Присъда по дело №429/2022 на Окръжен съд - Кюстендил
| Номер на акта: | 25 |
| Дата: | 14 ноември 2022 г. |
| Съдия: | Надя Спасова Георгиева |
| Дело: | 20221500200429 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 2 август 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу
подсъдимия В.Н.А., с ЕГН ********** от гр. Кюстендил, за ТОВА, ЧЕ на **** г. в
гр.Кюстендил, в къща на ул.“***“ № 42 умишлено е умъртвил В.Ж.И., с ЕГН: **********
от гр.Кюстендил, като убийството е извършено с особена жестокост - престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 във вр. с чл. 115 от НК.
По време на съдебните прения прокурорът е поддържал обвинението, както е
предявено. Прочел е обвинителния акт почти изцяло и е заявил, че с налагане на наказание
20 г. лишаване от свобода, при може да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Адв. Й. от КАК, като защитник на подсъдимия е пледирал за оправдателна присъда
поради недоказаност на обвинението по безспорен и категоричен начин. Алтернативно е
изложил съображения за преквалификация на деянието в престъпление по чл.118 от НК,
поради извършване на убийството в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, тежки обиди и клевети и др.противозаконни действия. Молил е за
налагане на минимално наказание, с оглед самопризнанието на подсъдимия, разкаянието и
съжалението за стореното, и причината за извършването му- обидите от пострадалия към
любовта на живота на подсъдимия- починалата след случая Р.А..
Подсъдимият е дал обяснения, с които не е изключил авторството си в
престъплението, изразил е многократно и дълбоко съжаление за стореното и смъртта на
приятеля му в резултат на това. Молил е за по-лека присъда, не повече от 10-12 години, тъй
като е на 60 г.и е шокиран от случилото се.
Кюстендилски окръжен съд (КнОС), след преценка на доказателствата в тяхната
съвкупност и поотделно, прие за установено следното:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият В.Н.А. е роден на *** г. в гр. Кюстендил, живее в същия град на
различни адреси, води скитнически начин на живот, българин е, български гражданин, с
*** образование, неженен, вдовец от фактическо съжителство, безработен, осъждан
многократно за кражби на лишаване от свобода, ефективно, последното изтърпяно на
08.04.2022 г. с ЕГН **********
Подсъдимият А. и пострадалият В.И. се познавали и общували заради начина си на
живот-често пиели алкохол, спечелените пари от харчели предимно за алкохол.
Пострадалият В.И. живеел в собствена къща, находяща се на ул.“***“ № 42, в
гр.Кюстендил. Къщата била едноетажна-от един етаж и сутерен (приземен етаж). В нея
нямало ток и вода. Имало оскъдно обзавеждане. Дворът й, както и коридора на партерия
етаж, били осеян с боклуци и стари вещи. Входните врати на къщата за първия и приземен
етаж, както и дворната врата не се заключвали. Всеки можел да влезе . Част от прозорците
били счупени.
Пострадалият В.И. не поддържал ред и хигиена. Живеел примитивно. Имал
психично заболяване и бил пенсионер по болест. Често бил посещаван от различни лица-
цигани и алкохолици. Дори заживявали при него, а той не можел да ги изгони. Оплаквал се
на съседката си Ц. че циганско семейство, настанило се в къщата му, му взима пенсията.
Тя му помагала с храна и дребни пари.
Около 3 седмици преди 19.02.2021 г. св.Ц. забелязала, че в къщата му заживял
едноок циганин, на възраст около 55-60 годишен (подсъдимият). Оттогава постоянно от
къщата чувала крясъци и викове. Пострадалият й се оплаквал, че този мъж постоянно и
по всяко време го биел и тероризирал, без причина.
Св.Ц. забелязала, че започнала да идва и една жена (св.Р. А.а) в къщата на
пострадалия, която виждала да пие с пострадалия и въпросния циганин.
1
На 17.02.2021 г. подсъдимият и приятелката му –св.Р. А.а се срещнали към
17.00 часа пред Поликлиниката в гр.Кюстендил. Седели на една пейка, пиели ракия и
слушали музика. Изпили около 500 милилитра ракия и към 19.00-20.00 часа решили да
отидат в къщата на пострадалия свидетел. До нея стигнали с такси. Пострадалият го
нямало. Влезли в приземния етаж през незаключената му входна врата, до който от двора
се стигало по 8 циментови стъпала. Седнали в обитаваната от пострадалия стая (заснета на
снимки, приложени на л. 48 до л.54, том 1 от ДП), до която си стигало направо от
входната врата на етажа. В стаята имало два дюшека, пружина от легло, поставена на
пластмасови касетки, др.пластмасови касетки, ползвани за маса и столове, печка и мивка,
отрупана със съдове. Продължили да пият алкохол. След известно време се прибрал
пострадалия В.И.. Подсъдимият го попитал, къде е и му казал, че го чакат отдавна.
Пострадалият не бил доволен, че ги вижда и напсувал подсъдимия. Последният го попитал:
„Ти ли ще ми ставаш баща?, станал и нанесъл няколко юмручни удара в лицето и шията
на пострадалия В.И.. Той се опитал да се предпази и отново напсувал подсъдимия. Тогава
подсъдимият взел един железен крак от легло, който намерил в стаята, (заснет на снимката,
на л.87 , том.1 от ДП към протокола за оглед от 19.02.2021 г.) и с него нанесъл няколко
удара по главата на пострадалия, от която потекла кръв. Св.А. се опитала да ги раздели, но
подсъдимият и казал да не се меси, избутал я и тя паднала на матрака. За да се спаси
пострадалият избягал навън и влязъл на необитаемия първи етаж . От него капела кръв и
падала на пода. По ръцете си също имал кръв и оставял кървави следи по вещите, до които
се докосвал (описани в първия протокола за оглед на местопрестъплението- от **** г., на
л.25 до 30, том 1 от ДП). Подсъдимият тръгнал след него и също влязъл на този етаж.
Вече било станало около 02.00 часа на **** г. Кучето на св.Ц. лаело и тя го извела на
двора. Чула крясъци от къщата на пострадалия и погледнала към нея. „Неистови
крясъци“, „страшен вик“, „ на ядосан“ човек, който обикалял стаите и търсел някой на
необитаемия етаж. Това бил подсъдимият, който търсел пострадалия. Като го намерил
подсъдимият продължил да удря с желязото пострадалия, където му попадне, най-вече по
главата. Свидетелката чула чупене на стъкла, сбиване, псувни. По същото време
подсъдимият продължавал да нанася удари по главата на пострадалия с металния предмет,
наподобяващ крак от легло. Крясъци и викове свидетелката слушала ежедневно от
къщата на пострадалия, поради което не се учудила. Много се изплашила, прибрала се и се
заключила. А подсъдимият, след като бил нанесъл множество удари на пострадалия ( общо
около 25-30), предимно по главата, но и по тялото, го оставил и се върнал в приземния етаж
, в стаята при св. А.. Продължили да пият и заспали. Там двамата нощували, а пострадалия
оставили отвън окървавен и с тежки увреждания от побоя. Той лежал известно време на
матрака в коридора на партерния етаж, на който оставил кърваво петно. Останал в коридора
на партерия етаж до настъпване на смъртта му. Тялото му било намерено от св. А. сутринта
на **** г., когато се събудила и тръгнала на тоалетна. Съобщила на подсъдимия, че
пострадалият е починал. След като и подсъдимия установил това, двамата си тръгнали. На
пътеката в двора, водеща от къщата към дворната врата, ги видели св. С.Ф. и съпругата му –
св. Е.Б.а, които били тръгнали в полицията, но искали преди това да се срещнат с
пострадалия. Св.Ф. ги попитал, къде е В., а подсъдимият му отговорил, че е умрял. Св.Ф. се
върнал в таксито, с което пътували, и с него продължили към РУ на МВР-Кюстендил . В
РУ на МВР веднага съобщил за чутото от подсъдимия на св. К., който и колегата му –св. А.
С. започнали да издирват пострадалия по местата, които посещавал в града. По това време
подсъдимият и св.А. стигнали до ж.п. гарата и седнали да пият алкохол в заведение. Преди
това подсъдимият хвърлил в контейнер на ул.“***“ в гр.Кюстендил сивото си яке, което
носел предходния ден, тъй като имало кървави следи по него. На гарата търсели телефон, за
да съобщят за смъртта на пострадалия, но не открили.
Междувременно св.К. и св.С. намерили трупа на В.И. в къщата му, при входната
врата на партерия етаж, при която лежал по гръб на цимента с окървавена глава и ръце.
2
Незабавно било предприето издирване на подсъдимия и св.А., които били
установени от служители на полицията на ж.п. гарата в града и заведени в 16.00 часа в РУ
на МВР-Кюстендил. Бил направен и оглед на местопрестъплението, който започнал в 16.10
часа и завършил в 18.00 часа.
Била му направена аутопсия, както и оглед и изследвания от д-р Н., констатациите
си от които отразил в съдебномедицинска експертиза на труп. Според нея пострадалият
В.И. е имал следните увреждания:
1/Закрита черепно-мозъчна травма: десет разкъсно-контузни рани и множество
кръвонасядания и охлузвания по кожата и меките черепни покривки - в областите на свода,
двете ушни миди и лицето; фрактура на носни кости; субарахноидален кръвоизлив по
главния и малкия мозък; мозъчни контузии по главен мозък; тежък мозъчен оток.
2/Охлузване и кръвонасядане по кожата и подлежащи меки тъкани на шията в
ляво.
3/Множество охлузвания и кръвонасядания по кожата и меките тъкани на тялото
и крайниците.
4/Белодробен оток. Остра кръвозагуба - умерена степен. Тъмна течна кръв.
-Състояние след преболедуване от туберкулоза; масивна плевропневмофиброза и
хроничен емфизем; лека дилатация на дясна половина на сърцето; генерализирана
атеросклероза и дребноогнищна миокардиосклероза
- лека степен; хроничен венозен застой с лека хепато- и спленомегалия
/увеличени размери на черен дроб и слезка/ и лек асцит; чернодробна стеатоза; калкулоза в
жлъчен мехур и десен бъбрек; малки бъбречни кисти и хроничен пиелонефрит - хронични
болестни изменения, без отношение за настъпването на смъртта.
Според СМЕ, смъртта на В.Ж.И. се дължи на получената черепно-мозъчна
травма /със субарахноидален кръвоизлив, мозъчни контузии и последващ мозъчен оток/,
довела до остри нарушения на дихателната и сърдечно-съдовата дейност с последващото им
спиране. Установените по трупа травматични увреждания са причинени по механизма на
удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети с различна форма и големина на
удрящата повърхност; за част от тях и със сравнително по-голяма сила; възможно е да са
получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения - нанесен му
побой от друго лице с :
-За раните по главата, лентовидните кръвонасядания по гръдния кош и лява
хълбочно-поясна област и повечето от уврежданията /по- големите лентовидни и овални
кръвонасядания и др./ по крайниците - удари с предмет с продълговата удряща повърхност,
какъвто може да е и описаният в предварителните сведения „метален крак от легло“ или
др.подобни.
-За останалите увреждания - удари с крайни или изпъкващи части на
горепосочения предмет, удари и хващане и стискане с ръце, удари в околни предмети или
пода на помещенията при залитания и падания в хода на побоя и др.
Пострадалият не може да си причини сам всички установени травматични
увреждания - например при самостоятелни падания от собствен ръст, удари в околни
предмети или други. Така установените травматични увреждания не изключват
възможността след получаването им /вкл. и на черепно-мозъчната травма/ същият да е
могъл за някакъв период от време да извършва активни целенасочени действия.
-Всички травматични увреждания са причинени приживе; получени са от
множество (не по-малко от поне 25-30) удара в сравнително кратък интервал от време;
последователността им не може да се определи.
-Уврежданията по двете предмишници и ръце могат да се разглеждат като
„защитни“ - получени при удари по горните крайници при опити на пострадалият да
предпази с тях други части на тялото - в случая най-вероятно главата.
-Смъртта е настъпила сравнително бързо, но не мигновено. Състоянието на трупа
към момента на аутопсията отговаря на смърт от второ денонощие.
3
Според изготвената на досъд.п-во съдебно-психиатрична, психологична
експертиза, при подсъдимият В. А., към момента на инкриминиране на деянието липсват
данни за качествено разстройство на съзнанието, което да го е лишило от базисните му
психични годности. В. Н. е със запазена годност да дава достоверно описание на случилото
се, да възприема обстоятелствата и фактите, които имат съществено значение по делото и
да дава показания относно тези факти и по смисъла на чл. 33 от НК. Не е налице
нарушение на способността му за осъзнаване на постъпките и действията си, тъй като не са
налице мисловни разстройства, налудни идеи, както и нарушения на паметта. Налице е
нормален обем на възприятно-представната дейност и е със съхранена годност да възприема
случващите му се събития преди, по време на инкриминираното деяние, както и след
случилото се. Към момента на инкриминиране на деянието липсват данни за качествено
разстройство на съзнанието, което да го е лишило от базисните му психични годности.
Освидетелстваният е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършваното
от него.
Той е с интелект в ниските варианти на нормата. Интелектуалното му развитие е
в ниските варианти на нормата, което не възпрепятства правилно да възприема фактите, да
дава достоверни показания и да участва във фазите на наказателния процес.
Не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза и липсват данни за
понесено в миналото такова, но е налице дисоциално личностово разстройство. При този
тип личностово разстройство са налице несъответствие между поведението на лицето и
съществуващите социални норми и се характеризира с грубо безразличие към чувствата на
другите, игнориране на социалните норми, правила и задължения. Проектира липса на
умения за житейска реализация в смисъла на нормалпсихологичните и социално
регламентирани човешки взаимоотношения. Интрапсихичният контрол върху емоциите
не е силен и лесно може да бъде предизвикан и засегнат. Много нисък фрустрационен праг,
което предполага склонност към импулсивни действия под влияние на моментни емоции и
обстоятелства и алкохолна употреба, включително физическо насилие. Липсват задръжки
при заявяване на лични потребности, както и съобразяване със социалните норми и правила,
за което свидетелстват множеството антисоциални прояви още от млада възраст и
продължаващи до момента. Поведението е свързано с преобладаващия емоционален фон и
съответства на изградените до момента начини на реагиране в целия му житейски стил.
Реакцията на В. А. в описаната в делото ситуация е съответна на личностовия
профил; освидетелстваният е със запазен спомен за случилото; пресъздава ситуацията с
подробности; споменът е устойчив; поведението е активно реактивно, съответно на
пресъздаваната ситуация. Липсват болестно изопачено възприемане на обстановката,
налудни идеи и халюцинаторни преживявания.
Регистрираното поведение е съответно на личностовия му профил, съответен на
досегашния му жизнен стил и не може да бъде квалифицирано като болестно, а е в рамките
на дисоциално личностово разстройство.
Според изготвената ДНК експертиза № PG64/DNA/23072021 на веществени
доказателства по обект №1-1 бр.метален крак от легло се доказало наличие на човешка
кръв на В.Ж.И.. ДНК профилът на биологичния материал по обекти №№ PG-64-1- 2/2021
(метален крак) и PG-64-9-2/2021 (метален крак) е еднакъв и представлява смес на
биологичен материал от две лица от мъжки пол в различно съотношение. При отчитане
наслагванията на отделни алели в някои локуси се установило, че алелите с по-висок
интензитет формират ДНК профил еднакъв с ДНК профила на В.Ж.И., обект №PG-64-
2/2021, а тези с по-нисък интензитет формират ДНК профил, еднакъв с ДНК профила,
определен за биологичния материал по обект № PG-158-3/2021 (боксерки)-иззети от
подсъдимия. .
ДНК профила на биологичния материал по обекти №№ PG-64-1- 3/2021 (метален
крак) и PG-15 8-2/2021 (ноктени изрезки) е еднакъв и представлява смес на биологичен
материал от две лица от мъжки пол в различно съотношение. При отчитане наслагванията
на отделни алели в някои локуси се установи, че алелите с по-висок интензитет формират
ДНК профил еднакъв с ДНК профила, определен за биологичния материал по обект №
PG-15 8-3/2021 (боксерки), а тези с по-нисък интензитет формират ДНК профил, еднакъв с
4
ДНК профила на В.Ж.И., обект №PG-64-2/202L
От заключението на изготвената втора ДНК експертиза № PG39/DNA/13 042022
на веществени доказателства е видно, че по обекти №№ PG-39-1-1/2022 (сиво зелено яке)-
носено от подсъдимият при отиването си и тръгването от къщата на пострадалия на ****
г., и PG-39-2-1/2022 (черно яке), се доказа наличие на човешка кръв.
ДНК профилът на кръвта по обекти №№ PG-39-1-1/2022 (сиво зелено яке) и PG-
39-2-1/2022 (черно яке) е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на В.Ж.И., обект №PG-
64-2/2021.
ДНК профилът на биологичния материал по обекти №№ PG-39-1- 2/2022 (сиво
зелено яке) и PG-39-2-2/2022 (черно яке) е еднакъв и представлява смес на биологичен
материал от две лица от мъжки пол в различно съотношение. При отчитане наслагванията
на отделни алели в някои локуси се установи, че алелите с по-висок интензитет формират
ДНК профил еднакъв с ДНК профила, определен за биологичния материал по обект № PG-
158-3/2021 (боксерки), а тези с по-нисък интензитет формират ДНК профил, еднакъв с ДНК
профила на В.Ж.И., обект №PG-64-2/2021.
Видно от техническа експертиза, обективирана в Протокол №82/ 01.03.2021 г. е,
че на **** г. в 13.44 часа, подсъдимият, облечен с сивкаво зимно яке и св.А. били заснети
от камера за видеонаблюдение на ул.“Соволска“ да се придвижват в посока към
гр.Кюстендил (срвн.л.177, том 2 от ДП)
Гореизложената фактическа обстановка е установена от следните доказателства и
доказателствени средства:
-гласните доказателствени средства:
- показанията, дадени на съдебното и досъд.п-во от свидетелите С.Ф. и св.Е.Б.а
(съпрузи), Ц. К., Н. К., Д. П. и Ц.А.-полицейски служители, В. Ц. (съседка на
пострадалия), Е. Ц., св.Д. Т. (таксиметров шофьор), П. А. и Р. М.-поемни лица,
- показанията, дадени по време на съд.п-во от Р. О.и, А. С., Д . И. и А. А.-
полицейски служители,
- показанията от досъд.п-во, дадени от св. Н. Д. и на Р. А. , прочетени по реда на
чл.281 от НПК, както и от обясненията на подсъдимия, дадени по време на съдебното
следствие (л.163г от съд.п-во)
-Писмени доказателствени средства-2 бр. Протоколи за оглед на
местопроизшествие, Протокол за освидетелстване на обвиняемия и фотоалбум,
Протокол за освидетелстване на св. А. с фотоалбум (том І, л.56),
-веществени доказателствени средства – фотоалбуми към протоколите за оглед на
местопрестъплението, със снимков материал на веществени доказателства
-веществени доказателства- 1 бр. метален крак от легло, иззет при огледа на
местопрестъплението, описан като обект №9 в протокола за оглед от **** г.
-писмени доказателства- Протоколи за доброволно предаване Удостоверение за
наследници и за смърт, Справка за съдимост
-Експертизи- Съдебномедицинска експертиза на труп Съдебнопсихиатрична
експертиза, Протокол за химическа експертиза, ДНК-експертизи, Технически
експертизи
Анализирайки горецитираните доказателства, съдът счита, че авторството на
подсъдимия в престъплението е установено по несъмнен и категоричен начин от
обясненията му, както и от показанията на св.А., които взаимно се потвърждават относно
нанесения побой от подсъдимия на пострадалия и смъртта му, настъпила в къщата му
същата нощ.
5
Пребиваването на подсъдимия и св.А. в къщата на пострадалия на **** г. сутринта е
установено и от показанията на свидетелите С.Ф. и св.Е.Б.а, които са ясни , категорични и
взаимно потвърждаващи се относно този факт, поради което съдът изцяло им дава вяра.
Съдът дава вяра и на показанията на св.Ц. и св.Цветина, тъй като са ясни,
категорични, последователни, не будят съмнение в достоверността им и не са опровергани
от останалите горецитирани събрани по делото доказателства
Съдът дава вяра и на показанията на горепосочените свидетели- Ц. К. (снел
обяснения на подсъдимия в РУ на МВР-Кюстендил) св. Ц.А. (присъствал на снемането
на обясненията на подсъдимия), свидетелите Д. П. и А. А.- разузнавачи в сектор
„Криминална полиция“ към РУ на МВР-Кюстендил (снели обяснения на св. Р.А.), казаното
по време на които е възпроизведено по делото от тези свидетели и представлява производни
доказателства. С показанията си те потвърждават обясненията на подсъдимия, дадени на
съд.п-во и показанията на свидетеля-очевидец Р.А. относно нанесения побой на пострадалия
от подсъдимия, в резултат на който според СМЕ може да бъдат причинени установените
увреждания на пострадалия, причинили смъртта му.
Съдът дава вяра и на показанията на св.О., установил реда за получаване на
видеозаписи от камерите за видеонаблюдение, монтирани на къщата на с.Ц. и записа от
същите.
Показанията на всички свидетели-полицейски служители съдът кредитира, тъй
като са категорични, последователни, убедителни, логични, потвърждават се и допълват
взаимно, както и от обясненията на подсъдимия и показанията на св.А., а тези на
свидетелите К. и С. и от протоколите за оглед на местопрестъплението.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени по време на съд.п-во,
според които не е нанасял побой на пострадалия на втория етаж. Така приема, защото
достоверността на това му твърдение е разколебана от показанията на св.Ц. установила, че
чула крясъци от къщата на пострадалия, „Неистови крясъци“, „страшен вик“, „ на ядосан“
човек, който обикалял стаите и търсел някой на необитаемия втори етаж, който глас, според
нея не бил на В.. Съдът приема, че този глас е бил на подсъдимия, тъй като, ако бе на
пострадалия, следваше тя да го разпознае, доколкото му е дългогодишна съседка, помагала
му е, говорела е с него, чувала е многократно скандали и викове от къщата му. А и малко
вероятно, след нанесения побой на пострадалия, да е имал сила, за описаното поведение от
свидетелката. Съдът дава вяра на показанията на св.Ц. тъй като е незаинтересована от
изхода на делото, не е имала отношение към случващото се в къщата, имала е състрадателно
отношение към пострадалия и му е указвала помощ, тъй като сам не бил годен да се грижи
за себе си, живеел в мизерия и нещета, което пораждало съжаление у нея. Показанията й са
убедителни, логични, детайлни, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Отделен е въпросът, че в случая, не е от съществено значение мястото на нанасяне на
побой, а именно на първия или втория етаж, при положение, че е установено по несъмнен и
категоричен начин нанесения побой от подсъдимия и липсват данни или съмнение за
съпричастност към престъпния резултат на др.лице, освен подсъдимия.
Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимия, според които е нанесъл удари на
пострадалия, тъй като той обидил приятелката му, наричайка я курва“, което го вбесило.
Така приема съдът, защото тези обяснения не се потвърждават от показанията на св.А.,
която не би следвало да не установи това, ако се беше случило.
Съдът преценява експертизите, приети по надлежния ред, за обосновани и
компетентно изготвени, непоставящи под съмнение верността на изводите им, поради което
ги цени при фактическите си и правни изводи.
6
По правната квалификация:
Действайки по описания по –горе начин, съдът приема, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1,
т.6, пр.3 във вр.с чл.115 от НК.
Групов обект на престъпленията по глава ІІ от НК от Особената част на НК, в
която е включено и престъплението убийство, са обществените отношения, свързани с
личните права и законни свободи на гражданите на РБ, а конкретен обект са обществените
отношения, свързани с физическата цялост-живота на гражданите. В конкретния казус
обект на престъплението са обществените отношения, свързани със защитата
неприкосновеността на човешкия живот,
Предмет на престъплението е живия човек-в случая пострадалия В.И., на 47 години.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия и се изразява в умъртвяване.
Последното представлява въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество
да предизвика неговата биологична смърт. В случая въздействието върху пострадалия е
физическо, като подсъдимият му е нанесъл множество удари с метален крак от легло , с
което е причинил посочените в СМЕ увреждания на мозъка му, довели до смъртта му.
Престъплението е резултатно. То е довършено с умъртвяването на пострадалия,
което е налице с настъпване на биологичната му смъртта, настъпила на **** г. Налице е и
причинна връзка между умъртвителното деяние и умъртвяването.
Убийството е извършено с „особена жестокост“, тъй като при осъществяването му
подсъдимият е проявил изключителна ярост, ожесточение, коравосърдечие и безчовечност,
характеризиращи го като жесток човек. Особена жестокост у подсъдимия е налице предвид
начина на извършване на престъплението, силата на ударите, нанасянето им по главата, в
която е най-важният жизненоважен орган-човешкия мозък, броя на нанесените удари
(множество, според СМЕ на труп), нечовешкото отношение към пострадалия.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици, и ги е искал. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си- че е от естество да увреди човешкия живот, предвиждал е
общественоопасните последици (причиняването на смъртта на Иванов) и е искал
настъпването им, пряко целейки тежкия престъпен резултат. Съзнавал е, че действа с
особена жестокост, но въпреки това е нанасял множество удари. Умисълът на дееца е
включвал именно лишаване от живот, тъй като е въздействал многократно върху
жизненоважна част от тялото на пострадалия-главата, за да причини смъртта му.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на закона, незачитане на
чуждата телесна неприкосновеност и живота и здравето на хората, нисък оценъчен критерии
на поведение, употребеното значително количество алкохол и характерова особеност на
подсъдимия
По горните съображения съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр. 3 вр. с чл.115 от НК
По определяне вида и размера на наказанието
Касае се за индивидуализиране на наказание за тежко по см.на чл.93, т.7 НК
престъпление, за което по закона са предвидени три алтернативни наказания- лишаване от
свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
7
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид посочените в
чл.54, ал.1 НК, обстоятелства, а именно: степента на обществената опасност на деянието и
дееца, причините за извършване на престъплението и всички останали отегчаващи и
смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства.
Водейки се от разпоредбата на чл.54 НК, приложима по препращане съгл.чл.57 НК,
съдът счита, че за извършеното престъпление най-подходящо е най-лекото от
предвидените наказания, каквато е наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът приема, че това е наказанието, което най-пълно отговаря на характера и
обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия
и целите, които то преследва, така както са посочени в чл.36 НК. Видът на наказанието е
определен при превес на смекчаващите над отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете степента на
засягане на защитените с престъплението обществени отношения и последицата от
престъплението-смърт на един човек.
Съдът определи размера на наказанието при усл.на чл.54 НК, след преценка на
посочените в цитираната разпоредба обстоятелства- степен на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и др.смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид следните обстоятелства
за подсъдимия
Степента на обществена опасност на деянието, която счита, че е завишена, предвид
вида на засегнатите обществени отношения, условията на време, място и обстановка на
извършване на престъплението, начина на извършването му, подбудите и последиците
Степента на обществена опасност на дееца е висока, предвид извършеното
престъпление, многократните му минали осъждания, начина на живот-системна
злоупотребата с алкохол, инцидентна трудова заетост, с цел набавяне на средства за
алкохол и консумацията му, която е единствената цел в живота на подсъдимия.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелството съдът отчете
самопризнанието на подсъдимия, с което е съдействал за изясняване на обстоятелствата по
делото.
Отчитайки горепосочените обстоятелства и подбудите за извършване на
престъплението съдът определи наказанието при усл.на чл.54 НК, почти при баланс на
смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, като му наложи
наказание в размер на 17 ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” (ЛС).
Такова по вид и размер наказание съдът счита, че е съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и ще съдейства за постигане целите на
наказанието, предвидени в чл.36 от НК, а именно-ще въздейства на подсъдимия
поправително-възпитателно, а по отношение на членовете на обществото-
предупредително-възпиращо
Това наказание е наложено за престъпление, което е извършено при усл.на реална
съвкупност по см.на чл.23, ал.1 от НК с престъплението, за което подсъдимият е осъден по
НОХД № 457/2021 г. по описа на КнРС с протоколно определение по споразумение №
260077/31.05.2021 г. , влязло в сила на 31.05.2021 г., с което е осъден на 10 м. ЛС , при
първоначален режим-строг, за извършено на 20.09.2021 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.2
от НК, изтърпяно за времето от 08.06.2021 г. до 08.04.22 г. Поради това за тези две
престъпления, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е
от тях и за които е осъден с отделни присъди, следва да се определи общо наказание, което
е най-тежкото измежду наложените наказания 17 г. ЛС и 10 мес.ЛС. Поради това и на
осн.чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК с присъдата съдът определи за общо наказание,
наложеното по настоящето НОХД, което е 17 г. ЛС. Същото, съгл. чл. 57, ал.1, т.2 б“а“ от
8
ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален режим-строг, тъй като наложеното наказание
е повече от 5 години ЛС. От общото наказание съдът постанови, на осн.чл.25, ал.2 от НК да
се приспадне изтърпянато наказание 10 мес.ЛС, както и времето, през което подсъдимият е
бил задържан под стража по ЗМВР и НПК, считано от **** г.-на която датата е задържан за
24 часа, а след което и му е взета МН „ЗС“.
С оглед изхода на делото-признаване на подсъдимия за виновен, и на осн.чл.189, ал.3
от НПК, подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в общ размер на 6 753.65
лв.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
9