Р Е Ш Е Н И Е
№ 856
гр.
Хасково,13.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО,
в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
при секретаря Йорданка Попова и в
присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева от ОП – Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 970 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково,
против Решение №102/24.08.2022г., постановено по АНД №328/2022г. по описа на
Районен съд – Харманли.
В касационната жалба
се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон. Обстоятелството, че представителят на дружеството напуснал мястото на
съставяне на акта за установяване на административно нарушение не
представлявало действие, което можело да се вмени в нарушение от страна на
актосъставителя. Напускането на представителя на дружеството станало в момента,
в който било започнало съставянето на АУАН, а не преди това, и било единствено
с цел предотвратяване търсенето на административнонаказателна отговорност.
Осуетяването на връчването на акта не било във връзка с действия или
бездействия на актосъставителя, след като същият бил спазил разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, а било последица от поведението на нарушителя.
Представителят на същия извършил посоченото действие с цел да не получи АУАН,
съставянето на който започнало в негово присъствие. Неправилен бил изводът на
съда, че актосъставителят следвало да приложи чл.43, ал.4 от ЗАНН. Тази
разпоредба не била приложима предвид специалната норма на чл.416 от Кодекса на
труда. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуален представител на касатора. Претендират се
разноски по делото. В случай на оставяне в сила на решението на районния съд,
се моли претендираните пред настоящата инстанция, както и присъдените от РС в
тежест на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, разноски да бъдат намалени
до предвидения нормативен минимум.
Ответникът – „Вал
Марг Стоун 99“ ЕООД, гр.Х., в подаден чрез
пълномощник писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната
жалба. Счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира
разноски по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С Решение
№102/24.08.2022г., постановено по АНД №328/2022г. по описа на съда, Районен съд
– Харманли е отменил Наказателно постановление № 26-2200033/07.04.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, с което на „Вал
Марг Стоун 99“ ЕООД, гр.Х., за извършено
нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева.
За да постанови този
резултат, районният съд приел от фактическа страна, че АУАН бил съставен в
Дирекция ”Инспекция по труда“ – Хасково, за което по надлежен ред бил призован
управителят на дружеството – М. С.. На 07.03.2022г. последната се явила в
Дирекция „ИТ“ – Хасково и след като от страна на Н. Д.(актосъставител) ѝ
било заявено, че във връзка с направените констатации следва да ѝ се
съставят АУАН, тя си тръгнала и реално не присъствала на съставянето на акта.
Изготвеният впоследствие АУАН бил оформен при отказ на нарушителя да го подпише
и да получи препис от него – с подпис на свидетеля Л. Г. (гл. инспектор при
Дирекция „ИТ“ – Хасково). Съдът установил също, че с Писмо
изх.№21084085/17.12.2021г. на директора на Дирекция „ИТ“ – Хасково от името на
последния била оттеглена поканата за явяване за съставяне на АУАН по причини
свързани с изискванията на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
От правна страна
съдът приел, че процедурата по съставянето на АУАН е била опорочена, тъй като
същият бил съставен в отсъствието на представител на дружеството жалбоподател.
Самите свидетели заявявали в съдебно заседание, че лицето Стамова напуснало
Дирекцията след като ѝ било обяснено, че ще и се съставят актове и след
нейното напускане започнало същинското изготвяне на АУАН, който да този момент
не бил съставен. При това положение следвало актосъставителят да приложи
процедурата по чл.43, ал.4 от ЗАНН, като изпрати акта на съответната служба, а
ако нямало такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя
за предявяване и подписване. Вместо да изпрати АУАН на дружеството нарушител за
предявяване и подписване, актосъставителят удостоверил отказ от страна на
представител на това дружество. По този начин се стигнало до недопустимо
смесване на хипотезата на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по чл.43,
ал.4 от ЗАНН и тази на съставяне на АУАН в негово присъствие, но при отказ да
го подпише по чл.43, ал.2 от закона.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Хасково споделя извода на районния съд за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН.
Съгласно чл.40, ал.1
от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението.
Според разпоредбите
на чл.43 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това
се удостоверява чрез подписа на един свидетел, а когато актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма
такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване. При подписване на акта на нарушителя се връчва препис
от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
В Кодекса на труда е
налице регламентация на процедурата по връчване на АУАН, респ. и на действията
при невъзможност да се връчи същия на съответното лице, като в чл.416, ал.3 от КТ законодателят е предвидил, че „Актът за установяване на административно
нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се
връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето
не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по
месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето
на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата
на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.“. Алинея 4 на чл.416
от КТ сочи, че в случаите по ал.3, изречение второ актът за установяване на
административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от
поставянето на съобщението.
В случая от
доказателствата по делото се установява, че АУАН не е бил редовно съставен в
присъствие на нарушителя, предявен и връчен на същия, което представлява
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Пред районния съд
свидетелят Н. Т. Д.(актосъставител) изрично е заявил, че е съставил АУАН, въз
основа, на който е било издадено Наказателно постановление №
26-2200033/07.04.2022г. в отсъствие на представителя на дружеството, след като
същия напуснал Дирекцията, т.е. в отсъствие на нарушителя и в последствие
оформен при отказ на нарушителя да подпише АУАН с подписа на свидетел – Л. Г..
Сходни по смисъл са
показанията на другия свидетел по делото пред РС – Е. Л. (свидетел и по акта).
Ето защо, доказано в производството пред РС е, че АУАН е бил съставен в
отсъствие на нарушителя.
Така установеното
нарушение на процедурата не би било съществено предвид факта, че до управителя
на дружеството е била изпратена покана да се яви на 07.03.2022г. за съставяне
на АУАН, стига обаче съставения АУАН да е бил съобщен на нарушителя по някой от
другите способи предвидени в специалния чл.416, ал.3 от КТ – с писмо с обратна
разписка или при невъзможност за това ако лицето не е намерено на адреса на
управление – чрез поставяне на съобщение за съставяне на акта на таблото за
обявления и на интернет страницата на Дирекция „ИТ“ – Хасково. В случая обаче
липсват доказателства процесният АУАН да е бил изпращан по пощата на „Вал Марг
Стоун 99“ ЕООД или евентуално да е било поставено съобщение за съставяне на
акта на таблото за обявления и на интернет страницата на
административнонаказващия орган. „
Фактът на присъствие
на представляващата наказаното дружество в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково на 07.03.2022г. не води до изводи, различни от изложените, тъй като е
безспорно, че преди съставянето на АУАН лицето М. С. – управител, е напуснало
администрацията на АНО, съответно актът не е бил предявен, нито връчен на
нарушителя, за да се приеме, че е налице афиширан отказ от страна на
санкционираното лице да получи съставения АУАН.
Гореизложеното
обосновава изводите на районния съд, че с удостоверяването на отказа от страна
на представителя дружество да подпише акта, се е стигнало до недопустимо
смесване на хипотезата на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по чл.43,
ал.4 от ЗАНН и тази на съставяне на АУАН в негово присъствие, но при отказ да
го подпише по чл.43, ал.2 от ЗАНН. В тази насока следва да се допълни, че не е била
приложена и специалната процедура по чл.416, ал.3 от КТ. Налице е случай на
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, поради незаконосъобразните
действия на актосъставителя.
Във връзка с
изложеното следва да се отбележи, че е било допуснато и неспазване на чл.52,
ал.2 ЗАНН от страна административнонаказващият орган, който не се е съобразил с
факта, че актът не е бил предявен и връчен на нарушителя, съответно не го е
върнал веднага на актосъставителя.
Предявяването и
подписването на АУАН, съответно връчването на акта, не са само формални
действия, тъй като от момента на извършването им за нарушителя възниква правото
да организира защитата си и да направи възражения, ако има такива. Въпросните
права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на
нарушението и неговата правна квалификация. Настоящият случай е имено такъв,
поради което допуснатите процесуални нарушения са съществени, съответно водят
до отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Предвид изложеното,
атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Районният съд, анализирайки
всички доказателства по делото, е достигнал до правилни правни изводи за отмяна
на оспореното пред него наказателно постановление.
При този изход на
делото, предвид разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, основателна е претенцията
на касационния ответник за разноски с оглед осъщественото процесуално
представителство по делото от адвокат, в размер на 400.00 лева., като в тази
връзка следва да се посочи, че съдът неустанови прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл.
първо, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №102/24.08.2022г., постановено по
АНД №328/2022г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отменено
Наказателно постановление № 26-2200033/07.04.2022г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД,
гр.Х., за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково да
заплати на „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД, гр.Х.,
ЕИК *********, разноски по делото в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.