№ 1516
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100106180 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от А. Д. В., ЕГН ******* срещу ответното
дружество ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
относно осъждането на ответника да заплати на ищцата следните суми:
- сумата от 43 000 лв. /относно размера на иска за неимуществени вреди виж
уточнителна молба с вх. № от 19.06.2023 г. – л. 63/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от травматични увреждания: фрактура пертрохантерика
феморис син. ст. пост рсом феморис син. кум – FINAIL, счупване на тялото Л2 /втори поясен
прешлен/, както и съпътствашите ги болки и страдания, настъпили в следствие на ПТП от
05.10.2022 г., в гр. София на ул. „Борис Пожаров“ в района на кръстовището образувано с
ул. „Димитър Хаджикоцев“, по вина на водача на лек автомобил Ауди Q5, рег. № *******,
управляван от И. Б. Б., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното
дружество, ведно със законната лихва от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане;
- сумата от 7000 лв. – обезщетение за претърпени в следствие на произшествието
имуществени вреди за разходи за заплащане на медицински консумативи, за болничен
престой, други консумативи, за рехабилитация и домашен помощник, ведно със законната
лихва от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Относно иска за имуществени вреди е допуснато изменение на размера на
претенцията на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 23.05.2024 г. – л.
305 гръб, като размерът на претенцията е намален до сумата от общо 6987.14 лв.,
формирана, както следва от /сума в размер на 3000 лв. заплатена по договор за предоставяне
на услуги, незаплатени от НЗОК от 17.10.2022 г., сключен с МБПЛР Сердика ЕООД, сума в
размер на 1767.14 лв. заплатена по № ********** от 17.10.2022 г. и сума в размер на 2220
лв., заплатени за домашен помощник в периода 20.11.2022 г. до 20.05.2023 г., т. е. за период
от шест месеца по 370 лв. на месец/, като производството за разликата над 6987.14 лв. до
7000 лв. е прекратено поради направен частичен отказ от иска.
Ищцата основава претенциите си с твърденията, че произшествието е настъпило по
вина на водач, който при движение на заден ход в еднопосочна улица я е ударил в момента, в
1
който е тръгнала да пресича, и който е управлявал МПС под въздействие на наркотични
вещества. Вследствие на това ПТП тя е претърпяла две фрактури и операция, съпроводени с
болки и страдания, както и и е изразходвала средства за лечението и рехабилитацията си,
които претендира като обезщетение от застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД “Армеец“,
който оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен, тъй като
счита, че произшествието не е настъпило по описания в исковата молба начин. Оспорва
механизма на ПТП, както и, че е налице противоправно поведение от водача на автомобила.
Оспорва виновен за него да е бил водачът на лек автомобил Ауди Q5, рег. № *******, като
намира, че то е настъпило по вина на ищцата, която е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл.
114, т. 1 от ЗДвП, като е пресичала без да се съобрази с разстоянието до приближаващото
МПС и неговата скорост, без да се огледа и при внезапно навлизане в платното за движение.
Евентуално твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва ищцата да търпи твърдените в молбата вреди. Твърди, че у ищцата са налице
предходни и съпътстващи заболявания, които са допринесли за настъпването на вредата.
Намира обезщетението за силно завишено. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира
разноски.
С определение от 19.09.2023 г. е конституиран като трето лице-помагач на страната на
ответника И. Б.а Б..
Третото лице-помагач И. Б. Б. подава становище, с което оспорва предявения иск.
Намира исковата претенция за нередовна. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е
причинил процесното ПТП противоправно и виновно. Оспорва причинно-следствена връзка,
механизма на ПТП. При евентуалност, твърди, че забавянето на оздравителния процес при
ищцата се дължи на предхождащи ПТП-то заболявания. Оспорва претенцията за
имуществени вреди. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на
ищцата, а при условията на евентуалност твърди съпричиняване поради противоправно
поведение на ищцата по чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Твърди, че здравословното състояние на
ищцата, възрастта и наднорменото й тегло са обосновали настъпване на произшествието.
Оспорва претенцията на обезщетение за забава. Оспорва претенцията за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, евентуално прави възражение за
прекомерност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Възражението на третото лице-помагач срещу редовността на исковата молба е
неоснователно. Твърденият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП е подробно описан в
т. 2 от уточнителна молба с вх. № от 19.06.2023 г. – л. 63 от делото.
От фактическа страна съдът приема следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно и признато
между страните, че е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-515
от 05.10.2022 г., гр. София, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на
05.10.2022 г. около 15:30 ч. в гр. София лек автомобил Ауди Ку 5 с рег. № *******,
управляван от И. Б. Б., се е движил по ул. „Борис Пожаров“ с посока на движение от бул.
Арсеналски към бул. Димитър Хаджикоцев и в района на кръстовището образувано с бул.
Димитър Хаджикоцев, при извършване на маневра заден ход участва в ПТП с намиращия се
2
на платното за движение пешеходец А. Д. В.. В констативния протокол е отразено, че е
издаден АУАН № АД 027310 от 05.10.2022 г., както и, че е налице положителен резултат
за употребени наркотични вещества – кокаин.
Образувано е ДП № 11309/2022 г. по описа на СРТП-Отдел разследване, СДВР за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК срещу И. Б. Б.. От писмо от
ПРБ с вх. № от 15.11.2024 г. се установява, че ДП № 11309/2022 г. по пр. пр. № 33846/2022 г.
по описа на СРП към момента на справката не е приключило.
От епикриза, издадена от Клиника по ортопедия, травматология към ВМА София, се
установява, че А. В. е постъпила на 05.10.2022 г. и е изписана на 17.10.2022 г. с диагноза
фрактура пертрохантерика феморис син. Извършена е операция на 07.10.2022 г. със
спинална упойка. Проведено е лечение, изписана е с подобрение. Вертикализирана и
приучена да ходи с помощни средства.
Представена е по делото фактура № ********** от 17.10.2022 г. за медицински
консумативи на стойност 1767.14 лв., с клиент А. В. и доставчик ВМА, към която е
представен и фискален бон за заплащането на сумата от 1767.14 лв. от 17.10.2022 г.
Представен е и договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК от 17.10.2022 г.,
сключен с МБПЛР Сердика ЕООД за предоставянето на медицински услуги, които не се
заплащат от НЗОК за 28 дни на стойност 3000 лв. Представен е и фискален бон от
17.10.2022 г. за заплащането на сумата от 3000 лв.на МБПЛР Сердика ЕООД.
От приетата по делото и кредитирана от съда СМЕ се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания – счупване на трохантерния масив
в горния край на лява бедрена кост – закрито, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок от 5-6 месеца, суспектни данни за
фрактура на тялото на Л2 /втори поясен прешлен на фона на остеопороза и
вертебропластика на Л3, Л4, Л5/. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на
ПТП и настъпилите увреди. Разходите за метал /Фи нейл пирон с 2 прокс. и 2 дистални
застопоряващи винта/ и за лечение и рехабилитация в МБПЛР Сердика, непокрито от НЗОК,
са били необходими и свързани с лечението на счупването, възникнало при ПТП.
Пострадалата е имала придружаващи заболявания – НИЗЗД, кифосколиоза и увреждане на
междупрешленните дискове, остеопороза, болест на Хашимото, първична АХ, хронична
исхемична болест на сърцето, сънна апнея. Придружаващите заболявания могат да окажат
влияние и удължаване на възстановителния процес, но при адекватно лечение не могат да
бъдат решаващи. При извършения личен преглед на ищцата, същата се движи със
затруднена походка и с едно помощно средство – бастун. Представила е епикриза за
отстраняване от костта на имплантираните уреди в периода 21.03.2024 г. – 25.03.2024 г. След
операцията била хоспитализирана за рехабилитация. Вижда се оперативен белег. При
изследване на функцията, сгъва в ЛТБС до 90 гр., ограничена ротация/въртеливо движение.
Оплаква се от болки при натоварване и промяна във времето.
В съдебно заседание на 31.10.2024 г. вещото лице Д. изяснява, че за фрактурата на
тялото на L2 има суспектни данни, не е посочена в медицинската документация, поради
което вещото лице е приело, че липсва фрактура на L2 във връзка с процесното ПТП, като
сочи, че през 2012 г. при ищцата е правена вертебропластика. Увреждането във връзка с ПТП
е счупването на трохантерния масив. Поради придружаващите заболявания са правени
консултации със съответните специалисти преди операцията. Операцията е правена с
щадяща спинална анестезия, необходим е бил период за долекуване и рехабилитация.
Придружаващите заболявания не са решаващи за самата травма, придружаващите
заболявания са лекувани и са компенсирани. Възстановителният период е бил 7-8 месеца,
след което е предприела ставане от леглото с проходилка, с помощни средства. Според
вещото лице може и при здрав човек да е удължено възстановяването. Възстановителният
период зависи най-много от самия пациент, като възстановяването е индивидуално.
3
От приетата САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: лек автомобил Ауди
Ку 5 с рег. № ******* се е движил по ул. „Борис Пожаров“ с посока на движение от бул.
Арсеналски към бул. Димитър Хаджикоцев и в района на кръстовището образувано с бул.
Димитър Хаджикоцев, при извършване на маневра заден ход участва в ПТП с намиращия се
на платното за движение пешеходец А. Д. В.. При движението назад автомобилът е
предприел завиване надясно, за да навлезе в ул. Димитър Хаджикоцев в правилната посока
на еднопосочното й движение и да продължи напред по нея. Въпреки че водачът е имал
възможност да намали скоростта до минималната, осигуряваща му възможност да спре, ако
от дясно от тротоара се появи пешеходец, той не бил достатъчно внимателен. При движение
назад е ударил със задния десен ъгъл на задната си броня, вероятно левия крак на вече
навлязлата в платното за движение на ул. Борис Пожаров пешеходка, движеща се в посока
от дясно на ляво спрямо автомобила. От удара пешеходката е отблъсната в посока на
движение на автомобила надясно от него и е паднала вероятно на платното за движение до
контейнера за смет. На кръстовището е имало пътни знаци само да показват, че движението
и по двете улици е еднопосочно. Според вещото лице, дори пешеходката да е пресичала
платното за движение на ул. Димитър Хаджикоцев към сградата № 51, където е фирми
Спиди, то резултатът ще е същият. Според вещото лице е имало контакт между пешеходката
и автомобила, тъй като е имало забърсване на десния ъгъл на дясната броня /което
забърсване е открито при огледа на автомобила/. Най-вероятното място на удара на
пешеходката по дължина на пътя е на 0.5-1 м. след линията на ориентира, а по широчина е
на 0.8-1 м. в дясно от платното за движение върху продължението на десния тротоар. Най-
вероятната скорост на автомобила е 5 км/ч. Автомобилът Ауди Q 5 освен огледала за задно
виждане е имал и камера за наблюдение на пространството зад автомобила при заден ход
върху дисплей. Освен предна и задна камера и парктроник, то процесният автомобил е
оборудван и с асистиращи системи, които могат да задействат спирачната система на
автомобила. Появата на пешеходец от платното за движение е предвидима опасност за
водача и той е трябвало да прецени правилно условията на видимост на пространството
назад и настрани на автомобила си. Водачът на л. а. е имал техническата възможност да
предотврати удара при движение на ниска скорост съизмерима със скоростта на
пешеходците, особено когато има и ограничена видимост от обективно препятствие /висока
растителност, която е ограничавала видимостта му/. Опасна зона според не се изчислява при
заден ход, тъй като безопасността на движението на заден ход се осигурява единствено от
водача, чрез правилен избор на скоростта му на движение. Според вещото лице автомобилът
ще контактува с най-изпъкналата част на задната си броня с тялото на пострадалата, в
областта на краката над коляното, като къде точно –зависи от ръста на пострадалата.
В съдебно заседание на 20.02.2025 г. вещото лице А. изяснява, че ако движението
назад е засечено от камерите, би следвало автомобилът да задейства спирачките. Вещото
лице не може да отговори дали парктроникът е свързан с асистента за аварийно спиране.
Отговорът за най-изпъкналата част на задната броня спрямо нивото на земята е даден за този
модел л. а. Ауди Q 5, но вещото лице разяснява, че амортисьорите на автомобила са активни
и могат да се повдигат и спускат, като даденото разстояние в експертизата е спрямо
стандартната височина на автомобила. Вещото лице пояснява и, че принципно
асистиращите системи могат да бъдат изключени, както и, че, за да се задейства всяка
система трябва време. Въпреки че електрониката е бърза с почти нулево време, то
останалата част като задействане на спирачките изисква време.
От разпит на свидетеля М.Д., чиято тъща е ищцата, се установява, че същият я
познава от 28-29 г. Знае за настъпилото ПТП преди 2 години, когато тя отишла да изхвърля
боклука. След ПТП изкарала около месец във ВМА, след това месец и нещо в
рехабилитационна клиника в Овча Купел. Тя не била мобилна, но я преместили вкъщи,
поради високите разходи в рехабилитационния център. Наели жена, която да я обслужва.
Първите около шест месеца имала проблем със ставането, нужда от помощ да се изкъпе. И
4
до момента изпитвала затруднения, когато следвало да излиза от дома си без придружител.
За нея се грижили дъщеря му, зет му и жената, която наели. Преди ПТП постоянно се
движила, имал къща в с. Петърч и вила на апартамент в Царево. Гледачката я наемали в
различни периоди съобразно нейното състояние, когато лятото я изпратили на морето, то
имало при нея жена през цялото време. Нямало фиксирана сума за плащане, понякога била
50 лв. на седмица, друг път 200 лв. Разходите за домашен помощник били спорадични, тъй
като за нея се грижили дъщерята и зетът на свидетеля. Когато те ходили някъде, тогава
взимали човек. За това разходите били различни. Когато била в София, не наемали жена.
След рехабилитацията наели човек до пролетта, който бил при нея всеки ден по 8-10 часа и
плащали по 400 лв. на седмица. Това било някъде за 5-6 месеца от октомври до края на м.
април или до края на м. май. Наели човек, защото клиниката по рехабилитация била много
скъпа, така ищцата живеела вкъщи, като единствено я транспортирали до клиниката за
прегледи. Ищцата имала остеопороза от много години, като имала циментирани шийни
прешлени. Остеопорозата засягала гръбнака, но счупвания по крака нямала. Никога преди
това нямали нужда от помощница. След ПТП тя била настанена в нейно жилище и за нея се
грижили дъщеря му и зет му.
От разпита на свидетеля М. п., чиято баба е ищцата, се установява, че тя отишла на
мястото на инцидента 5 минути след настъпването му. Баба й лежала на земята, имало
полицай, там били и водачът на л. а. и човек от Спиди, който бил видял всичко. Човекът от
Спиди й обяснил, че баба й била на пешеходната пътека и точно до кофата шофьорът на л. а.
не я вижда, блъска я и тя пада. След няколко дни свидетелката потърсила отново човекът от
Спиди, но от Спиди отказали да й кажат името му. Свидетелката често посещавала и
помагала баба си. Помага й с пазаруването, през два-три дни ходи при нея. Цялото
семейство взели мерки за нейното възстановяване и рехабилитация след инцидента, наели й
жена да се грижи за нея. Животът на ищцата се променил, имала нужда от проходилка,
плачела, имала количка, сложили парапети, дръжки, тоалетната й се повдигала. В момента
продължавала да се движи с проходилка, самостоятелно можела да прави само къси
разстояние. Когато свидетелката отишла, тя видяла баба си да лежи точно до кофите на ул.
Димитър Хаджикоцев. Имало обособено място за кофите. Кофите били пред тротоара, а баба
й била до кофите, една стъпка след тротоара. Кофите били в обособената част, от лявата
страна на баба й. Тялото на баба й било отляво на кофите, на пътното платно.
В съдебно заседание на 20.02.2025 г. са снети обяснения от третото лице-помагач И.
Б. Б., който твърди, че не е участвал в ПТП на посочената дата и не е участвал в сблъсък на
автомобила с пешеходка. Снетите обяснения следва да се съпоставят с разпита на И. Б. Б. по
ДП. В ДП при разпита на И. Б. Б., същият не отрича да е управлявал процесното МПС на
05.1.2022 г. около 15:30 ч., като след като навлязъл на ул. Борис Пожаров е видял, че няма
места за паркиране, решил да върне назад и да търси място за паркиране на ул. Димитър
Хаджикоцев. И. Б. Б. излага, че чул кухо тропане, след което видял жена до първия
контейнер, който е по-близо до ул. Борис Пожаров.
От правна страна съдът приема следното:
Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по
чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на ответника застраховател е да установи отсъствието на
презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, а именно че в
5
резултат на определени обстоятелства е налице безвиновно деяние, включително че деецът
не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици – случайно деяние по чл. 15 НК.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Не се спори по делото, че от ищеца е отправена застрахователна претенция, получена
от ответника на 21.12.2022 г. /л. 10-11/, поради което и към датата на подаване на исковата
молба тримесечният срок е изтекъл.
Основният спорен въпрос по делото е дали са установени при условията на пълно и
главно доказване обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП, респ. установява
ли се по делото противоправно поведение от страна на водача на л. а., което противоправно
поведение да е довело до настъпване на процесното ПТП.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, а според ал. 2 – по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Несъмнено по делото се установява от съвкупния доказателствен материал, че
водачът на л. а. с рег. № ******* е извършил няколко нарушение на правилата за движение
по пътищата, като първо е навлязъл в ул. Борис Пожаров в посока – обратна на движението,
след което започва да връща автомобила назад. Водачът на л. а. е нарушил чл. 40, ал. 1 и ал.
2 ЗДвП. От кредитираната като професионална и подробно изготвена САТЕ, се установява,
че при движение на заден ход водачът трябва сам да си осигури безопасността, чрез
постоянно наблюдаване на пространството с наличните на автомобила технически средства.
Появата на пешеходец е предвидима опасност за водача, който е имал техническата
възможност да предотврати удара, ако се е движил с безопасна скорост.
Спорно по делото е дали между л. а. и ищцата е настъпило съприкосновение/удар.
От една страна, съдът намира, че ударът нанесен върху ищцата от процесния автомобил е
установен при условията на пълно и главно доказване по делото. В тази насока както
констативния протокол, така и САТЕ, в която е посочено, че пешеходката е ударена със
страничната задна дясна част на задната броня на автомобила. Относно механизмът на ПТП
съдът кредитира и показанията на свидетеля М. п., макар и показанията да са производни, то
същите са съобразени с получената информация от очевидец на ПТП /служител на Спиди/,
както и същите съвпадат с останалия доказателствен материал. Не на последно място, съдът
съобрази показанията, дадени от И. Б. по ДП, най-вече в частта, с която той е „чул кухо
тропане“, както и, че имало „забърсване на прахта на задната броня в дясно“. Тези
сведения, представляват извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, което
представлява доказателствено средство. Ако изявлението съставлява признание на
неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на
документа – виж решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.,
определение № 1015 от 3.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2930/2015 г., IV г. о. Изявлението на
6
страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното
право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Признанието
на неблагоприятния факт е указание за неговата истинност /виж решение № 475 от
8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2009 г., III г. о./. Ако в ДП се съдържат признати
неблагоприятни обстоятелства от И. Б. Б., то съдът може да ги цени като извънсъдебно
признание за неблагоприятно обстоятелство по реда на чл. 175 ГПК - виж решение № 265 от
10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на IV г. о. на ВКС. Ето защо и съдът намира за установен
по несъмнен начин твърдяния механизъм на настъпване на ПТП, а именно при движението
си на заден ход водачът на л. а. с рег. № ******* е ударил А. В., като е нарушил
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП. Несъмнено в случая е имало удар/съприкосновение
между автомобила и тялото /левия крак/ на пострадалата.
Само за пълнота на изложението и въпреки възприетият механизъм на ПТП, доказан
по производството, съдът намира за редно да отбележи, че дори да беше установена
защитната теза за липса на съприкосновение, то това не означава непременно, че между
действията на водача на л. а. и настъпилите увреждания за ищцата липсва причинно-
следствена връзка. Причинно-следствената връзка следва да се преценява в по-широк
контекст и не може формално да се ограничава само до хипотезите на пряк физически
контакт между пешеходеца и превозното средство. Такава връзка е налице и когато
заплахата от удар между различни участници в движението е реална и възприемането
й е довело до вредоносния резултат – в този смисъл изрично решение № 212 от 14.12.2023
г. по гр. д. № 4527/2022 г. на III г. о. на ВКС. Именно поради това и съдът не е допуснал
направеното в последното заседание доказателствено искане за експертиза, целящо да
установи липсата на съприкосновение с тялото на пешеходеца. От една страна, наличието на
асистираща система за аварийно спиране на автомобила по никакъв начин не доказва
липсата на съпротивление, тъй като, както вещото лице е посочило в с. з. на 20.02.2025 г. е
необходимо време за сработване на системите и задействане на спирачките. Т. е. възможно в
конкретния случай за сработването на системите да е било необходимо време и при
предприемането на аварийното спиране в конкретната ситуация вече да е бил осъществен
контакт с пешеходеца – в която насока чуването на удар/кухо тропане и откритото
забърсване на мястото на удара, които обстоятелства са признати от И. Б. в ДП. Отделно,
отговор на част от поставените задачи на процесуалните представители на третото лице-
помагач би бил хипотетичен и не би допринесъл за изясняване на делото от фактическа
страна. Установи се по делото, че процесният автомобил разполага с амортисьори, които
могат да повдигат и спускат автомобила, поради което и при липсата на обективни данни за
състоянието и височината на автомобила при настъпването на процесното събитие, то е
невъзможно да се определи височината на задната част на бронята му.
Оттук и съдът, намира, че на първо място е имало удар в тялото на пешеходеца, довел
до травмата, а за пълнота, дори да беше установено, че няма такъв, то, когато пешеходецът
поради реалната заплаха от удар /каквато несъмнено имаме в случая поради поведението на
водача, за който в КП е констатирана употреба на наркотични вещества, и нарушението на
ЗДвП при движението му на заден ход/, падне със собствен ръст на пътното платно, то това
не прекъсва причинно-следствената връзка, в която насока освен цитираната практика по чл.
290 ГПК и правилата на житейската логика.
При всички положения, противоправното поведение на водача на л. а. има за пряка и
непосредствена последица падането на пешеходеца на пътната настилка. В хода на
производството по разглеждане на иска не са събрани доказателства, годни да оборят
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина в действията на водача по време на
произшествието. Действията на водача са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите за пострадалия увреждания. Уврежданията от инцидента са причинили болки и
страдания за ищеца. Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между
претърпените болки и страдания на ищеца и инцидентът, настъпил на 05.10.2022 г.
7
По делото е установено наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на лекия
автомобил Ауди Q 5, към датата на инцидента, което обстоятелство е и отделено като
безспорно между страните. След като ЗАД „Армеец“ АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, заради
който е причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Възражението за съпричиняване е неоснователно:
В разглеждания случай по делото се установява /от САТЕ и свидетелските показания
на М. п. – л. 345 гръб/, че пострадалата към момента на възникване на ПТП се е движила в
посока от дясно на ляво спрямо положението на автомобила, като е предприела пресичане
на пътното платно на място – продължение на тротоарна площ на ул. „Димитър
Хаджикоцев“ върху платното на ул. „Борис Пожаров“ – фиг. 3 от САТЕ на л. 358. Според
дадената легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“ в § 6, т. 54 от ЗДвП,
продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата са
пешеходни пътеки. Действащите понастоящем правила за движението по пътищата не
предвиждат отделен режим на преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Това
налага извод, че правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение в разглеждания
случай е идентично с това, при преминаването на означени с маркировка или по друг начин
пешеходни пътеки – решение № 60073 от 13.03.2023 г. по т. д. № 329/2021 г. на I т. о. на
ВКС.
Съгласно чл. 119, ал. 5 ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване
на съответното произшествие. Така установените нарушения на правилата за движение по
пътищата от страна на водача, имащи отношение към произшествието, налагат извод за
отсъствието на принос на пострадалата ищца за вредоносния резултат при приложение на
нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, действала към момента на настъпване на процесното
ПТП. На основание посочената специална норма, изключваща съпричиняване от страна на
увредената ищца, намаляването на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
недопустимо – виж решение № 50136 от 06.03.2023 г. по т. д. № 1706/2021 г. на I т. о. на
ВКС, решение № 50080 от 01.02.2024 г. по т. д. № 1675/2022 г. на II т. о. на ВКС и др.
Осъществяването на предпоставките по чл. 119, ал. 5 ЗДвП прави безпредметно обсъждането
дали в случая пострадалата ищца е извършила нарушение на чл. 113 или чл. 114 ЗДвП.
8
Отделно, от това възражението е и недоказано. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51
ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност –
в нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат.
Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о.
на ВКС.
Ищцата е била пешеходец по смисъла на чл. 107 ЗДвП и като такъв има право да се
движи по продълженията на тротоарите по арг. от чл. 108, ал. 1 във вр. с § 6, т. 54 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение, като разпоредбата на чл. 114 ЗДвП забранява на
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат платното за
движение при ограничена видимост. В цитираните разпоредби е указано ясно и конкретно
какво следва да е поведението на пешеходеца преди навлизането на платното за движение,
като доказателства за нарушението на тези правила не са ангажирани по производството. Не
се установява нито ищцата да е пресекла на нерегламентирано място, нито да е навлязла
внезапно на платното за движение. Следва да се отчита, че автомобилът се е движил напред,
след което е започнал да се връща назад, като в този случай видно и от САТЕ безопасността
на движението се осигурява от водача на л. а. Задължение за започналия пресичането по
пешеходна пътека пешеходец, навлязъл на платното за движение, да преустанови
пресичането/да спре, респективно задължение да се върне или да направи крачки назад, не е
предвидено /виж решение № 60173 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2147/2020 г. на II т. о. на
ВКС/.
Оттук и съдът намира, че ищцата не е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат и липсва причинна връзка между поведението й и настъпилото ПТП.
Възражението, че част уврежданията на ищцата не са свързани с процесното ПТП,
както и, че у ищцата са налице предхождащи, съпътстващи и последващи събитието
заболявания, са относими към преценката на размера на неимуществените вреди.
Относно размера на неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
9
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП
ищцата е на 72 г., в резултат на ПТП е получила счупване на трохантерния масив в горния
край на лява бедрена кост – закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Търпени са две оперативна
интервенция – за поставяне на остеосинтезен материал и за премахването му през м. 03.2024
г. Налице е 13 дневен болничен престой след инцидента и още 5 дни при премахване на
имплантираните уреди. След първоначалния престой във ВМА е настанена за
рехабилитация. Необходима е била помощ в битов аспект след инцидента /виж показанията
на свидетеля М.Д., вкл. и чрез осигуряването на домашен помощник/. Възстановителният
период при пострадалата е продължил около 7-8 месеца, чак след което е започнала да става
и да ползва помощни средства. Съобразиха се и емоционални и психични терзания от
инцидента. Съдът съобрази и, че липсва пълно възстановява на ищцата, същата и към датата
на личния преглед на вещото лице м.10.2024 г. две години след инцидента ползва
помощни средства /бастун/ и се движи със затруднена походка /в която насока и
показанията на свидетеля М. п./. Към момента на изготвяне на СМЕ е налице и
функционален дефицит сгъва в ЛТБС до 90 гр. и има ограничена ротация. Относно
функционалният дефицит с оглед възрастта на ищцата и множеството проведени
рехабилитации, съдът намира, че не може да се приеме, че са налице благоприятни прогнози
за преодоляването му.
По делото не се установява при условията на пълно и главно доказване фрактурата на
втори поясен прешлен да е настъпила във връзка с процесното ПТП. Съдът съобрази и
разясненията от в. л. Д. в с. з. на 31.10.2024 г., че придружаващите заболявания могат да
окажат въздействие на възстановителния период при ищцата, но не са решаващи. Според
вещото лице същите са компенсирани и се лекуват, като и раздвижването на здрав човек
също може да бъде удължено. Съдът намира, че с оглед разясненията на вещото лице липсва
комплексна каузална верига и фактическото допринасяне за настъпването на резултата на
съпътстващите заболявания на ищцата. Единствено при определянето размера на
обезщетението следва да се вземе предвид, че за забавянето възстановяването на ищцата
влияние оказват и придружаващите заболявания, но това влияние не е решаващо.
Съдът взе предвид лимитите на застрахователните покрития и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
м. 10.2022 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите
/виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-
икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. Отчетоха са тенденциите в периода 2021 г. – 2023 г. относно увеличаване
средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за
увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната
стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по
10
чл. 52 ЗЗД.
Действително съдът намира, че по делото се установи, че една от твърдяните травми
не е настъпила във връзка с инцидента, както и, че за периода за възстановяване на травмите
влияние са оказали и придружаващите травми, макар и незначително. Въпреки това с оглед
обстоятелството, че ищцата в дълъг период от време е била на постелен режим, както и,
липсата на пълно възстановяването – затрудненото придвижване и ползването на бастун две
години след инцидента, обезщетението за неимуществени вреди на ищцата следва да се
определи в размер на 41 000 лева. Подобен размер на обезщетението, съдът намира, че е
съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по
делото. За разликата до пълния предявен размер искът ще се отхвърли. Като законна
последица върху тази сума ще се присъди и законна лихва от дата на подаване на исковата
молба – 26.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Относно имуществените вреди:
Установява се по делото, че във връзка с инцидента ищецът е направил имуществени
разходи /претърпени загуби/ по фактура № ********** от 17.10.2022 г. за медицински
консумативи на стойност 1767.14 лв. и по договор з предоставяне на услуги, незаплатени от
НЗОК от 17.10.2022 г., сключен с МБПЛР Сердика ЕООД за предоставянето на медицински
услуги на стойност 3000 лв. Представени са фискални бонове и за двете суми, които
установяват заплащането на сумите. Относно обстоятелството, че имуществените вреди са
във връзка с инцидента, съдът съобрази и заключението на вещото лице по СМЕ.
Относно претенцията за направени разходи за болногледач, то същата е
конкретизирана в с. з. на 23.05.2024 г., като се претендира сума в размер на 370 лв. за 6
месеца в периода 20.11.2022 г. до 20.05.2023 г. От СМЕ се установява, че периодът на
възстановяване в конкретния случай е 7-8 месеца, след което ищцата започнала да става и да
ползва помощни средства /вкл. към настоящия момент 2 години след инцидента при
излизане ищцата винаги има нужда от придружител виж СМЕ и показанията на свидетеля
п./. От разпита на свидетеля Димитров се установява, че след като прибрали ищцата от
болницата за рехабилитация, наели човек до края на м.април или май 2023 г., на който
плащали по 400 лв. на седмица, за да бъде до ищцата по 8-10 часа на ден. Обстоятелството,
че е нает човек се потвърждава и от разпита на свидетеля п.. Извършени разходи за
заплащане на болногледач на пострадалото лице могат да се доказват и със свидетелски
показания – решение № 163 от 31.10.2013 г. по т. д. № 82/2012 г. на II т. о. на ВКС.
Разходите, свързани с лечението на пострадалия, и полагането на необходимите за него
грижи представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Ако
здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото
обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице причинителят на
увреждането дължи обезщетение. От показанията на свидетеля Димитров се установяват
разходи в значително по-висок размер около 1600 лв. на месец за период от 5-6 месеца, но с
оглед диспозитивното начало следва да се присъди на ищцата сумата от по 370 лв. на месец
за 6 месеца или 2220 лв.
Ответникът и третото лице-помагач не са оспорили в срок заплащането на сумите,
като обстоятелството, че разходите са направени именно във връзка с инцидента, се
установява по производството. Оттук и съдът намира искът за имуществени вреди за
доказан в пълен размер от 6987.14 лв. Като законна последица върху тази сума ще се
присъди и законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 26.05.2023 г. до
окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност.
Ищецът е доказал направата на разноски за заплатена държавна такса в размер на
11
2000 лв. /л. 65/ и депозит за вещо лице в общ размер на 450 лв. По съразмерност в тежест на
ответника ще се възложи сумата от 2351.48 лв.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. За адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено
правната помощ да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Направено е в срок възражение за неприложимост на Наредба № 1 и за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101,
параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не
могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба
от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита
за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
За да прецени основателността на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
извърши съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора. Правната
сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на
въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти,
приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл.
необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и
продължителността на производството. Съдът съобрази броя на предявените искове,
проведените 3 с. з. с даден ход, събраните множество доказателства по производството,
характера на спора, извършените процесуални действия. При така извършената съвкупна
преценка, съдът намира, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се
определи на сумата от 3200 лв., от която сума по съразмерност ще се присъди на адв. В. В.
за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. Д. В. сумата от
3 071.97 лв.
Ответника е представил списък по чл. 80 ГПК като доказва направата на разноски в
общ размер на 812.89 лв. /включително и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП/. От тази сума по съразмерност
на ответника ще се присъди сумата от 32.52 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
12
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
да заплати на А. Д. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. София, ул. „*******,
която е претърпялa пътнотранспортно произшествие на 05.10.2022 г. в гр. София на ул.
„Борис Пожаров“ в района на кръстовището образувано с ул. „Димитър Хаджикоцев“, по
вина на водача на лек автомобил Ауди Q5, рег. № *******, за който автомобил към датата на
ПТП имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
следните суми:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 41 000 лв. – представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните
увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихва от
26.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 41 000
лв. до пълния предявен размер от 43 000 лв.;
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в общ размер на 6987.14 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за заплатени разходи в
резултат на пътнотранспортното произшествие, която сума е формирана, както следва: сума
в размер на 3000 лв. заплатена по договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК
от 17.10.2022 г., сключен с МБПЛР Сердика ЕООД, сума в размер на 1767.14 лв. заплатена
по № ********** от 17.10.2022 г. и сума в размер на 2220 лв., заплатени за домашен
помощник в периода 20.11.2022 г. до 20.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата
6987.14 лв., считано от 26.05.2023 лв. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2351.48 лв. – разноски по производството
по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да
заплати на адвокат В. И. В. от САК, ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ул.
******* на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 3 071.97 лв. - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на А. Д. В..
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. София, ул. „*******,
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 32.52 лв. – разноски по производството по
съразмерност.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач И. Б. Б., ЕГН
********** на страната на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13