Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260529
гр. Пловдив, 24.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: Диана
Костадинова
при участието на секретаря Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5508 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск
с правно основание чл. 143 и чл.149 от СК, предявен от Й.Й.И., ЕГН: **********,
представлявано от ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ гр. Р.,
служба „Закрила на детето“, чрез адв. ****** и вписан пол № ***** в Националния регистър за правна
помощ в качеството си на особен представител,
съдебен адрес:***, ***** срещу: Й.Х.И., EГН: **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че с Решение №
20-208-14 / 2020 г. на НБПП адв. С. бил назначен да предоставя правна помощ на
детето Й.Й.И. (роден на *** г. представляван от областна администрация гр. Р.,
служба „Закрила на детето". Малолетното дете и ищец Й.Й.И., видно от
представеното копие от
удостоверение за раждане е с
майка Х.Х. и баща Й.И. - ответник по делото. Й. и Х. нямат сключен брак. Към
момента не живеят на съпружески начала, а последната пребивава с малолетното
дете в Г.. За детето полата грижи единствено майката, тъй като бащата от години
е в България, Същият не помага за отглеждането на детето и не заплаща издръжка.
Майката на ищеца Х.Х. е непосилна да покрива всекидневните разходи па детето,
свързани със заплащане на вноски за детска градина, осигуряване па дрехи и
храна, медицински разходи, транспорт и др. На 05.12.2017 г. майката и законен
представител на ищеца подава молба за оказване па подкрепа при предявяване на
претенция за издръжка па детето си пред Служба Закрила на детето в гр. Р. на
основание чл. 1712 ал. 1, № 2 от Г. Гражданския кодекс. Въз основа подадената
молба и след решение на органа се отпуска социална помощ на майката на детето.
Във връзка с горното се задейства процедура по предоставяне на правна помощ по
реда па Регламент /ЕО/ № 4/2009г. на Съвета. Централният орган по
смисъла на регламента е изпратил молба по чл. 56. ад. 1. буква в от последния
(Приложение VII от регламента) за получаване на решение в България с което
ответника Й.Х.И. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на ищеца Й.Й.И.
в размер на 165 евро, както и авансово изплащаната ежемесечна издръжка в същия
размер за последната една година.С оглед гореизложеното спорът попада в
предметния обхват на Регламент /ЕО/ № 4/2009
г. на Съвета приложим към задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени,
брачни отношения или отношения по сватовство.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди лицето Й.Х.И. да
заплаща месечна издръжка в размер на 165 евро на Й.Й.И., чрез Областна
администрация на гр. Р. служба Закрила на детето до
настъпване на основания за
нейното изменение иди прекратяване, както и да осъди ответника да заплати
издръжка в същия месечен размер за изминал период, считано от една година преди
предявяване на исковата молба.
Преписи от молбата и приложенията са връчени
на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му
разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок Й.Х.И., ЕГН **********,***, *****, ответник по гр.д. № 5508/2020 г. на
Районен съд – П., БК, IV брачен състав, е депозирал такъв. Намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Признава, че Й.Й.И. е негово дете от
съвместното му съжителство с неговата майка - Х.Х.,
като двамата нямали сключен граждански брак. От
началото на съвместния им живот до фактическата раздяла с
г-жа Х. през 2017 г. ответникът бил
осигурявал всички финансови средства, необходими за поддържането на
задоволителен стандарт на живот на всички тях - жилище, храна, облекло, ежедневни разходи и т.н. Майката на ищеца в
настоящия процес е имала доходи единствено по времето на ползваните обезщетения
за отглеждане на дете, изплащани от НОИ. Важно било да се отбележи, че тримата - ответникът, ищецът Й. и неговата майка, заминали с намерения за дългосрочно пребиваване в Г., именно,
за да работи там, съответно да получава по-големи доходи,
отколкото в България, и да осигури добро бъдеще за
сина си. Няколко месеца след като се установили в Г. отношенията между ответника и г-жа Х. рязко се влошили, имали непрекъснати скандали и това довело до непоправимо разстройство на тяхната връзка. След раздялата им, майката на ищеца
настояла ответника
да напусне жилището, в което пребивавали в Г., а за него нямало друга алтернатива, освен
да се върне в България и да продължи живота си. Фактическата раздяла по никакъв начин не се отразила на ангажиментите му към детето - никога не бил незаинтересован
след този момент, винаги искал да полага грижи и да помага при отглеждането на сина си.
Оспорва твърденията, че не е осигурявал доброволно издръжка, с която да задоволява нуждите на
детето си след раздялата с майката на ищеца в настоящия процес, и че не е помагал при отглеждане на детето. Причината да не е осигурявал издръжка на детето и да не помага при
отглеждането му била дълбокото разстройство на
отношенията му с г-жа Х., която отказвала дълго време да му даде точния адрес, на който пребивават тя и детето, в резултат на
което бил възпрепятстван да посещава сина си. В продължение на близо две години комуникацията му с детето се осъществявала единствено по телефона. През 2018г. с г-жа Х. възстановили нормалните си взаимоотношения и сключили нотариално заверено извънсъдебно споразумение от
05.09.2018г., с което били уредени взаимоотношенията им относно определяне местоживеенето на детето,
упражняването на родителски права спрямо него и режима на личните отношения на
ответника с детето. Към настоящия
момент и двамата спазвали уговореното в споразумението, като
при всяко пътуване на детето до България и обратно за Г., ответникът осигурявал разходите по
пътуването му до България, ходили заедно на
почивки, задоволявал ежедневните му нужди. Сумите бил предоставял
лично и в брой на Х.Х., а в някои случаи бил заплащал
разходите директно при източника им. Моли личното му задължение по
издръжката да бъде съобразено с доходите му, възлизащи на 610 лв., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на фирма *****. Оспорва иска за изминал период, тъй като след
подписване на споразумението между него и майката на
детето бил изпълнявал задълженията си на родител и бил подсигурявал
средства за отглеждането на детето.
След преценка на всички събрани по делото
доказателства, вземайки предвид доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че
малолетният ищец Й.Й.И. е син на ответника Й.Х.И., което е видно и от
приобщеното по делото удостоверение за раждане (л. 20 д.).
Представено е разрешение
за получаване на парични помощи за покриване на ежедневното потребление според
Втора книга на Социалния кодекс (SGB II) в превод от н. език(л. 27 д.), според
което Х.Х. и детето Й.И. получавали парични помощи за покриване на ежедневното
потребление в размер на 967,74 евро. Представена и таблица- изчисления за периода от 4/2019г. до 6/2019г. (л. 28 д.).
Представена е справка за доходи и разходи на домакинството на Й.И. и Х.Х., в
която са описани доходи в размер на общо 354 евро, от които 160 евро – издръжка
в аванс и 194 евро детски надбавки, както 967,64 евро – парични помощи за
ежедневно потребление по SGB II,
както и следните разходи: застраховка лична гражданска отговорност – 13 евро на
всеки 3 месеца, топъл наем – 500 евро, разходи за храна и облекло 450 евро,
лекарства 30 евро, храна в детска градина 60 евро, фитнес студио 35 евро, други
разходи 200 евро, разходи за транспортни средства 100 евро. Приложено е
удостоверение от целодневна детска градина в гр. Е. от 13.09.2018г., видно от което детето Й. посещава детска градина от
понеделник до петък всеки ден, за което се дължало сумата от 224 евро на месец,
както и 3 евро на ден за храна.
Представено е копие от споразумение от 05.09.2018г.
(л. 45 д.), с нотариална заверка на подписите рег. № ***** по описа на н. *****,
рег. № *****на НК, с район на действие РС П., с което родителите на детето Й.И.
– Й.И. и Х.Х. са се споразумели, упражняването на родителските права спрямо
детето Й. да бъде предоставено на майката Х.Х., като местожителството му бъде
определено при майката в град Б. В., Г.. На бащата Й.И. е определен режим на
лични контакти съобразно постигнатите договорености в споразумението- седем дни
през зимната ваканция на детето, петнадесет дни през лятото, през Коледните,
Великденските и Новогодишните празници и личните празници на бащата, ако има
възможност детето да се прибере в България, съобразно ваканциите, определени по
програмата на детската градина. Уговорено е, че при осъществяване на режима на
лични контакти детето ще бъде вземано от и връщано до дома на майката или на
друго място по взаимно съгласие на страните. Постъпила е справка от ТД на НАП –
гр. П., видно от която ответникът Й.Х.И., фигурира като едноличен собственик на
капитала и управител на ******, с ЕИК *****. За 2019г. ответникът има подадена
годишна данъчна декларация, с която са декларирани доходи в размер от 2240
лева. Липсват данни за изплатени доходи през отчитаните 2018г. и 2019г., както
и не са налице данни за декларирано движимо и недвижимо имущество. Представени
са данни за осигуряването на лицето, от които е видно, че за периода м. 5
2019г. до м. януари 2020г. е реализирал осигурителен доход в размер на 560
лева, а за периода от м. януари до м. май 2020 г. – 610 лева.
По делото са представени таблица-изчисления за
периодите: 4/2019
– 6/2019, 8/2019, 9/2019 – 2/2020, 1/2020, както и писма от 01.10.2018 г., 12.03.2019г.,
8.10.2019 г., 08.10.2019, 18.12.2019 , 18.03.2020, 23.04.2020 г.
Представена е декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от Й.Х.И., с която същият е декларирал, че е баща
на детето Й.Й.И., че няма други деца, както и че реализира доход в размер на
610 лева месечно.
По делото е разпитан свидетелят Е. Д. И.- м. на
ответника, която заяви пред съда, че към момента на раждането на детето, с. й и
майката на детето живеели заедно в нейния дом. В България живеели на квартира, след като детето
навършило 3 месеца. Доходите на семейството осигурявал Й., бабата и дядото. Х.
не работила от момента, в който семейството отишло да живее при свидетелката.
Синът й и неговото семейство предприели пътуване през 2015г. за Коледа, за да
гостуват при другата баба в Ш. Намерението им било да се устроят и да отидат да
живеят в Г., където живеел братът на Х.. Заминали за няколко дена за Колева за Ш.
и стояли до пети-шести януари 2016г. след което заминали за Г.. В Г. трябвало
да се установят и отишли първоначално при брата на Х.. С. й останал в Г.. там
потърсил работа и след около месец се прибрал, тъй като не успял да намери, а и
нямало къде да остане. Контактът с
детето първата година бил по „месинджър“. Синът на свидетелката не бил съгласен
детето да остава там. Бащата бил казвал, че не разполага с адрес на детето и
майката в Г.. Детето дошло в България през 2018г. На 26 октомври родители
сключили споразумение. Детето идвало в България четири пъти, като последния път
бил на Коледа през 2019г., за десет дни. Баща му и свидетелката се грижили за
детето, докато е в България. Синът на свидетелката поемал разноски по
пътуването на отвиване и връщане до Г.. Купували били дрехи на детето за предстоящия сезон. През 2018г.
детето дошло за първи път след раздялата на родителите. Синът на свидетелката
нямал други деца. Упражнявал трудова дейност самостоятелно, като всеки месец
доходите му били различни. Работил в собствена фирма за заварки. Синът на
свидетелката нямал здравословни проблеми. Детето било здраво, ходило на
градина.
Преценени по реда на
чл.172 ГПК, с оглед тяхната заинтересованост, съдът кредитира показанията на
така разпитаната свидетелка, тъй като същите са последователни и логични, а и
непротиворечащи на останалите доказателства по делото.
Съгласно разпоредбите на чл. 143 ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
съобразно своите възможности и материално състояние следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на
тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на
неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК.
При дефиниране конкретния размер на издръжката, на първо място ще бъдат
отчетени услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат
задоволени базовите потребности на детето -режийни
разноски, храна, облекло, медикаменти, консумативи, свързани с отглеждането и
израстването на детето, разходи за транспорт, за
заплащане на месечна такса за посещение на детска градина. Към приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция детето Й. е на навършени **** години,
пребивава трайно в Г., където посещава целодневна детска градина. С оглед определяне на необходимите средства за
издръжка следва да бъдат преценени и естествените потребности на всяко
подрастващо дете от социален живот и развлечения, като следва да се отбележи,
че се касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли
единствено да достигнат по-висок ръст, не и да намалеят. След извършена
преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид
обстоятелството, че детето пребивава трайно в Г., съдът приема, че необходимите
средства за подсигуряването на условия за нормалното отглеждане и израстване на
детето са в размер на 300 евро месечно, от които 165 евро следва да бъдат поети
от бащата, а останалата част от майката, която като родител, при който живее
детето носи тежестта от неговите ежедневни битови разходи, ведно с грижите по
отглеждането и възпитанието на същото. Съдът приема, че претендираният размер
на издръжката занапред е съвсем реален и съобразен както с основните
потребности на детето, така и с възможностите на ответника, съответно предявеният иск по чл. 143 ал. 2 от СК – за
присъждане на месечна издръжка в размер на 165 евро, считано от датата на
завеждане на исковата молба до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, се явява изцяло доказан и следва да се уважи в пълен размер, като
се присъди също законната лихва за всяка просрочена месечна вноска – съгласно
чл. 146 ал. 1 от СК. Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в търсения
размер би създавало затруднения за ответника, защото уреденото в чл. 143 ал. 2
от СК задължение на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е
безусловно, без значение дали изпълнението му ще ги затрудни. Този характер на
издръжката цели осигуряването на средства, които да гарантират на детето начин на живот и развитие, каквито то би
имало, ако родителите му живееха заедно, а несъмнено първото и най-важно
задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за детето си, да му
осигури условия да отрасне здраво и да се образова, за да има добра житейска
реализация. Освен това ответникът е в
трудоспособна възраст и следва да реализира доходи, достатъчни за осигуряване
както на собственото си съществуване, така и на лицата, към които има
задължения за издръжка. По делото не се установява ответникът да има задължения
за издръжка към други лица, както и наличието на други препятстващи причини да
се заплаща издръжка в по-висок размер. По делото не се установи здравословното
състояние на ответника да не му позволява да работи и да реализира доходи, или
че се налага приемането на медикаменти и отделянето на допълнителни разходи. Не
се установява и ответникът да има разходи за наем, както и други задължения,
които да утежняват финансовото му положение. По изложените съображения
предявеният иск с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК е доказан по основание
и размер и като такъв следва да бъде уважен.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало
време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 22.05.2019
г. до 21.05.2020 г. включително, също е основателна, тъй като е категорично
изяснено, че през този период детето е отглеждано от майката и живее при нея
съгласно постигнатото с ответника споразумение от 05.09.2018г., с което й е
предоставено упражняването на родителските права. При доказателствена тежест, лежаща върху
ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си за
осигуряване издръжка на детето през процесния период. Обстоятелствата, че
ответникът е заплащал разноските за пътуването на детето на отиване и връщане
до Г., както и покупката на подходящи дрехи за детето с оглед предстоящия сезон
не биха могли да обусловят различен извод относно размера на необходимата за
малолетното дете месечна издръжка и частта от нея, която трябва да се осигурява
от бащата, още повече, че майката сама отглежда детето, което живее при нея и
тя поема изцяло фактическите грижи за него. Извършените от ответника разходи са
с инцидентен характер и не са в състояние да покрият припадащата се на бащата
част от месечната издръжка на детето. Поради
изложените по-горе съображения относно размера на издръжката занапред, и
издръжката за минало време следва да се присъди в размер на 165 евро или общо 1980
евро за целия едногодишен период, ведно със законната лихва върху тази сума за
времето от влизане на настоящето решение в сила до пълното й изплащане.
Доколкото
настоящото производство е с предмет претенции за присъждане на издръжка, то на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварителното
изпълнение на решението в тези му части.
В настоящото производство
не са направени искания за присъждане на разноски в полза на страните, поради
което този въпрос не следва да се обсъжда. С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПдРС
в размер на 464,70 лв. за иска за присъждане на издръжка от датата на
постъпване на исковата молба, както и
сумата от 154,90 лева– държавна такса, дължима по иска за присъждане за
издръжка за минал период.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетното си дете
Й.Й.И., ЕГН **********, представлявано от ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ гр. Р., служба
„Закрила на детето“, месечна издръжка в
размер на 165 евро (сто шестдесет и
пет евро), считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2020 г.,
до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на малолетното си дете Й.Й.И., ЕГН **********, представлявано от ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ гр. Р., служба „Закрила на детето“, издръжка за минало време – за
периода от 22.05.2019г. до 21.05.2020г. включително, в размер на 165 евро (сто
шестдесет и пет евро) месечно, или общо сумата от 1980 евро (хиляда деветстотин и осемдесет евро),
ведно със законната лихва върху тази сума за времето от влизане на настоящето
решение в сила до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 242, ал.
1 ГПК, се постановява предварително изпълнение на решението в частта му,
касаеща присъдената в полза на детето месечна издръжка.
ОСЪЖДА Й.Х.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС сумата от общо 619,60 лева
(шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки), от която 464,70
лв. държавна такса за присъдената издръжка по чл. 144 СК и 154,90 лв. държавна такса за присъдената издръжка по
чл. 149 СК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.