФЛ – 1 396.09 лв. и лихва за периода от 01.05.2017г. до 23.10.2019 г. -
351.80 лв. За 2017г.: ДОО - 19.20 лв. и лихва 2.89 лв.; ДЗПО - 6.96 лв. и лихва
1.05 лв.; ЗО - 0.00 лв.; Данък по ЗДДФЛ - 14.43 лв. и лихва за периода от
01.05.2018 до 23.10.2019 г. - 2.17 лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Основните възражения в жалбата се състоят в
обстоятелството, че жалбоподателят не е извършвал независима икономическа
дейност и търговски сделки по занятие, тъй като се касае за търговия на стоки
по пълномощие от име и за сметка на трети лица. Наред с това, е посочено, че
върху част от представените файлове на оптичен носител жалбоподателят не е
получател на сумите по наложените платежи, а други лица. В тази връзка, при
съдебното обжалване е изискано представяне в оригинал на документи от третото
неучастващо по делото лице „Еконт експрес“ ООД и това трето лице е представило
в оригинал РКО за изплатени суми, в които е изписан ръкописен текст „Н.П.П.“,
изписано е ЕГН и е положен подпис.
По направените възражения настоящият съдебен състав
намира следното: по делото несъмнено са установени обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122
от ДОПК. По делото не е спорно между страните обстоятелството, че жалбоподателят
не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизирания период 2016г. и 2017г.
Същевременно е изпращал множество куриерски пратки до клиенти и е получила
парични суми по наложен платеж, документирани с РКО.
Съдът констатира, че по делото са представени
доказателства на оптични носители на документи, в последствие и разпечатана от
тях информация, показващи изпращането на пратки и изплащането в брой на наложен
платеж.
При наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК
и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, е предоставена
възможност на органите по приходите да приложат установения по съответния закон
размер на данъка към определена в хода на ревизия при особен случай данъчна
основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай, тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
По реда на чл. 54, ал. 3 от ДОПК органът по приходите
има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически
носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице,
което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или
ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите
или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица
упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или
върху които единствено лицето има контрол.
По делото са приети веществени доказателствени средства
/оптични дискове/, съдържащи електронни документи /"екселски"
таблици/. Фикцията на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ е за спазване на писмената форма
при съставянето на електронен документ. Без към данните, представляващи
електронни изявления да е добавен електронен подпис (чл. 3, т. 10 от Регламент
(ЕС) № 910/2014) авторството на електронното изявление не е установено.
Разпечатки от електронните документи са представени, но и при изготвянето на
разпечатка от електронния документ той е с битието на неподписан частен
документ.
От страна на пълномощника на жалбоподателя е
поддържана последователна защитна теза, че РЛ не е идентифицирано несъмнено
като изпращач на куриерските пратки, тъй като в част от файловете представляват
РКО, в които са посочени като получатели други. Според него, неясно поради
какви причини, като част от преписката са представени доказателства, отнасящи
се до ,дружеството „ТК Трейд“, с което жалбоподателят никога не е имал
взаимоотношения. Настоящият съдебен състав намира твърденията за неоснователни.
Видно от събраните по делото доказателства, получателят по наложените платежи по
пощенски пратки с получател „ТК Трейд“ ЕООД е именно Н.П..
На следващо място, видно от писмените обяснения на Н.П.,
същият признава, че е изпращал стоки от името на три физически лица - Ф. Ш., Д.Г.и
Х. Х. с пълномощни от тях, като за същите пратки е получавал паричните
средства, като в замяна на своето съгласие той да осъществява търговска дейност
от тяхно име са получавали дрехи.
Не е налице доказване на юридическите факти от
административния орган, пораждащи установените с РА задължения за данъци.
Основното доказателствено средство за установяването им е изходящ от трети за
административния процес лица електронен документ, по-конкретно снимки на
документи в ZIP – формат, подписан с електронен подпис. По делото е изискано
представянето на оригиналните екземпляри на документите, но са представени
единствено част от тях – 1 304бр. от третото неучастващо по делото лице „Еконт
експрес“ ООД. Горното внася съмнение в достоверността на предложената от
органите по приходите конструкция, по отношение на куриерските пратки, за които
не са представени оригиналите на товарителниците или РКО за получени суми по
наложени платежи, която се основава на особеностите на осъществяването на
разносна търговия чрез куриер при условията на наложен платеж.
Спецификата на услугата „наложен платеж“ се изразява в
доставяне на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума,
съгласно § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги. С изключение на куриерските
пратки, за които са представени оригинални документи от третото неучастващо по
делото лице „Еконт експрес“ ООД не се установява по несъмнен начин РЛ да е бил
подател и да е получил сумите по платежи, съответно стоките, които куриерът е
доставил, да са предмет на облагаеми доставки, за които не е начислен ДДС и от
които да не е отчетен приход.
По отношение на представените оригинални документи е
извършено оспорване по отношение на тези, по които наложения платеж е получен от
Д.Г.и от Ф. Ш., които следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
По отношение на
останалите документи, представляващи разпечатка на файлове в ZIP – формат,
непредставени в оригинал, е приложима разпоредбата на чл. 183, изр. 2 от ГПК,
приложим съгласно изричните препращащи норми на § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, съответно тези „преписи“ също следва да бъдат изключени от доказателствата
по делото.
При представените в оригинал РКО за получени наложени
платежи по изпратени куриерски пратки 1 304бр., на които е изпълнен текст и
подпис именно от жалбоподателят, следва да се приеме, че несъмнено е извършвана
търговска дейност, чрез покупко – продажба на стоки. Тъй като П. в обясненията
си е посочил конкретна надценка при продажбата на стоките, а именно 20%, при
определянето ѝ ревизиращият екип е подходил максимално обективно и е
приложил именно този процент за надценката при продажбата на стоки.
По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица,
извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по
Търговския закон, се третират като данъчно задължени лица, които формират
данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните
търговци. Независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана
редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на
материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Според чл. 286, ал. 2 от Търговския закон, търговски са и сделките по чл. 1,
ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
В случая, РЛ през процесния период е извършвал
системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на стоки в големи
количества, с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност
законосъобразно е установена като стопанска дейност. Броят и системността на
така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са извършени за
обезпечаване на индивидуални нужди, както и че не са инцидентни. При това
положение безспорно ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на
чл. 1, ал. 1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ,
поради което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто. След като няма доказателства
тези доходи да са декларирани и да е внесен дължимият данък за нито един от
ревизираните периоди, поради което безспорно е наличието и на предпоставките за
облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира,
че правилно и законосъобразно ревизиращият екип е извършил анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира,
че както по отношение на получените по наложен платеж суми се установяват
насрещни реални доставки на стоки от ревизираното лице, като доходът от тях е
укрит или деклариран в по-малък размер, съответно прекият данък - неотчетен
като задължение към бюджета или разчетен в по-малък размер.
В този смисъл, следва да бъде кредитирано заключението
по ССЕ, във варианта му на направени изчисления при наличие на оригинали на
документи, представени от третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“
ООД за 2016г. и 2017г., като обективно и даващо отговор на поставените
задачи.
Съответно, обжалваният РА следва да бъде изменен, в
частта на дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължителните осигуровки за
2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви, като задълженията бъдат определени
в следните размери: за 2016г.: ДОО – 1 331.20лв.
и лихва 343.54лв.; ДЗПО – УПФ - 520лв. и
лихва 134.18лв.; ЗО - 832лв. и лихва 195.13лв.; Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
– 1 396.09лв. и лихва 351.80лв. и за 2017г.: ДОО - 19.20лв. и лихва 2.89 в.;
ДЗПО – УПФ - 6.96лв. и лихва 1.05лв. и Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ -
14.43лв. и лихва 2.17лв.
С оглед изхода на настоящия правен спор и своевременно
направените искания, на страните следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съразмерно на уважената и отхвърлена част на жалбата.
Съгласно представения списък с разноските
жалбоподателят е направил разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 182лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като по делото са ангажирани
множество доказателства и в рамките на съдебните заседания по делото. Съобразно
уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на
1 755,20лв. (хиляда седемстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки).
Съобразно отхвърлената част на жалбата, на ответника
следва да бъде присъдена сумата в размер на 247,65лв. (двеста четиридесет и
седем лева и шестдесет и пет стотинки), изчислена съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция).
Водим от
горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.П., ЕГН: **********,
с адрес ***, Ревизионен акт №
Р-16001619003385-091-001/23.10.2019г., издаден от Г. П. Й. на длъжност началник
сектор - възложил ревизията и К. П. Я. на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 3/06.01.2020г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр.
Пловдив, в частта относно допълнително определени вноски за ЗО за 2017г. в
размер на 568,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 95,78 лв.
ИЗМЕНЯ по жалба на Н.П.П., ЕГН: **********,
с адрес ***, Ревизионен акт №
Р-16001619003385-091-001/23.10.2019г., издаден от Г. П. Й. на длъжност началник
сектор - възложил ревизията и К. П. Я. на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 3/06.01.2020г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр.
Пловдив, в частта относно допълнително начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и
задължителните осигуровки за 2016г. и 2017 г., ведно с прилежащите лихви, КАТО
НАМАЛЯВА:
-данъчното задължение за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. от 11 226,63 лв. на 1 396,09
лв. и прилежащите лихви от 2 825,59 лв. на 351,80 лв. и за 2017г. от
3 486,22 лв. на 14,43 лв. и прилежащите лихви от 523,94 лв. на 2,17 лв.;
-вноски за ЗОВ за 2016г.: ДОО от 1 664
лв. на 1 331,20 лв. и прилежащите лихви от 430,46 лв. на 343,54 лв.; ЗО от
956 лв. на 832 лв. и прилежащите лихви от 244,26 лв. на 195,13 лв. и ДЗПО – УПФ
от 650 лв. на 520лв. и прилежащите лихви от 168,16 лв. на 134,18 лв.
-вноски за ЗОВ за 2017г.: ДОО от 1 076,40
лв. на 19,20 лв. и прилежащите лихви от 168,97 лв. на 2,89 лв. и ДЗПО – УПФ от
390 лв. на 6,96 лв. и прилежащите лихви от 61,21 лв. на 1,05 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ относно данъчното задължение за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 1 396,09 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 351,80 лв. и за 2017г. в размер на 14,43 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 2,17 лв. и вноски за ЗОВ за 2016г.: ДОО в размер на
1 331,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 343,54 лв., ЗО в
размер на 832 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 195,13 лв. и ДЗПО –
УПФ в размер на 520 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 134,18 лв. и за
2017г.: ДОО в размер на 19,20 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2,89 лв.
и ДЗПО – УПФ в размер на 6,96 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1,05 лв.
като неоснователна.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на Н.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес *** 755,20 лв. (хиляда седемстотин петдесет и пет лева и двадесет
стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 247,65 лв. (двеста четиридесет и седем лева и
шестдесет и пет стотинки) равностойност на осъществената юрисконсултска защита,
съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд – гр. София в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: