Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр. Велико Търново, 4.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание
на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм.
д. № 114 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК вр. чл.
251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Същото е образувано
по жалба на С.Х.Й. чрез *** К.Л.,*** против Заповед № РД-110/28.1.2020г. на
Командира на военно формирование 48 960 гр. София, ул. „Цариградско шосе „
№ 111, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за понижаване на военно звание с една степен за срок от една
година.
В жалбата се правят подробни оплаквания за незаконосъобразност на така оспорвания ИАА, като същият е постановен при съществено нарушение на административно- процесуалните правила, тъй като липсва одитен доклад за констатираните липси, обясненията на жалбоподателя са взети преди липсата да е констатирана със съответния протокол на комисията за инвентаризация и други, при нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като не са посочени фактическите констатации на АО- дата, място, други обстоятелства на извършеното нарушение, при неправилно приложение на материалния закон, доколкото жалбоподателят не се явява МОЛ, на него не му е предоставено имущество, не е безспорно установено наличието на липси. Освен това се твърди, че в заповедта са посочени две самостоятелни нарушения на съответното относимо законодателство1/ неизпълнение на задължение по военна служба и квалифицирано като такова по смисъла на чл. 242, т.1 от ЗОВСРБ и 2/ увреждане на имущество – държавна собственост, разпиляване на материали , суровини , енергия и други средства – класифицирано като такова по смисъла на чл. 242 , т. 5 от Закона, като едновременно е наложил наказание за допускане нарушение на военната дисциплина по чл. 241 от Закона. Всичко това е довело до объркване у жалбоподателя за вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което правото му на защита е съществено накърнено и това представлява самостоятелно основание за отмяна ИАА. От съда се иска да отмени така посочената Заповед ведно с последиците от това. В съдебно заседание се представлява от *** Л. , която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания, като в срока по чл. 149, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е депозирала подробна писмена защита. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по оспорването-Командир на военно формирование 48 960 гр. София, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от юк Д.. Последната оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, намира, че ИАА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуално правните разпоредби и целта на закона и при правилно приложение на материалния закон. Подробни съображения развива в представена по делото писмена защита. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от ЗПП.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, тези представени в административната преписка и допълнително събрани, изслушаните гласни такива и дадените от жалбоподателя обяснения по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от фактическа страна намира следното :
Не се спори по делото, че жалбоподателят е сключил договор за военна служба № 3126/26.5.2010г. като на същия е определена длъжност „ Началник на работилница в Работилница за ремонт на АТТ“ във горепосоченото венно формирования , с военно звание „старшина, чийто срок е изменен с допълнително споразумение от 26.3.2015г.при което длъжността е променена на главен специалист по транспортно осигуряване и ремонт на ППС в център „Осигуряване“ на военно формирование 22060 – Велико Търново.
На основание Заповед
РД-273/30.08.2019г. на началника на военно формирование 22060- Велико Търново е
извършена годишна инвентаризация за 2019г. на ДМА и СМЗ от определена със
заповедта комисия.При преброяване на материалните средства на МОЛ е установена
липса на два броя учени снаряди за 122 мм гаубица М030, отразени в
инвентаризационен опис с рег. № 3-1773/04.12.2019г.".
За посочените липси е взето писмено
обяснение на дата 03.12.2019г.от жалбоподателя, като с оглед
направените от него възражения е извършена на 04.12.2019г. е извършена повторна
проверка, отразена в инвентаризационния опис с per. № 3- 1773/04.12.2019г.
При тази проверка комисията е установила, че във финансовата програма на военното формирование на жалбоподателя са зачислени учебни бойни припаси , като в секция „Логистика“ са изготвени отчетни картони за посочените материални средства които са описани като 122мм кумулативен снаряд – разрез, и 122 мм ОФ снаряд – разрез с номера 45 и 47 не са налични, въпреки че същите са били посочени в предишните инвентаризационни описи от 2008г. когато същите са установени като излишък и зачислени до 2018г. подписани от комисията и жалбоподателя.
На последния на 5.12.2019г. е отправено писмо – покана, като му се заповядва да отговори на следните въпроси: Ще подпише ли Протокол за установени липси на ДМА и материални запаси и дали ще заплати установените такива. С оглед отрицателния отговор на двата въпроса с мотив, че е налице грешка при завеждане на активите. На 14.1.2020г. е назначена със Заповед № 69/14.1.2020г. на ответника комисия за извършване на служебна проверка за констатираните разлики в инвентаризационния опис. Последната е съставила протокол с рег. № 3-94/14.1.2020г. на основание чл. 143 от ППЗОВСРБ и снела писмени обяснения от нарушителя , заведени с вх. № 2-61/14.1.2020г. , в които жалбоподателят заявява , че не признава фактите. Предложението на комисията е , че след като не може да установи причината за липсите, то следва да се ангажира дисциплинарната и имуществена отговорност на офицерски кандидат, съобразно чл. 24 от Вътрешните правила за извършване на инвентаризация , обявена със Заповед на МНО № 773/30.10.2015г. На 14.1.2020г. Началникът на военно формирование В. Търново е провел беседа с офицерския кандидат с цел запознаване с резултатите от извършената служебна проверка, за което е изготвен протокол с рег. № з-95/14.1.2020г. ,подписан от жалбоподателя без възражения. Административното производство е приключило с издаване на ИАА- предмет на настоящото съдебно производство. Същата е връчена с писмо обратна разписка на 12.3.20г., а жалба срещу тази Заповед е подадена до Административне съд В. Търново на 18.2.2020г.
В административната преписка се съдържат още инвентаризационни описи от 2008-2018г. предварително донесение от 5.12.2019г. на к-н Томов, донесение за допуснат инцидент до съответните служби , стр 97 и следващите от делото, с рег.№ 3-1798/11.12.2019гдокладна записка о майор Х. – Началник на военно формирование 22060 В. Търново, съдържащо предложение за налагане на дисциплинарно наказание рег.№ 3-96/14.1.2020г.,Заповед на Началник поделение 22060 №290/3.10.2008г, и азбучни служебни карти, представени в първото по делото о.з. .
На основание чл. 190 от ГПК съдът е задължил Военно
формирование 48960 гр. София, бул. Цариградско шосе да представи длъжностна
характеристика на заеманата от доверителя ми позиция, длъжност във Военно
формирование 22060 във Велико Търново, както и да задължите Военно формирование
22060 и Военно формирование 48960 да представи документи, от който да е видно,
че С.Й. е назначен за МОЛ на вещите обект на инвентаризация за 2019 година,
както и документ, от който да е видно извършен ли е одит на поделението и
съответно дейността на доверителя ми следва извършената инвентаризация, както и
какви са резултатите от този одит. В изпълнение на това задължение ответникът е
представил Протокол за извършено административно
разследване и обяснения към него от 2008 г., Одитен доклад на военно
формирование 22060-Велико Търново за 2012 година, Писмо с рег. №
3-212819.02.2020 г. до звено „Финансов контрол и материални проверки“ към
Министерство на отбраната, намиращи се от страница 166 до 188 включително.
От жалбоподателя са представени копия ,
а от ответника оригинали на Наряд № Б-251/16.07.2001 година на Поделение 48960, Накладна №
791126/21.08.2001 г., Накладна № 791127/21.08.2001 г., Накладна №
791128/21.08.2001 г., Накладна № 791129/21.08.2001 г., Накладна №
79112.30/21.08.2001 г., Накладна № 791131/21.08.2001 г., Накладна №
791132/21.08.2001 г.
както и тези с вх. № на съда 2948/14.08.2020 г., ведно
с писмени доказателства, намиращи се от страница 207 до 217 включително.
Жалбоподателят е разпитан по реда на
чл. 176 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, като отговаря, че не е приемал
липсващите материали, като ДМА и материални запаси от разформировано поделение
са били разделени между няколко колеги- още двама души, които отговарят за това
имущество от предишно поделение. Той е отговорен за имуществото, свързано със
живота на войската. Имаше цивилен служител, който отговаряше за тези неща. По
инвентаризационните описи от 2008 година и т.н. няма негов подпис на страниците. На всяка страница
трябва да има подписи на хората, присъствали при инвентаризацията. Аз не съм
присъствал на такива, и на страниците на описите няма мой опис. Тези неща не
липсват, а има двойно завеждане на едно и също нещо. Твърди, че посочените
активи не липсват.
По делото са разпитани като свидетели
следните лица : В.Л., работи във „Военно формирование 22060 като
счетоводител, П. Б., работи в „Военно
формирование 22060“, като началник на
секция „ЛОГИСТИКА“и М.К. работи в „Военно формирование 22060“, като зам.
началник по логистика, чиито показания ще бъдат обсъждани по съществото на
спора.
С оглед установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес срещу заповед за дисциплинарно наказание, която подлежи на обжалване по реда на АПК пред компетентния за това Административен съд – Велико Търново.
Предмет на настоящото производство е Заповед № РД-110/28.1.2020г. на
Командира на военно формирование 48 960 гр. София, ул. „Цариградско шосе „
№ 111, с която на жалбоподателя за извършено нарушение на военната дисциплина
съгласно чл.
242, т. 1 от ЗОВСРБ - неизпълнение на задълженията по военна служба, на
основание чл.
244, т. 5 . увреждане
на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини,
енергия и други средства; и на основание чл. 241, във вр. с чл.241, чл.244 т.4 ,чл. 247
от ЗОВСРБ, чл.136,чл.137,
ал.3 , чл.139, ал.1 от ППЗОВСРБ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание“Предупреждение за понижаване на военно звание с една степен“ за срок
от една година.
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно правилото на чл. 137, ал. 3 от ППЗОВСРБ, като възражения в тази насока не се правят. В чл. 248 ЗОВСРБ е регламентирано, че дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 137, ал.2, от ППЗОВСРБ -Дисциплинарното наказание "предупреждение за понижение във военно звание с една степен за срок от една година се налага, от АО, който може да ги произвежда в тези звания, като самите нарушения се установяват от преките ръководители които по аргумент от §1, т.16 от ДР на ЗОВСРБ, пряк началник е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования- чл. 246, ал.1 от ЗОВСРБ.
Съдът не установи да допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждане
на дисциплинарното производство. Спазен е срокът по чл.
249, ал.1 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното наказание до 2 месеца от
установяване на нарушението и броен в случая с постъпването извършената
инвентаризация от 4.12.2019г., но доколкото не е посочена дата на извършване на
нарушението в оспорваната заповед, настоящата инстанция не може да установи
дали е спазен другият срок, а именно една година от извършване на нарушението. Дисциплинарното
нарушение е установено по реда на чл.
246, ал. 2 от ЗОВСРБ като е назначена служебна проверка, която е извършена
от определената комисия. Последната е изготвила протокол, който съдържа
реквизитите по чл.
143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, като съгласно изискването на ал. 2 към протокола са
приложени събраните доказателства и обясненията. Военнослужещия е запознат със
събраните доказателства и е дал писмени обяснения, с което са спазени
изискванията на чл.
144 от ППЗОВСРБ. Следователно при издаване на оспорената заповед са спазени
изискванията на чл.
141 - 144
от ППЗОВСРБ.След
постъпване на предложението за налагане на наказание от прекия ръководител, с
жалбоподателя е била проведена беседа, за което е съставен и съответен
протокол. Заповедта му е връчена по законоопределения надлежен ред. С оглед на
това съдът намира,, че са спазени разпоредбите на чл.246,ал.2 от ЗОВСРБ, чл. 240,
чл. 250, от с.з. и на основание чл. 251 от закона във вр. с чл. 145от ППЗОВСРБ,
чл. 147 от с.з.
,
Настоящата инстанция изцяло споделя
доводите на жалбоподателя за съществено нарушение на изискването за форма по
смисъла на чл. 59, ал.2 във вр.с чл.
148, ал. 1 от ППЗОВСРБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според ал.2 на чл. 148 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване досежно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т. е заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 242, т.1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължение по военната служба.
Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното деяние, което може да е действие или бездействие на наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение - т. е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 247 от ЗОВСРБ. На следващо място чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на военнослужещия, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае какво точно дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В оспорената заповед липсва изискуемото се от закона описание на нарушението, като видно от съдържанието на обжалвания акт, обективираното като мотиви за ангажирането на дисциплинарната отговорност на военнослужещия, се свежда до констатацията, че липсва определено войнско оборудване, което е с неустановен произход, поради което следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя. Деянието не е конкретизирано по време и място на извършване в оспорвания акт, макар да няма спор между страните, че предмет на деянието е констатирана липса, то е следвало да бъде конкретно и ясно посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не са описани и другите обстоятелствата : дали жалбоподателя е МОЛ, с каква заповед са му били зачислени въпросните активи,нито са подробно описани доказателства за тези установявания като счетоводни регистри, други инвентаризационни описи, съответни накладни и други. Освен това никъде в заповедта не е посочен размера на щетата, нито по счетоводни регистри, нито по съответна пазарна оценка. Доколкото се касае за резултатно нарушение, този факт е от съществено значение за определяне на вида и тежестта на наказанието. ". В нарушение на изискването на чл. 148, ал.2 от ППЗОВСРБ в заповедта не са посочени и вида, характера и стойността на вредните последици от нарушението, което е било абсолютно необходимо предвид обстоятелството, че съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 242, т.5 от ЗОВСРБ изисква наличието на вредоносен резултат, а основанието за налагане дисциплинарното наказание "уволнение" по чл. 245, ал.1, т.7 от ЗОВСРБ - причинени значителни вреди на държавата. Следователно така посочените "фактически основания" не покриват изискването за постановяване на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на цитираните по горе разпоредби на ал.1 и ал.2 от чл. 148 от ППЗОВСРБ. На следващо място обстоятелствената част на оспорваната заповед с оглед неясното изложение на фактите не дава възможност да се установи кое точно поведение на жалбоподателя сочи на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение - на какво точно се основава поведението, възприето от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на военната дисциплина - такова на ЗОВСРБ по чл. 242, т.1 от закона – неизпълнение на военната служба, или по т.5 от закона , която касае увреждане на имущество държавна собственост, разпиляване на материали , суровини , енергия и други. Следвало е изрично в мотивите да се посочи конкретно нарушената правна норма, формата на изпълнителното деяние, както и субективния елемент – форма на вината – небрежност или умисъл.
Фактическата необоснованост на дисциплинарното обвинение съставлява съществено нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и специалната норма на 148 от ППЗОВСРБ, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед без да е необходимо обсъждането на съответствието му с материалните разпоредби на закона. Решение № 16728 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10525/2018 г., Решение № 13738 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5840/2014 г., Решение № 7047 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2013
От доказателствата, не се установява по безспорен и несъмнен начин жалбоподателят да има отношение към заприходените по установения ред активи, като както в заповедта, така и в протокола, изготвен от комисията, извършила проверка, не се сочат конкретни нарушения по вид, време, място и съответно нарушени норми от от негова страна, свързани с тези факти.
С оглед на така установеното настоящият състав намира, че изложените в обжалваната пред него заповед обстоятелства не съдържат факти от които да може да се изведе извод за конкретно извършено нарушение. Така установената липса на мотиви не позволява да бъде изведен извод за наличие на връзка между обстоятелството за липсващите активи и поведение на жалбоподателя, осъществяващо вменените му със заповедта нарушения на служебната дисциплина.
При тази фактическа необоснованост съдът не може да изведе и материална законосъобразност на акта и да подведе поведението на жалбоподателя под посочените текстове на Закона.:Основният аргумент в оспорваната заповед е, че жалбоподателят е материално отговорно лице във вида на отчетник. По делото безспорно е установено, че Й. е не притежава това качество, поради липса на издадена заповед или допълнително споразумение към трудовия договор, длъжностна характеристика. Твърдението на ответната страна, че Й. е определен като материално отговорно лице с подписването на представените по делото инвентаризационни описи е несъстоятелно. Материално отговорно лице /МОЛ/ е пряк отчетник, на когото материалните ценности са връчени лично и лично на него му се водят. По делото не са представени доказателства, които да доказват по категоричен начин, че въпросните материални ценности, представляващи 2 /два/ броя учебни снаряди за 122 мм гаубица М-30, отразени в инвентаризационния опис с per. № 3-1773/04.12.2019г. и посочени като такива в оспорваната заповед по какъвто и да било начин са му заведени лично. Видно от представените длъжностна характеристика и азбучна служебна карта, не става ясно на какво основание се приема, че са му възложени каквито и да било материални ценности, в това число липсващите. Не е представена заповед или друг такъв , от който да е видно ,че тези материални ценности са му възложени да ги пази и съхранява. Твърдението на ответника, че жалбоподателят е определен за отчетник със Заповед № 237/30.08.2019г. и Заповед №290/03.10.2008г. е неоснователно, тъй като последните касаят назначаване на комисия за извършване на инвентаризация. В съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК жалбоподателят заявява , че не е приемал въпросните вещи, като е имало още двама служителя, които да отговарят за тях. По делото не е представено копие от счетоводните регистри - извадка от финансовата програма, за която се твърди в оспорваната заповед, че въпросните вещи, а и каквито и да било други такива са зачислени на офицерски кандидат С.Й., нито въпросните отчетни картони за посочените материални ценности.Освен това в представените по делото инвентаризационни описи от 2008 до 2013 година, липсва подпис на всяка страница на съответния опис от страна на жалбоподателя.Освен изложеното по- горе следва да се посочи, че освен с посочената служебна проверка, липсата на активи следва да се установи с одит, който да служи като основание за реализиране на имуществената отговорност на жалбоподателя ,наред с дисциплинарната. В този смисъл е и съответната съдебна практика на ВКС, от която могат да се направят изводи, че актът се счита за документиран, когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган; при щети от липси в акта за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на отчетника, а е достатъчно да са изложени фактически констатации за предаденото на отчетника по надлежния ред имущество, за отчетеното и неотчетеното от него, подкрепени с надлежни доказателства- решение № 226 от 18.03.2009 г. по гр. д. № 926/2008 г., I г. о, решение № 158 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1146/2010 г. III г. о., решение № 163 от 18.06.2015 г. по гр. д. № 6292/2014 г., III г. о.
Жалбоподателят , за да е МОЛ от категорията на отчетниците, следва съгласно възложената му военнослужебна длъжност е трябвало най- общо да полага грижата на добрия стопанин за материалните запаси, изразяваща се в дължимо изпълнение на функциите, предвидени в чл. 208, т.1-15 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на РБ/ утвърден със заповед № ОХ-503/04.08.2008 г. на министъра на отбраната/ обн.ДВ. бр. 75/26.08.2008 г. /, вр. с чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ, тези упоменати в писмено изготвената му длъжностна характеристика, както и функциите- предмет на чл. 22, чл. 149, ал.4, чл. 151, ал.3 от Счетоводния документоборот, обявен с МЗ ОХ-244/27.03.2014 г. / във връзка със счетоводното документиране/. Обединено включени в понятието грижата на добрия стопанин, всички тези функции представляват дейност като предмет на обобщено служебно задължение, което с думите на закона има следната изразна формулировка: да получава, събира, съхранява, разходва или отчита имущество/ материални ценности- чл. 256, ал.1 от ЗОВСРБ, чл. 23, т. 1 от ЗДФИ/ в случая длъжността следва да съвместява всички тях, тъй-като включва изисквания за познание на правилата, свързани с "приемане, съхранение, раздаване, сдаване на материалните ресурси/ продукти/, вписването им в отчетни документи" и т.н. /, и съответно- обуславяща точното му изпълнение. Съдът намира, че конкретното проявление на нарушението на военната дисциплина е, че жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения по чл. 114, т. 9 и чл. 152, т. 4 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБ и не е взел необходимите мерки за опазване на повереното му военно имущество, поради което същото следва да му е заприходено с нарочен акт,в какъвто смисъл са и показанията на счетоводителя при поделението.
За да бъде квалифицирана като липса на активи- вредата следва да се обоснове с констатация за наличност и поверяване (предаване) на жалбоподателя на активи към момент , в който конкретният отчетник поема отчетническа отговорност към ощетеното предприятие за съхраняване и опазване на имущество и стоково-материални ценности, поверени му от работодателя. Това е условието, при което ще намери приложение оборимата презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина.( р. № 449/3.07.2006г по гр.д. № 2732/2004г. ВКС, IV г.о., р. № 1105/23.10.2008г.по гр.д. № 2055/2006г. на ВКС, IV г.о., р.№ 1659/27.10.2005г. по гр.д. № 1195/2003г. на ВКС, III г.о. ,както и реш. № 380/2010 по гр.д № 758/2009г ІІІ г.о на ВКС ,.Отчетът/ инвентаризирането/ на движимото имущество е преди всичко контрол за физическата му наличност, осъществяван в предприятието и не е предпоставка, без чието осъществяване липсата не може да бъде установена. Неизвършването на инвентаризация поначало не е пречка за установяване на липси и съответно ангажиране на отговорността на материалноотговорно лице, но те трябва да са предадени и приети от този , който ще ги съхранява като отчетник. Документирането на това обстоятелство , обикновено чрез предавателно-приемателен протокол или други документи със свидетелстващ характер установява за целите на процеса и съществуването на стоковите материални ценности към момента, в които същите се предават , съответно получават. В тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника или служителя , а последният - разходването им по предназначение. В този смисъл са решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г. ІV г.о. ВКС решение №690 от 03.01.2011 г. по гр. дело №681/2009 г. на ВКС, IV г.о. , решение №317 от 15.11.2011 г. по гр. дело №1803/2010 г. на ВКС, III г.о. ; решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 380 от 02.06.2010 г. по гр.д. № 758/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2716/2008 г. ІV г.о. ВКС.
В случаите на дисциплинарно нарушение, представляващо злоупотреба със служебно положение по чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ, задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Посочената от ответника малка стойност на липсващите активи не е доказана, в този смисъл Решение № 12867 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2016 г., В този случай АО не може да извършва преценка, т.е. действа не в условията на оперативна самостоятелност, а на обвързана компетентност, следователно след като не е наложил предвиденото от закона наказание, същият е постановил и на това основание незаконосъобразен ИАА.
С оглед на така изложеното съдът намира, че оспореният административен е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, които обосновават неговата незаконосъобразност и представляват самостоятелно основание за отмяната му, както и при неправилно прилагане на материалните разпоредби на закона, поради което жалбата против него е основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно Чл. 251. (Изм. – ДВ, бр. 77 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Решението на административния съд по спорове за налагане на
дисциплинарни наказания по чл.
244, т. 1, 2,
3,
4,
5
и 6
не подлежи на касационно обжалване.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за изплатено възнаграждение на адвокат в размер на 230- двеста и тридесет – лева..
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, осми състав на
Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на С.Х.Й. ***, Заповед №
РД-110/28.1.2020г. на Командира на военно формирование 48 960 гр. София,
ул. „Цариградско шосе „ № 111, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за понижаване на военно звание с една
степен за срок от една година.
ОСЪЖДА Военно формирование 48 960 гр. София, ул.
„Цариградско шосе „ № 111, към БА, Сухопътни войски да заплати на С.Х.Й. *** направените по делото разноски в размер на 230-
двеста и тридесет – лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: