№ 14
гр. Ямбол, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Търговско дело №
20222300900029 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на "КОНТРОЛ" ООД -
гр.Хасково, ул."Сан Стефано" №14, ет.3, ЕИК *********, представлявано от Р.З.Д. -
управител, чрез пълномощника адв.Т. С. - АК - гр.Хасково против "ПРОМИШЛЕНА
ЕНЕРГЕТИКА" АД, ЕИК *********, гр.Ямбол, ул."Ямболен" №30. Ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер на 50 190,81 лева,
представляваща: главница в общ размер на 38 166 лева лева и мораторна лихва за забава в
общ размер на 12 024,81 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
С протоколно определение от о.с.з. на 15.03.2023 г. съдът прие направеното от
ищеца изменение на предявения иск, чрез намаление на същия, както следва: иска да се
счита предявен общо за сумата от 39 995.44 лв., формирана от сумите, както следва:
главница по фактура №4198/28.01.2019 г. - 11 364 лв.; главница по фактура
№4435/31.01.2020 г. - 18 636 лв.; мораторна лихва за забава общо за сумата 9 995.44 лв.
В ИМ са изложени следните обстоятелства, на които ищеца основава предявения
иск: През 2017 г. между ищцовото дружество "Контрол" ООД - Хасково и ответното
дружество "Промишлена енергетика" АД - Ямбол бил сключен договор № ОКА-У-
063/01.08.2017 г., съгласно който "Контрол" ООД приело да извършва за "Промишлена
енергетика" АД услуги, изразяващи се в осъществяване на безразрушителен контрол за
оценка годността на материали, заваръчни съединения, детайли, възли и изделия. След
сключване на договора "Контрол" ООД осъществявало периодично услуги в изпълнение на
договора, за което са издавани и съответните фактури, ведно с придружаващи ги
спецификации с описание на извършената работа. "Промишлена енергетика" АД заплатило
1
една част от издадените фактури, но не заплатило за извършените услуги по фактура
№4198/28.01.2019 г. на стойност 19 530 лева с ДДС и фактура №4435/31.01.2020 г. на
стойност 18 636 лева с ДДС, или останало задължено на ищеца за сумата в общ размер на
размер на 38 166 лева (тридесет и осем хиляди сто шестдесет и шест) лева.
Предвид забавеното плащане, "Промишлена енергетика" АД дължало на "Контрол"
ООД и мораторни лихви за забава, които в срокове и размери били както следва: 6 998,26
лева - мораторна лихва върху сумата в размер на 19 530 лева, считано от датата на изпадане
в забава на плащането - 11.02.2019 г. (14 дни от датата на получаване на фактура
№4198/28.01.2019 г. съгласно чл.303а, ал.3, изр.1-во от ТЗ) до датата на завеждане на
настоящата искова молба и 5 026,55 лева - мораторна лихва върху сумата в размер на 18 636
лева, считано от датата на изпадане в забава на плащането - 27.12.2019 г. (14 дни от датата,
следваща датата на получаване на услугата, видно от Спецификация №5/11.12.2019 г. към
фактура №4435/31.01.2020 г. съгласно чл. 303а, ал. 3, изр. 2-ро от ТЗ) до датата на завеждане
на исковата молба или общо сумата в размер на 12 024,81 лева. Според ищеца, страните
няколкократно провеждали разговори, но до настоящия момент все още не е постъпило
никакво плащане по сметка на "Контрол" ООД, което обусловило и правния им интерес от
завеждане на осъдителния иск.
В срока и при условията по чл.367 от ГПК ответника депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който на първо място е заявено становище за нередовност на същата,
изразяващо се според ответника в непълно и неясно изложение на обстоятелствата, на които
се основава предявения иск, както и неясен и неконкретизиран петитум, включително към
ИМ не е приложена справка по чл.366 ГПК.
По същество на исковите претенции са оспорени обстоятелствата, изложени от
ищцовото дружество, в частност: "спецификациите №2/26.11.2018 г. и №5/11.12.2019 г. да
бъдат считани за част от представения договор; ответното дружество да е приело
извършвана работа и/или услуга и изобщо такава да е налице от ищцовото дружество във
връзка с договора и представените спецификации; осъществяването на комуникация
относно твърдените вземания между двете дружества". Иска се отхвърляне изцяло, като
неоснователни и недоказани, на претенциите на ищеца, включително и претендираните от
него разноски в производството. Заявено е, че процесния договор е изключително общ, не
конкретизира никакви параметри, като обем, качество, срокове, както и цени, тъй като
представлява съглашение между страните, че в бъдеще „Промишлена енергетика" АД ще
възлага работа на „Контрол" ООД и то единствено при подписване на допълнително
споразумение, като такова не е налице, поради което не ставало ясно за каква работа са
начислени сумите, какъв е обемът й, както и за много други параметри от съществено
значение, както за възложителя, така и за изпълнителя. Посочено е още, че от представените
към ИМ Приложение №1 и Приложение №2 не може да бъде извлечена информация, че
същите са във връзка със спецификациите, като единственото, което доказват според ищеца
е в какъв вид е следвало да се сключи споразумение между страните за възлагане на работа
съгласно договора, което било още една индиция за липсата на основание за изготвяне на
2
спецификациите, както и за претендираното задължение. Освен това представените
спецификации №2 и №5 не били по утвърдения между страните образец по договора, като
никъде не се посочвало основанието, на което същите са подписани. По отношение
претенцията за лихвата върху главницата по Фактура №4198, за която се сочело, че се
начислява за период 11.02.2019 г. - 23.08.2022 г., било неясно на какво основание датата
11.02.2019 г. се счита начало на забавата, тъй като нито ответното дружество е било
поканено да заплати твърдяните задължения, за да се счита в забава от посочената дата, нито
е посочено датата да представлява падежът на първичния счетоводен документ. По същия
начин стоял въпроса и с мораторната лихва върху главницата по Фактура №4435, начислена
от 27.12.2019 г. при позоваване на чл.303, ал.3 от Търговския закон, предпоставките на
която разпоредба според ответника не са налице. В ОИМ ответното дружество е оспорило
представителната власт на лицата, подписали спецификациите и приемането от
„Промишлена енергетика" АД на твърдяната за извършена от „Контрол" ООД работа.
Оспорило е изцяло и твърдението да е получавало покана от всякакъв тип за доброволно
изпълнение на твърдяните услуги. Оспорило е изцяло и договора, като неподписан от
изпълнителен директор С.Ч.. При изложените съображения се твърди, че "исковите
претенции са необосновани и в цялост недоказани", поради което се иска отхвърлянето им.
В ОИМ е заявено и възражение за изтекла погасителна давност, обосновано с твърдение, че
фактурата е първичен счетоводен документ, за който погасителната давност е 3-годишна, а
видно от фактура №4198/28.01.2019 г., тя е издадена преди повече от 3 /три/ години от
подаването на исковата молба, с която давността се прекъсва, а ищцовото дружество не е
отправяло каквито и да е било други покани за плащане. Иска се отхвърляне на исковите
претенции, като погасени по давност.
При условията и в срока по чл.372 от ГПК, ищеца е депозирал допълнителна
искова молба, с която е направил пояснения и допълнения на първоначалната такава.
Изложено е, че "Контрол" ООД е орган за контрол от вид А, акредитиран на основание
Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието да
осъществява дейности, подробно описани в Сертификат за акредитация БСА peг.№ 44 ОКА
от 16.06.2021 г., като във връзка със своята акредитация подлежи на ежегодни одити, като
проверяващата институция проверява за всеки контрол, осъществен от дружеството дали са
налице: заявка за контрол, протоколи за осъществен контрол и издадени сертификати за
осъществения контрол. Ответникът „Промишлена енергетика" АД е осъществявало за
различни възложители, в т.ч. и за „Топлофикация - Перник" АД, дейности по поднадзорна
продукция, т.е. такива, подлежащи на контрол вид А от акредитиран орган, включително и в
периода, в който са издадени двете фактури, предмет на иска. За да бъде приета
извършената от „Промишлена енергетика" АД работа от техните възложители, в т.ч. и от
„Топлофикация - Перник" АД, ответникът е следвало да представи сертификати за
осъществен контрол вид А, издаден от оторизиран орган. Приложеният към исковата молба
договор № ОКА-У-063/01.08.2017 г. е рамков договор, сключен между страните за
гарантиране ангажимента на "Контрол" ООД да осъществява контрол вид А за
„Промишлена енергетика" АД. За всеки отделен случай на осъществен контрол между
3
страните не е сключвано „допълнително споразумение" съгласно т.II и Приложение №1 към
рамковия договор. Вместо това обаче осъществените от "Контрол" ООД дейности по
контрол за ответника са осъществени на основание заявки за контрол, попълнени и
подадени от представител на „Промишлена енергетика" АД до "Контрол" ООД. Някои от
тези заявки са били предхождани и от запитване от страна на „Промишлена енергетика" АД,
изпратено до "Контрол" ООД чрез електронна поща.
За осъществяване на дейностите, за които е издадена фактура №4198/28.01.2019 г.
„Промишлена енергетика" АД е подала, чрез своя служител инж. М.И., Заявка за контрол вх.
№583/17.09.2018 г., в която представителят на ответника е описал подробно обекта и обема
на контрол, който заявява. За осъществените от ищеца дейности по контрол въз основа на
така подадената заявка, са издадени следните документи: Протокол №187065/07.11.2018 г. и
Протокол №187066/07.11.2018 г. и въз основа на тях Сертификат №187065/07.11.2018 г.,
както и Протокол №187199/15.11.2018 г. и Протокол №187200/15.11.2018 г. и въз основа на
тях Сертификат за контрол №187199/15.11.2018 г. Между страните е подписана и
Спецификация №2/26.11.2018 г., подписана за ответника от инж. М.И. и съдържаща
описание на гореописаните четири протокола. Въз основа на така подписаната
спецификация и посочените в нея протоколи е издадена фактура №4198/28.01.2019 г.,
получена от представител на ответника (Д.Ж.) на същата дата.
За осъществяване на дейностите, за които е издадена фактура №4435/31.01.2020 г.,
„Промишлена енергетика" АД е подала, чрез своя служител инж. М.И., Заявка за контрол вх.
№92/14.03.2019 г., в която представителят на ответника е описал подробно обекта и обема
на контрол, който заявява. За осъществените от ищеца дейности по контрол въз основа на
така подадената заявка, са издадени следните документи: Протокол №190779/22.05.2019 г.;
Протокол №190780/22.05.2019 г.; Протокол №190781/22.05.2019 г.; Протокол
№190782/22.05.2019 г. и въз основа на тях Сертификат за контрол №190779/22.05.2019 г.
Между страните е подписана и Спецификация №5/11.12.2019 г., подписана за ответника от
инж. М.И. и съдържаща описание на гореописаните четири протокола. Въз основа на така
подписаната спецификация и посочените в нея протоколи е издадена фактура
№4435/31.01.2020 г. Заявено е още, че "Контрол" ООД е осъществявало за „Промишлена
енергетика" АД и други дейности в изпълнение на процесния рамков договор. За тези
дейности са издадени същите по вид документи, в частност и спецификации, подписани от
страните, въз основа на които са издадени съответните фактури, които фактури вече са
изплатени.
По повод направените от ответника в ОИМ възражения касаещи редовността на
ИМ, ищеца сочи, че към ДИМ прилага справка по чл.366 ГПК, съдържаща необходимите
изчисления за определяне размера на предявените искове с препис за ответника, в която се
съдържа информация и за метода, по който са изчислени претендираните лихви за забава по
всяка една от процесните фактури.
По отношение възраженията относно посоченият в исковата молба период на
забавата счита, че доколко той е определен правилно е въпрос по същество. Независимо от
4
това, с оглед твърдението в отговора за неяснота на изложените в ИМ обстоятелства по
отношение посочените периоди на забава, прави пояснения, както следва: За фактура
№4198/28.01.2019 г.: между страните няма уговорен срок за плащане; фактурата е получена
от „Промишлена енергетика" АД на 28.01.2019 г., предвид което е приложим чл.303а, ал.3,
изр.1-во от ТЗ и ответното дружество е изпаднало в забава на 11.02.2019 г. (14 дни от датата
на получаване на фактурата, съгласно чл.303а, ал.3, изр.1-во от ТЗ), а периодът на забава е
посочен в ИМ от тази дата до датата на завеждане на исковата молба. За фактура
№4435/31.01.2020 г.: между страните няма уговорен срок за плащане, няма и данни на коя
дата фактурата е получена от ответника, поради което е приложим чл.303а, ал.3, изр.2-ро,
предл. 1-во от ТЗ и 14-дневният срок за плащане е започнал да тече от датата, следваща деня
на получаване на услугата; видно от Спецификация №5/11.12.2019 г. към фактура
№4435/31.01.2020 г. услугата е получена на дата 11.12.2019 г., поради което и 14-дневният
срок за плащане е започнал да тече на 12.12.2019 г., ответникът е изпаднал в забава на
първия работен ден след Коледа - 27.12.2019 г., а периодът на забава е посочен в ИМ от тази
дата до датата на завеждане на исковата молба.
По отношение оспорването на представителната власт на лицето, подписало
договора е заявено, че от справка в Търговския регистър към датата на подписване на
процесния рамков договор, изпълнителен директор и представляващ дружеството
„Промишлена енергетика" АД е инж. С.Л. и именно той е подписал договора, а С.Ч.
представлява ответника от 11.10.2017 г., т.е. след датата на подписване на договора. Във
връзка с твърдението в отговора за липса на представителна власт на лицата, подписали
процесните спецификации за „Промишлена енергетика" АД, като доказателство е
представено писмо, изх.№138/01.07.2019 г. от С.Ч. - Изпълнителен директор на
„Промишлена енергетика"АД, видно от което същият признава задълженията на ответника
по три фактури, издадени от "Контрол" ООД, сред които и фактура №4198/28.01.2019 г.
Направеното писмено изявление от страна на представляващия ответника, както и
извършените плащания от страна на „Промишлена енергетика" АД по фактури с
№4162/06.12.2018 г. и №4353/23.04.2019 г. според ищеца са изявления и действия по чл.301
от ТЗ, т.е. потвърждение на всички извършени от представителите на ответника действия
във връзка с изпълнението на договора и в частност на тези фактури.
По отношение възражението за изтекла давност е заявено, че писмо, изх.
№138/01.07.2019 г. от С.Ч. - Изпълнителен директор на „Промишлена енергетика"АД
представлява и признание на вземането по фактура №4198/28.01.2019 г., което е достигнало
до кредитора в съответствие с Тълкувателно решение №4/2019 г. на ОСГТК на ВКС,
предвид което давността върху това вземане е прекъсната на 01.07.2019 г. на основание
чл.116, б.„а" ЗЗД. По отношение направеното в т.II, 19 от отговора твърдение, че вземанията
по фактури като първичен счетоводен документ се погасявали с 3-годишна давност, е
лишено от всякаква правна опора, т.к. чл.111 ЗЗД изброява изчерпателно вземанията, които
се погасяват с тригодишна давност и вземанията по фактура, като първичен счетоводен
документ, не са сред изброените.
5
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал отговор на допълнителната ИМ, в
който поддържа вече заявените доводи по същество, възразява срещу изложените от ищеца
твърдения в ДИМ, сочейки ги за неоснователни, като излага съображения.
В о.с.з. по същество ищеца "КОНТРОЛ" ООД - гр.Хасково не изпраща законен
представител, но чрез процесуалния си представител адв.Т. С., поддържа исковете така,
както са предявени, след изменението, и иска уважаването им изцяло. Поддържа и
претенцията за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
В о.с.з. по същество ответника "ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА" АД, редовно и
своевременно призован, не се представлява. В предварително депозирана от адв.С.Б. молба
претендира отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира и за присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен към
молбата списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове намират правното си основание, както следва: предявения
главен иск за сумата 30 000 лв. /в т.ч. по фактура №4198/28.01.2019 г. - 11 364 лв. и по
фактура №4435/31.01.2020 г. - 18 636 лв./ е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, а съединения
с него акцесорен иск за сумата 9 995,44 лв. е с правно основание чл.86 ЗЗД.
С доклада по делото, извършен на осн. чл.375 ГПК, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, както следва: ищеца следва да доказва, че е
налице валидно сключен между страните (ненаименован, рамков по естеството си) договор,
въз основа на който ответника е възложил на ищеца извършване на дейности по контрол,
които са надлежно извършени от ищеца, за които са издадени процесните фактури и за които
му се дължи възнаграждение в претендирания размер. Ищеца следва да докаже и размера на
претендираното възнаграждение, че ответника е изпаднал в забава за плащането му, периода
на забавата и размера на претендираното обезщетение за забава. В тежест на ответника е да
докаже своите твърдения и възражения, в т.ч. твърденията си по действителността на
процесния договор и за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Установено е по делото от представения Сертификат за акредитация БСА, peг.№ 44
ОКА от 16.06.2021 г., издаден от ИА "Българска служба за акредитация", че ищеца
"Контрол" ООД е орган за контрол от вид А, акредитиран да извършва дейности по контрол
на съответствие, подробно описани в сертификата.
От приложения договор №ОКА-У-063/01.08.2017 г. се установява, че ищеца
"Контрол" ООД е приел да извършва за ответника "Промишлена енергетика" АД услуги,
изразяващи се в осъществяване на контрол за оценка годността на материали, заваръчни
съединения, детайли, възли и изделия, предвид на което съдът приема, че между страните е
налице валидно сключен (ненаименован, рамков по естеството си) договор, въз основа на
който ответника е възложил на ищеца извършване на дейности по контрол. Действително
6
съгласно т.II и Приложение №1 към договора за всеки отделен случай на осъществен
контрол е предвидено сключване между страните на „допълнително споразумение", каквото
не е сключвано, но от доказателствата по делото се установява, че осъществените от ищеца
за ответника дейности по контрол са осъществени на основание заявки за контрол,
попълнени и подадени от представители на ответника.
От представените от ищеца доказателства се установява, че за осъществяване на
дейностите, за които е издадена фактура №4198/28.01.2019 г. „Промишлена енергетика" АД
е подало, чрез служителя инж. М.И., Заявка за контрол вх.№583/17.09.2018 г., в която е
описан подробно обекта и обема на контрол, който се заявява. За осъществените от ищеца
дейности по контрол, въз основа на така подадената заявка, са издадени следните
документи: Протокол №187065/07.11.2018 г. и Протокол №187066/07.11.2018 г. и въз основа
на тях Сертификат №187065/07.11.2018 г., както и Протокол №187199/15.11.2018 г. и
Протокол №187200/15.11.2018 г. и въз основа на тях Сертификат за контрол
№187199/15.11.2018 г. Между страните е подписана и Спецификация №2/26.11.2018 г.,
подписана за ответника от инж. М.И. и съдържаща отразяване на описаните четири
протокола. Въз основа на така подписаната спецификация и посочените в нея протоколи е
издадена фактура №4198/28.01.2019 г. за сумата 19 530 лв. с вкл. ДДС, получена от
представител на ответника (Д.Ж.) на същата дата.
За осъществяване на дейностите, за които е издадена фактура №4435/31.01.2020 г.,
„Промишлена енергетика" АД е подало, чрез служителя инж. М.И., Заявка за контрол вх.
№92/14.03.2019 г., в която е описан подробно обекта и обема на контрол, който се заявява.
За осъществените от ищеца дейности по контрол въз основа на така подадената заявка, са
издадени следните документи: Протокол №190779/22.05.2019 г.; Протокол
№190780/22.05.2019 г.; Протокол №190781/22.05.2019 г.; Протокол №190782/22.05.2019 г. и
въз основа на тях Сертификат за контрол №190779/22.05.2019 г. Между страните е
подписана и Спецификация №5/11.12.2019 г., подписана за ответника от инж. М.И. и
съдържаща отразяване на описаните четири протокола. Въз основа на така подписаната
спецификация и посочените в нея протоколи е издадена фактура №4435/31.01.2020 г. за
сумата 18 636 лв. с вкл. ДДС.
При описаните до тук факти, настоящия съд приема за неоснователно възражението
на ответника за липса на представителна власт на лицето, подписало от негово име
договора, т.к. от извършената в ТР справка се установява, че към датата на подписване на
процесния рамков договор, изпълнителен директор и представляващ дружеството
„Промишлена енергетика" АД е бил инж. С.Л., който е и лицето, подписало договора, а С.Ч.
става изп.директор в по-късен момент.
За неоснователно се прие и възражението на ответника за липса на представителна
власт на лицата, подписали за „Промишлена енергетика" АД гореописаните спецификации.
В тази връзка съда изцяло споделя доводите на ищеца, че от съдържанието на представеното
по делото писмо, изх.№138/01.07.2019 г. /л.228 от делото/, подписано от С.Ч. - изпълнителен
директор на „Промишлена енергетика"АД е видно, че същият признава задълженията на
7
ответника по три фактури, издадени от "Контрол" ООД, сред които и процесната фактура
№4198/28.01.2019 г., като това писмено изявление, направено от законния представител на
ответника, както и извършените плащания от страна на „Промишлена енергетика" АД по
фактури с №4163/06.12.2018 г. и №4353/23.04.2019 г., безспорно имат характера на
потвърждение по см. на чл.301 ТЗ, т.е. на потвърждение на извършените действия във
връзка с изпълнението на договора от посочените в документите за представители на
ответника лица.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца бе допусната и
изслушана съдебно-икономическа експертиза. На поставените въпроси, вещото лице
отговори следното: Процесните фактура №4198/28.01.2019 г. за сумата 19 530 лв. и фактура
№4435/31.01.2020 г. за сумата 18 636 лв. са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и
ответника, въведени са при всеки от тях в „дневници на продажбите/покупките" в
законоустановените срокове - в данъчен период м.01.2019 г. и м.01.2020 г., участват в
резултата, отразен в Справките-декларации по ЗДДС и дължимият ДДС е внесен от ищеца,
съответно е упражнено правото на данъчен кредит от ответника. Вещото лице е извършило
проверка по счетоводните регистри на страните и след анализ на всички фактури, издадени
във връзка в процесния договор №ОКА-У-063/01.08.2017 г. и извършените по тях плащания
е установило, че към датата на изготвяне на заключението /02.03.2023 г./ в счетоводствата на
двете страни вземанията на ищеца от ответника, произтичащи от процесните фактури, са в
размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, както следва: по фактура №4198/28.01.2019 г. -
остатък от 11 364,00 лв., поради извършено частично плащане на 12.03.2020 г. на сума в
размер на 8 166 лв.; по фактура №4435/31.01.2020 г. - 18 636,00 лв.
При отговор на въпроса какъв е размерът на мораторните лихви за забава върху
претендираните с исковата молба главници по процесните фактури вещото лице е
отговорило, че съобразно установеното в счетоводствата на двете страни по фактура
№4198/28.01.2019 г. е извършено частично плащане на 12.03.2020 г. на сума в размер на 8
166 лв. и остатъкът е в размер от 11 364,00 лв. Като се съобрази извършеното частично
плащане и неплатения остатък, размерът на мораторната лихва по тази фактура, считано от
посочената от ищеца дата 11.02.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба -
23.08.2022 г., е 4 968,49 лв. Размерът на мораторната лихва върху сумата 18 636,00 лв. по
фактура №4435/31.01.2020 г., считано от датата на изпадане в забава, посочена от ищеца -
27.12.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 23.08.2022 г., е 5 026,95 лв.
За неоснователно съдът намери възражението на ответника за погасяване по давност
на вземанията на ищеца по процесните фактури. В писмо, изх.№138/01.07.2019 г. /л.228 от
делото/, подписано от С.Ч. - изпълнителен директор на „Промишлена енергетика"АД,
отправено до ищцовото дружество и достигнало до последното, то е уведомено, че във
връзка с неплатени задължения на „Промишлена енергетика"АД към "Контрол" ООД по
изброени фактури, сред които и процесната фактура №4198/28.01.2019 г., задължението ще
бъде изплатено в 14-дневен срок. Това писмо безспорно има характер на признание на
вземането по посочената в него фактура №4198/28.01.2019 г., което признание е достигнало
8
до кредитора и което в съответствие с постановеното в Тълкувателно решение №4/2019 г. на
ОСГТК на ВКС, е основание за прекъсване на давността за вземането по фактурата на осн.
чл.116, б.„а" ЗЗД, считано от 01.07.2019 г., откогато е започнала да тече нова 5-годишна
давност /чл.110 ЗЗД/, която към датата на подаване на ИМ /23.08.2022 г./ не е изтекла. По
отношение на фактура №4435/31.01.2020 г., с оглед датата на издаването й, погасителната
давност за вземането по нея също не е изтекла. Абсолютно голословно и не намиращо опора
в закона е и възражението на ответника, че т.к. фактурите са първични счетоводни
документи, вземанията по тях се погасявали с 3-годишна давност. Слезва да бъде
подчертано, че вземанията, които се погасяват с тригодишна давност са изчерпателно
изброени в чл.111 ЗЗД и сред тях не попадат "вземанията по фактура, като първичен
счетоводен документ".
При изложеното следва извод, че ищеца е установил при условията на пълно и
главно доказване, че е налице валидно сключен между страните договор, по който ищеца е
изправна страна - изпълнил е възложените дейности по контрол пълно, точно и съобразно
възложеното, както и че изпълненото е прието от ответника.
Установи се по делото също така, че ответника не е изпълнил поетото с договора
задължение - да заплати своевременно за възложената работа. От заключението на в.л. се
установява, че вземанията на ищеца от ответника, произтичащи от процесните фактури, са в
размер общо на 30 000 лв., в т.ч. по фактура №4198/28.01.2019 г. - остатък от 11 364,00 лв.,
поради извършено частично плащане на 12.03.2020 г. на сума в размер на 8 166 лв. и по
фактура №4435/31.01.2020 г. - 18 636,00 лв. Именно в този размер е неизплатеното
задължение от страна на ответника и съответно до този размер е основателен и следва да
бъде уважен предявеният иск за главницата.
За основателен се прецени и искът на ищеца за присъждане на мораторна лихва,
който намира правното си основание в чл.86 от ЗЗД. За да е основателен този иск следва да
се установи налице ли е забава от страна на ответника и в тази връзка дължи ли той лихва за
забава върху претендираната главница.
Както вече се изложи по-горе, доказателствата по делото сочат на наличие на
описаните предпоставки. Периода на забавата е правилно определен от ищеца, в
съответствие с относимите разпоредби на чл.303а от ТЗ, а възражението на ответника в
обратна посока е неоснователно.
От данните по делото не се установява по отношение и на двете процесни фактури
между страните да е уговарян срок за плащане. Фактура №4198/28.01.2019 г., видно от
отразеното в нея, е получена от ответното дружество на 28.01.2019 г., предвид което и на
осн. чл.303а, ал.3, изр.1 от ТЗ ответното дружество е изпаднало в забава на 11.02.2019 г., т.е.
14 дни след датата на получаване на фактурата. Относно фактура №4435/31.01.2020 г. няма
данни кога фактурата е получена от ответника, поради което приложение следва да намери
чл.303а, ал.3, изр.2 от ТЗ и посочения в нормата 14-дневният срок за плащане следва да тече
от деня, следващ деня на получаване на услугата. Видно от Спецификация №5/11.12.2019 г.
към фактура №4435/31.01.2020 г. услугата е получена на дата 11.12.2019 г., поради което 14-
9
дневният срок за плащане е започнал да тече на 12.12.2019 г., съответно ответникът е
изпаднал в забава на първия работен ден след Коледа - 27.12.2019 г.
С оглед установения по делото факт, че процесните суми не са заплатени в
определения за всяка от тях срок, станали са изискуеми при усл. на чл.303а, ал.3 от ТЗ и
ответника е изпаднал в забава за плащането им, то той следва да понесе неблагоприятните
последици от несвоевременното изпълнение на задължението си. Предвид паричния
характер на вземането, обезщетението за ищеца следва да бъде в размер на законната лихва.
Според заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва по двете фактури за
периода до датата на предявяване на иска възлиза общо на сумата 9995,44 лв., в т.ч. 4 968,49
лв. по фактура №4198/28.01.2019 г. за периода 11.02.2019 г. до датата на завеждане на
исковата молба - 23.08.2022 г. и 5 026,95 лв. по фактура №4435/31.01.2020 г. за периода
27.12.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба - 23.08.2022 г. Именно до посочения
размер е основателен и следва да бъде уважен предявения иск за мораторна лихва по чл.86
от ЗЗД.
При този изход на делото, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 4 407,63 лв., предвид наличието на надлежно искане от ищеца за присъждане на
разноски, доказателства за сторени разноски в посочения размер и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА" АД, ЕИК *********, гр.Ямбол,
ул."Ямболен" №30, представлявано от изпълнителния директор С.Ч. да заплати на
"КОНТРОЛ" ООД, ЕИК *********, гр.Хасково, ул."Сан Стефано" №14, ет.3,
представлявано от управителя Р.З.Д. сумата 39 995,44 лв., от които 30000 лв. – главница и 9
995,44 лв. – лихва за забава до завеждане на иска пред съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.08.2022 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА "ПРОМИШЛЕНА ЕНЕРГЕТИКА" АД, ЕИК ********* да заплати на
"КОНТРОЛ" ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 4 407,63
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
10