Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….., гр.София, 05.10.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на първи октомври, две хиляди и двадесет и първа година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Евелина Маринова
При участието
на секретаря ……………, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 15689 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248
и чл.250 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 14.05.2021г., подадена от ищеца /въззиваем в настоящото производство/ П.В.П., действащ чрез
пълномощника му- адв.Л.П., с искане по чл.248 от ГПК
- за изменение на постановеното по
делото въззивно решение от 11.05.2021г. в частта за
разноските, присъдени на ищеца. С молбата е заявено и искане по чл.250 от ГПК-
за допълване на въззивното решение с изрично
произнасяне за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно
решение и в частта, с която са присъдени
разноски на ищеца в размер на 4 969,88лв.. Молителят-ищец твърди, че с въззивното решение и с оглед изхода на спора , не са му
присъдени в пълен размер дължимите разноски
, направени от него , тъй като съдът е пропуснал да включи в тях: разноските, направени от него в рамките на
касационното производство /за държавна такса и адв.възнаграждение,
като последното следва да бъде определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, съгласно
анекса от 20.04.2018г. към договора за правна защита и съдействие от 25.07.2015г./; разноските, направени от него в
рамките на частното гражданско производство по обжалване на разпореждането на
съда за връщане на касационната жалба; разноските, направени в обезпечителните
производства, както и дължимото адвокатско възнаграждение при повторното
разглеждане на делото от въззивната инстанция , което
следва да бъде определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА. Твърди, че за
разноските, направени при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция не е необходим списък по чл.80 от ГПК,
предвид факта, че е направено искане за определяне на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА и липса на конкретно направени
разноски, а и с оглед на „различния процесуален ред“, като за улеснение на съда
е представено подробна молба за извършения безплатен адвокатски труд, за който
се дължи възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА от въззивницата-
ответник.
Ето защо, въззиваемият-ищец заявява искане на
първо място- за допълване на въззивното решение с
постановяването на изричен диспозитив за
потвърждаване на първоинстанционното решение и в
частта, с която на него са му присъдени разноски в размер на 4 968,88лв.
На второ място, заявява искане за изменение на въззивното
решение в частта за разноските, чрез присъждане и на тези, направени от него в
рамките на касационното производство, в производството по обжалване на
разпореждането за връщане на касационната жалба, /като адвокатското възнаграждение
в рамките на тези производства бъде
определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА/ ; разноските, направени в
обезпечителните производства и разноските, направени при повторното разглеждане
на делото от въззивната инстанция, като по отношение
на последното – дължимото адвокатско възнаграждение да бъде определено по реда
на чл.38,ал.2 от ЗА.
Насрещната страна по исканията по чл.250 и чл.248 от ГПК, Л.В.Г., на която
е ръчен редовно препис от молбата, с която са заявени исканията на 23.08.2021г.-
чрез пълномощника-адв.М.- не заявява становище по
тях.
По молбата по чл.250 от ГПК
Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. С въззивната жалба ответницата по предявените отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК обжалва първоинстанционното решение в частта, с която исковете са
уважени. С постановеното въззивно решение от
11.05.2021г. е потвърдено решението на първата инстанция в тази обжалваната му
част. Произнасянето на съда по дължимите между страните разноски по делото не е
част от предмета на спора, а правна последица, свързана с изхода на делото по
този спор. С влезлият в сила на 01.03.2008г. нов ГПК изрично бе изключена
правната възможност за самостоятелно обжалване на съдебното решение в частта за
разноските. При несъгласие на страната с
произнасянето на съда по разпределението на разноските, тя разполага с пътя за
защита по реда на чл.248 от ГПК и само актът на съда, с който се приключва това
производство подлежи на инстанционен контрол. Ето
защо, макар във въззивната жалба да е заявено, че с
нея се атакува първоинстанционното
решение и в частта за разноските, последното е свързано само и единствено с оглед
волята на жалбоподателя за промяна на изхода на делото във въззивното
производство, която промяна би рефлектирала и върху разноските, присъдени с
обжалваното решение. Като последица от това, с въззивното
решение съдът ще дължи изрично произнасяне по разноските, присъдени с
обжалваното решение за първата инстанция само при промяна на изхода на спора във въззивното производство - частична или пълна отмяна на обжалваното
решение. В хипотезата, обаче , при която с въззивното
решение се потвърждава обжалваният съдебен акт, /както в случая/, въззивният съд не дължи произнасяне по разноските,
присъдени с обжалвания акт – включително и чрез изричното потвърждаване, с
оглед гореизложените мотиви. След като с въззивното
решение е постановено потвърждаване на обжалваното решение, то произнасянето на
първата инстанция и в частта за разноските остава в сила, доколкото не е налице
развила се процедура по чл.248 от ГПК, която да е последвана от частна жалба
срещу определение на първата инстанция по чл.248 от ГПК.
С оглед гореизложените мотиви и доколкото с въззивното
решение съдът се е произнесъл по жалбата, с която е сезиран, по целия спор,
който е предмет на инстанционен
контрол, не налице хипотезата на чл.250 от ГПК и искането на ищеца за допълване
на въззивното решение с изрично произнасяне относно
потвърждаването на първоинстанционното решение и в
частта за разноските, следва да бъде оставено без уважение.
По молбата по чл.248 от ГПК.
Молбата е недопустима.
С постановеното по делото въззивно решение от
11.05.2021г. съдът се е произнесъл по дължимите на ищеца за въззивното производство , направени във връзка със
защитата по подадената въззивна жалба от ответницата
, като е приел, че това са разноските, направени от ищеца за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 850,00лв.
В рамките на въззивното производство при
повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция
след връщането му от ВКС, от ищеца-въззиваема страна , не е заявено искане за разноски в
рамките на това производство /второ въззивно/ , нито
е представен т.нар. окончателен списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който
да са включени разноските, направени във всички производства , които страната
претендира да й бъдат присъдени при новото въззивно
разглеждане на делото. При тази хипотеза– на присъдени на въззиваемата
страна разноски с въззивното решение при повторното
разглеждане на делото от въззивната инстанция,
наличието на т.нар.окончателен списък по чл.80 от ГПК, в който да са включени
всички претендирани и направени в производствата
разноски от страната обуславя недопустимост на искането на страната по чл.248
от ГПК – за изменение на въззивното решение в частта
за разноските, при несъгласие на страната с присъдените й с въззивното
решение. В този смисъл са и аргументите по задължителното тълкуване на чл.80 от ГПК по т.2 от ТР № 6/ 06.11.2013г. по
т.дело № 6/2012г. на ВКС, както и практиката на ВКС – Определение № 707/
02.12.2011г. по ч.гр.дело № 467/2011г. на ІV ГО на ВКС, Определение №
9/06.01.2016г. по ч.гр.дело № 6083/2015г. на ІІІ ГО на ВКС и др. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че искането на ответника – въззиваем по чл.248 от ГПК следва да бъде оставено без
разглеждане, като недопустимо.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.250 от ГПК, заявено
с молба от 14.05.2021г., подадена от ищеца /въззиваем
в настоящото производство/ П.В.П., действащ чрез пълномощника му- адв.Л.П. - за допълване на въззивното
решение по настоящото дело от 11.05.2021г. с изрично произнасяне за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно
решение и в частта, с която са присъдени
разноски на ищеца в размер на 4 969,88лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл.248 от ГПК, заявено с молба от 14.05.2021г., подадена от ищеца /въззиваем
в настоящото производство/ П.В.П., действащ чрез пълномощника му- адв.Л.П. - за изменение на въззивното
решение, постановено по настоящото дело от 11.05.2021г. , чрез присъждане на допълнителни разноски, направени от ищеца в рамките на
касационното производство /за държавна такса и адв.възнаграждение,
като последното следва да бъде определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, съгласно
анекса от 20.04.2018г. към договора за правна защита и съдействие от 25.07.2015г./; на разноските, направени от
ищеца в рамките на частното гражданско производство по обжалване на
разпореждането на съда за връщане на касационната жалба; на разноските,
направени от ищеца в обезпечителните производства, както и на адвокатско
възнаграждение при повторното разглеждане на делото от въззивната
инстанция , което следва да бъде определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при
наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, като в частта, с
която искането по чл.248 от ГПК е
оставено без разглеждане- то има характер на определение и в тази му
част подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1 седмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.